№ 29027
гр. София, 17.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА
МИТОВА
като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА
Гражданско дело № 20221110107930 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Съдът е сезиран с молба от ищеца по делото „СК**“ ЕООД, с която се иска
изменение на постановеното по делото Решение № 19441/24.11.2022 г. по описа на
СРС, 56 с-в в частта за разноските. Претендира се присъждане и на адвокатско
възнаграждение, за заплащане на което представя доказателства, ведно със списък по
чл. 80 ГПК. Обосновава представянето на същите едва с молбата по чл. 248 ГПК с
обстоятелството, че преди провеждане на съдебното заседание от 24.10.2023 г. е подал
молба за отлагането му, като по делото е имало допусната експертиза, която към
момента не била изготвена. С това обяснява предположението си относно уважаване
на молбата му за отлагане на делото от съда. Вместо това, съдът е дал ход на делото и
е обявил същото за решаване.
В срока за отговор не са постъпили становища от ответниците.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства намира молбата за основателна.
Молбата по реда на чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за
разноските е процесуално допустима, доколкото същата е подадена в срок по аргумент
от чл. 248, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 239, ал. 4 ГПК – в едномесечен срок от постановяване на
неприсъственото решение. Същата е подадена и от правоимащ субект.
Действително в случая проведеното открито съдебно заседание на 24.10.2023 г.е
първо редовно открито съдебно заседание. По делото с определението за насрочване е
било допуснато събиране на гласни доказателства чрез разпит на един свидетел при
режим на довеждане от ищеца, допусната е съдебно-счетоводна експертиза, която е
изготвена, както и съдебно-техническа експертиза, която към момента на провеждане
на откритото заседание не е била изготвена. Поради това за ищеца е съществувало
обосновано очакване делото да бъде отложено за разглеждането му в друго заседание,
въпреки че още в исковата молба е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение и макар по аргумент от § 24 от ПЗР към Закон за изменение и
допълнение на ГПК (ДВ, бр. 11 от 2023 г.) съгласно който по дела, образувани до
влизането в сила на закона, се прилагат досегашните правила, съдът не е бил длъжен
1
да уважи молбата и да отложи делото - в случая изменената разпоредба на чл. 142, ал.2
ГПК е в сила от 02.02.2023 г., а делото е образувано през 2022 г. преди влизането й в
сила, поради което е съществувало основание за прилагане на правилото преди
изменението, налагащо кумулативна невъзможност на страната /законният, в случая
органен представител/ и на пълномощника да се явят.
С даване ход на делото и уважаване на искането за постановяване на
неприсъствено решение, респективно и на преждевременно приключване на съдебното
дирене и непровеждането му в цялост (с обявяването на делото за решаване с
неприсъствено решение съдът имплицитно е отменил определението в частта, в която
е допуснато събиране на гласни доказателства и съдебно-техническа експертиза) съдът
е поставил ищеца в положение на процесуална изненада. При непровеждане на
съдебно дирене е относима практиката на касационната инстанция, според която в
тези случаи искане за присъждане на разноски, доказателства за извършването им и
представяне на списък по чл. 80 ГПК е възможно да бъде извършено и в по-късен
момент спрямо този на съдебното заседание, в което е приключило разглеждане на
делото. Хипотезата на настоящия случай с обявяване на делото за решаване с
неприсъствено решение, при което не е необходимо провеждане на съдебно дирене, е
сходна на хипотезата при прекратяване на делото, при която не се провеждат устни
състезания (за хипотезите на разглеждане на делото в закрито заседание например
Определение № 688/27.10.2015 г. по ч. гр. д. № 5154/2015 г. на IV г. о. на ВКС ). По
убеждение на настоящата инстанция процесният случай налага доразвиване на
практиката по приложение на чл. 248 и чл. 80 ГПК, тъй като в противен случай
страната неоснователно би била лишена от възможност да бъдат присъдени в нейна
полза разноски, за които разполага с доказателства, че е извършила. Обратното
разрешение би представлявало формално приложение на закона, без отчитане на
особеностите на случая, при които даване ход на делото и обявяването му за решаване
с неприсъствено решение, при наличие на предпоставките за това, не представлява
процесуално нарушение, но на практика липсва и пропуск на страната, който да може
да бъде вменен в нейна отговорност.
Ето защо решението в частта за разноските следва да бъде изменено и
ответниците бъдат осъдени да заплатят на ищеца още и сумата от 3500 лв.,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 248 ГПК Решение № 19441/24.11.2023 г. по описа на
СРС, 56 с-в в частта за разноските, в следния смисъл:
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ДЕ“ ЕООД, ЕИК ********* да
заплати на „СК**“ ЕООД, ЕИК ********* сумата от 1684,08 лв., представляваща
разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ДГ“ ЕООД, ЕИК ********* да
заплати на „СК**“ ЕООД, ЕИК ********* сумата от 2733,77 лв., представляваща
разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ДФЛ“ ЕООД, ЕИК ********* да
2
заплатят на „СК**“ ЕООД, ЕИК ********* сумата от 232,15 лв., представляваща
разноски по делото.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3