М О Т И В И
към Присъда № 15 от 31.05.2018 г.,
постановена по НOХД № 537 по описа на Районен съд – Б. за 2017 г.
Районна
прокуратура – Б. е внесла в съда обвинителен акт срещу М.И.М. за
това, че на 30.07.2017г. на главен път Е
- 83 в посока от с. Т. към гр. Б., управлявал моторно превозно средство - лек
автомобил, марка „Р.”, модел „М.” с per.номер ** **** **, без
съответно свидетелство за управление на МПС в едногодишен срок от наказването
му по административен ред за управление на моторно превозно средство без
съответното свидетелство за управление на МПС - с наказателно постановление № **
- **** - ******/ 09.08.2016 г. на Началник РУП към ОДМВР - София, РУ - П.,
влязло в законна сила на 10.09.2016 г. - престъпление по чл.343 в, ал.2 от НК.
В хода на съдебните прения представителят на прокуратурата
поддържа обвинението и намира същото за доказано. Предлага на съда да наложи
ефективно наказание „лишаване от свобода на подсъдимия“ около средния размер.
Защитникът изразява
становище за недоказаност на обвинението. Счита, че срещу подзащитния му не са
събрани неоспорими доказателства и тъй като е недопустимо присъдата да е
основана на предположения, моли за оправдаване на подсъдимия.
Подсъдимият
се придържа към изложеното от своя защитник. В последната си дума заявява, че не
е шофирал автомобила и моли да бъда оправдан.
Съдът, след като обсъди доводите на
страните и събраните доказателства и доказателствени средства, поотделно и в
своята съвкупност, намира за установено следното:
Подсъдимият М.И.М. е
роден на *** ***, българин, български гражданин, с постоянен и настоящ адрес ***,
женен, с основно образование, безработен, осъждан, с ЕГН: **********.
На 30.07.2017 г.
следобед в с. Т., общ. Б. в заведение,
близо до автобусна спирка „Габъра“ се намирали подсъдимият М.И.М. и свидетелите
С.Ц.С., П.И.П. и М.Д.С.. Последният бил пристигнал на мястото с лек автомобил
марка „Р. М.“ с рег.№ ** **** **. Всички гореизброени употребили алкохол. Подсъдимият
М.М. предложил на св. С.С. да го повози с автомобила на
вуйчо си св. М.С.. Подсъдимият и св. С. се качили в автомобила, като зад
волана, на мястото на водача седнал подсъдимият, а св. С. седнал до него на
предната дясна седалка. Подс. М. привел автомобила в движение и потеглил в
посока от с. Т. към гр. Б. с висока скорост. В същото време св. С. започнал да
го убеждава да намали скоростта, за да не предизвика ПТП. На излизане от с. Т.,
обв. М. продължавал да управлява автомобила в дясната лента на пътното платно
на главен път Е-83 в посока гр. Б., като се движел със 130 км./ч. М.
предприемал и маневри по изпреварване на движещите
се пред него автомобили. Първо изпреварил лек автомобил,
марка „Пежо 106“ с рег. № СО 4110, управляван от св. П.Г.И. ***. Св. И.
разпознал в изпреварващия автомобил подс. М.М., с когото учили заедно в едно
училище в с. Т. и му направило впечатление, че същият се движел с висока
скорост. Продължавайки със същата скорост, подс. М.М. наближил отклонението за
гр. Враца. Пътното платно в района било право и хоризонтално, асфалтовата
настилка била суха и по нея нямало неравности и дефекти, както и наноси от пясък
или други инертни материали. Движението било интензивно с наличие на други
МПС-та и се извършвало при дневни условия - светлата част на денонощието. В
този момент процесният лек автомобил „Р. М.“ настигнал движещия се пред него
лек автомобил, марка „Опел Вектра“ с рег. № СО 5157 РА с водач св. П.И.П. *** и
пътуващия в него св. И.М. ***. Св. П.П. забелязал в огледалото за обратно
виждане приближаващия с висока скорост лек автомобил „Р. М.“ и казал на св. И.П.:
„Този ни изби“. В този момент, без да се изнесе достатъчно наляво по посоката
си на движение, процесният автомобил „Р. М.“ с водач подс. М. започнал изпреварване
на л.а. „Опел Вектра“ с рег.№ СО 5157 РА, при което траекториите на двете
МПС-та се пресекли в една точка и настъпил удар с предната лява част на
процесния „Р. М.“ в задната част на процесния „Опел Вектра“. Вследствие на
удара процесният лек автомобил „Опрел Вектра“ е бил отблъснат напред и наляво,
като е излязъл извън пътното платно. И двата автомобила се установили окончателно
по начин, констатиран от контролните органи описан в схемата от Протокол за ПТП.
Веднага след инцидента - св. П.П. и св. И.П. установили, че нямат причинени
наранявания и веднага отишли да проверят водача на л.а. „Р. М.“. Преди да
излезе от процесния автомобил „Р. М.“, подс. М. се опитал да изблъска от
мястото му св. С.С., за да не се установи, че той е управлявал автомобила, но
след като последният отказал и двамата излезли навън. В този момент на място пристигнал
и св. Т.В.Г. ***, който станал свидетел на ПТП-то и междувременно сигнализирал
на единен телефонен номер за спешни повиквания 112. Докато чакали служителите
на РУ-Б., подс. М.М. се върнал в автомобила си и седнал на мястото на водача,
като решил да го приведе в движение, но св. Т.В.Г. го предупредил да изгаси
двигателя и да остави автомобила в положението което се намирал. От своя страна
св. С.С. позвънил по мобилния си телефон на св. Ц.Б. и му съобщил, че „М.
направо го бил утрепал“, при което същият тръгнал и пристигнал след няколко
минути на мястото на ПТП-то.
Междувременно
пристигнал и дежурен автопатрул при РУ-Б. в състав св. Н.А.Н. и В. Кънев В.,
пред които св. П.Г.П. посочил, че водачът бил подс. М., който малко преди това
го изпреварил с процесния автомобил. Подсъдимият и св. С. били транспортирани с
линейка до ФСМ - Б., където били прегледани. При прегледа не били констатирани
телесни повреди. В болничното заведение подс. М. бил изпробван с техническо
средство за наличие на алкохол, което отчело положителен резултат 0,7 на
хиляда. След това подс. М.М. бил отведен в сградата на РУ-Б., където след
направена справка в ОДЧ било установено, че подс. М. не притежава свидетелство
за управление на МПС, поради което св. В.В. съставил акт за установяване на
административно нарушение бл. № 014655 от 30.07.2017г. на водача М. в
присъствието на св. Н.. Актът бил подписан от подс. М. без възражения.
Гореописаната
фактическа обстановка съдът прие въз основа на събраните гласни доказателствени
средства – показанията на свидетелите Н.Н. (вкл. прочетените по реда на чл.
281, ал. 4 НПК); П.И. (вкл. прочетените по реда на чл. 281, ал. 4 НПК); С.С.
(вкл. прочетените по реда на чл. 281, ал. 4 НПК); Ц.Б. (вкл. прочетените по
реда на чл. 281, ал. 4 НПК); П.П.; И.И.; Т.Г., В.В. (вкл. прочетените по реда
на чл. 281, ал. 4 НПК); Ц.М.; М.С., Ц.М.; заключението от САТОЕ; писмените
доказателствени средства и писмените доказателства – протокол за доброволно предаване;
АУАН бл. № 014655/30.07.2017 г.; Протокол
за ПТП от 30.07.2017 г.; НП № 16-0322-000491/09.08.2016 г.; справки от КАТ;
Договор за продажба на МПС от 03.07.2017 г.; свидетелство за съдимост;
характеристична справка и справка за нарушител/водач.
Свидетелят П.И.
е очевидец на деянието. Същият излага в хронологичен ред събитията, състояли се
на инкриминираната дата. Посочва, че е пътувал от гр. П. към Б., когато
подсъдимият се опитал да го изпревари, управлявайки син на цвят лек автомобил „Р.
М.“. Уточнява, че подс. М.М. е шофирал с много висока скорост. В един момент М.
изгубил контрол над управлението на колата, тя „поднесла“, застигайки друг
автомобил марка „Пежо“, който ударила в задната част. Свидетелят И. е
категоричен, че познава подсъдимия отпреди инцидента и че именно той е
управлявал автомобила при настъпване на катастрофата. С него пътувал още един
мъж, когото св. П.И. описва подробно по отличителни белези. Свидетелят
непосредствено след настъпване на произшествието е слязъл от своя автомобил и е
отишъл до катастрофиралата кола „Р. М.“. В нея все още стоял подсъдимият М.М.,
облян в кръв, а другият мъж, с когото пътувал, бил излязъл от колата и му казвал: „Какво направи, Марияне?! Ще
ни убиеш!“.
Друг
очевидец на деянието е свидетелят С.С.. От неговите показания се изяснява, че
непосредствено преди инцидента в заведението в с. Т. са били той, подсъдимият М.М.,
св. Ц.Б., св. М.С. и бащата на свидетеля С.С. – ц. С.. Събралите се
употребявали алкохол. Св. С. и св. М.С. искали да направят „бартер“ на
автомобилите си. За целта св. С. трябвало да изпробва колата на С.. Св. С.С. не
посмял да се качи зад волана, тъй като бил под влиянието на алкохол.
Подсъдимият М.М. обаче изявил желание да шофира, въпреки че също консумирал
алкохол. Св. М.С. лично дал ключовете от автомобила на подсъдимия с репликата:
„Ето ти ключовете, да разгледате колата!“. Подс. М. се качил на шофьорското
място и управлявал през цялото време от с. Т. до мястото на инцидента. Движил
се с много висока скорост, поради което св. С. му казал да намали. Ударът
настъпил почти мигновено след това. Колата се ударила в друг автомобил, движещ
се пред тях, оттласнала се настрани и се ударила в дърво. Св. С. имал само
натъртвания, а подсъдимият ударил главата си във волана. Първоначално и двамата
слезли от колата, но впоследствие подс. М. искал отново да се качи вътре. Свидетелят
С. заявява знанието си, че подсъдимият не притежава свидетелство за управление
на МПС.
В същата
насока са и показанията на свидетеля Ц.Б.. Последният по аналогичен начин
описва кои лица са присъствали на сбирката в заведението в с. Т.. Признава, че
всички те са употребявали алкохол, включително и подсъдимият М.М.. Обяснява, че
св. С.С. и св. М.С. се разбрали да изпробват автомобила „Р. М.“. В колата се
качили С. и подсъдимият, като отпътували в посока Б.. По – късно св. С.С. се
обадил по телефона на св. Ц.Б. и му казал, че са катастрофирали и че е шофирал
подс. М.М., който ги „утрепал“ и били „пребити“. Св. Б., заедно със св. ц. С.
отишли на мястото на инцидента. При пристигането си заварили и подсъдимия, и
св. С.С. извън автомобила. Подс. М. по думите на свидетеля бил „обезобразен“, с
кръв и белези по лицето. Свидетелят С. имал сериозни натъртвания. По волана и
седалката на водача имало обилно количество кръв.
Свидетелите
П.П. и И.И., пътували в другата катастрофирала кола, дават еднопосочни
показания, че подс. М.М., когото и двамата познавали, е имал вследствие на
удара сериозни наранявания по лицето, особено в лявата половина. Свидетелят П.,
шофирал процесния автомобил „Опел Вектра“ посочва, че два пъти е погледнал в
огледалото за обратно виждане, като при второто поглеждане е разпознал
подсъдимия, който управлявал застигащия ги автомобил „Р. М.“. След
удара св. П. видял подсъдимия да слиза от шофьорското място. По лявата врата на
л. а. „Р. М.“ имало поражения, стъклото било счупено. По лявата страна на
лицето на подс. М. личали прорезни рани. М. искал да се качи обратно в колата.
Свидетелят Т.Г.
е пристигнал на местопроизшествието, когато пътуващите и в двата катастрофирали
автомобила вече са били извън колите си. Г. подобно на останалите свидетели
отчетливо си спомня кръвта по лицето на подсъдимия. Помни също, че стъклото на
предната врата откъм шофьорското място на л. а. „Р. М.“ е било спукано. Св. Т.Г.
добавя, че подс. М. след удара влязъл
обратно в л. а. „Р. М.“, но не през шофьорската врата, тъй като същата
била повредена, а през предна дясна врата. След това свидетелят убедил
подсъдимия, че трябва да изчака пристигането на полицията и на медицински екип.
Подс. М. излязъл от автомобила отново през предната дясна врата.
Свидетелката
Ц.М. признава, че е била собственик на процесния автомобил „Р. М.“ с рег. № **
**** **, като впоследствие го продала на св. Ц.И.М.. Това обстоятелство се
потвърждава и от показанията на св. Ц.И.М.. Последният добавя, че е продал
автомобила на св. М.С., но без да оформят съответните документи и без да
сключват договор. По процесния случай св. Ц.М. няма непосредствени впечатления.
Признава, че е присъствал в заведението в с. Т. на инкриминираната дата, но си
е тръгнал рано и не е видял как са се развили събитията.
Свидетелят В.В.
описва какви са били щетите по двата автомобила, като за л. а. „Р. М.“ сочи, че
бил с деформации от лявата страна. Св. В. твърди, че видими увреждания от
катастрофата е имал само подсъдимият М.М., чието лице е кървяло.
Съдът
кредитира показанията на всички разпитани свидетели, обсъдени по – горе, тъй
като те са взаимно се подкрепят и допълват, не съдържат съществени противоречия
и са депозирани от лица, незаинтересовани от изхода на делото. Отделно от това,
разгледаните гласни доказателствени средства кореспондират със заключението по
съдебната авто-техническа експертиза.
Съдът
не даде вяра единствено на показанията на свидетеля М.Д.. Същият твърди, че св.
С.С. му поискал ключа за процесния автомобил „Р.“, но той му обяснил, че ключовете
са на колата. Освен това Симонов бил тръгнал сам и по – късно се обадил по
телефона, че е катастрофирал. Подсъдимият обаче напуснал заведението 10 – 15
мин. след св. С.. Свидетелят М.Д. нито чул, нито видял собствения си автомобил
да потегля. Отрича да е предоставял колата на подс. М.М.. Освен, че показанията
на св. М.Д. остават изолирани и се опровергават от доказателствената съвкупност
по делото, в тях се забелязва алогичност. Свидетелят твърди, че е спрял колата
си на достатъчно отдалечено място, така че нито е могъл да види кога и кой
потегля с нея, нито е чул някакъв шум при потеглянето. При положение, че
автомобилът е бил без надзор, изглежда абсурдно същият да е оставен отключен и
още повече ключът да е оставен вътре. Поради констатираната вътрешна
нелогичност, противоречието с останалите доказателства и предвид родствената
връзка на свидетеля с подсъдимия, съдът не приема показанията на св. М.Д. за истинни.
Според
заключението от съдебна авто-техническата и оценителна експертиза автомобилът,
управляван от подсъдимия, е претърпял силен удар челно отляво. Посочени са
конкретните увреждания, които са локализирани отпред отляво по автомобила и
странично, отново отляво. Деформациите по другия автомобил „Опел Вектра“ са в
задната част. Вещото лице е стигнало до извод, че двата автомобила към момента
на катастрофата не са имали технически неизправности от естество да предизвикат
състоялото се ПТП. Подробно е описан и механизмът на настъпване на процесното ПТП.
Лекият автомобил „Р.“, управляван от подсъдимия, е предприел маневра
изпреварване на движещия се пред него и в същата посока л.а. „Опел“, като не се
е изнесъл достатъчно вляво, вследствие на което траекториите на двата
автомобила са се пресекли и е настъпил ударът. Независимо, че защитникът на
подсъдимия постави акцент, че вещото лице не е направило оглед на автомобилите,
същото е работило по събраните надлежно писмени доказтелства и доказателствени
средства, в т.ч. протокола за оглед на местопроизшествие. Съдът изцяло се
довери на експертното заключение, тъй като то е аргументирано, съдържа солидни
мотиви, логически издържано е и най – вече кореспондира с останалия
доказателствен материал, по – конкретно с гласните доказателствени средства и с
писмените такива.
Видно
от АУАН бл. № 014655/30.07.2017 г., надлежно приобщен като писмено
доказателство, на 30.07.2017 г. е констатирано нарушение, извършено от подс. М..
В обстоятелствената част на акта е описано, че около 14,50 ч. на главен път
Е-83 в поска от с. Т. към Б., подсъдимият М.М., като водач на лек автомобил марка „Р.”, модел „М.” с peг.номер **
**** **, е управлявал без свидетелство за управление на моторно превозно
средство. Подсъдимият е подписал акта без да е вписал възражения. В съдено
заседание актът му е предявен отново, като М. признава, че положения за
„нарушител“ подпис е негов.
В двустранно подписания, включително
от подсъдимия, Протокол за ПТП от 30.07.2017 г. е съставена схема на ПТП и в
графата „обстоятелства, нарушения, причини и условия за ПТП“ е вписано, че
участник 1 (л.а. „Р. М.“ с peг.номер ** **** **, управляван от подсъдимия) се е
движел с несъобразена скорост, засякъл е и е ударил участник 2 („Опел Вектра“ с рег. №
СО 5157 РА с водач св. П.И.П.).
Видно
от НП № 16-0322-000491/09.08.2016 г. на подсъдимия е наложено административно
наказание, за това, че на 22.07.2016 г. е управлявал МПС без да притежава
СУМПС.
При
съвкупното разглеждане на приетите справки от КАТ и Договор за продажба на МПС
от 03.07.2017 г. се установява, че процесният автомобил „Р. М.“ първоначално е регистриран на името на Ц.М.М.,
която впоследствие го е продала на Ц.И.М..
От приложената справка за съдимост е
видно, че подсъдимият има предходни осъждания, като последното е от 2016 г. за
престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК. Според характеристичната му справка
подсъдимият не контактува с лица от криминалния контингент, но е формирал
определени престъпни навици.
От
правна страна
Подсъдимият е осъществил всички съставомерни признаци
от обективна и субективна страна на престъплението по чл. 343в, ал. 2 НК.
От обективна страна е привел в движение и е управлявал до настъпване на
процесното ПТП лек автомобил марка „Р. М.“ с рег.№ ** **** **. Това обстоятелство се
установява от гласните доказателствени средства, както и от факта, че от
двамата пътуващи в автомобила, подсъдимият е бил със значително по – сериозни
наранявания, които по интензитет и локализация отговарят на мястото на удара и
на описания механизъм на ПТП в заключението на САТЕ. По – конкретно нараняванията
на подсъдимия са били от лявата страна. Именно лявата част на л.а. „Р. М.“ е
била увредена, тъй като тази част е била контактната зона с другия автомобил „Опел
Вектра“ и в тази част е настъпил ударът. Тук мястото да се отбележи, че
обстоятелството дали подсъдимият е излязъл от катастрофиралия автомобил през
лявата или дясната предна врата не е от решаващо значение. Действително досежно
това обстоятелство се съзират известни противоречия в свидетелските показания.
Те обаче са обясними предвид факта, че подсъдимият повече от веднъж е влизал и
излизал от автомобила, като със сигурност поне веднъж е използвал и дясната
предна врата, видно от показанията на св. Т.Г.. Естеството, интензитетът и
разположението на нараняванията на подсъдимия са показател, че именно той е
управлявал автомобила в момента на удара.
Деянието
е извършено в рамките на едногодишния срок от наказването на подсъдимия по административен ред
за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за
управление с Наказателно постановление № 16-0322-000491/09.08.2016 г, издадено
от началника на РУ – П. към ОДМВР- София, влязло в сила на 10.09.2016 г.
От субективна страна подсъдимият е
действал с форма на вина пряк умисъл, съзнавал е свойството и значението на
своите постъпки, бил е в състояние да ръководи поведението си, но въпреки това
не се е възпрял. Аргумент в тази насока са предходните наказания, наложени на
подсъдимия по административен и съдебен ред за подобни деяния. Следователно
подсъдимият е съзнавал законовата забрана да извършва подобен вид деяния,
съзнавал е обществената опасност на извършеното, но това не го е мотивирало да
се въздържи от поредната престъпна проява.
По
наказанието
За престъплението по чл. 343в, ал. 2 НК законодателят
е предвидил наказание лишаване от свобода от една до три години и глоба в
размер от 500 лв. до 1200 лева. Съдът отчете предходните осъждания на
подсъдимия, последното от които в съвсем скорошен период и за същото по вид
престъпление. Отсъствието на поправимост и липсата на смекчаващи отговорността
обстоятелства мотивираха съдебния състав да индивидуализира наказанието между
минимума и средния размер. Съобразен бе фактът, че наказанието лишаване от
свобода по настоящото дело ще се търпи ефективно, като това ще бъде първото
привеждане на подсъдимия в място за лишаване от свобода. Съдът счете, че сам по
себе си престоят в пенитенциарно заведение би имал поправителен и превъзпитаващ
ефект върху подсъдимия, поради което не е необходимо срокът на наказанието да
бъде прекомерно дълъг. Именно това мотивира съда, въпреки лекия превес на
отегчаващите отговорността обстоятелства, да наложи наказания не точно в
средния размер, а около него и към минималния. На подсъдимия бе наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 (една) година и 2 (два) месеца,
което да изтърпи ефективно при първоначален общ режим, както и кумулативно
предвиденото наказание „глоба“ в размер на 800 (осемстотин) лева. На основание
чл. 68, ал. 1 от НК бе постановено при първоначален общ режим да се изтърпи
отделно и отложеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 (четири)
месеца, наложено със Споразумение от 22.12.2016 г. по НОХД № 613/2016 г.
По разноските
Предвид изхода на спора и на основание чл. 189, ал. 3
от НПК подсъдимият бе осъден да заплати в полза на Държавата по сметка на МВР
сумата от 296,24 лв. (двеста деветдесет и шест лева и двадесет и четири
стотинки), представляващи сторени в досъдебното производство разноски за експертизи,
както и да заплати в полза на Държавата по сметка на РС - Б. сумата от 200 лв.
(двеста лева), представляващи сторени в съдебна фаза разноски за вещи лица,
както и 5 (пет) лева за служебно издаване на изпълнителен лист.
Въз основа на всички гореизложени мотиви съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(КАТЕРИНА НЕНОВА)