РЕШЕНИЕ
№ 136
гр. гр. Хасково, 20.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Валентина Ж. Иванова
при участието на секретаря Милена Д. Борисова
като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело №
20225640102980 по описа за 2022 година
Предявени са от „Водоснабдяване и Канализация“ ЕООД – гр.Хасково,
против И. В. М., ЕГН **********, от гр.Хасково, ул.*********, искове с
правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от
ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ищецът предоставял на потребителите
срещу възнаграждение услуги по водоснабдяване, канализация и пречистване
на водите, като отношенията им се уреждали от публично известни общи
условия, публикувани на неговата интернет страница. В изпълнение на
задълженията си ищцовото дружество ежемесечно издавало фактури, като
съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ задълженията по тях следвало да бъдат заплатени
в 30- дневен срок от датата на фактурата, като след изтичане на този срок
потребителят изпадал в забава, поради което върху главницата се
начислявала законна лихва. При изпълнение на дейността си, ищецът
предоставил на ответника услуги по водоснабдяване, канализация и
пречистване на водите до обект с адрес гр.Хасково, ул. ***********, с
партиден №*******, като в изпълнение на задължението си по чл.33 ал.1 от
ОУ за периода от 15.12.2020г. до 22.07.2022г. вкл. той бил издал фактури за
1
стойността на доставените услуги. В срока по чл. 33 ал.2 от ОУ непогасени от
ответника останали 19 броя фактури на обща стойност 567.15 лева. Поради
това, в 30 – дневен срок от датата на неплатената фактура върху главницата
била начислена съответната законна лихва, като към 07.09.2022г. дължимата
лихва за забава върху всички неплатени фактури била в размер на общо 46.99
лева, като общото задължение на ответника възлизало на сума в общ размер
на 614.14 лева, формирано съобразно изнесените в табличен вид данни в
исковата молба. Тъй като ответникът трайно не изпълнявал паричните си
задължения към ищеца, същият подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК пред РС-Хасково за вземанията си
срещу него, възоснова на което било образувано Ч.гр.д.№ 2307/2022г. по
описа на съда. Заявлението било уважено и по делото била издадена заповед
за изпълнение на парично задължение, срещу която в законоустановения срок
постъпило възражение от ответника, предвид на което на основание чл.422 от
ГПК за ищеца се породил правния интерес от предявяване на иск за
установяване на вземането. Посочва се, че след депозиране на заявлението по
чл. 410 ГПК ответникът извършил плащане, с което погасил част от
задълженията, за които е издадена заповед за изпълнение. Така, към момента
непогасената част от вземанията, предявени в заповедното производство,
възлизала на общо 467,79 лева, от които главница в размер на 441,37 лева и
лихва в размер на 26,42 лева, формирани по посочения в исковата молба в
табличен вид начин. С оглед извършеното частично погасяване в хода на
производството, за ищецът се пораждал правния интерес от предявяване на
иск за установяване единствено на непогасената част от процесното
задължение. Ето защо, моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата в общ
размер на 467.79 лева, от които: 441.37 лева – представляващи главница за
предоставени и потребени услуги по доставка, отвеждане и пречистване на
вода, 26.42 лева - лихва за забава по всяка фактура от датата на забава до
07.09.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми.
Претендира всички съдебни разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, който счита иска за допустим, но неоснователен и оспорва същия
по основание и по размер. На първо място възразява, че той не бил
2
потребител на ВиК услуги до посочения обект, тъй като от 06.07.2015г. не
бил собственик на същия. Твърди, че имотът бил изнесен на публична продан,
а впоследствие с постановление за възлагане от 06.03.2015г., влязло в сила на
16.07.2015г., същият бил възложен върху лицето М.Г.К. В този смисъл,
ответникът оспорва и твърдението, че е извършил плащане, с което била
погасена част от задълженията по издадената заповед за изпълнение. Предвид
изложеното, моли иска да бъде отхвърлен изцяло. Претендира разноски по
делото.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото не се спори, че са публично известни Общите условия на
дружеството ищец за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК
оператор „ВиК“ ЕООД – Хасково. В чл.33, ал.2 от ОУ е предвидено, че
потребителите са длъжни да заплащат ползваните ВиК услуги, съгласно чл.
33, ал. 2, а именно в 30-дневен срок от датата на фактуриране. Слез изтичане
на този срок потребителят изпада в забава и дължи на ВиК оператора
обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Видно от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
13, рег. № 374, дело № 50 от 1999г. на Нотариус рег. № 125 И.Б. е, че
ответникът И. В. М. е придобил правото на строеж за строителството на
недвижим имот, представляващ Апартамент № 32, със застроена площ 70.19
кв.м., състоящ се от две стаи, кухня и сервизно помещение, находящ се на
чътвърти жилищен етаж, задено с Мазе № 9 със застроена площ от 7.8 кв.м.,
находящо се на 1 подземен етаж, задено с Гараж № 9, със застроена площ от
19.8 кв.м., находящ се на 1 подземен етаж, заедно със съответните идеални
части от общите части на пететажната жилищна сграда в общински парцел
XXXXIII в кв.250 по плана на гр.Хасково, утвърден със Заповед № 330/1994г.
Видно е също още, че с Постановление за възлагане на недвижим имот
от 06.03.2015г. на ЧСИ К.А, № 771, по изп. дело № 284/2006г., влязло в
законна сила на 16.07.2015г., имотът възложен на лицето М.Г.К, ЕГН
**********.
От материалите, съдържащи се в Ч. гр. д. № 2307/2022г. по описа на
Районен съд - Хасково, приложено като доказателство по настоящото
производство, се установява, че възоснова на заявление с вх. №
3
14646/08.09.2022г. в полза на ищеца срещу ответника е издадена Заповед за
изпълнение № 1082/09.09.2022г. за сумата в размер на 567.15 лева – главница,
като сбор от главници, представляващи задължение за периода от
15.12.2020г. до 22.07.2022г. за заплащане на цената на предоставени от
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД и потребени от длъжника, но
незаплатени услуги по доставяне, отвеждане и пречистване на вода за обект с
партиден номер *******, с адрес – гр.Хасково, ул.************, за който
период са издадени съответни фактури; сумата общо в размер на 46.99 лева,
представляваща законна лихва за забава върху всяка от главниците по
партида с посочения по-горе номер, определена за период от 30 дни след
датата на издаване на съответната фактура или от 15.01.2021г. до
07.09.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението – 07.09.2022г. до окончателното й изплащане,
както и сумата в размер на 25 лева за заплащане на държавна такса и 50 лева
– възнаграждение на упълномощен по делото юрисконсулт в размер,
определен от съда. Длъжникът е подал възражение срещу издадената заповед
за изпълнение, поради което заявителят е предявил иск за установяване на
вземанията си в едномесечен срок от съобщението за това.
По искане на ищеца съдът назначи и изслуша съдебно-счетоводна
експертиза с вещо лице Р. К., чието заключение възприема като компетентно
и обективно изготвено. От същото се установява, че в счетоводството на
ищеца „В и К“ има разкрита партида на името на И. В. М. с № ******* с адрес
– гр.Хасково, ул.************. В периода от 01.06.2021г. до 30.07.2022г. на
името на ответника И. В. М. с партиден № ******* са издадени 14 броя
фактури с обща стойност 441.37 лева. Законната лихва за всяка една фактура,
считано от изтичане на срока за плащането й /30 дни след издаване на
фактурата/ до 07.09.2022г., е в размер на 26.42 лева. Вещото лице посочва
също, че количествата предоставена услуга, описани във всяка една от
фактурите, съответстват на количествата, отразени при извършването на
отчет на измервателните уреди. Приложените единични цени съответстват на
одобрените такива със Заповед № 247/31.12.2020г. и с Решение на КЕВР № Ц-
41/26.09.2012г.
При така установената фактическа обстановка съдът достига до
следните правни изводи:
4
Предмет на делото са предявени при условията на обективно
кумулативно съединяване искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр.
с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, които са процесуално допустими,
доколкото изхождат от заявител по образувано заповедно производство
срещу длъжник в едномесечния срок от уведомяването му, че срещу
заповедта за изпълнение е било подадено възражение от длъжника.
Разгледани по същество, исковете се явяват основателни по следните
съображения:
От събраните по делото писмени доказателства по несъмнен начин се
установява, че между страните съществува валидно облигационно
правоотношение. Неговата правна регламентация се намира в Закона за
водите, Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на ВиК системи и Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор «ВиК» ЕООД
- Хасково. Съобразно чл.8, ал.3 от Наредбата, Общите условия влизат в сила в
едномесечен срок от публикуването им в централния ежедневник или в
случая от 11.08.2006г. В чл.8, ал.4 от Наредбата е предвидено, че в срок до 30
дни след влизането им в сила потребителите, които не са съгласни с тях, имат
право да внесат във ВиК оператора заявление, в което да предложат различни
условия, но в настоящия случай няма такива данни. В тази връзка следва да се
има предвид и че според чл.293, ал.1 от Търговския закон за
действителността на търговска сделка, каквато е налице между страните по
настоящия спор, е необходима писмена или друга форма само в случаите,
предвидени в закон, а в цитираните по – горе нормативни актове не се
съдържа такова изискване. Съществуването на това правоотношение между
страните по делото съдът приема за установено в случая чрез издадените
фактури. По силата на така възникналото договорно правоотношение ищецът
в качеството си на оператор, предоставящ услугите водоснабдяване и/или
канализация, е бил задължен да доставя вода за питейно-битови нужди, а
ответникът като потребител е следвало именно да заплаща отчетеното
количество вода в 30 дневен срок след датата на фактуриране на дължимата
сума.
Според съда следва да се даде положителен отговор на въпроса има ли
качеството на потребител ответникът по делото. Това е така, тъй като
5
съгласно чл.3, ал.1, т.3 от цитираната по-горе Наредба № 4/14.09.2004г.,
собственикът на самостоятелен обект в сграда е потребител. Казаното налага
извода, че ответникът е придобил качеството на потребител по отношение на
процесния имот на 25.01.1999г., доколкото на тази дата именно е придобил
имота. В същия смисъл е и текстът на чл.2, ал.1, т.2 от Общите условия на
дружеството ищец. Освен това, съгласно чл.61, ал.1 от Общите условия, при
промяна на собствеността или на правото на ползване новият и/или
предишният собственик или ползвател са длъжни да подадат до В и К
оператора в 30-дневен срок от датата на промяната заявление по образец за
откриване, промяна или закриване на партида, като представят за справка
документи, удостоверяващи придобиването или прекратяването на правото на
собственост или на правото на ползване на имота. По делото не се представят
доказателства, които да формират извод, че посоченото задължение е било
изпълнено от новия или от предишния собственик /в случая ответникът по
делото/. Нещо повече – от текста на чл.64, ал.1 от Общите условия се
установява, че ако предишният собственик или ползвател не закрие партидата
си, В и К операторът събира дължимите суми от него до датата на откриване
на партида на новия собственик или ползвател, съобразно представения акт за
собственост или правото на на ползване. Ето защо, след като дружеството
ищец не е било уведомено надлежно за промяната по отношение на
собствеността върху процесния имот, съвсем законосъобразно са били
начислявани суми на ответника за предоставените услуги по водоснабдяване
и канализация на процесния имот. Аналогична е и разпоредбата на чл.9а от
Наредба № 4 от 14.09.2004г., съгласно която промяната на носителя на
правото на собственост, на строеж или на ползване на водоснабдения обект
има действие спрямо оператора от деня на промяната по партидата на
потребителя по реда, определен в договора или в общите условия. ен е и
текстът на по-горе писмени доказателства. Ето защо, съдът приема, че в полза
на ищеца се е породило правото му да получи дължимата сума за начислените
на ответника ВиК услуги, респ. задължението на последния да я плати. След
като оттветникът не е уведомил ищеца за промяна на титуляра на правото на
собственост върху имота, между страните по делото е продължило да
съществува валидно облигационно правоотношение, по силата на което
ответникът дължи исковите суми.
Следователно, ищецът е установил при условията на главно и пълно
6
доказване обстоятелствата, на които се основава претенцията му по чл.79,
ал.1 от ЗЗД за плащане на сумата от 441.37 лева за периода от 15.12.2020г. до
22.07.2022г. В тежест на ответника бе да установи, че я е заплатил, но той не
ангажира никакви доказателства в тази насока.
Предвид основателността на главния иск, следва да се уважи и
претенцията за заплащане на обезщетение за забава върху сумата от 441.37
лева за периода от 24.07.2021г. до 07.09.2022г. Тя има акцесорен характер по
отношение на главното задължение и присъждането й зависи от неговата
съдба, а по делото се установява, че такова се дължи. Действително в чл.40,
ал.1, изр. 2 от Наредбата, и в чл.33, ал.2 от ОУ изрично е предвидено, че при
неизпълнение на задължението за плащане на изразходваното количество
вода в определените срокове, в случая 30 дни след датата на фактуриране, се
дължи законна лихва по чл.86 от ЗЗД, считано от първия ден след настъпване
на падежа до изплащането й, чийто размер възлиза на сумата от 26.42 лева за
периода от 24.07.2021г. до 07.09.2022г.
Поради изложеното съдът намира, че исковете по чл.422, ал.1 от ГПК,
вр. с чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД следва да бъдат уважени в пълния
предявен размер от 441.37 лева за главница и 26.42 лева за лихва за забава.
Съгласно т.12 на на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по тълк.
д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда специалните
установителни искове, предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, и то с осъдителен диспозитив, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.
В случая към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение ответникът е дал повод за образуване на заповедното
производство, тъй като към този момент, а и към настоящия, не е погасил
процесните суми. Ето защо, следва да бъде ангажирана отговорността му за
сторените от ищеца разноски по Ч. гр. д. № 2307/2022г. по описа на Районен
съд – Хасково. От представените по него писмени доказателства се
установява, че те са действително направени и възлизат на 75 лева за платена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
С оглед изхода на делото и че ищецът е направил изрично и
7
своевременно искане за разноски и по настоящото производство, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК на същия следва да се присъдят такива в размер
общо на 725 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с
чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, по отношение на И. В. М., ЕГН **********,
от гр.Хасково, ул.*********, съществуването на вземания на
„Водоснабдяване и Канализация“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление - гр.Хасково, ул.“Сакар“ № 2, спрямо нея за следните
суми: 441.37 лева за главница, представляваща неизплатена стойност на
предоставени ВиК услуги до имот, находящ се на адрес - гр.Хасково,
ул.************, с партида № *******, за периода от 15.12.2020г. до
22.07.2022г., и 26.42 лева, представляваща обезщетение за забава върху нея за
периода от 24.07.2021г. до 07.09.2022г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано 07.09.2022г. до окончателното й изплащане, за които
суми е издадена Заповед № 1082/09.09.2022г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по Ч.гр.д. № 2307/2022г. по описа на Районен
съд-Хасково.
ОСЪЖДА И. В. М., ЕГН **********, от гр.Хасково, ул.*********, да
заплати на „Водоснабдяване и Канализация“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление - гр.Хасково, ул.“Сакар“ № 2 сумата от 800
лева, от която 725 лева, представляваща направени разноски по настоящото
дело и 75 лева, представляваща направени разноски по Ч. гр. д. № 2307/2022г.
по описа на Районен съд – Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Вярн с оригинала!
Секретар: М.Б.
8
9