Р Е Ш Е Н И Е
260363/6.10.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***ският районен съд, единадесети състав
На двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
Председател:
Ростислава Георгиева
Секретар: Ил.Давидкова
Прокурор:
Като разгледа докладваното от районния съдия
ГД №1342 по описа на ШРС за 2020 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са четири обективно съединени
осъдителни иска с правна квалификация
чл.228 от ЗЗД, чл.232, ал.2 от ЗЗД, във вр. с чл.228 от ЗЗД; чл.86 от ЗЗД, във
вр. с чл.228 от ЗЗД и по чл.236, ал.2 от ЗЗД, във р. с чл.228 от ЗЗД.
Производството по настоящото дело е образувано по
искова молба от Община ***, с ЕИК***, чрез ОП „***“, представлявано от
директора П. П. И., чрез пълномощника старши юрисконсулт Б.П. срещу „***” ЕООД,
с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.***, ул.”***” №46, ет.4,
ап.10, представлявано от управителя В. И. П..
Ищецът твърди, че по силата на Договор №55 за
отдаване под наем на общински недвижим имот от 03.08.2018 год. отдали под наем
на ответното дружество „***” ЕООД Павилион ЦБ5, разположен на бул.“***“ на
територията на Цветен базар в гр.*** с търговска площ 9.25 кв.метра и 11.18
кв.метра прилежаща площ със срок на договора 5 години. Съгласно т.3 от договора
месечната наемна цена била в размер на 1566.67 лева без ДДС, платима до 15-то
число на месеца, а в т.5 от договора било регламентирано, че неплащането на коя
да е вноска от наема е основание за неговото прекратяване. В исковата молба
излагат, че ответникът спрял плащанията от м.септември 2019 год., във връзка с
което на 12.12.2019 год. било сключено Споразумение за разсрочено плащане на
просрочено задължение по Договор №55/03.08.2018 год. На 17.02.2020 год.
ответното дружество направило частична вноска за м.август 2019 год., като
остатъка от наемната цена за посочения месец бил в размер на 491.11 лева. В
същото ответната страна имала натрупани задължения и за заплащане на
консумативни разходи в размер на 538.40 лева за периода от м.септември 2019
год. до 13.07.2020 год. След 17.02.2020 год. до настоящия момент не било
постъпвало плащане.
На 30.03.2020 год. от страна на ответника било
депозирано едномесечно предизвестие за прекратяване на договора. Въпреки това
обаче твърдят, че наемателят не
освободил имота в месечен срок, като за периода от 14.06.2020 год. до
09.07.2020 год. му било начислено обезщетение за ползване без правно основание.
Молят съда да се произнесе с решение, с което да
осъди ответното дружество да им заплати: сумата от 20747.40 лева,
представляваща сбор от неплатени наемни вноски за периода от 15.08.2019 год. до
13.07.2020 год. по Договор за отдаване
под наем на общински нежилищен имот №55/03.08.2018 год., сумата от 906.94 лева,
представляваща законна лихва за периода от 01.09.2019 год. до 13.07.2020 год.,
1068.87 лева, представляваща обезщетение за ползване без правно основание за
периода от 14.06.2020 год. до 10.07.2020 год., както и сумата от 538.40 лева,
представляваща незаплатени консумативни разходи за вода и ел.енергия за периода
от м.септември 2019 год. до 13.07.2020 год., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на сумата.
В съдебно заседание за ищеца се явява упълномощен представител
- старши юрисконсулт Б.П., като поддържа
предявените искове и моли същите да бъдат уважени изцяло.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към
нея са били редовно връчени на ответника. В законоустановения едномесечен срок
от негова страна не е бил депозиран писмен отговор.
В последното съдебно заседание за ответното
дружество не се явява представител.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна
следното:
Страните били в облигационни отношения, като по
силата на Договор №55 за отдаване под наем на общински недвижим имот от
03.08.2018 год. ищецът Община *** отдал под наем на ответното дружество „***”
ЕООД Павилион ЦБ5, разположен на бул.“***“ на територията на Цветен базар в гр.***
с търговска площ 9.25 кв.метра и 11.18 кв.метра прилежаща площ със срок на
договора 5 години. Съгласно т.3 от договора месечната наемна цена била в размер
на 1566.67 лева без ДДС, платима до 15-то число на месеца, а в т.5 от договора
било регламентирано, че неплащането на коя да е вноска от наема е основание за
неговото прекратяване. На 04.02.2019 год. бил подписан анекс към договора, по
силата на който размерът на месечната наемна цена бил увеличен на 1608.97 лева
без ДДС. Тъй като ответникът спрял плащанията от м.септември 2019 год. на
12.12.2019 год. било сключено Споразумение за разсрочено плащане на просрочено
задължение по Договор №55/03.08.2018 год. На 17.02.2020 год. ответното
дружество направило частична вноска за м.август 2019 год., като остатъка от
наемната цена за посочения месец бил в размер на 491.11 лева. В същото
ответната страна имала натрупани задължения и за заплащане на консумативни
разходи в размер на 538.40 лева за периода от м.септември 2019 год. до
13.07.2020 год. След 17.02.2020 год. до настоящия момент не било постъпвало
плащане.
На 30.03.2020 год. от страна на ответника било
депозирано едномесечно предизвестие за прекратяване на договора. Въпреки това
наемателят не освободил имота в месечен
срок, като за периода от 14.06.2020 год. до 09.07.2020 год. му било начислено
обезщетение за ползване без правно основание.
Така установената фактическа обстановка се
потвърждава от всички събрани по делото доказателства и по-специално от приетите
като писмени доказателства по делото: Договор №55 за отдаване под наем на
общински недвижим имот от 03.08.2018 год., Анекс към Договор №55/03.08.2018
год., Споразумение за разсрочено плащане на просрочено задължение по Договор
№55/03.08.2018 год., Фактура №**********/14.10.2019 год., Предизвестие от
х30.03.2020 год., Извлечение от търговския регистър, Справка за задължения,
Фактура №**********/08.08.2019 год., Фактура №**********/18.09.2019 год., Фактура
№**********/13.11.2019 год., Фактура №**********/05.12.2019 год., Фактура
№**********/09.01.2020 год., Фактура №**********/17.02.2020 год., Фактура
№**********/18.03.2020 год., Фактура №**********/24.04.2020 год., Фактура
№**********/30.04.2020 год., Фактура №**********/30.06.2020 год., Справка
задължения за консумативи, Фактура №**********/13.05.2020 год., Фактура
№**********/05.06.2020 год., Фактура №**********/04.09.2019 год., Фактура
№**********/04.09.2019 год., Фактура №**********/07.10.2019 год., Фактура
№**********/07.11.2019 год., Фактура №**********/17.12.2019 год., Фактура
№**********/07.01.2020 год., Фактура №**********/06.02.2020 год., Фактура
№**********/10.03.2020 год., Фактура №**********/10.04.2020 год., Фактура
№**********/11.05.2020 год., Фактура №**********/12.06.2020 год., Пълномощно,
Платежни нареждания за заплатена държавна такса.
Изложената фактическа обстановка се изяснява и от
изготвената в хода на съдебното производство съдебно-счетоводна експертиза, по
която вещото лице дава заключение, че размерът на неплатения наем за периода от
15.08.2019 год. до 13.07.2020 год. е 20747.43 лева, че размерът на
обезщетението по чл.86 от ЗЗД върху неплатения наем за периода от 01.09.2019
год. до 13.07.2020 год. е 3307.60 лева, че размерът на незаплатените
консумативни разходи за периода от 01.09.2019 год. до 13.07.2020 год. е в
размер на 548.99 лева.
При така
установената фактическа обстановка по отношение на първия обективно съединен
иск с правно основание чл.232, ал.2 от ЗЗД, във вр. с чл.228 от ЗЗД, съдът
приема от правна страна следното:
От материалите по делото се установява по безспорен
начин, че страните са били в облигационни отношения, като по силата на сключения
между тях договор за отдаване под наем ищецът е отдал под наем на ответника
посочените имоти, находящи се в гр.***, бул.“***”, Цветен пазар. Договорът за отдаване под наем е бил сключен
на 03.08.2018 год., като в деня на неговото сключване имотите са били предадени
на ответника. В този смисъл, съгласно разпоредбата на чл.238 от ЗЗД всяка от
страните е имала право да го прекрати чрез изпращане на едномесечно предизвестие
до другата страна. В този смисъл ответникът на 30.03.2020 год. е изпратил до ищеца
едномесечно предизвестие за прекратяване на наемния договор. Същата е била
получена от ищеца на 30.03.2020 год. Следователно, доколкото липсват
доказателства след тази дата да са постъпвали каквито и да е плащания от страна
на ответника, с оглед разпоредбата на чл.238 от ЗЗД договорът следва да се
счита за прекратен на 30.04.2020 год. Доколкото обаче по делото липсват
доказателства наемателят да е освободил имота и да е предал на наемодателя
държането, се налага извода, че договорът е продължил своето действие, поради
което и на основание разпоредбата на чл.236, ал.1 от ЗЗД ответникът дължи
заплащане на наемната цена и след датата 30.04.2020 год. до освобождаването на имота,
което по твърденията на ищеца е станало на 09.07.2020 год. Съгласно разпоредбата на чл.232, ал.2 от ЗЗД
наемателят е длъжен да плаща на наемодателя наемната цена, свързана с
ползването на наетата вещ. В чл.3 от сключения между страните договор от 03.08.2018
год. е била договорена месечна наемна цена в размер на 1566.67 лева без ДДС,
платими до 15-число на текущия, като на 04.02.2019 год. бил подписан анекс към
договора, по силата на който размерът на месечната наемна цена бил увеличен на
1608.97 лева без ДДС. Тъй като ответникът спрял плащанията от м.септември 2019
год. на 12.12.2019 год. било сключено Споразумение за разсрочено плащане на
просрочено задължение по Договор №55/03.08.2018 год. От материалите по делото и
от изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
последното плащане на ответника е било извършено на 17.02.2020 год., като е
била заплатена сума в размер на 1439.62 лева. Със същата е било погасено част
от задължението за м.август 2019 год.,
като остатъка от наемната цена за посочения месец бил в размер на 491.11 лева.
Не се спори между страните по делото, че след посочената дата липсват каквито и
да е плащания от страна на ответника.
Имайки предвид, че по изложените по-горе причини
настоящият състав приема, че договорът за наем, въпреки отправеното от
наемателя едностранно предизвестие е
продължил действието си до 09.07.2020 год., се налага извода, че ответникът е
следвало да заплати дължимите наемни вноски за периода от 15.08.2019 год. до 09.07.2020
год. Видно от заключението на изготвената съдебно-счетоводна експертиза с
последните извършени от ответника плащания са били заплатени част от задълженията
за м.август 2019 год., като дължимите след тази дата наемни вноски не са били
заплатени. Общо дължимата от страна на ответника сума за периода от 15.08.2019
год. до 09.07.2020 год. е 20747.43 лева. Доколкото първоначално предявената от
ищците претенция е в размер на 20747.40 лева с оглед изложеното по-горе и заключението
на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, поради липсва искане за
увеличаване на иска, то същият се явява
основателен и доказан и следва да бъде уважен за сумата от 20747.40 лева, като
за периода след 09.07.2020 год. следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и
недоказан.
При
преценка на втория обективно съединен иск, касаещ акцесорната претенция с
правно основание чл.86 от ЗЗД, съдът съобрази от правна страна следното:
От представените и приети писмени доказателства по
делото, а така също и заключението на изготвената в хода на съдебното
производство съдебно-счетоводна експертиза се установява, че посочената по-горе
сума от 20747.40 лева, включваща дължими наемни вноски за периода 15.08.2019
год. до 09.07.2020 год. не е била изплатена на ищците. Съгласно разпоредбата на
86, ал.1 от ЗЗД, ответната страна дължи заплащане на обезщетение за забавеното
изпълнение в размер на законната лихва
от деня на забавата. При преценка на началния момент на забавата съдът взе
предвид разпоредбата на чл.84, ал.1 от ЗЗД, съгласно която когато денят за изпълнението
на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. От
представения по делото Договор за наем от 03.08.2018 год. се установява по
безспорен начин, че страните са уговорили срок за плащане на наемната цена до
15 число на месеца, предхождащ месеца, за който се отнася плащането на наемната
цена, поради което следва да се приеме,
че от този момент е възникнало и задължението за плащане на дължимата цена.
При преценка размера на дължимото обезщетение за
забавено изпълнение, съдът съобрази разпоредбата на чл.86, ал.2 от ЗЗД,
съгласно която размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. В
тази връзка съдът констатира, че ищецът претендира обезщетение за забава
плащането на дължимите наемни вноски за периода от 01.09.2019 год. до
13.07.2020 год. в общ размер на 906.94 лева. Видно от заключението на вещото
лице, изготвило съдебно-счетоводната експертиза по делото общия размер на
претендираното обезщетение за забава за посочения период е 3307.60 лева.
Доколкото обаче дължимото обезщетение за забава плащането на дължимите наемни
вноски в общ размер на 20747.40 лева за периода от 15.08.2019 год. до 13.07.2020
год. значително надхвърля претендирания от ищеца размер и липса искане за
изменение на иска в тази му част, то искът с правно основание чл.86 от ЗЗД следва
да бъде уважен за претендираната сума от 906.94 лева.
Поради изпадането си в забава, длъжникът дължи и
заплащане на законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане
на исковата молба – 14.07.2020 год. год. до окончателното изплащане на сумата.
По
отношение на третия обективно съединен иск с правно основание чл.236, ал.2 от ЗЗД, съдът установи от правна страна следното:
Разпоредбата на чл.236, ал.2 от ЗЗД предвижда
задължение за наемателя в случай, че продължи ползването на наетия имот въпреки
противопоставянето на наемодателя, да заплаща обезщетение. В настоящия случай,
въпреки, че наемателят е изпратил едномесечното предизвестие до наемодателя, по
делото липсват доказателства от страна на последните да са били извършени
действия, водещи до извод, че се противопоставят на продължаване ползването на
имота. В този смисъл, както бе посочено и по-горе наемателят е продължил да
ползва имота, поради което и същият както бе посочено дължи заплащане на наем
до момента на неговото освобождаване – 09.07.2020 год.
С оглед на липсата на доказателства за ясно
изразено несъгласие от страна на ищеца наемателят да продължи да ползва имота
се налага извода, че ползването е продължило на основание разпоредбата на чл.236,
ал.1 от ЗЗД, а не на основание разпоредбата на чл.236, ал.2 от ЗЗД, поради
което и искът за заплащане на обезщетение се явява неоснователен и недоказан и
следва да бъде отхвърлен. За прецизност следва да бъде посочено, че ищцовата
страна претендира едновременно заплащане на наемна цена и обезщетение за един и
същ период – 14.06.2020 год. – 13.07.2020 год., което би довело до
неоснователно обогатяване на ищеца.
По
отношение на четвъртия обективно съединен иск с правно основание чл.232, ал.2
от ЗЗД съдът приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.232, ал.2 от ЗЗД
наемателят на една вещ е длъжен да заплаща освен наемната цена и разходите,
свързани с ползването на вещта. Същото задължение е предвидено между страните и
в т.13 от договора за наем. Относно размера на дължимите разходи за
изразходваната в обекта електроенергия и вода съдът съобрази обстоятелството,
че от представените от страна на ищеца
писмени доказателства – фактури и справка за задължения се установява, че за
периода от 01.09.2019 до 13.07.2020 год. дължимата от ответника сума е в размер на 538.40 лева. Посочените писмени
доказателства не са били оспорени от длъжника и същите са били осчетоводени в
счетоводството на ищеца. При преценка на иска съдът съобрази и заключението на
вещото лице, изготвило съдебно-счетоводната експертиза по делото, която
въпреки, че посочва като неплатени и разходите за ел.енергия и вода за периода
до 30.07.2020 год., за претендирания период от 01.09.2019 год. до 13.07.2020
год. дава заключение, че дължимата и неплатена сума за консумативни разходи е в
размер на 534.80 лева. Въпреки, че съгласно заключението на експертизата, ответникът
дължи по-висока сума в размер на 548.99 лева, доколкото липсва искане за
увеличение на иска от страна на ищеца, искът следва да бъде уважен за
претендираната от ищеца сума в размер на 538.40 лева и за претендирания период
от 01.09.2019 год. до 13.07.2020 год.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва
да заплати на ищеца направените от него разноски в размер на 1249.71 лева, представляващи
разноски за държавна такса, възнаграждение за вещо лице и юрисконсултско
възнаграждение /определено по реда на чл.78, ал.8 от ГПК/, съобразно с
уважената част от исковете.
Водим от горното, съдът
РЕШИ
ОСЪЖДА на основание чл.232, ал.2 от ЗЗД, във вр. с
чл.228 от ЗЗД „***” ЕООД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.***,
ул.”***” №46, ет.4, ап.10, представлявано от управителя В. И. П. да заплати на Община ***, с ЕИК***,
чрез ОП „***“, представлявано от директора П. П. И., чрез пълномощника старши
юрисконсулт Б.П. сумата от 20747.40 лева
/двадесет хиляди седемстотин четиридесет и седем лева и четиридесет стотинки/,
представляваща дължими и неплатени наемни вноски по
Договор №55 за отдаване под наем на общински недвижим имот от 03.08.2018 год.,
изменен с Анекс към договор №55/03.08.2018 год. от 04.02.2019 год. за периода
от 15.08.2019 год. до 09.07.2020 год., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на иска – 14.07.2020
год. до окончателното изплащане на сумата, като
отхвърля иска за периода след 09.07.2020 год., като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.86 от ЗЗД „***” ЕООД, с ЕИК***,
със седалище и адрес на управление: гр.***, ул.”***” №46, ет.4, ап.10,
представлявано от управителя В. И. П. да
заплати на Община ***, с ЕИК***, чрез ОП „***“, представлявано от директора
П. П. И., чрез пълномощника старши юрисконсулт Б.П. сумата от 906.94 лева /деветстотин и шест лева и деветдесет и
четири стотинки/, представляваща
обезщетение за забава плащането на дължимата главница от 20747.40 лева за
периода от 01.09.2019 год. до 13.07.2020 год.
ОСЪЖДА на основание чл.232, ал.2 от ЗЗД
„***” ЕООД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.***, ул.”***” №46,
ет.4, ап.10, представлявано от управителя В. И. П. да заплати на Община ***, с ЕИК***, чрез ОП „***“, представлявано
от директора П. П. И., чрез пълномощника старши юрисконсулт Б.П. сумата от 538.40 лева /петстотин
тридесет и осем лева и четиридесет стотинки/, представляваща незаплатени
консумативни разходи за изразходвана вода и ел.енергия за периода от 01.09.2019 год. до 13.07.2020 год.
по отношение на наетия имот, предмет на
Договор №55 за отдаване под наем на общински недвижим имот от 03.08.2018 год.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Община ***, с ЕИК***, чрез ОП „***“,
представлявано от директора П. П. И., чрез пълномощника старши юрисконсулт Б.П.
срещу „***” ЕООД, с ЕИК***, със
седалище и адрес на управление: гр.***, ул.”***” №46, ет.4, ап.10,
представлявано от управителя В. И. П. осъдителен
иск с правно основание чл.236, ал.2 от ЗЗД с искане да бъде осъден ответника
„***” ЕООД, с ЕИК*** да заплати на
Община ***, с ЕИК***, чрез ОП „***“ сумата
от 1068.87 лева /хиляда шестдесет и осем лева и осемдесет и седем стотинки/,
представляваща дължимо обезщетение за ползване на наетия имот по Договор №55 за
отдаване под наем на общински недвижим имот от 03.08.2018 год. за периода от 14.06.2020
год. до 10.07.2020 год., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК „***” ЕООД, с ЕИК***,
със седалище и адрес на управление: гр.***, ул.”***” №46, ет.4, ап.10,
представлявано от управителя В. И. П. да
заплати на Община ***, с ЕИК***, чрез ОП „***“, представлявано от директора
П. П. И., чрез пълномощника старши юрисконсулт Б.П. сумата от 1249.71 лева /хиляда двеста четиридесет и девет лева и
седемдесет и една стотинки/,
представляваща направени по делото разноски за държавна такса,
възнаграждение за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение /изчислено по реда
на чл.78, ал.8 от ГПК/, съразмерно с уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред ***ски окръжен
съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: