Р Е Ш Е
Н И Е №
І-286
град Бургас , 27.02. 2020 година
Бургаският окръжен
съд , гражданска колегия , в закрито заседание
на
...............27.02 ................
през
две
хиляди и двадесета година , в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ : Пламена
Върбанова
мл.с. Марина Мавродиева
при секретаря....................................,като разгледа
докладваното
от..............съдията М.Карастанчева....гр.д.
№ 648 по
описа за
2020 год.,за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е
по чл. 463 от ГПК, вр. чл. 278 от ГПК и е
образувано по повод е жалба вх. № 245/22.01.2020 г. по описа на ЧСИ Янко Бъчваров, рег. № 709 на КЧСИ, от
"Лизинг финанс " ЕАД, ЕИК
131352367, със седалище и адрес на
управление: гр. София,район „Лоценец“, ,бул. "Черни
връх "
№ 533, чрез процесуален
представител адв. Р.Златанов, срещу
разпределение от 17.12.2019 г. на
събрана сума по изпълнително дело № 20197090400041 по описа на ЧСИ Янко Бъчваров след публична продажба на недвижим имот –апартамент 8 на ет. 3 ,със застроена площ от 182,50
кв.м.,находящ се в гр. Бургас ,кв.“Ветрен“,ул.“Пролет „ № 13 .
В жалбата се
твърди, че жалбоподателят има качеството на присъединен взискател по
изпълнителното дело, но не е бил надлежно уведомен за изготвянето и
предявяването на разпределението, а е разбрал за него при справка по телефона с
кантората на ЧСИ Я.Бъчваров, извършена на 15.01.2020 г. Твърди се, че като не го
е призовал за предявяването на разпределението ЧСИ е допуснал съществено
процесуално нарушение по чл. 462, ал. 1 от ГПК поради което разпределението
следва да бъде отменено дори само на това основание. Още повече ,че
невключването и непредявяването
на разпределението ограничава правото му
както да обжалва този акт на ЧСИ ,така и до невъзможност да упражни правото си
по чл. 464 от ГПК . Няма твърдения за допуснати други нарушения.
Моли се за отмяна на разпределението и връщане на делото за изготвяне на ново при съобразяване участието с жалбоподателя.
Останалите страни в изпълнителния процес-взискател и
длъжник ,не са взели становище по жалбата .
Постъпили са мотиви от ЧСИ Янко Бъчваров , в които са описани
извършени по изпълнителното дело действия. Твърди се, че жалбата е
неоснователна. Сочи се ,че на осн.чл. 457 ал. 3 от ГПК съобщения и призовки за извършените
изпълнителни действия се изпращат само на първоначалния взискател ,а не и на
присъединените ,какъвто е жалбоподателят.Освен това получената от продажбата
сума е била разпределена при спазване разпоредбата на чл. 136 от ЗЗД-като е погасено задължението към
Община-Бургас ,Дирекция МДДТР,а останалата сума е изцяло изплатена на
ипотекарния кредитор „Алианц банк България“АД,с което само частично е изплатено
задължението към него .доколкото
жалбоподателят не е участвал с такси и други плащания по отношение на
продадените имоти ,не е бил включен в разпределението .
Бургаският
окръжен съд, като взе предвид постъпилата жалба и събраните по делото
доказателства, намира следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт – изготвените
от съдебния изпълнител разпределения на сумите, постъпили от проданта на
недвижим имот, Поради липсата на
уведомяване на жалбоподателя за разпределени, както е посочил и съдебният
изпълнител, жалбата не е просрочена,поради
което е
ДОПУСТИМА.
Към момента на извършване на обжалваното
разпределение изпълнително дело № 20197090400041 по описа на ЧСИ Янко Бъчваров е с взискатели "Алианц банк България“АД-първоначален взискател/ с общ размер на взимането към 2015 година в размер
на 183 927,64 лв. / с вписана договорна ипотека върху недвижими имоти
,собственост на длъжника ,Община -Бургас- за
съобщения размер на публичните вземания
за данък върху недвижимите имоти и
такси битови отпадъци , "Лизинг
финанс "АД- присъединен
взискател/с постановление за
присъединяване от 05.06.2019 г. /, а длъжници са Д.Д.М. и „М и Д трейдинг“ЕООД,с управител Даниел
Маслинков.
С обжалваното
разпределение от 17.12.2019 г. по
изпълнителното дело е разпределена сумата от 109 060 лв. постъпила от продажбата на недвижим
имот –апартамент
8 на ет. 3 ,със застроена площ от 182,50 кв.м.,находящ се в гр. Бургас , кв.“Ветрен“,ул.“Пролет
„ № 13,собственост на длъжника Д.М., , ипотекиран в полза на взискателя
„Алианц банк България“АД.
С обжалваното
разпределение сумата от общо 3 659,78 лв. е разпределена в полза
на ЧСИ Янко Бъчваров . В тази сума е
включена сумата от 3 355,88 лв.
представляваща начислена пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, както и 294 лв. с ДДС
–обикновена такса и 9,90 лв. –допълнителни такси . След приспадане на сумата
от 3659,78 лв., остатъкът разпределен както следва:
по чл. 136, ал.
1, т. 2 от ЗЗД – в полза на Община –Бургас
,Дирекция МПДТР –задълженията за данък върху недвижимия имот , предмет на
проданта в размер на 759,59 лв. и 727,49
лв.-такса битови отпадъци ,както и 2 лв. –преводни такси
по чл. 136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД – ипотекарен взискател –
остатъкът от 103 911,11 лв.
Процесуалният пропуск на ЧСИ да призове
жалбоподателя в качеството му на присъединен взискател по изпълнителното дело,
за предявяване на разпределението, не може да бъде самостоятелно основание за
отмяна на разпределението, а единствено дава възможност за жалбоподателя да
обжалва разпределението в срока по чл. 462, ал. 2 от ГПК, считано от момента на
узнаването. Доколкото в случая на жалбоподателя е признато правото на жалба
срещу разпределението, този процесуален пропуск се счита отстранен и няма
отношение към законосъобразността на разпределението. Ето защо съдът не споделя
възражението на жалбоподателя, че разпределението следва да бъде отменено на
това основание.
Съгласно мотивите
по т. 5 на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
когато изпълнението е насочено върху недвижим имот, присъединени по право са
тези взискатели: 1/ в полза на които е допуснато обезпечение чрез налагане
възбрана върху същия имот, на осн. чл. 459, ал. 1 ГПК; 2/ ипотекарните
кредитори, на осн. чл. 459, ал. 2 ГПК; 3/ кредиторите с наложени възбрани по
изпълнителни дела, макар и да не са изрично посочени в закона, са присъединени
по право на по-силно основание от тези, в чиято полза е постановена
обезпечителна мярка; 4/държавата на осн. чл. 458 ГПК. Като във всички изброени
хипотези /с изкл. на държавата/ присъединени по право са тези взискатели, чиято
възбрана, респ. ипотека е вписана преди насочването на изпълнението от
конкуриращия взискател върху имота чрез вписването на възбрана съгласно чл. 483 ГПК, защото само тези възбрани, респ. ипотеки стават известни на конкуриращия
взискател и само тях съдебният изпълнител е длъжен да установи.
Присъединяването по право означава, че те се считат за присъединени взискатели,
без да е необходима изрична молба от тях за присъединяване, за разлика от
всички други кредитори с изпълнителни листи или образувани въз основа на тях
изпълнителни дела при други съдебни изпълнители, които могат да се присъединят
само въз основа на писмена молба, на осн. чл. 456, ал. 2 ГПК. При изпълнение на
парично задължение върху вещ не е необходимо присъединените по тяхна молба
кредитори да бъдат уведомявани за присъединяването им и за насрочването на
описа и проданта на вещта, а само на осн. чл. 462, ал. 1 ГПК за предявяване на
разпределението. Такова изключение от принципа на чл. 8 ГПК не може и не е
уредено по отношение на кредиторите, които са присъединени по право (не по
тяхна молба) - държавата, кредиторите с наложени възбрани върху вещта и
ипотекарните кредитори. За конституирането им като присъединени взискатели те
не могат да узнаят освен от съдебния изпълнител, който е насочил изпълнението
върху съответната вещ. Изрично е уредено в чл. 501, ал. 1 ГПК задължението на
съдебния изпълнител да уведоми ипотекарните кредитори за насрочването на описа
и проданта.
При изпълнение на
парично задължение върху вещ не е необходимо присъединените по тяхна молба
кредитори да бъдат уведомявани за присъединяването им и за насрочването на
описа и проданта на вещта. Установеното в чл. 457, ал. 3 ГПК отклонение от
принципа на чл. 8 ГПК намира своето обяснение в обстоятелството, че
присъединяването на тези кредитори е станало по тяхна молба и няма пречка да им
бъде възложена грижата сами да се информират за движението на делото (подобно
задължение за страните в исковия процес е уредено в чл. 56, ал. 2 ГПК).
Задължение на съдебния изпълнител за уведомяването на присъединените по тяхна
молба кредитори е установено едва в чл. 462, ал. 1 ГПК за предявяване на
разпределението.При извършване на
разпределението по чл. 462 ГПК законодателят е определил извършването на
няколко различни, последователни действия: призоваване на длъжника и всички
взискатели в определен от СИ ден и предявяване на разпределението в деня, за
който страните са призовани.
В случая
по
делото не са налице данни, че ЧСИ е уведомил длъжника и всички взискатели за
предявяване на разпределението в определения за това ден -17.12.2019 г.Това действително е процесуално нарушение
,допуснато от ЧСИ Бъчваров ,но не може да бъде единствено основание за отмяна
на разпределението ,както стана дума по-горе.Тъй като в случая на жалбаподателя
е признато правото на жалба против
разпределението ,този процесуален пропуск следва да се счита за отстранен и няма отношение към законосъобразността на
разпределението .Възражения по същество
против разпределението обаче не са въведени в жалбата .Не става ясно
каква е причината за изразеното недоволство против атакувания акт .
Следва да се има предвид, че в производството
по чл. 435 и сл. от ГПК, когато съдът осъществява контрол само относно т. н.
процесуална законосъобразност, действията на съдебния изпълнител, които
подлежат на обжалване за всеки от участниците в изпълнителното производство са
лимитативно изброени. Извън тези действия, които изрично са посочени от закона
като обжалваеми, страните не разполагат с други възможности за обжалване,
откъдето произтича и невъзможността им в тези производства да правят възражения
срещу действия на ЧСИ, които са необжалваеми за тях. Жалбоподателят е
присъединен взискател в изпълнителното производство, поради което за него не е
предвидена възможност за обжалване на разноските по изпълнението възложени в
тежест на длъжника или определени за внасяне от първоначалния взискател. Ето
защо ако в хода на изпълнителното производство ЧСИ по предвидения в закона ред
е приел разноски в определени размери съгласно ТТРЗЧСИ и тези разноски са
документално обосновани – с разходни документи, издадени фактури и сметки по
чл. 79 от ЗЧСИ, присъединеният взискател, включително при обжалване на
разпределението, не разполага с възможност да възрази срещу основанието и
размера на тези разноски. Предвид горното настоящият съд не е обвързан да се
произнесе по възражения на жалбоподателя срещу основанията и размерите на
приетите разноски,още повече ,че в
конкретното разпроделение в полза на
първоначалния взискател не са присъдени
разноски..
Допустимо за разглеждане в настоящото
производство е възражение на жалбоподателя относно неспазване на реда на
привилегиите по чл. 136 от ЗЗД.Такова
възражение обаче ,както бе казано ,не е направено в жалбата .
Приспадането на
таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ в полза на ЧСИ преди определяне на останалите
привилегии съдът намира за правилно. Таксата по т.
26 от ТТРЗЧСИ представлява дължимото на ЧСИ възнаграждение за положения от него
труд по осъществяване на изпълнителния способ постъпленията от прилагането на
който се разпределят, като в този смисъл ЧСИ се явява своеобразен кредитор за
разноски, за които не е предвидено задължение за предварително внасяне от
взискателя. Посочената като дължима такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ от 3355,88 лв. е изчислена по съответната методика в
тарифата-таксата се определя за целия дълг, но се събира само частта
съответстваща на събраната сума. С обжалваното разпределение тази такса е
разпределена като привилегировано вземане в полза на ЧСИ преди останалите
привилегии по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД. Горното е в съответствие с целите на
изпълнителното производство и тези по ЗЧСИ, поради което приспадането на тази
такса в полза на ЧСИ не може да бъде възприето като незаконосъобразно.
Правилно
на осн.чл. 136 ал. 1 т.2 от ЗЗД на второ
място са разпределени суми за
погасяване на публичните вземания на Общината за данъци върпу продадения на публична продан имот и такса за битови отпадъци ,а останалата
сума е разпределена по реда на чл. 136
ал. 1 т. 3 от ЗЗД на ипотекарния взискател ,която не е достатъчна за погасяване
на цялото му вземане.Затова и в полза на присъединения взискател-жалбоподателя
не е присъдена сума при разпределението
.
Ето защо, жалбата следва да бъде оставена без уважение,поради
което и на осн. чл. 463 от ГПК Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 245/22.01.2020 г. по описа на ЧСИ Янко Бъчваров, рег. № 709 на КЧСИ, от
"ЛИЗИНГ ФИНАНС " ЕАД, ЕИК
131352367, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Лоценец“ ,бул. "Черни
връх "
№ 53, чрез процесуален
представител адв. Р.Златанов-съдебен
адрес – гр.София ,ул.“Врабча“ № 8, срещу разпределение от 17.12.2019 г. на събрана сума по изпълнително дело № 20197090400041 по описа на ЧСИ Янко
Бъчваров след публична продажба на недвижим имот –апартамент 8 на ет. 3 ,със застроена площ от 182,50
кв.м.,находящ се в гр. Бургас ,кв.“Ветрен“,ул.“Пролет „ № 13 .
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва в едноседмичен срок от връчването на препис от него на страните,
пред Бургаския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.