№ 3208
гр. София, 30.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Теодора Иванова
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело №
20241100503385 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение от 02.10.2023 г., гр.д. 50495/2022 г., СРС, 55 с-в, поправено
по реда на чл. 247, ал. 1 ГПК с решение от 09.02.2024 г., гр.д. 50495/2022 г.,
СРС, 55 с-в ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В. П. В. дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД, следните суми, за които е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№ 17672/2021 г. на СРС, 55 състав, а именно: на
основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.150 ЗЕ – сумата 604.35 лева –
главница за доставена топлинна енергия за периода 01.03.2019 г. – 30.04.2021
г. за топлоснабден имот – апартамент, находящ се в гр.София, ж.к. „*******,
партерен (поправено от ет. 11), ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 01.04.2022 г., до окончателното
плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 604.35 лева – главница за
доставена топлинна енергия, до пълния искан размер от 1 601.01 лева и за
периода 01.05.2018 г. - 28.02.2019 г., като неоснователен и погасен по
давност; на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 150 ЗЕ сумата
24.10 лева – главница за осъществено дялово разпределение за периода
1
01.03.2019 г. – 30.04.2021 г. за топлоснабден имот – апартамент, находящ се в
гр.София, ж.к. „*******, партерен (поправено от ет. 11), ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 01.04.2022 г., до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над тази сума до
пълния искан размер от 48.20 лева, като неоснователен и недоказан; на
основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите сумата 71.42 лева – лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2019 г. - 23.03.2022 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 71.42 лева – лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия до пълния искан размер от 238.61 лева, като
неоснователен и погасен по давност; на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1
ГПК вр. чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите сумата 4.54 лева
- мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
01.05.2019 г.- 23.03.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над тази сума
до пълния искан размер от 9.08 лева, като неоснователен и недоказан,
ОСЪЖДА ответника да заплати на ищеца сумата 191.59 лева – разноски, от
които 32.65 лева за заповедно производство и 158.94 лева за исково, а ищеца
да заплати на ответника сумата 333.18 лева – разноски, от които 31.43 лева за
заповедно производство и 301.75 лева за исково.
Срещу решението в частта, с която са отхвърлени исковете постъпва
въззивна жалба от ищеца „Топлофикация София” ЕАД. Счита, че правото на
собственост върху топлоснабдения имот се придобива от ответника чрез нот.
акт № 008/2011 г., след прекратяване на брака. Имотът е изцяло негова
собственост и същият отговаря за пълния размер на вземанията за
предоставена топлинна енергия. Иска се отмяна на решението в тази част и
постановяване на друго, с което да се уважат исковете.
Въззиваемият – ответникът по исковете В. П. В. оспорва жалбата.
Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по
реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна
страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
2
Решението е изцяло валидно, а в обжалваната част е допустимо и
правилно.
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Обстоятелството, че ответникът по исковете В. П. В. е потребител на
топлинна енергия за битови нужди се установява с притежаваното от него
изключително право на собственост върху топлоснабдения имот, находящ се
в гр. София, ж.к. „*******, партерен. В тази насока е договор за покупко-
продажба, обективиран в нот. акт № 008, т. III, дело 379/2011 г., където
имотът е описан като апартамент /портиерско жилище/, разположен на първи
етаж от сградата. Същият е придобит след прекратяване на брака, сключен от
ответника, с влязло в сила на 18.05.2007 г. решение от 26.02.2007 г., бр.д.
3844/2006 г., СРС, поради което представлява изцяло лична собственост на
приобретателя.
Изпълнена е хипотезата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, че всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение.
Независимо от изложеното, липсват каквито и да било други конкретни
оплаквания в жалбата относно останалите правнорелевантни факти по
исковете, свързани с възникване и дължимост на процесните парични
вземания за главница и мораторна лихва, както и за тяхното доказване по
основание и размер. При съобразяване на чл. 269, изр. 2 ГПК, съдът в
условията на ограничен въззив не дължи служебна проверка за правилност на
решението в тази част, поради което същото следва да се приеме за правилно.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат, но поради
напълно различни мотиви. Първоинстанционното решение на основание чл.
271, ал. 1, изр. 1, предл. 1 ГПК следва да се потвърди в частта, с която са
отхвърлени исковете.
Пред настоящата инстанция въззиваемият установява разноски от 400
лв. – платено в брой адвокатско възнаграждение, каквито се дължат.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 02.10.2023 г., гр.д. 50495/2022 г., СРС, 55
с-в, поправено по реда на чл. 247, ал. 1 ГПК с решение от 09.02.2024 г., гр.д.
50495/2022 г., СРС, 55 с-в в частта, с която се отхвърлят предявените от
„Топлофикация София“ ЕАД срещу В. П. В. искове за признаване за
установено, че В. П. В. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми,
за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 17672/2021 г. на СРС,
55 състав, а именно: на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.150 ЗЕ
сума над размера от 604.35 лева до пълния искан размер от 1 601.01 лева и за
периода 01.05.2018 г. - 28.02.2019 г. – главница за доставена топлинна енергия
за топлоснабден имот – апартамент, находящ се в гр. София, ж.к. „*******,
партерен (поправено от ет. 11), като неоснователен и погасен по давност; на
основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл. 150 ЗЕ сума над размера от
24.10 лева до пълния искан размер от 48.20 лева – главница за осъществено
дялово разпределение за периода 01.03.2019 г. – 30.04.2021 г. за топлоснабден
имот – апартамент, находящ се в гр.София, ж.к. „*******, партерен
(поправено от ет. 11), като неоснователен и недоказан; на основание чл. 422,
вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите
сума над размера от 71.42 лева до пълния искан размер от 238.61 лева – лихва
за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2019 г. -
23.03.2022 г., като неоснователен и погасен по давност и на основание чл.
422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите сума над размера от 4.54 лева до пълния искан размер от 9.08 лева
- мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
01.05.2019 г. - 23.03.2022 г., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, ГР.София, ул. „******* да
заплати на В. П. В., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „*******1, ап.
58 сумата 400 лв. – разноски за въззивна инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5