Р Е
Ш Е Н
И Е
№………..
гр. Варна,
................................г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
– ВАРНА, VII тричленен състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети януари
през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
СТАНИСЛАВА СТОЕВА
с участието на
прокурора при ОП-Варна СИЛВИЯН ИВАНОВ и при секретаря КАМЕЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА,
разгледа докладваното от съдия Т. Димитрова кас. адм. нак. д. № 2677/2022 г. по описа на АдмС - Варна, като за да се произнесе, взе
предвид следното:,
Образувано е по жалба на „С. ”
ЕООД, подадена чрез адв. М.Б., срещу Решение № 1259 от 25.09.2022 г. по АНД №
2921/2021 г. на Районен съд – Варна (РС – Варна), с което е потвърдено Наказателно
постановление (НП) № 23-0001190 от 18.12.2020 г. на Директора на РД
„Автомобилна администрация” – Варна. С процесното НП за извършено нарушение по
чл. 38, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-3/07.04.2009 г. на МТ на касатора е наложена
„имуществена санкция” в размер на 200 /двеста/ лева, на основание чл. 105, ал.
1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвП).
С жалбата се настоява, че решението
на въззивния съд е постановено в нарушение на материалния закон и на
съдопроизводствените правила, като се иска неговата отмяна. По-конкретно касаторът сочи, че актът за установяване
на административно нарушение (АУАН) и НП не съдържат реквизитите, свързани с
описанието на нарушението и това е нарушило правото на защита на привлеченото
към отговорност лице. Изтъква се, че административното нарушение е констатирано
на 09.10.2020 г. в констативен протокол за извършена комплексна проверка, който
протокол не е връчен на дружеството и по този начин е препятствана възможността
му да възрази срещу констатациите на проверяващите, а и АУАН е съставен също на
09.10.2020 г., като не е изтекъл срокът за възражение срещу констативния
протокол и по този начин не е зачетено правото на дружеството да се защити.
Освен това касаторът твърди, че неправилно РС – Варна е приел, че АУАН е връчен
по установения ред. Изложени са доводи, че липсва посочен час на съставяне на АУАН
и констативния протокол, което е пречка да се определи кой документ е съставен
първи. Според касатора, неизпълнението на задължението по чл. 38, ал. 1, т. 1
от Наредба № Н-3 от 07.04.2009 г. осъществява състава на нарушението по чл.
93г, ал. 2 ЗАвП, поради което е налице неправилно приложение на материалния
закон. На следващо място се сочи, че неправилно въззивният съд е приел, че не
следва да се прилага разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Искането е да се отмени
решението на РС – Варна, като се претендира присъждане на направените по делото
разноски.
Ответникът – Директорът на РД
„Автомобилна администрация” – Варна, с писмен отговор на касационната жалба,
чрез мл. експерт В.С., поддържа неоснователност на доводите на касатора.
Изтъква се, че нарушителят е отказал да получи АУАН, който отказ е надлежно
оформен с подписа на един свидетел, на когото са посочени имената, ЕГН и адрес,
в съответствие с чл. 43, ал. 2 ЗАНН. Настоява се, че и АУАН, и НП са издадени в
сроковете по ЗАНН – нарушението е извършено на 12.03.2020 г., АУАН е съставен
на 09.10.2020 г., а НП е издадено на 18.12.2020 г. Сочи се, че в АУАН и в НП
конкретно и изчерпателно са посочени обстоятелствата по нарушението, като
ответникът се позовава на представената от превозвача разпечатка от паметта на
тахографа. Поддържа се, че е съобразено изменението на закона при издаване на
НП, като е приложен по-благоприятният закон – този към извършване на
нарушението, а и нормата на чл. 93г., ал. 2 ЗАвП се настоява, че е приложима в
случаите, в които информацията изобщо не е била извлечена, докато в случая
извличане е направено, макар и след законоустановения срок. Излагат се доводи
за неприложимост на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Искането е да се остави в сила
обжалваното решение на РС – Варна, като се претендира присъждането на
юрисконсултско възнаграждение.
Участващият по делото прокурор дава
заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в
сила на въззивния съдебен акт, като постановен при спазване на процесуалните
правила и закона.
Касационната жалба е редовна и допустима
- подадена е от страна, участвала във въззивното съдебно производство, в срока
по чл. 211, ал. 1 АПК.
Административният съд,
съобразявайки посочените в жалбата касационните основания, изразените становища
на страните, мотивите на съдебния акт и събраните по делото доказателства,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Според НП наказаното лице като притежател на лиценз за превоз на товари не е извлякъл
/архивирал/ информацията, записана в паметта на дигитален тахограф марка „Continental Atm.“, тип 1381.15623, сер. № **********, монтиран в товарен автомобил марка „***“,
от кат. N3G, с рег. № ***, с който са извършвани обществени превози за собствена
сметка на товари, преди изтичане на законоустановения 90-дневен срок от предходно извличане, извършено на дата 12.12.2020
г., като последващо извличането е следвало да бъде извършено
най-късно до 11.03.2020 г., а е направено със 187 дни закъснение на 14.09.2020
г., то с това си деяние е нарушил изискването на чл. 38, ал. 1, т. 1 от Наредба
№Н-3/07.04.2009 г. на МТ. За нарушението е санкциониран с предвидената в чл.
105, ал. 1 ЗАвП имуществена санкция.
При преценката за законосъобразност
на НП районният съд приема, че НП е издадено от компетентен орган, а в
административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила. РС – Варна приема, че нарушението е индивидуализирано
в достатъчна степен, като са посочени нарушените материалноправни норми.
Въззивният съд не споделя доводите
на наказаното лице за неспазване на сроковете по чл. 34 ЗАНН, като съдът се
позовава на показанията на свид. Калоянчев и констатирането на нарушението на
датата на съставяне на АУАН и издаването на НП след по-малко от три месеца след
съставяне на АУАН.
Като неоснователно е оценено и
възражението на наказаното лице за опорочена процедура по връчване на АУАН,
като РС – Варна посочва, че АУАН е бил предявен на пълномощник на дружеството,
който е отказал да го подпише, който факт е удостоверен в АУАН с трите имена и
с подписа на свидетел, потвърждаващ посочения факт пред съда.
Въззивният съд стига до извод, че
се установява по делото извършването на процесното административно нарушение и
правилно е ангажирана отговорността на дружеството на основание чл. 105, ал. 1
ЗАвП за процесното нарушение. РС – Варна посочва, че чл. 93г, ал. 2 ЗАвП е
неотносима към конкретното деяние, тъй като в случая е извършено извличане на
данните от тахографа със забава, а не е налице изобщо неизвличане на данните.
Съдът е изложил и съображения за неприложимост на чл. 93г, ал. 4 ЗАвП, като не явяваща
се по-благоприятен закон по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗАНН. Мотивите на РС –
Варна за липсата на предпоставки за прилагане на чл. 28 ЗАНН се състоят в
неустановяването на смекчаващи отговорността обстоятелства, отличаващи
съществено обществената опасност на конкретния случай, формалността на
нарушението, поставянето в опасност обществените отношения, които е призвана да
гарантира нарушената материалноправна норма, а именно ефективния и качествен
контрол на дейността на превозвачите, съответно обезпечаване на своевременна и
пълноценна отчетност.
Въззивният съд съобразява
фиксирания в закона размер на имуществената санкция.
Обжалваното решение на РС – Варна е
правилно.
Изводите на районния съд се
основават на обективно изследване на всички обстоятелства по делото, които се
установяват от приобщените по делото доказателства, разгледани поотделно и в
съвкупност. Въззивният съд е извел правилно фактите, установяващи се от
доказателствата по делото и правилно ги е отнесъл към приложимите правни норми.
В съответствие със закона са изводите на съда за липса на допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила в административнонаказателното производство,
за съставомерност на деянието, за правилно ангажиране на
административнонаказателната отговорност, за законосъобразност на определената
имуществена санкция като вид и размер.
Касационната инстанция напълно
споделя мотивите на въззивния съд и препраща към тях на основание чл. 221, ал.
2 АПК.
Съдържащите се в касационната жалба
оплаквания повтарят релевираните във въззивната жалба твърдения за
незаконосъобразност на НП, поради което са били предмет на обсъждане и в
мотивите на оспореното решение, като решаващият състав подробно е аргументирал
изводите си за тяхната неоснователност.
Неоснователно касаторът поддържа,
че НП е постановено при „непълна фактическа обстановка“. Правилно РС – Варна
стига до извод, че нарушение е в достатъчна степен индивидуализирано. Ясно и
недвусмислено са посочени релевантните факти – дата на предходното извличане на
информация от тахографа – 12.12.2019 г., датата, на която е следвало най-късно
да се извлече информацията – 11.03.2020 г. и датата, на която със забава 187
дни е извлечена информация – 14.09.2020 г., задължението на превозвачите за
извличане на информация от тахографа преди изтичане на 90 дневен срок, след
предходното извличане на информация. Тоест не се установяват твърдените в
касационната жалба пороци при описанието на нарушението и обстоятелствата на
извършването му.
Съставянето и връчването на дружеството
на констативен протокол за извършена комплексна проверка, преди или след
съставяне на АУАН, не обуславя извод за нарушено право на защита в
административнонаказателното производство. Сам по себе си констативният
протокол не влияе на действителността на АУАН и НП, а оттам и на
законосъобразността на административнонаказателното производство. По отношение
на възражението за липса на час на съставяне на АУАН: Разпоредбата на чл. 42 ЗАНН не предвижда като задължителен реквизит на акта за установяване на
административно нарушение посочването на часа. Не е предвидена законова процедура
по обжалване и подаване на възражение срещу изготвения констативен протокол.
Такава процедура е предвидена единствено за АУАН и НП, тъй като това са
актовете, от които се пораждат неблагоприятни за нарушителя правни последици и
за последния възниква възможност да упражни своето право на защита.
Правилно РС – Варна възприема като
неоснователно и възражението, че съставеният АУАН не е връчен по надлежния ред
на дружеството. В настоящия случай АУАН е съставен в хипотезата на чл. 43,
ал. 2 ЗАНН, тъй като представляващият дружеството-касационен жалбоподател е
отказал да го подпише АУАН, което обстоятелство изрично е отбелязано в акта и е
надлежно удостоверено с подписа на свидетеля Б.В.И., името и точният адрес на
когото са отбелязани в акта съгласно изискването на цитираната
процесуалноправна норма на ЗАНН. Съдържащата се в АУАН разписка е оформена по
надлежния ред, противно на твърденията в касационната жалба. Видно от нея
препис от акта за установяване на административно нарушение е връчен на Д.В.Д. -
пълномощник. Тези факти се установяват и от събраните във въззивното
производство свидетелски показания на актосъставителя. С оглед на изложеното,
съдът намира, че целите на разпоредбите на ал. 1 и ал. 2 на чл. 43 ЗАНН да бъде
известен нарушителя за предприетите действия и да бъде гарантирано правото му
на защита, са постигнати. Предвид предприетото съдебно оспорване на издаденото НП
е реализирано правото на защита на дружеството.
Правилен е и изводът на РС – Варна
по отношение неприложимостта в случая на чл. 28 ЗАНН. Не са налице данни за
наличие на смекчаващи обстоятелства, които да влияят на обществената опасност
на деянието и да отличават конкретното нарушение от останалите случаи на
нарушения на същата разпоредба.
Неоснователно е и оплакването на касатора
за издаване на НП при неправилно приложение на материалния закон. Ангажирането
на административнонаказателната
отговорност на дружеството въз основа на общата
разпоредба на чл. 105, ал. 1 ЗАвП е правилно, а приложимата според касатора специална
разпоредба на чл. 93г, ал. 2 ЗАвП правилно РС – Варна посочва, че е неотносима
към конкретно извършеното
деяние. Последната норма
предвижда налагане на административнонаказателна санкция на
превозвач или на лице по чл. 12б, ал. 1
ЗАвП, извършващо превози за собствена cметка, които не са осигурили извличането
на всички данни от тахографа или от картата на водача, тоест нормата обхваща всички случаи, в които
извличане на данните не е
извършено изобщо. В процесния случай нарушението е за това, че извличането на данните от
тахографа е извършено със забава, тоест, че те не са извлечени преди изтичането
на законоустановения деветдесетдневен срок от предходното, а не че такова
изобщо няма. В този смисъл, нарушението, за което е санкциониран превозвачът,
не е за това, че не е извлякъл /архивирал/ изобщо, а че не е извлякъл
/архивирал/ в законоустановения според нарушената разпоредба срок „най-малко
един път на 90 дни“ данните от паметта на дигиталния тахограф.
При извършената служебна проверка
за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния
закон, за което касационната инстанция е задължена, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът намира, че решението не страда от пороци, които да са основания за
отмяната, обезсилването или обявяването на нищожност му.
Решението на РС - Варна като
правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора, на
основание чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 ЗАНН, касаторът следва да бъде осъден да заплати
на РД „Автомобилна администрация“ – Варна юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80 лв., определено съгласно чл. 27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ и чл. 37 от
Закона за правната помощ, доколкото ответникът е представил по делото писмен
отговор, изготвен от служител с юридическо
образование и правоспособност.
На основание чл. 221 ал. 2 АПК, във вр. чл. 63в ЗАНН, съдът
Р Е Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 1259 от 25.09.2022 г. по АНД № 20213110202921/2021 г. на Районен съд – Варна.
ОСЪЖДА „С. “ ЕООД, с ЕИК ***, да заплати на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ – Варна сумата в размер на 80 (осемдесет) лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.