М О Т И В И
Към
присъда по НОХД № 299/2017 г. по описа на КРС
Районна
прокуратура - Карлово е повдигнала обвинение срещу подсъдимия М.М.Х., ЕГН: ********** за това, че:
На
15.11.2015г. в с.Р., обл.П. се е съвкупил с лице,
ненавършило 14-годишна възраст - Е.А.А., ЕГН: **********
***, доколкото извършеното не съставлява престъпление по чл.152 –
престъпление по чл.151, ал.1 от НК.
Производството
по делото е проведено по реда на съкратеното съдебно следствие по Глава ХХVІІ
от НПК, при условията на чл.371, т.2 от НПК, като съдът е обявил, че при
постановяване на присъдата си ще се ползва от самопризнанието на подсъдимия Х.,
без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
В
съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението със
същата правна квалификация на деянието. Заема становище, че събраните по делото
доказателства по несъмнен и категоричен начин установяват описаната в
обвинителния акт фактическа обстановка и водят до извод, че именно подсъдимият
е автор на възведеното спрямо него обвинение. По отношение на реализиране на
наказателната отговорност предлага подсъдимият да бъде признат за виновен в
извършване на инкриминираното деяние, като му бъде наложено наказание при
условията на чл.55 от НК в размер на 9 месеца лишаване от свобода на осн. чл.58а, ал.4 от НК. Счита, че приложение следва да намери институтът на условното осъждане,
като изпълнението му бъде отложено с изпитателен срок от три години. Пледира
направените по делото разноски да бъдат възложени на подсъдимия.
Подсъдимият
Х. в съдебно заседание признава вината си и съжалява за стореното. Декларира,
че желае делото да приключи чрез провеждане на предварително изслушване по реда
на Глава ХХVІІ от НПК, при условията на чл.371, т.2 от НПК, както и че не
оспорва фактическата обстановка, посочена в обвинителния акт и се съгласи да не
се събират доказателства за изложените в обвинителния акт факти. В хода на
съдебните прения изцяло поддържа защитника си.
Защитника
на подсъдимия - адв. Ш. се солидаризира с прокурора
относно вида и размера на наказанието.
По делото няма конституирани като страни
частен обвинител и граждански ищец.
Съдът,
въз основа за събраните и приложени по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Подсъдимият
М.М.Х. е роден на ***г***, *****, ЕГН: **********.
През
месец април 2015г. подс. М.Х. се запознал със св. Е.А.А. – родена на ***г., която към онзи момент била навършила
13 години, но нямала навършени 14 години. Това обстоятелство било известно на Х..
Независимо от разликата във възрастта, двамата много се харесали и започнали да
прекарват времето си заедно.
На
15.11.2015г. двамата отново се срещнали до магазин в с.Х.Д., обл.П. и решили да отидат в с.Р., в дома на свои роднини,
за да осъществят полов акт по взаимно желание.
Вечерта
на 15.11.2015г. те останали сами в къща в с.Р., собственост на братовчедката на
М.Х.. Къщата се състояла само от една стая, в която имало две легла, на едно от
които те седнали и се целували. След това двамата свалили дрехите с които били
облечени, а обв.М.Х. легнал върху Е.А. и се съвкупил
за пръв път с малолетната свидетелка, която
до този момент била девствена. Половия акт бил осъществен напълно доброволно и
от двамата. След това те се облекли и пренощували в същата къща. Междувременно
родителите на А. започнали да я издирват и уведомили полицията за случилото се.
На 16.11.2015г. сутринта св.А.А. – майката на Е.А. отишла до къщата на родителите на обв.Х. и заедно с баща му – св.М. Х. отишли в с.Р.
в дома на братовчедка на обв.Х., където намерили обв.Х. и св.Е.А.. Било образувано ДП, като обв. М.Х. предал
доброволно чаршафа върху който бил извършен половият акт.
Майката
на Е.А. още същия ден я завела на преглед при лекар в гр.П..
От
заключението на изготвената в досъдебното производство съдебно–медицинска експертиза - л.20-21
се установява, че при прегледа на Е.А. не са установени видими травматични
увреждания. Девствената ципа е със запазена цялост с широк и разтеглив отвор,
свободно пропускащ два пръста. При това анатомично устройство на девствената
ципа е възможно да е било извършено полово сношение към времето посочено в
обвинителният акт, без да останат видими следи от това.
От
заключението на изготвената в досъдебното производство биологична експертиза се
установява, че по предоставеното за изследване веществено доказателство – обект
на експертизата „памучен тампон“ съдържащ влагалищна обтривка
от Е.А. няма човешка семенна течност.
От
заключението на изготвената в досъдебното производство съдебно – психиатрична
експертиза /л.32/ се установява, че Е.А. не е могла да разбира свойството и
значението на извършеното деяние и не е могла да ръководи постъпките си поради
ниската си календарна възраст. Но е способна правилно да възприема фактите,
които имат значение за делото и да дават достоверни показания за тях.
Описаната
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
събраните по делото гласни доказателства –обясненията на подсъдимия от
съдебното и досъдебното производство, от показанията на свидетелите А.С.А., М.Д.Х., М.А.К., Е.А.А., Н.И.С., Б.С.К., Т.М.Х. и С.Л.К., депозирани в
хода на досъдебното производство, надлежно приобщени към доказателствата по
делото, както и от веществените и писмени такива- писмо от БНТЛ при ОД на МВР П. /л.35, 36/, съдебно-медицинска
експертиза, биологична експертиза,
съдебно – психиатрична експертиза, протокол за
доброволно предаване /л.42/, докладна записка /л.43, 46/, протокол от Агенция
за социално подпомагане гр.К. /л.44, 45/, справка за лице АИС „БДС“ /л.49/,
разписка за предаване на ВД /л.50/, свидетелство за съдимост, характеристична
справка /л.55/, удостоверение за раждане /л.83/. Показанията на цитираните
свидетели, съдът намира за обективни, логични, последователни, вътрешно
непротиворечиви, незаинтересовани, в съответствие помежду си и с писмените
доказателства по делото, подкрепящи направеното от подсъдимия самопризнание.
Противоречие относно релевантните факти от предмета на доказване в събраните
гласни доказателства – свидетелски показания, не се наблюдава, като всеки от
разпитаните свидетели описва застъпените в настоящите мотиви фактически
обстоятелства по делото, в зависимост от това на каква част от протеклите
събития е станал непосредствен очевидец.
При
постановяване на присъдата си съдът взе предвид и заключенията на назначените в
хода на досъдебното производство съдебно – психиатрична експертиза, съдебно –
медицински експертизи и съдебно-биологична експертиза, надлежно приобщени към доказателствената съвкупност, които според преценката на
съда са извършени компетентно и безпристрастно с нужните професионални знания и
опит и съответства на останалите доказателства, относими
към изследваните обстоятелства.
На
база на събраните доказателства, при така установената фактическа обстановка
съдът намира, че подсъдимият М.М.Х., ЕГН: ********** е
осъществил от обективна и субективна страна съставомерните
признаци на престъплението по чл.151, ал.1 от НК, тъй като на 15.11.2015г. в с.Р., обл.П.
се е съвкупил с лице, ненавършило 14-годишна възраст - Е.А.А.,
ЕГН: ********** ***, доколкото извършеното не съставлява престъпление по чл.152
Подсъдимият
е реализирал обективните съставомерни признаци на
указаното престъпление, тъй като на 15.11.2015г. в с.Р., обл.П.
се е съвкупил с лице, ненавършило 14-годишна възраст - с Е.А.А., ЕГН: ********** ***, която към онзи момент е била на 13
години, т.е. ненавършила 14 годишна възраст. Извършеното от него не съставлява
престъпление по чл.152 от НК, доколкото съвкуплението е било със съгласието на
свидетелката Е.А.А..
От
субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл, с
целени и настъпили обществено-опасни последици. Подсъдимият е съзнавал неговия
обществено-опасен характер, т.е., че това, което върши е противоправно
и наказуемо, предвиждал е и е искал настъпването на обществено-опасните му
последици. Той е знаел, че св. Е.А.А. към момента на
съвкуплението е била на 13 години, т.е. ненавършила 14 годишна възраст, но
въпреки това се е съвкупил с нея, съзнавайки, че това е забранено от закона, че
поведението му е противоправно и в разрез с
установените в обществото норми и правила.
Причините
за извършване на престъплението съдът намира в ниското правосъзнание
на подсъдимия, слабите му волеви
задръжки и незачитане на установения в страната правен ред.
При
така приетото за извършено престъпление от страна на подсъдимия Х. и
определената правна квалификация на деянието – по чл.151, ал.1 от НК, при
обсъждане на вида и размера на наказанието, което следва да му бъде наложено и
целите на същото, настоящият съдебен състав е задължен да приложи разпоредбата
на чл.58а от НК, което ограничение е наложено от нормата на чл.373, ал.2 от НПК
с оглед на особеното производство, по реда на което беше проведено съдебното
следствие – по глава ХХVІІ от НПК в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК.
Предвиденото от законодателя наказание за престъплението по чл.151, ал.1 от НК
е лишаване от свобода от две до шест години. Като се отчетоха наличните
смекчаващи отговорността обстоятелства – чистото съдебно минало, добрите
характеристични данни, признание на вината, изразено съжаление и критично
отношение към извършеното, младата възраст на подсъдимия, както и липсата на
отегчаващи отговорността обстоятелства, настоящият съдебен състав прие, че
наказанието, което следва да наложи на подсъдимия Х., следва да бъде определено
при условията на чл.55 от НК при многобройни смекчаващите отговорността
обстоятелства, което приложение на чл.55 от НК се явява възможно съобразно
нормата на чл.58а, ал.4 от НК и е по – благоприятно за дееца от възможността за
определяне на наказанието само съобразно чл.58а, ал.1 от НК. Като съобрази разпоредбите
на чл.55, ал.1, т.1 от НК, съдът го осъди на лишаване от свобода за срок от 1
година. Както вече беше посочено приложението на разпоредбата на чл.55, ал.1 от НК се явява в конкретния случай по-благоприятно за дееца от приложението на
разпоредбата на чл.58а, ал.3 вр. ал.1 от НК, тъй като
дори при редуциране на минимално наказание от ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода
при условията на разпоредбата на чл.58а, ал.3 от НК, получения срок на
наказанието ще надвишава този определен при условията на чл.55, ал.1 от НК. Ето
защо на основание чл.58, ал.4 от НК наказанието беше определено при условията
на чл.55, ал.1 от НК.
На
основание чл.66, ал.1 от НК съдът намира, че за поправяне и превъзпитаване на
подсъдимия Х. не се налага той да изтърпи ефективно наложеното наказание
лишаване от свобода. Съдът счита, че подсъдимият показва с поведението си липса
на трайно установени престъпни навици, като към момента на извършване на
деянието е бил неосъждан, както и към момента на произнасяне на присъдата,
макар между двете дати да е изминал значителен времеви период (почти две
години), съдействал е изцяло на органите на разследването, като е дал
обяснения, по никакъв начин не се опитал да възпрепятства воденото срещу него
наказателно преследване. Така наложеното наказание съответства както на
обществената опасност на извършеното, така и на личността на подсъдимия и
според преценката на съда би постигнало своето поправящо и превъзпитателно
въздействие спрямо него, а така също би се отразило възпитателно и
предупредително и на останалите членове на обществото.
На
основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият М.М.Х.,
ЕГН: ********** следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОД МВР-П. сумата
от 239,34 лева, представляваща направени по делото разноски за експертизи.
Вещественото
доказателство – 1бр. бял чаршаф, по който се наблюдават няколко петна от
засъхнала по него червена на цвят течност, предаден за съхранение с разписка от
20.01.2016г. на домакина на РУ на МВР гр.К. след влизане на присъдата в сила да
се унищожи като вещ без стойност.
По
изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
П.В.