№ 18542
гр. София, 10.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Цв. М.
при участието на секретаря Т. Ц.
като разгледа докладваното от Цв. М. Гражданско дело № 20221110163356
по описа за 2022 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
59, ал. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът ..... твърди, че ответникът „... е потребител на топлинна енергия за стопански
нужди по смисъла на § 1, т. 43 от ДР на Закона за енергетиката по отношение на
топлоснабден имот, находящ се в .... Поддържа, че съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ
продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се осъществява на основата на
писмени договори при общи условия, които се сключват между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлинна енергия за стопански нужди, като за процесния
период са били в сила общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански
нужди, одобрени с Решение № ОУ-033/08.10.2007 г. на КЕВР. Сочи, че въпреки отправените
покани ответникът не е сключил писмен договор с ищеца за доставка на топлинна енергия и
като е ползвал такава през исковия период се е обогатил за негова сметка. Сочи, че съгласно
чл. 40, ал. 1 от общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат
месечните дължими суми в срок до 20-то число на месеца, следващ датата на доставката,
след получаване на издадената от продавача фактура, поради което претендира стойността
на сумите, с които ответникът се е обогатил без основание за негова сметка, а именно:
236,46 лв., представляваща цената на доставена топлинна енергия за периода от 01.08.2019 г.
до 29.02.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК – 07.10.2022 г. до окончателното плащане, както и 76,29 лв., представляваща лихва за
забава за периода от 01.10.2019 г. до 28.09.2022 г., за които суми по ч. гр. дело № 54453/2022
г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
13.10.2022 г. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „... е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва исковете при твърдението, че не е бил собственик на процесния имот през
част от исковия период. В тази връзка посочва, че с постановление за възлагане от
11.03.2019 г., вписано в Агенция по вписванията на 27.03.2019 г., е придобил собствеността
върху процесния апартамент № 13, но на 04.11.2019 г. го е продал в полза на трето за спора
1
лице – Д. Д., поради което в рамките на голяма част от исковия период изобщо не е бил
негов собственик и/или ползвател. Сочи, че това обстоятелство е било известно на ....., тъй
като ищцовото дружество е разполагало с нотариалния акт от 04.11.2019 г., поради което
оспорва да е дал повод за завеждане на делото срещу него. Позовава се и на сключено на
13.07.2020 г. споразумение с новия собственик – Д. Д., по силата на което последната се е
задължила да заплати комуналните разходи за апартамент № 13, отнасящи се за периода от
27.03.2019 г. до 04.11.2019 г. Заявява, че с касов бон от 13.01.2023 г. процесните суми са
били заплатени в полза на ищеца. Оспорва да е изпаднал в забава, тъй като не е получавал
фактури за начислената топлинна енергия. Оспорва акцесорната претенция за забава и по
размер, тъй като не става ясно как е била начислена. С тези съображения отправя искане за
отхвърляне на предявените искове. Претендира и разноски.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „..... не изразява становище по
предявените искове.
Третото лице – помагач на страната на ответника – Д. С. Д. изразява становище за
неоснователност на исковете. Прави възражение за изтекла погасителна давност.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на иска предполага установяване от ищеца наличието на следните
предпоставки: обедняването си – количеството и цената на реално доставената през исковия
период топлинна енергия, обогатяването на ответника – че последният е консумирал тази
енергия, спестявайки разходите за заплащане на стойността , както и наличието на връзка
между обогатяването и обедняването – че енергията е доставяна до имота на ответника при
липса на валидно основание за това; имуществено разместване в отношенията между двата
субекта.
В случая, съдът приема, че посочените по-горе предпоставки, включени във
фактическия състав на процесното вземане за главница следва да се считат за установени с
оглед твърдението на ответника за извършено плащане на същото, позовавайки се на
представеното от него платежно нареждане от 13.01.2023 г. (л. 58 от делото), което по
естеството си представлява конклудентно признание относно наличието на дълг на
посоченото правно основание, още повече, че същото е потвърдено от страна на ...... Нещо
повече, анализирайки това извънсъдебно признание с оглед на всички обстоятелства по
делото - арг. чл. 175 ГПК, съдът намира, че същото се подкрепя и от останалите ангажирани
по делото доказателства - договор № 1837/10.09.2002 г. за извършване на услугата
„топлинно счетоводство“ чрез система за индивидуално отчитане и разпределяне на
топлинна енергия между етажната собственост на адрес: г.... и протокол от 08.09.2002 г. към
него, индивидуална справка за използвана топлинна енергия и протокол за отчет,
заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, установяващи, че
сградата, в която се намира процесният имот, е присъединена към топлопреносната мрежа,
както и, че ищецът е доставил както в абонатната станция на сградата, така и до процесния
апартамент № 13, с аб. № 287316, който е бил топлоснабден, определено количество
топлинна енергия, отчетено от общия топломер, но също така и представените в заверен
препис по делото титули за собственост - постановление за възлагане на недвижимо
имущество от 11.03.2019 г. на ... влязло в сила считано от 26.03.2019 г., и нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 198, том VIII, нот. дело № 1309/04.11.2019 г., въз
основа на които може да се направи извод, че в рамките на част от исковия период
ответникът „... се легитимира като негов собственик.
В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на
топлинна енергия за стопански нужди се извършва на основата на писмени договори при
2
общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и потребителите,
извършващи стопанска дейност. Съгласно разпоредбата на § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ
(приложима редакция към спорния период) потребител на енергия или природен газ за
стопански нужди е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за стопански нужди, както и лицата
на издръжка на държавния или общинския бюджет. Следователно, за да са налице
отношения на покупко-продажба на топлоенергия за небитови нужди е необходимо между
страните да се сключи писмен договор (за разлика от потребителите на топлинна енергия за
битови нужди). В този смисъл са и общите условия за продажба на топлинна енергия за
стопански нужди, чл. 1, ал. 2 от които предвижда, че продажбата на топлинна енергия от .....
на потребители на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен
договор с всеки купувач. В случая, въз основа на съвкупна преценка на данните,
удостоверени в обсъдените по-горе постановление за възлагане на недвижимо имущество от
11.03.2019 г. на ... влязло в сила считано от 26.03.2019 г., (л. 16-17 от делото) и нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 198, том VIII, нот. дело № 1309/04.11.2019 г.
(л. 20-22 от делото) действително следва, че в периода от 26.03.2019 г. до 03.11.2019 г., а с
това и в рамките на част от исковия период – от 01.08.2019 г. до 03.11.2019 г. ответникът „...
е бил собственик на процесния апартамент № 13, находящ се в ...., за който се отнасят
исковите претенции. Това е така, доколкото по силата на постановлението за възлагане от
11.03.2019 г., в сила от 26.03.2019 г., т. е. преди исковия период, посоченото дружество е
придобило собствеността върху процесното жилище № 13, ведно с прилежащото към него
избено помещение № 13 и 2,086 % идеални части от общите части на сградата и съответните
идеални части от правото на строеж върху мястото, а по силата на покупко-продажбата от
04.11.2019 г. „... се е разпоредило с него в полза на третото лице – помагач – Д. С. Д., който
факт последната е декларирала пред топлофикационното дружество, подавайки молба за
откриване на партида на 02.12.2019 г. (л. 18-19 от делото). Ето защо, съдът прави извод, че в
промеждутъка между двете сделки, а с това и в рамките на част от исковия период – от
01.08.2019 г. до 03.11.2019 г. (денят, предхождащ прехвърлителната сделка от 04.11.2019 г.)
ответникът „... действително е бил собственик на процесния недвижим имот, който факт той
не само не оспорва, но и изрично признава. В същото време от негова страна не се навеждат
твърдения дружеството да е сключило писмен договор за продажба на топлинна енергия с
ищеца, поради което съдът приема, че в рамките на периода от 01.08.2019 г. до 03.11.2019 г.
такъв не е бил налице. Ето защо, ищецът не може да претендира суми за топлинна енергия
въз основа на договорни отношения, а единствено на извъндоговорно основание – арг. чл. 59
ЗЗД, тъй като липсата на договор е липса на основание за получаване на топлинна енергия.
Като не я заплатило ответното дружество е спестило разходи, които е следвало да направи.
Именно в този смисъл са и фактическите твърдения на ищеца в обстоятелствената част на
исковата молба, който изрично се позовава на липсата на сключен договор с ответника и
наличието на неоснователно обогатяване от негова страна, като по делото няма данни други
лица, освен ответното дружество, също да са имали достъп до процесния имот в периода от
01.08.2019 г. до 03.11.2019 г., поради което съдът прави извод, че в рамките на същия
фактически той е ползван именно от ответното дружество. В случая, този правен извод не се
разколебава от данните, удостоверени в представеното споразумение от 27.03.2019 г. между
„... и Д. С. Д., съдържащо уговорка, че комуналните разходи (ток, вода и топлофикация) по
поддръжката и експлоатацията на процесния апартамент № 13, както и данъците върху него
са за сметка на Д. С. Д.. Това е така, тъй като няма основание да се приеме, че за
задълженията до 04.11.2019 г. следва да отговаря третото лице – помагач на страната на
ответника, а не собственикът на имота, тъй като тази уговорка касае вътрешните отношения
между страните по сделката и няма обвързващо действие спрямо трети лица - ...... Въз
основа на гореизложеното съдът приема, че за периода от 01.08.2019 г. до 03.11.2019 г. „... се
3
явява задължено лице да отговаря за процесните вземания. Не така стоят нещата обаче по
отношение на останалата част от исковия период - от 04.11.2019 г. до 29.02.2020 г., поради
което за тази част от него претенцията на ищеца се явява неоснователна и следва да се
отхвърли само на това основание, доколкото „... не се явяват материалноправно
легитимиран да отговаря за нея.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинна енергия в
сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото
разпределение на топлинната енергия между страните в сградата се осъществява от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или
чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. В случая, видно от
протокол от общо събрание на етажната собственост от 08.09.2002 г., списък към него и
договор № 1837 от 10.09.2002 г. (л. 24-27 от делото), етажните собственици на процесната
сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на
третото лице – помагач на страната на ищеца „..... (тогава „Бруната България“ ООД).
За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ
на претендираната цена, по делото е прието без оспорване от страните заключение на
вещото лице по съдебно-техническата експертиза, според което количеството постъпила
топлинна енергия в сградата – етажна собственост, находяща се на адрес: ...., е измервана
чрез определено от ЗЕ средство за измерване – общ топломер, който е отчитан в края на
всеки месец, като технологичните разходи са приспаднати от общото количество топлинна
енергия, влязло в абонатната станция, и са за сметка на топлофикационното дружество.
Изяснява се, че през исковия период в процесния имот не са начислявани суми за отопление,
а единствено такива за битово гореща вода и сградна инсталация, като детайлно е посочено
как се формират те, достигайки се до крайния извод, че това е ставало съобразно
изискванията на действащата нормативна уредба. Така, сумите за битово гореща вода са
начислени въз основа на показанията на 1 брой водомер, а тези за топлинна енергия,
отдадена от сградна инсталация, са начислявани на база посоченото в т. 6.1.1. от Методиката
за дялово разпределение към Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването –
между абонатите съобразно пълния отопляем обем на имота - 93 куб. м. и този на етажната
собственост – 4 660 куб. м. От техническа гледна точка фирмата за дялово разпределение
също е изготвяла индивидуалните изравнителни сметки в съответствие с нормативните
изисквания, с оглед на което вещото лице изяснява, че е било отразено реално доставеното
количество топлинна енергия и е извършено изравняване между начислената от ищеца и
реално дължимата сума. При анализ на протоколите и свидетелствата за метрологична
проверка, касаещи исковия период, експертът е достигнал до извод, че общият топломер в
абонатната станция е преминал изискуемите метрологични проверки в съответствие с
изискванията на ДАМТН, като от страна на ответника не са ангажирани доказателства за
опровергаване на този извод. В чл. 155, ал. 1 ЗЕ от действащата през процесния период
нормативна уредба се предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна
собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11
равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2
изравнителни – след изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006г.; 2) на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална
месечна консумация. Следователно, при определяне стойността на действително
потребената през процесния период топлинна енергия следва да бъдат взети предвид
резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали
фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват
реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на
индивидуалните уреди за измерване. При съобразяване на резултата от изравнителните
сметки, изготвяни в края на всеки отчетен период, експертизата е приела, че реално
4
доставеното до имота на ответника количество топлинна енергия за периода от 01.08.2019 г.
до 29.02.2020 г. възлиза на 620,03 лв., представляваща разлика между прогнозно
начислените суми по фактури (795,01 лв.) и сумите за възстановяване на абоната по
изравнителните сметки (174,98 лв.), като посочената по-горе стойност е без предишни
неплатени и просрочени суми и без начисляване на лихви по тях. С оглед на
обстоятелството, че ответникът не следва да отговаря за сумите за топлинна енергия за част
от процесния период, а именно за времето от 04.11.2019 г. до 29.02.2020 г., съдът определя
дължимата сума за реално доставената топлоенергия в процесния топлоснабден имот по
реда на чл. 162 ГПК, поради което за периода от 01.08.2019 г. до 03.11.2019 г. включително
същата възлиза в размер на 105,45 лв. Тук следва да се отбележи, че процесните вземания са
за неоснователно обогатяване и същите нямат периодичен характер, поради което съдът
прие, че те са погасяват с общата 5-годишна, а не 3-годишна давност – арг. т. 7 от ППВС №
1/1979 г. Тъй като основанието на вземането не е налице към момента на самото престиране,
давностният срок започва да тече от деня на получаването на съответната престация, от
който момент то става изискуемо. Ето защо, към момента на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК - 07.10.2022 г. 5-годишният давностен срок не е бил изтекъл.
С оглед на изложеното, съдът приема, че задължението за цена на топлинна енергия за
периода от 01.08.2019 г. до 03.11.2019 г. се равнява на посочената по-горе сума от 105,45
лв., с която той се е обогатил без основание за сметка на ищеца, което е довело до неговото
обедняване в същия размер, като обедняването и обогатяването произтичат от един и същи
юридически факт.
С оглед данните по делото за извършено в хода на процеса плащане на сумата от общо
312,75 лв. ответникът е признал основанието на това задължение, поради което той дължи
на ищеца и обезщетението в размер на законната лихва върху дължимата и платена от него
сума за главница в размер на 105,45 лв. от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК
– 07.10.2022 г. до датата на плащането му – 13.01.2023 г., което изчислено от съда по реда на
чл. 162 ГПК с помощта на електронен онлайн калкулатор, възлиза в размер на 2,95 лв.
По иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на иска за обезщетение за забава предполага установяване наличието
на главен дълг; настъпване на неговата изискуемост, както и размера на обезщетението за
забава.
Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение,
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, като според
чл. 84, ал. 2 ЗЗД когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след
като бъде поканен от кредитора. В случая, вземането на ищеца произтича от неоснователно
обогатяване, поради което общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански
нужди са неприложими, доколкото между страните липсва облигационна връзка.
Следователно, задълженията на ответника за заплащане на цена на доставена топлинна
енергия не са възникнали като срочни, за да намери приложение разпоредбата на чл. 84, ал. 1
ЗЗД - когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава
след изтичането му. В случая, е необходимо изпращането на покана до длъжника, като от
страна на ищеца не са ангажирани никакви доказателства за отправена от негова такава,
отнасяща се за вземанията, предмет на делото. Нещо повече, от негова страна не са
изложени дори твърдения за отправянето на такава покана, а още по-малко, че същата е
достигнала до своя адресат - „.... Ето защо, съдът приема, че от страна на ищеца не се
доказва поставянето на ответника в забава, което от своя страна обуславя извод, че в
правната му сфера не е възникнало вземането за обезщетение за причинените в темпорално
отношение вреди от ответника вследствие забавеното изпълнение на паричното вземане за
главница. В случая, този извод на съда не се опровергава дори и от факта на включване от
негова страна в платежното нареждане от 13.01.2023 г. и на вземането за мораторна лихва,
5
признавайки по този начин извънсъдебно неговата дължимост, тъй като по делото не са
ангажирани други доказателства, които да го подкрепят – арг. чл. 175 ГПК.
При това положение следва да се приеме, че общият размер на всички доказани по
делото претенции, предмет на същото, се равнява на общата сума от 108,40 лв., от която:
105,45 лв. – главница за периода от 01.08.2019 г. до 03.11.2019 г. и 2,95 лв. - законна лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението по л. 410 ГПК – 07.10.2022 г. до
датата на плащането – 13.01.2023 г., а това означава, че извършеното от ответника плащане
в общ размер на 312,75 лв. е достатъчно да покрие всяка една от тях. Това е така, доколкото
от съдържанието на представеното платежно нареждане от 13.01.2023 г. става ясно, че
волята на платеца е била да извърши плащане по настоящото съдебно дело, поради което
няма основание да се приеме, че платената сума от 312,75 лв. следва да бъде отнесена за
погасяване на суми, различни от процесните.
Предвид изложеното, съдът намира, че исковете с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъдат
отхвърлени изцяло, като за една част от тях това е така, тъй като са изначално недоказани, а
от друга страна – поради погасяването им чрез плащане в хода на процеса.
По отговорността за разноски:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г.
по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението
на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. Както се посочи по-
горе, към момента на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 07.10.2022 г. ответникът е
бил в забава в плащането, доколкото с извънсъдебното погасяване е признато правното
основание на процесните вземания за главница и мораторна лихва. Установява се, че в
приетите от съда размери същите са погасени едва в хода на процеса – на 13.01.2023 г.,
поради което с поведението си той е станал повод за завеждане на делото срещу него и
следва да понесе отговорността за претендираните от ищеца разноски, които са останали
незаплатени, при съобразяване обаче на факта, че част от исковите претенции съдът счете за
неоснователни, тъй като са останали недоказани, а не поради погасяването им чрез плащане
в хода на процеса. Ето защо, следващите се в полза на ответника разноски в производството
по ч. гр. дело № 54453/2022 г. по описа на СРС, 79 състав, както и в настоящото исково
производство, се равняват съответно на сумите, както следва: 25,99 лв. – платена държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение, както и 133,44 лв. – платена държавна такса,
депозит за СТЕ и юрисконсултско възнаграждение. Съдът определи в минимален размер
юрисконсултското възнаграждение на заявителя – ищец в двете съдебни производства на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за правната помощ
и съответно чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ (по отношение на
юрисконсултското възнаграждение в заповедното производство) и чл. 25, ал. 1 от Наредбата
за заплащането на правната помощ (по отношение на юрисконсултското възнаграждение в
исковото производство), като съобрази вида и обема на извършената дейност от
процесуалния му представител, както и липсата на фактическа и правна сложност на делото.
В случая, отново при съобразяване на обсъденото по-горе плащане от 13.01.2023 г.,
послужило за цялостно погасяване на вземането за главница и законна лихва в общ размер
на 108,40 лв., остава разлика до сумата от 312,75 лв., т. е. сума в размер на 204,35 лв., която
съдът приема, че се явява достатъчна за цялостно погасяване и на вземанията на ищеца за
съдебни разноски в общ размер на 159,43 лв., от която: 25,99 лв. – за заповедното дело и
133,44 лв. – за исковото дело, поради което в негова полза не следва да се присъждат такива
с настоящия съдебен акт. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се
присъдят сторените по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете в
частта, в която съдът счете същите за недоказани, а именно: сумата от 265,13 лв. -
адвокатско възнаграждение, чието реално заплащане съдът прие за доказано с оглед
6
представения договор за правна защита и съдействие от 03.05.2023 г. (л. 110 от делото), в
който е отбелязано, че същото е заплатено в брой, поради което има характер на разписка.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ....., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: ....
срещу „..., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: ..., вх. 1, ет. 1, ап. 2 установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено съществуването на парични задължения, с
които ответникът се е обогатил без основание за сметка на ищеца, а именно: 236,46 лв.,
представляваща цената на доставена топлинна енергия за периода от 01.08.2019 г. до
29.02.2020 г. по отношение на топлоснабден имот, находящ се в .... ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 07.10.2022 г. до окончателното
плащане, както и 76,29 лв., представляваща лихва за забава за периода от 01.10.2019 г. до
28.09.2022 г., за които суми по ч. гр. дело № 54453/2022 г. по описа на СРС, 79 състав, е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 13.10.2022 г.
ОСЪЖДА ....., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: .... да заплати на „..., ЕИК
...., със седалище и адрес на управление: ..., вх. 1, ет. 1, ап. 2, сумата от 265,13 лв.,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца „.... – ...., както и при участието на третото лице – помагач на страната на ответника
„Л... – Д. С. Д..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7