Решение по дело №12653/2018 на Софийски градски съд

       Р      Е     Ш    Е    Н    И    Е     № ……

гр. София, 01.08.2019 г.

 

 

                                В     И М Е Т О     Н А     Н  А  Р  О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д” състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми май през две хиляди и деветнадесета година в следния състав :

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова

                                                        ЧЛЕНОВЕ : Галина Ташева

                                                            Мл. съдия : Боряна Петрова

при секретаря Поля Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 12653/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение 33930/2018 г. по гр. д. № 16191/2017 г. по описа на СРС, 79 с - в е признато за установено, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с 124, ал. 1 ГПК, чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Л.В.К., ЕГН ********** дължи на „Т.С." ЕАД, ЕИК ******сумата от 799, 06 лв., стойност на неплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. „Д-р ******, с аб. № 133955, за периода м.11.2013 г. - м.04.2015 г., както и сумата от 95, 55 лв. - законната лихва за забава върху задължението за периода - 31.12.2013 г. - 25.08.2016 г. и сумата от 71, 50 лв., представляваща такса за дялово разпределение за периода м.11.2013 г. - м.04.2015 г., ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване на заявлението - 15.09.2016 г. до окончателното плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 12.10.2016 г., по ч. гр. дело № 52112/2016 г. по описа на СРС, 79 с-в, като исковете са отхвърлени по главицата - за разликата над уважения размер от 799, 06 лв. до пълния предявен размер от 824, 18 лв., а за лихвата за забава – за разликата над уважения размер от 95, 55 лв. до пълния предявен размер от 127,02 лв., както и е отхвърлен иска за обезщетение за забава върху задължението за такса дялово разпределение за периода от 31.12.2013 г. до 25.08.2016 г. за сумата от 14, 63 лв. Ответницата е осъдена за разноски в исковото и заповедното производство съобразно уважената част от претенциите.  

Недоволна от постановеното решение е останала ответницата Л.В.К., която в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК го обжалва с оплакване, че ищецът не е провел пълно и главно доказване на факта, че тя е потребител на ТЕ за имота в процесния период, т. е. собственик или вещен ползвател на същия, и между страните е налице облигационно правоотношение за доставката на ТЕ. Съдът е допуснал нарушение на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Претенциите на ищеца са основани на документи, които са оспорени изцяло от ответницата. Не водят до извод за доказано качество на ищцата разсъжденията на СРС, че не е оспорила подписите под протоколите за главен отчет. Неправилен е извода на СРС, че полагането на подпис под протоколите обвързва ответницата. По делото не е доказано, че протоколите са подписани лично от нея. Съдът не е съобразил, че ответницата не живее на процесния адрес. Поддържа се, че не са установени размерите на задълженията от СТЕ, не се установява че средствата за търговско измерване са минали през необходимите проверки. Изцяло се оспорва дължимостта на сумите и техния размер. Поддържа, се че не е доказано, с годни за това доказателства, реалното количество потребена ТЕ в имота. По тези и допълнителни съображения моли да се отмени решението в атакуваните части и да се отхвърлят исковете. Претендира разноски, съгласно списък.  

Въззиваемата страна „Т.С.” ЕАД, в срока по чл. 263 ГПК, не е подала възражение по въззивната жалба. Въззиваемата страна е депозирала преди съдебно заседание молба, в която оспорва жалбата, претендира разноски и прави евентуално възражение по разноските на насрещната страна.

Третото лице помагач на ищеца „Т.с.” ЕООД не взема становище по въззивната жалба и не ангажира доказателства.

 Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия на въззивния съд, той се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Обжалваното решение е валидно постановено и допустимо.

По общите правила за разпределение на доказателствената тежест, всеки е длъжен да установи всички положителни факти, на които основава претенцията си (чл. 154, ал. 1 от ГПК). Ищецът е следвало да установи, при условията на пълно главно доказване, че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлоенергия, както и качеството на ответницата на потребител на такава топлоенергия, обема на реално доставената топлоенергия за процесния период и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума, че е настъпила изискуемостта на главното парично задължение и размера на законната лихва. Ответникът може да противопостави всички защитни правопогасяващи или правоизключващи възражения, които следва да докаже.

Настоящият състав намира, че за да се премине към обсъждане по същество на дължимостта на установените по делото суми за консумирана енергия, първо следва да се обсъди основното възражение на ответницата, че ищецът не е установил, пълно и главно, тя да е вещен ползвател или собственик на процесния имот през претендирания период.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), „клиенти“ на ТЕ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Така е уредено понятието и според легалната дефиниция, дадена в пар. 1, т. 41 б от ДР на ЗЕ (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.). Съгласно нормата на пар. 1, т. 2 а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.

Като се съобразят посочените норми следва, че по договора за доставка на топлинна енергия за процесния имот - потребител на топлинна енергия е неговият собственик или физическото лице, на което е учредено ограничено вещно право на ползване.

Не следва нищо по - различно и от разясненията по въпроса, дадени в ТР № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК. Според тълкуването, възприето в т. 1 от ТР № 2/2018 г. на ОСГК на ВКС, „собствениците, респективно титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й“.

Законът през процесния период е предпиставил възникването на качеството потребител на ТЕ от установяването на обстоятелството, че лицето е собственик, вещен ползвател или лице, което изрично са поискало откриване на партида на свое име.

Ответницата е оспорила наличието на облигационно отношение с ищеца по доставката на ТЕ както в отговора на исковата молба, така и във въззивната жалба. За разлика от СРС, настоящият състав намира, че ищецът, чиято е била доказателствената тежест в процеса, не е ангажирал безспорни доказателства, от които да се заключи, при условията на пълно и главно доказване, че ответницата К. е собственик, респективно – ползвател, по смисъла вложен в закона, а от там и потребител на ТЕ и задължено лица за заплащане стойността на тази ТЕ.

Действително, пред СРС е представено саморъчно завещание на К.М.и протокол за обявяването му на 14.12.2010 г., с което последната е завещала цялото движимо и недвижимо имущество в полза на дъщеря си - Л.К.. Други относими доказателства към собствеността на конкретния имот, апартамент № 13,находящ се в гр. София, ул. „******, не са ангажирани.

Не може да се сподели извода на СРС, че качеството на ответницата на собственик и ползвател се установявало от подписите на документите за главен отчет на уредите в имота. По смисъла на процесуалния закон тези документи нямат доказателствена стойност, за установяване на неизгодните за ответницата факти относно качеството й на потребител на ТЕ. Ищецът не е представил други годни писмени доказателства (писмени договори или нотариални актове) в подкрепа на твърденията си, че ответницата е потребител (клиент) по смисъла на ЗЕ.

При това настоящият въззивен състав приема, че ищецът не е установил ответницата да е собственик или носител на вещното право на ползване върху имота, според изискванията на закона (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и в противоречие със събраните доказателства СРС е приел, че тя е страна по облигационното правоотношение с ищеца за доставка на ТЕ в имота през процесния период и дължи стойността й.

Предвид направените до момента извода въззивният съд намира, че е безпредметно да се обсъждат останалите писмени доказателства във връзка с реалната доставка, потребление и отчитане на ТЕ за имота и нейната стойност, в това число и възражението за погасяване по давност.

След като главният иск за установяване цената на ТЕ е недоказан по основание и размер, неоснователен се явява и акцесорния иск - за установява на лихва за забава върху главното вземане.

            С оглед направените от въззивния съд изводи, решението с което са уважени исковете следва да се отмени и вместо това - исковете да се отхвърлят, в това число и в частта по присъдените в тежест на ответницата разноски.

По разноските пред СГС : Право на такива има въззивницата - ответник. В нейна полза следва да се присъдят разноски за държавна такса от 50 лв. и 350 лв. адвокатски хонорар, за които има доказателства, че са реално извършени. Като прецени предмета на обжалване и предприетите в поризводството действия на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, въззивният съд намира за неоснователно възражението на ищеца за прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна.

При тези мотиви, Софийски градски съд

 

                                                       Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ решение № 33930/2018 г. по гр. д. № 16191/2017 г. по описа на СРС, 79 с - в, в частта, в която е признато за установено, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с 124, ал. 1 ГПК, чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Л.В.К., ЕГН ********** дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******сумата от 799, 06 лв., стойност на неплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. „Д - р ******, с аб. № 133955, за периода м.11.2013 г. - м.04.2015 г., сумата от 95, 55 лв. - законната лихва за забава върху задължението за периода - 31.12.2013 г. - 25.08.2016 г., както и сумата от 71, 50 лв. - такса за дялово разпределение за периода м.11.2013 г. - м.04.2015 г., ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 15.09.2016 г. до окончателното плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 12.10.2016 г. по ч. гр. д. № 52112/2016 г. по описа на СРС, 79 с-в, както и в частта, в която Л.В.К., ЕГН ********** е осъдена за заплащане на разноски в полза на „Т.С." ЕАД, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, за заповедното производство в размер на 69, 85 лв. и за исковото производство  в размер на общо 582, 09 лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА :

 

ОТХВЪРЛЯ исковете за признаване за установено, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с 124, ал. 1 ГПК, чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Л.В.К., ЕГН ********** дължи на „Т.С." ЕАД, ЕИК ******сумата от 799, 06 лв., стойност на неплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. „Д-р ******, с аб. № 133955, за периода м.11.2013 г. - м. 04.2015 г., сумата от 95, 55 лв. - обезщетение  в размер на законната лихва за забава върху задължението за периода - 31.12.2013 г. - 25.08.2016 г., както и сумата от 71, 50 лв. – такса за дялово разпределение за периода м.11.2013 г. - м.04.2015 г., ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК — 15.09.2016 г. до окончателното плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 12.10.2016 г. по ч. гр. дело № 52112/2016 г. по описа на СРС, 79 с - в.

 

РЕШЕНИЕ № 33930/2018 г. по гр. д. № 16191/2017 г. по описа на СРС, 79 с-в е влязло в сила в неоспорените от ищеца части, в които исковете са отхвърлени до пълния предявен размер от 824, 18 лв. за главницата и до пълния предявен размер от 127, 02 лв. - за лихвите, както и в частта, в която е отхвърлен иска за обезщетение за забава върху задължението за такса дялово разпределение за периода от 31.12.2013 г. до 25.08.2016 г. за сумата от 14, 63 лв.

 

ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, с адрес *** Б да заплати на Л.В.К., ЕГН ********** , с адрес ***, офис 4, чрез адв. С., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, разноски пред СГС в размер на 50 лв. държавна такса и 350 лв. адвокатски хонорар.

 

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице помагач на ищеца „Т.с.” ЕООД.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                ЧЛЕНОВЕ : 1.                             

 

 

 

 

 

            2.