ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 35
гр. В., 03.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:С. Ж. С.
Членове:Г. П. Й.
Д. М. В.
като разгледа докладваното от Г. П. Й. Въззивно частно гражданско дело №
20211300500209 по описа за 2021 година
Делото е образувано по частната жалба на ИВ. ЕЛ. АЛ. , ЕГН **********, с адрес , гр. Б. и
М. ЕЛ. Р., ЕГН **********, с адрес , гр. С. със съдебен адрес: гр.С., партер, адвокатска
кантора, чрез процесуален представител адв. П.Г. В. срешу Определение от
07.04.2021г.,постановено в открито съдебно заседание на Районен съд- Б. по Гр.д.№ 164 /
2020 г. , 3 - ти състав
Иска се Определението да бъде отменено като неправилно, необосновано и немотивирано, а
делото върнато за продължаване на действията по съдебното производство .
Твърди се ,че ответницата няма надлежна процесуална легитимация по гр.д. № 186/ 2021 г.,
по описа на РС - Б. 3 -ти състав, тъй като не е доказала по никакъв начин да свои и владее
имотите, или да ги е владяла или своила в предишен период, тъй като в дадения случай по
новозаведеното от нея гр.д. № 186/ 2021г., е предявен иск по чл. 124 от ГПК, но не по
отношение на индивидуализираните части от имотите, които претендират ищците , че
ответницата държи без правно основание поради неправилното поставяне на оградата не по
надлежната регулационна линия, а по отношение на целите недвижими имоти.
Сочи се ,че на съда било служебно извество ,че ищците са собственици на процесиите
имоти не само по силата на цитирания Нотариален Акт, оспорен от ответницата, а са
собственици и като наследници на Ж. Д. С., на който са записани процесиите имоти, както и
че ответницата не е наследник на Ж. Д. С. тъй като пред РС - Б, 3 - ти състав е образувано
дело за делба на процесиите имоти - гр.д. № 25 / 2020г. , по описа на РС- Б., като са
представени удостоверения за наследници и доказателства за собствеността върху УПИ I -
118 / урегулиран поземлен имот - първи , за имот пл. номер - сто и осемнадесет / и УПИ III -
1
118 / урегулиран поземлен имот - трети , за имот пл. номер - сто и осемнадесет /, в квартал
16 /шестнадесет /, по регулационния план на село Р. община Ч., област В., одобрен със
Заповед № 15440 от дата 25.11.1948г., с административен адрес улица...
Сочи се ,че ответницата по настоящото дело нямала правен интерес от завеждането на иск
по чл.537, ал.2 от ГПК, а съгласно съдебната практика, обективирана в Тълкувателно
решение № 11/ 21.03.2013 г. на ВКС по тълкувателно дело № 11/2012 г. ОСГК,
нотариалното производство било едностранно и не разрешавало правен спор, като
Нотариалният акт ,който удостоверява принадлежността на правото на собственост, можел
по принцип да бъде оспорен от всяко лице, което има правен интерес да твърди, че
титулярът на акта не е собственик.Такъв правен интерес за ответницата не съществувал и
същата не можела да оспорва нотариалния Акт, нямайки качеството на наследник и
следователно не притежавайки активна процесуална легитимация за такова оспорване.Това
било служебно известно на съда ,тъй като и двете дела са разпределени на същия съдебен
състав.
На следващо място се сочи ,че процесуалният представител на ответника адв. И. В., по
настоящото дело - гр.д.№ 164 / 2020г. , по описа на РС - Б. 3 - ти състав, която също е и
процесуален представител и на Ищеца по делото за делба гр.д.№ 25 / 2020г. , по описа на
РС- Б., 3-ти състав , знаейки, че всички искове по Закона за собствеността , които могат да
бъдат предявени и противопоставени, за да бъде прекратено неоснователното държане на
части от имота от съсед, което е следствие от неправилното поставяне на оградата, както и
преодоляно възпрепятстването от страна на съседа на поставянето на ограда на точната
регулационна линия, са собственически искове - чл. 108 - ревандикационен иск, чл. 109 -
негаторен иск и чл.109а - иск за определяне на границите на имота, и се предявяват от
собственика на имота, в дадения случай целенасочено предявявал установителен иск по чл.
124 от ГПК , образувал гр.д. N° 186/ 2021 г., по описа на РС - Б., 3 -ти състав, само за да спре
производството по гр.д.№ 164 / 2020г. , РС - Б., 3-ти състав , независимо, че било напълно
наясно, че нейната Доверителна / Ответница по гр.д.№ 164 / 2020г. / , няма активна
процесуална легитимация, нито правен интерес да предяви такъв иск по чл. 124 от ГПК ,
нито да оспори Нотариалния Акт на основание чл.537 , ал.2, от ГПК, каквито са правните
основания по образуваното гр.д. № 186/ 2021 г., по описа на РС - Б. 3 -ти състав.
По гр.д.№ 164 / 2020г. , РС - Б., 3 - ти състав , в предходното съдебно заседание на дата
11.02.2021г. била приета и СТЕ кспертиза, която ясно доказала , че оградата е изградена
неправилно и не по регулационната линия между имотите на ищците и имота на
ответницата. Искът по чл. 124 и оспорването на Нотариалния Акт, процесуалният
представител на Ответницата направил след приемането на Експертизата по гр.д.№ 164 /
2020г. , РС - Б. 3-ти състав .От гореописаното било очевидно желанието на Ответника и на
процесуалния му представител адв. И. В. да се препятстват действията по гр.д.№ 164 /
2020г. , РС - Б. 3-ти състав неоснователно и на всяка цена.На практика било налице
шиканиране на процеса и нарушение на забраната за злоупотреба с процесуални права т.е.
2
налице било превратно упражняване на процесуални права. Упражняването на процесуални
права добросъвестно се явявало гаранцията за спазване на принципа на законност в процеса.
При превратно упражняване на права увреденият можел да иска и следвало да получи
преустановяване на увреждащата го злоупотреба, както и да получи обезщетение.
Съдът бил длъжен служебно да следи дали извършваните пред него процесуални действия
отговарят на правилото за добросъвестност, която страните си дължат по силата на чл. 3 от
ГПК, като при установяване на поведение, несъобразено е това правило, Съдът не следвало
да уважава неоснователните искания на страните, а да ги дисциплинира със средствата на
ГПК, както и да преустановява действия, съставляващи злоупотреба е право/ в този смисъл -
Определение №222 от 21.03.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1076/2014 г., III г. о., ГК), и срв.
Чирикоста и В. с/у И., № 19753/92, 4 декември 1995 г., Серия А № 337-А; /
На следващо място се поддържа ,че РС - Б. не се съобразил и с възражението , че
независимо от факта, че са предявени искове по чл. 108 и чл. 109 от ЗС, основният въпрос,
който е поставен за решаване с тези искове по заведеното гр.д.№ 164 / 2020г. , РС - Б., 3 - ти
състав, е възстановяването и изграждането на оградата по правилната регулационна линия,
което на практика щяло да прекрати неправомерното и неоснователно държане от
Ответницата на части от процесиите имоти, принадлежащи на ищците, а искът по чл. 124 от
ГПК не се явявал преюдициален по отношение правилното поставяне на оградата съгласно
регулационния план, а исковете по ЗС, с които можело да бъде преодоляно
възпрепятстването от страна на съседа на поставянето на ограда на точната регулационна
линия, били единствено собственическите искове - чл. 108 - реваиндикационен иск, чл. 109 -
негаторен иск и чл. 109а - иск за определяне на границите на имота.
Поддържа се ,че заведеният от процесуалния представител на Ответницата иск по чл. 124 от
ГПК относно правото на собственост в настоящия случай нямал никакво отношение и
връзка с поставянето на оградата по правилната регулационна линия, каквото било и
изявлението на ищците и в съдебната зала в ОСЗ на 07.04.2021г., т.е. решението по
заведеното от Ответницата гр.д. № 186 / 2021г., по описа на РС - Б., 3 - ти състав, нямало
преюдициално значение по отношение на гр.д.№ 164 / 2020г. , РС - Б. 3 - ти състав.
Сочи се ,че тъй като единият от заведените искове бил негаторен - чл.109 от ЗС,
Определението за спиране на действията по гр.д.№ 164 / 2020г. , РС -Б., 3 - ти състав, не
било съобразено и със съществуващата съдебна практика на ВКС.Според решения по чл.
290 ГПК, съставляващи задължителна съдебна практика, когато искът по чл. 109, ал. 1 ЗС е
основан на твърдения за накърняване на правото на собственост чрез незаконно
строителство на регулационната линия или при изграждане на строеж в съседен имот при
неспазване на нормативно установените отстояния от регулационните граници, защитата на
собствеността следвало да съответства на нарушението и да се ограничава с искане за
преустановяване само на онези действия или състояния, в които се състои неправомерното
въздействие върху вещното право на ищеца, без да ги надхвърля - Решение N° 139 от
3
25.06.2010 г. по гр. д. № 457/2009 г. на ВКС, 1-во г. о., Решение N° 132 от 30.03.2010 г. по
гр. д. № 66/2009 г., Решение № 430 от 27.10.2010 г. по гр. д. № 312/2010 г., двете на ВКС, П-
ро г. о., и др.
В настоящия случай с исковата молба било поискано от РС - Б. да осъди П. Е. Ж.-В., адрес -
с.Р., да прекрати действията, с които пречи на ищците да упражняват правото си на
собственост и да допусне изграждането на ограда съгласно предвижданията на
регулационния план т.е. , с този иск се претендирало само преустановяване на действията, с
които се пречи на ищците да поставят оградата по действителната регулационна линия
съгласно предвижданията на регулационния план. Негаторният иск нямал за предмет
правото на собственост, а неговата защита от действия, препятстващи неговото приложение.
С оглед на гореизложеното се иска да се отмени изцяло Определение от 07.04.2021г., за
спиране на производството по гр.д.№ 164 / 2020г. , по описа на РС - Б., 3 - ти състав ,
постановено в ОСЗ от РС- Б., по Гр.д.№ 164 / 2020г. , 3 - ти състав като неправилно,
необосновано и немотивирано, издадено и при неъсобразяване със задължителната съдебна
практика на ВКС, а делото да бъде върнато за продължаване на действията по съдебното
производство.
Към частната жалба са приложени :
1. Съдебно удостоверение на Районен Съд -Б., с изх.№ 4178 от дата 27.12.2019г., за издаване
на скица и данъчна оценка за УПИ 1-118 и УПИ III -118, по регулационния план на село Р.,
община Ч., област В., одобрен със Заповед № 15440 от дата 25.11.1948г., с административен
адрес улица, останали по наследство от Ж. Д. С., издадено на адв. И. В., по Искова Молба с
вх.№ 4178 от дата 27.12.2019г., по която е образувано гр.д.№ 25 / 2020г. по описа на РС - Б.,
3 -ти състав.
2. Удостоверение за наследници на Ж. Д. С. Изх.№ 00/ 03.02.2020г. , на Община Ч, от което
е видно, че Доверителните ми са собственици на имотите по наследство, а ответницата П.
Б.Ж.-В. , не е в кръга на наследниците на имотите, приложено по гр.д.№ 25 / 2020г. по описа
на РС - Б. 3 -ти състав.
Ответницата по жалбата П. Е. Ж.- В. ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Л., чрез
упълномощената адв. И. В. - Видинска адвокатска колегия, със съдебен адрес: гр.Б. ул.... е
депозирала отговор на частната жалба ,в които изразява доводи относно неоснователността
на същата.
След като взе предвид събраните по делото доказателства ,Съдът прие за установено
следното :
С исковата молба, предмет на гр.д.164/2020 г. по описа на Районен съд-Б. ,са предявени
обективно съединени искове по чл. 108 ЗС - ревандикационен иск по отношение правото на
4
собственост върху : УПИ I - 118 от 545 кв. м., ведно със сградите в него и УПИ III - 118 от
465.00 кв.м. - празен, незастроен, и двата имота по регулационния план на с. Р., общ. Ч. обл.
В., предмет на Нотариален акт за собственост на недвижими имот по давност № 12, том II
рег. № 1127, дело № 179 от 24.09.2019 г. на Нотариус К. Т., с рег. № 736 на Нотариалната
камара с район на действие РС - Б. и иск по чл. 109 ЗС - че ответницата е изградила ограда и
пречи на ищците да ползват и владеят имотите си по предназначение.
Съдът съобразно заявеното в Исковата молба в изготвения доклад по делото е вменил в
тежест на доказване на ищците в настоящия процес да докажат и по двата обективно
съединени иска - по чл. 108 ЗС и чл. 109 ЗС, че са собственици на описаните в исковата
молба недвижими имоти - УПИ I - 118 от 545 кв. м., ведно със сградите в него и на УПИ III -
118 от 465.00 кв.м. - празен, незастроен, и двата имота по регулационния план на с. Р. общ.
Ч., обл. В.. С такова твърдение започва и исковата молба на ищците - „ИВ. ЕЛ. АЛ. и М. ЕЛ.
Р. са собственици на следните недвижими имоти УПИ I - 118 от 545 кв. м., ведно със
сградите в него и на УПИ III - 118 от 465.00 кв.м. - празен, незастроен, и двата имота по
регулационния план на с. Р. общ. Ч. обл. В.”. Именно поради това и с оглед твърденията в
и.м. съдът е вменил в доказателствена тежест на ищците да докажат това обстоятелство.
С исковата молба ищците са представили Нотариален акт за собственост на недвижими
имот по давност № 12, том II рег. № 1127, дело № 179 от 24.09.2019 г. на Нотариус К. Т., с
рег. № 736 на Нотариалната камара с район на действие РС - Б.. От представеното съдебно
удостоверение от ответната страна /л.100 от делото/, е видно, че в настоящия съд е
образувано друго гражданско дело със същите страни, по което ответницата по настоящото
дело и ищца по новообразуваното такова, оспорва именно правото на собственост на
ищците в настоящото дело и ответници по новообразуваното такова, предявявайки
отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, както и иск за отмяна на нотариалния
акт, с който ищците се легитимират като собственици на процесиите имоти.
Поради това Районният съд приел, че изходът на настоящото дело е в зависимост от изхода
на новообразуваното такова, по което е оспореното право на собственост върху имотите, за
които ищците в настоящия процес заявяват собственически права посредством представения
нотариален акт, оспорен по гр. д. № 186/ 2021 г.Съдът приел, че от обуславящо значение за
изхода на настоящия процес е решението по другото образувано гр.д. № 186/ 2021 г. по
описа на същия съд, по отношение на правото на собственост върху недвижимите имоти,
предмет и на настоящото дело, както и оспорването на Нотариалния акт с който ищците са
признати за собственици върху спорните недвижими имоти,като приел,че решението по
гр.д. № 186/ 2021 г. на РС - Б., има преюдициално значение за основателността на настоящия
иск ,поради което на основание чл. 229, ал.1, т. 4 ГПК спрял производството по делото до
приключване с влязъл в сила съдебен акт на преюдициалното за спора гр.д. № 186/ 2021г. по
описа на РС - Б..
Окръжен съд-В. намира ,че обжалваното определение е незаконосъобразно и че следва
5
да бъде отменено поради следното :
Искът за собственост по чл. 108 ЗС /ревандикационният иск/ е иск на невладеещия
собственик срещу владеещия несобственик. Предмет на делото по този иск е правото на
собственост на ищеца. Искът съдържа в себе си две искания за правна защита, отправени до
съда: искане да бъде установено, че ищецът притежава правото на собственост върху
процесния имот и искане да бъде осъден ответникът да му предаде владението върху имота.
За да бъде решен предявеният с иска по чл. 108 ЗС гражданскоправен спор, на тези две
искания следва да се даде отговор в диспозитива на съдебното решение, тъй като само
диспозитивът е източникът на силата на пресъдено нещо на решението. В този смисъл са
мотивите към т. 18 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по тълк. гр. д. № 1 от 2000
г. на ОСГК на ВКС.
Ако в хода на делото бъде установено, че ищецът притежава правото на собственост върху
процесния имот и ответникът го владее без основание, противопоставимо на собственика,
съдът следва да уважи и двете искания: да се произнесе с установителен диспозитив,
признаващ правото на собственост на ищеца и с осъдителен диспозитив, осъждащ ответника
да му предаде владението върху спорния имот. Ако в хода на делото по предявен иск по чл.
108 ЗС не бъде установено правото на собственост на ищеца върху процесния имот, съдът
ще отхвърли и двете искания за защита. Ако в хода на делото се установи, че ищецът по
ревандикационния иск е собственик на процесния имот, но ответникът не владее този имот
или го владее на правно основание, противопоставимо на собственика, съдът следва да
уважи първото искане за правна защита като признае с установителен диспозитив, че
ищецът е собственик на имота, а с отделен диспозитив да отхвърли второто искане за правна
защита-за предаване на владението на имота. Така решението ще формира сила на
пресъдено нещо по въпроса относно собствеността върху имота, който въпрос няма да може
да бъде пререшаван в бъдещ процес между същите страни.
Независимо от диспозитива на съдебното решение, обаче, силата на пресъдено нещо на това
решение ще се формира относно предмета на делото, който в случая с иска по чл. 108 е
твърдяното от ищеца право на собственост на заявеното от него основание.
Когато по предявен иск за собственост съдът е пропуснал да се произнесе с установителен
диспозитив за правото на собственост, но в мотивите си е приел, че ищецът е собственик на
процесния имот, решението не е неправилно, а в него е допусната очевидна фактическа
грешка, която подлежи на поправка по предвидения в чл. 247 ГПК процесуален ред (В
6
горния смисъл Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2014 г.,
ОСГК, докладчик съдията Т. Г.).
Основанието на иска по чл. 108 ЗС е твърдяният от ищеца конкретен юридически факт, от
който според него е възникнало правото му на собственост, а искането е да се признае
съществуването на това право на собственост и да се осъди ответникът да възстанови
неправомерно отнетото от собственика право на владение, като елемент от неговото право
на собственост. Основанието на положителния установителен иск за собственост е същото,
а искането е да се признае по отношение на ответника съществуването на това право на
собственост на ищеца. Основанието на отрицателния установителен иск е не
осъществяването на юридическите факти, от които според ответника е възникнало правото
му на собственост, а искането е да се установи, че това право не е възникнало и не
съществува. Изложените в исковата молба по отрицателния установителен иск за
собственост фактически обстоятелства за право на собственост на ищеца не представляват
основание на отрицателния установителен иск за собственост и не са част от предмета на
делото по този иск, а само обосновават правния интерес на ищеца от предявяването на такъв
установителен иск. Предмет на делото по иска с правна квалификация чл. 108 ЗС и на
положителния установителен иск за собственост е претендираното от ищеца право на
собственост, докато предмет на отрицателния установителен иск е отричаното право на
собственост на ответника. Дори и когато тези права касаят един и същ имот или движима
вещ, те са различни, тъй като произтичат от различни юридически факти и имат различни
титуляри.
Всяко право се индивидуализира чрез юридическия факт, от който се поражда, чрез своето
съдържание и субектите на правоотношението, чиято активна страна е то. И при
абсолютните права, каквото е правото на собственост, правото не се индивидуализира само с
вещта, върху която съществува, но и с лицето, което е негов носител и с основанието му-
юридическия факт, от който се поражда. В този смисъл са и мотивите на Тълкувателно
решение № 8 от 27.11.2013 г. по тълк. гр. д. № 8 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Различният предмет на делото по тези искове обуславя различния предмет на доказване по
тях, различното разпределение на доказателствената тежест /при осъдителния и
положителния установителен иск тежестта на доказване на правото на собственост е за
ищеца, а при отрицателния установителен иск е за ответника/, както и различните обективни
предели на силата на пресъдено нещо на решението по тях /решението по осъдителния и
положителния установителен иск за собственост формира сила на пресъдено нещо относно
съществуването на правото на собственост на ищеца на посоченото от него основание,
докато силата на пресъдено нещо на решението по отрицателния установителен иск има
много по-широки обективни предели и друг предмет- обхваща всички основания за
придобиване на правото на собственост от ответника/. Предвид различния предмет на
делото на тези искове с преминаването от осъдителен или положителен установителен иск
за собственост към отрицателен установителен иск за собственост изцяло се променя
7
предметът на делото, поради което това преминаване представлява сезиране на съда с нов
иск и е недопустимо да бъде извършено чрез изменение на иска по реда на чл. 214 ГПК.
От гореидзложената задължителна практика на ВКС е видно ,че ревандикационният иск и
отрицателният установителен иск имат различна природа ,различен предмет на доказване и
различни обективни предели на силата на пресъдено нещо ,поради което могат да се
разглеждат едновременно в отделни производства ,а също така и в едно и също
производство (в този смисъл е напр. Решение № 530/ 05.07.2010 година на ВКС , първо
отделение на гражданска колегия по
гр.дело N 1560 /2009 г. ).В това решение се казва :“ Настоящият състав приема за правилна
практиката на ВКС, според която при спор между две страни за това дали е възникнало за
една от тях субективно право, независимо от това дали е възникнал чрез предявяване на
положителен или отрицателен установителен иск, разпределението на доказателствената
тежест не зависи от процесуалното положение ищец или ответник, а от това кой твърди, че е
носител на правото, което се включва в предмета на спора. Затова при отрицателните
установителни искове ответникът носи тежестта да докаже правопораждащите факти на
правото, което се оспорва. Формираната сила на пресъдено нещо по този иск се разпростира
върху това дали една от страните по делото е носител на спорното право и по-точно върху
това дали твърдяното или отричано право произтича от твърдяния или отричан
правопораждащ факт (в случаите на спорове за собственост - придобивен способ).
Затова и в случаите на влязло в сила решение по такива спорове е недопустимо да се
предяви иск от ответника срещу ищеца по приключилия със сила на пресъдено нещо спор
(между страните по същото материално и процесуално правоотношения) за обратното – че е
носител на същото субективно право, което е отричано от насрещната страна в
приключилия спор. В този смисъл е и Решение № 1 от 13.07.2004 г. по гр. д. № 372 /2003 г.,
IV г.о. НА ВКС, според което да се отхвърли отрицателен установителен иск е равнозначно
на това да се уважи положителен установителен иск относно същото право, предявен от
ответниците.
В конкретния случай на обективно съединени искове ответниците по отрицателния
установителен иск за собственост за процесния имот и ищци по ревандикационния иск за
същия имот и в двата случая носят тежестта да докажат, че в техния патримониум е
възникнало отричаното по установителния иск, по който са ответници и твърдяното по
ревандикационния иск, по който са ищци, право на собственост върху същия процесен имот,
а съдът по същество (първоинстанционен и евентуално въззивен) следва да отговори на
въпроса дали тази една и съща страна е собственик на процесния имот, което винаги
означава да бъде установено дали по отношение на нея е осъществен този (отричан по
първия иск и твърдян по втория) един и същи придобивен способ.
Конкретно по делото: в случай, че ответниците не докажат придобивния способ, който
твърдят, първият (установителен) иск (срещу тях) следва да бъде уважен, а вторият
8
(ревандикационен - предявен от тях) – отхвърлен.
И в двата случая съдът по същество следва да отговори на въпроса дали ответниците са
носители на правото на собственост – дали то е възникнало от твърдяния от тях
правопораждащ факт.“
От гореизложеното е видно ,че ревандикационният иск и отрицателният установителен иск
не се намират в преюдициална зависимост един от друг и че могат да се разглеждат в едно
и също производство ,включително и чрез служебно съединяване на искове по реда на
Чл.213 ГПК.
Водим от горното ГПК Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение от 07.04.2021г.,постановено в открито съдебно заседание на
Районен съд- Б., по Гр.д.№ 164 / 2020 г. , 3 - ти състав и връща делото на районния съд за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно.
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение от 07.04.2021г.,постановено в открито съдебно заседание на
Районен съд- Б., по Гр.д.№ 164 / 2020 г. , 3 - ти състав и връща делото на районния съд за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9