Решение по дело №2070/2022 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1546
Дата: 12 август 2022 г.
Съдия: Мария Иванова Николова
Дело: 20227180702070
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 3 август 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 1546

 

гр. Пловдив, 12.08.2022 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XV състав, в публично заседание на дванадесети август през две хиляди двадесет и втора година в състав :  

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ НИКОЛОВА

 

при секретаря М.Г., като разгледа докладваното от Председателя адм. дело 2070 по описа за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалният кодекс (АПК) във връзка с  чл. 111, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

           Образувано е по жалба от И.С.Р., с ЕГН **********, изтърпяващ наказание лишаване от свобода в затвора - Пловдив, срещу Заповед № Л-1919 от 29.07.2022г. на  Главен инспектор К.С.– заместник-началник „Режимна и надзорно-охранителна дейност“ в затвор гр. Пловдив, с която на основание чл. 101, т.7 от ЗИНЗС, на л.св. И.С.Р. е наложено дисциплинарно наказание – 5 /пет/ денонощия изолиране в наказателна килия.

В жалбата, депозирана на 01.08.2022г. се излагат доводи за незаконосъобразност на издадения административен акт.

Ответникът по делото – Главен инспектор К.С.– заместник-началник „Режимна и надзорно-охранителна дейност“ в затвор гр.Пловдив – редовно призован, явява се лично и поддържа становище за неоснователност на жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежно легитимирана страна в законоустановения срок. Разгледана по същество е неоснователна.

          Съдът установи, че на 27.07.2022г. в 15.40 ч. е извършено претърсване и обиск на пост № 6, стая № 9, в присъствието на лишения от свобода С.С.С.. При претърсването е поканен лишения от свобода И.С.Р. да предаде доброволно намиращите се у него неразрешени за внасяне и държане вещи, предмети, хранителни продукти и книжа. При претърсването на стаята са намерени следните вещи и предмети: 1 бр. SD карта памет 16 GB и 1 бр. SD карта памет 32 GB, извадени от радиото на л.св. И.С.Р., 1 брой телевизор КРАУН с номер 2433Т2 и 1 бр. телевизор без марка и номер.

         Изготвен е Протокол № 1 от 27.07.2022г. за претърсване и обиск (л. 14 по делото), подписан от съставителя мл. инсп. Ц.И.И., обискираното лице – И.С.Р. и от свидетеля С.С.С.. Протоколът е подписан без възражения.          

На същата дата - 27.07.2022г., са снети обяснения от лишените от свобода И.С.Р. (л.16), Д.К.Н.(л.17), Р.М.А.(л.18) и от С.С.С. (л.19). В обясненията си И.С.Р. посочва, че не знае на кой са чип картите.

         От мл. инсп. Ц.И.И. е изготвена Докладна записка до Началника на затвора Пловдив, за констатираното на 27.07.2022г. нарушение в стая № 9, пост № 6, в която е посочено, че за телевизора марка КРАУН и с номер 2433Т2 е представен документ (служебна бележка) от л.св. Д.К.Н., който постъпва в затвора  февруари 2022г., а документът е от 25.03.2021г. Към докладната записка са приложени 4 броя обяснения от лишените от свобода, 1 брой служебна бележка от л.св. Д.К.Н.и 1 бр.Протокол за претърсване и обиск. Във връзка с посочената докладна записка инспектор  ИСДВР В.Ч.е изразил становище (л.20-21), л.св. И.С.Р. да бъде наказан на основание чл.101, т.7 от ЗИНЗС с изолиране в наказателна килия за срок от две денонощия.

             Съставен е Протокол № 3907 от 29.07.2022г.  за изслушани лишени от свобода, в който е отразено името и на И.С.Р..

             Дисциплинарно-наказващият орган - заместник-началник „Режимна и надзорно-охранителна дейност“ – затвор Пловдив с обжалваната в настоящото съдебно производство заповед на основание чл. 101, т. 7 от ЗИНЗС е наложил на И.С.Р. дисциплинарно наказание изолиране в наказателна килия за срок от 5 денонощия. Деянието на жалбоподателя е квалифицирано като нарушение на чл.96, т.3 и чл. 97, т.2 и т.3 във връзка с чл. 100, ал. 2, т.5 от ЗИНЗС.  В мотивите в оспорената заповед е изложено, че на 27.07.2022г. в 15.40 ч. на 6-ти пост в стая 9 при обиск и претърсване са открити два броя SD карти, намерени в радиото на л.св. И.С.Р..

         Към административната преписка е приложено и извлечение от наложените на И.С.Р. наказания, видно от което за периода от 11.01.2019г.  до 29.07.2022г., лицето е извършило 9 нарушения, без процесното, за което са му наложени съответните наказания. Сред нарушенията са и притежание на карти памет, сим карти и мобилен телефон.

         На интернет страницата на Министерство на правосъдието е публично достъпна Заповед № ЛС-04-746 от 08.12.2021г. на Министъра на правосъдието, с която е утвърден списък на разрешени лични вещи, предмети и хранителни продукти, които могат да получават, ползват и държат при себе си или на определените за целта места лишените от свобода и задържаните под стража по реда на НПК, настанени в затворите, поправителните домове, затворническите общежития и арестите в затворите. Публично достъпен е и самият списък.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

         Обжалваната заповед е издадена от заместник-началник „Режимна и надзорно-охранителна дейност“ – затвор Пловдив. Съгласно чл.104, ал.1 от ЗИНЗС, дисциплинарните наказания се налагат с мотивирана заповед от началника на затвора, а в случаите на чл. 193 и от началника на поправителния дом. Според чл.15, ал.2 от ЗИНЗС, началникът на затвора може да делегира със заповед правомощия на определени от него длъжностни лица. По делото е представена Заповед № Л-1914 от 29.07.2022г., издадена на основание чл.15, ал.2 от ЗИНЗС, с която Началникът на затвора гр.Пловдив възлага на заместник-началник „Режимна и надзорно-охранителна дейност“ – затвор Пловдив да проведе приемно-разпоредителна комисия на 29.07.2022г. Изрично в писмо от 08.08.2022г. (л. 33 по делото), началника на затвор гр.Пловдив е посочил, че оспореният административен акт е издаден в условията на делегиране на правомощия. Следователно оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган и авторство не е оспорено. В случая е налице хипотеза на делегиране, съгл. Заповед № Л-1914 от 29.07.2022 г., при която ответник е органът, на когото са делегирани правомощия.

Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма и е мотивирана. Съдържа правни и фактически основания.

         Съдът не констатира нарушение на процедурата по установяване на дисциплинарното нарушение и налагане на дисциплинарното наказание. Спазени са установените в чл. 106 от ЗИНЗС срокове за издаване на заповедта. От жалбоподателя са взети писмени обяснения за случая, което покрива изискването на  чл. 105, ал. 1 от ЗИНЗС, преди постановяване на заповедта да се изслуша нарушителят. С оглед на това, съдът приема, че при постановяване на оспорената заповед не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обосноват незаконосъобразност на собствено основание.

Оспорената заповед е издадена в съответствие с материалния закон и с неговата цел. Приетата от административния орган фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и събраните доказателства в хода на извършване на проверката. Правилно и законосъобразно е наложено на жалбоподателя предвиденото в ЗИНЗС дисциплинарно наказание за извършеното от него дисциплинарно нарушение.

Съгласно чл. 100, ал. 1 от ЗИНЗС, дисциплинарно нарушение е деяние (действие или бездействие), извършено виновно от лишените от свобода, с което се нарушава вътрешния ред, уврежда се имуществото или представлява физическо увреждане или обидно отношение към служители или лишени от свобода. В разпоредбата на чл. 100, ал. 2, т.5 от ЗИНЗС е посочено, че за дисциплинарно нарушение се смята неизпълнение на задълженията или неспазване на ограниченията, предвидени в този закон.

Според чл.96, т.3 от ЗИНЗС, лишените от свобода са длъжни да спазват установените за тях правила.

Съгласно чл. 97, т.2 и т.3 от ЗИНЗС лишените от свобода не могат да: вземат, заемат, продават, купуват, даряват и заменят помежду си вещите, с които разполагат (т.2), както и да притежават, ползват или държат при себе си оръжие, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия, включително самоделно изработени такива, мобилен телефон, фотоапарат, звуко- и видеозаписващи устройства или части от тях (т.3).

Необходимо е да се отбележи, че SD картите не са сред посочените вещи в списъка на разрешените вещи, предмети и хранителни продукти, които могат да получават, ползват и държат при себе си или на определените за целта места лишените от свобода по реда на НПК, настанени в затворите.

Анализът на събраните по делото доказателства и установената фактическа обстановка дават основание на настоящия съдебен състав да приеме, че И.С.Р. е нарушил предвидените в чл.96, т.3 и чл. 97, т.2 и т.3 забрани. По този начин жалбоподателят е извършил дисциплинарно нарушение, което съгласно чл. 102, ал. 2 от ЗИНЗС се наказва с налагане на дисциплинарно наказание по чл. 101, т. 7 от ЗИНЗС – "изолиране в наказателна килия за срок до 14 денонощия". От приложеното по делото извлечение от наложени наказания на жалбоподателя се установява системно нарушение по чл.100, ал.2, т.5 от ЗИНЗС.

Несъстоятелно е възражението на жалбоподателя, че SD картите не са негови, доколкото същите са намерени в неговото радио, което обстоятелство той не отрича.

При определяне вида и размера на дисциплинарното наказание дисциплинарно-наказващият орган е взел предвид характера и тежестта на извършеното нарушение, отношението на лишения от свобода към него, предишни налагани дисциплинарни наказания на жалбоподателя за извършени от него системни нарушения на ЗИНЗС. В извлечението от наложени наказания на л.св. Р. се констатират извършени вече от него нарушенията, като притежание на карти памет, сим карти и мобилен телефон. Очевидно, че предишните наложени наказания не са изиграли своята превантивна и превъзпитателна цел по отношение на жалбоподателя, поради което правилно и в съответствие с целта на закона, дисциплинарно-наказващият орган е наложил на И.С.Р. предвиденото в ЗИНЗС наказание. То се явява съразмерно и адекватно на степента на нарушението.

          Ето защо, съдът намира подадената жалба за неоснователна и недоказана. Обжалваната в настоящото производство заповед е правилна и законосъобразна, поради което следва да бъде потвърдена.

Не са претендирани съдебни разноски от страните и Съдът не дължи произнасяне в тази посока.

Воден от горното и на основание  чл. 111, ал. 6, т. 1 във връзка с ал. 5 от ЗИНЗС, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Заповед № Л-1919 от 29.07.2022г. на Гл.инсп. К.С.- заместник-началник „Режимна и надзорно-охранителна дейност“ в затвор гр. Пловдив.

 

Решението се обяви в съдебно заседание в присъствието на ответника.

 

Решението подлежи на обжалване пред тричленен състав на Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от обявяването му на страните.

             

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /П/