№ 194
гр. Варна, 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Вилиян Г. Петров
Членове:Георги Йовчев
Николина П. Дамянова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско дело №
20223001000208 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба на “ДаллБогг: Живот и здраве”
ЗАД, с ЕИК *********, със седалище гр.София срещу решение №471/30.11.2021 г. по
т.д.1365/2020 г. по описа на ОС - Варна, в частта с която искът за заплащане на обезщетение
за неимуществени вреди в полза на Д. ИЛ. Ш. от гр.Варна, изразяващи се в претърпени
болки и страдания в резултат на ПТП, настъпило на 30.10.2019 г., в гр.Варна, причинено
виновно от водача на т.а. „Мерцедес 315 ЦДИ“ с per. №Х ХХХХ ХХ, е уважен за горницата
над 25 000 лева до 51 000 лева, на основание чл.432 от КЗ.
Във въззивната жалба се сочат допуснати нарушения при постановяване на
решението, изразяващи се в противоречие с материалния закон – чл.52 от ЗЗД. Поддържа, че
присъденото обезщетение е завишено и не отговаря на установената съдебна практика, по
отношение определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Излага, че са
налице основания за намаляване на обезщетението, тъй като е налице съпричиняване на
вредоносния резултат.
Насрещната страна Д. ИЛ. Ш. от гр.Варна е подал писмен отговор, в който оспорва
жалбата.
Постъпила е и въззивна жалба от Д. ИЛ. Ш. от гр.Варна, в частта с която е отхвърлен
предявения от него иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ срещу “ДаллБогг: Живот и
здраве” АД, с ЕИК *********, със седалище гр.София, за горницата над 51 000 лева до
70 000 лева.
Във въззивната жалба се сочат допуснати нарушения при постановяване на
решението, изразяващи се в противоречие с материалния закон – чл.52 от ЗЗД. Поддържа, че
присъденото обезщетение е занижено и не отговаря на действителния обем претърпени
болки и страдания. Счита, че не са налице основания от приетия за справедлив от съда
размер на обезщетението да се приспада платеното от застрахователя преди завеждане на
иска обезщетение в размер на 14 000 лева, тъй като от пострадалия е извършено
извънсъдебно прихващане между тази сума и изрично уточнените в исковата молба суми за
разноски, лихви и част от обезщетение за неимуществени вреди.
1
Насрещната страна “ДаллБогг: Живот и здраве” АД, не е подало отговор на жалбата.
Постъпила е и частна жалба от Д. ИЛ. Ш. от гр.Варна срещу определение
№181/02.02.2022 г. по т.д.1365/2020 г. по описа на ОС - Варна, с което е отхвърлена
молбата на жалбоподателя за изменение на решение №471/30.11.2021 г. по т.д.1365/2020 г.
по описа на ОС - Варна, в частта за разноските.
Насрещната страна “ДаллБогг: Живот и здраве” АД, с ЕИК *********, със седалище
гр.София е подала писмен отговор, в който оспорва частната жалба.
Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е
действително, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е
надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания.
Предявени са искове с правно основание чл.432 от КЗ и чл.86 от ЗЗД от Д. ИЛ. Ш. от
гр.Варна срещу “ДаллБогг: Живот и здраве” ЗАД, за заплащане на сумата от 70000 лв.,
претендирана като обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на
настъпило ПТП на 30.10.19 г., причинено от Я П Г, при управление на т.а. Мерцедес 315
ЦДИ, рег.N Х ХХХХ ХХ, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска –
18.12.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се излага, че по реда на чл.498 КЗ е предявил застрахователна претенция
за заплащане на сумата от 120 000 лева, но ответникът е определил и заплатил
застрахователно обезщетение в размер на 14000 лв. Счита, че справедливият размер на
обезщетението е 84 000 лева, от които преди предявяване на иска са платени 14 000 лева,
поради което е предявил иска за остатъка от 70 000 лева.
От приложеното по делото НАХД N 1931/2020 г. на ВРС се установява, че с решение
N 260107/14.09.2020 г., Я П Г е признат за виновен в това, че на 30.10.19 г. в гр.Варна, при
управление на товарен автомобил марка Мерцедес, модел 315 ЦДИ Спринтер с рег.N Х
ХХХХ ХХ, нарушил правилата за движение - чл.20, ал.1, чл.25, ал.1, чл.40, ал.1 и 2 от ЗДвП,
с което по непредпазливост причинил средни телесни повреди на Д. ИЛ. Ш., изразяващи се
в счупвания на 2-ро до 8-мо леви ребра, на 1-во, 5-то до 8-мо десни ребра, обусловили
трайно затруднение в движенията на снагата за период от около 2-2,5 месеца и в счупване на
шиловидния израстък на лъчевата кост на дясната предмишница с ангажиране на ставната
повърхност,
обусловило трайно затруднение на движенията на десния горен крайник за период от около
1-1,5 месеца - престъпление по чл.343, ал.1, б.Б, пр.2 във вр. с чл.342, ал.1 НК, поради което
и чл.78а, ал.1 НК е освободен от нак.отговорност и му е наложено админ.наказание глоба в
размер на 1000 лв.
Съобразно разпоредбата на чл.300 от ГПК е изключена преценката на доказателства
относно факти, чието осъществяване е установено с влязла в сила присъда, какъвто характер
има и решението по чл.78а от НК по НАХД N 1931/2020 г. на ВРС, поради което съдът
намира, че не може да преразглежда въпросите свързани с това дали е извършено дянието,
неговата противоправност и виновността на дееца.
С оглед очертаните предметни предели на въззивната проверка съдът приема, че са
осъществени и установени предпоставките за възникване отговорността на застрахователя –
наличието на деликт при съответното авторство, противоправност и вина; наличието на
валидно застрахователно правоотношение между причинителя и застрахователното
дружество по застраховка „гражданска отговорност”; настъпването на застрахователно
събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя, както и
причинените на пострадалия травматични увреждания.
Въззивните възражения са сведени единствено до размера на дължимата обезвреда за
претърпяните неимуществени вреди и реално претърпените вреди, както и наличието,
2
съответно размера на съпричиняване, в който обхват въззивният съд определя и спорните по
делото въпроси.
След анализ на събраните доказателства по делото се установи, че в резултат на
произшествието, ищецът е получил получил двустранни фрактури на ребра в ляво 2-ро до 8-
мо и в дясно – 1-во, 5-то до 8-мо, обусловили трайно затруднение в движението на тялото за
период от 2-3 месеца, десностранен хемоторакс, ограничен пневмоторакс в средостението,
фрактура на напречния израстък на втори поясен прешлен, счупване на лъчевата кост,
ангажиращо ставната й повърхност, обусловило трайно затруднение на движенията на
десния горен крайник за период от около 1.5-2 месеца.
Според вещото лице, множеството фрактури на гръдната клетка са довели до трайно
затруднено движение на тялото за период 2-3 месеца, през който пострадалият е бил лишен
изцяло от възможност за самостоятелно обслужване. Всички движения изискващи промяна
в позицията на тялото (изправяне, сядане, хигиенни мероприятия, физиологични нужди,
преобличане, хранене и пр.), са могли да бъдат извършвани само с чужда помощ, а в
резултат на нарушената костна структура на гръдната клетка, не само движението на тялото,
но и всяко дихателно движение на гръдната мускулатура, кихане, кашляне е било
съпроводено със значителна по интензитет болка. Експертът сочи още, че и след този
период са възможни остатъчни явления и затруднения в определение движения, както и
периодична поява на болка в определа поза или след натоварване. От обясненията на
вещото лице, дадени в проведеното на 12. 07. 2021 г. съдебно заседание се установява, че
двустранното счупване на ребрата е причинило т. нар. състояние „гръден капак“,
представляващо двустранно счупени ребра, което винаги създава нарушение в динамиката
на дишането, понякога опасно за живота. Вещото лице е посочило, че е налице и още едно
животозастрашаващо състояние, предизвикано от травмата в областта на гръдния кош, а
именно събирането на въздух в средната част на гръдната кухина - средостението и
събиране на кръв в лявата гръдна половина, което е наложило и нейната евакуация, чрез
пункция. Болките от множеството счупени ребра са допълвани и от счупването на лъчевата
кост на дясната предмишница с ангажиране на ставната повърхност и счупването на
страничен израстък на 2-ри поясен прешлен.
От заключението на вещото лице по назначената в първоинстанционното
производство съдебно-психиатрична експертиза се установява, че на фона на изразен болков
синдром от травматичните увреждание, в първите дни след произшествието, пострадалият е
развил проявите на остра стресова реакция, които след изписване от болницата персистират
като разстройство в адаптацията. Според експерта, събитието се е отразило върху личността
на пострадалия, предвид претърпения остър и тежък физически и психически стрес, което
състояние към момента на прегледа през м.юни 2021 г., може да се диагностицира като
остро афективно разстройство.
От показанията на свидетелите З К и С Б, които се кредитират като непосредствени,
но и ценени при условията на чл.172 от ГПК, с оглед родствените им връзки с ищеца се
установява, че по време на болничния престой и през първите два месеца от домашното
лечение, пострадалият не е можел да се обслужва сам и се е налагало изцяло да бъде
подпомаган от зет си и дъщеря си, в тяхното жилище. Изпитвал е силни болки при всяко
движение, което е налагало дълго време да приема болкоуспокояващи. До края на третия
месец е задоволявал естествените си нужди чрез изполване на памперси, което
допълнително се е отразило и на психичното му състояние, а едва след края на петия месец
за пръв път се е прибрал в дома си и то с чужда помощ. Преди произшествието,
пострадалият е бил много организиран и общителен, с висока активност, но след инцидента
се е затворил в себе си, загубил е желание да се среща с приятели, дори не искал да говори
по телефона.
От показанията на деликвента Я П Г, които се кредитират като непосредствени и
незаинтересовани се установява, че гледката при настъпване на инцидента е била ужасна,
тъй като пострадалият се е намирал изцяло под микробуса, якето му е било захванато от
коляновия вал на кардана, а главата му се е намирала на педя от кардана.
3
По отношение на размера, съдът съобрази, че справедливостта, като критерий за
определяне размера на обезщетението при деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя
винаги преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства - обема, характера и
тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на търпимите болки и
страдания, физическите, но и психологическите последици за увредения, както и
икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, преценени адекватно
и в тяхната съвкупност. Т.е. преценката за размера на обезщетението по чл.52 от ЗЗД се
извършва за всеки конкретен случай, по справедливост и вътрешно убеждение, поради
което съдът не изследва доводите на въззивника за необходимост от автоматични аналогии с
присъдени обезщетения по други казуси. Според последователната практика на ВКС, израз
на която е и цитираното по-горе ППВС № 4/68 г., понятието справедливост по см. на чл. 52
от ЗЗД не е абстрактно, а винаги свързано с общественото разбиране за справедливост на
даден етап от развитие на самото общество, в основата на което е както преценката на
конкретни обективно съществуващи и значими за физическото и духовно здраве на
индивида обстоятелства, така и на икономическата конюнктура в страната, която последна,
съгласно постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на II т. о. на ВКС: № 66 от
03.07.2012 г., по т. д. № 619/2011 г. и № 749/05.12.2008 г., по т. д. № 387/2008 г., се явява
база за непрекъснато осъвременяване нивата на застрахователно покритие за
неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица. В този смисъл е
постановеното по реда на чл. 288 ГПК определение № 454 от 1.07.2020 г. на ВКС по т. д. №
2527/2019 г., II т. о., ТК. С други думи, за да се обезвъзмезди справедливо увреденото лице
за понесените от него морални болки и страдания е нужно да се отчете и вземе предвид
характера и тежестта на самото телесно увреждане, интензитета и продължителността на
търпяните физически и емоционални болки и страдания, прогнозите за отзвучаването им,
както и икономическото състояние в страната към момента на увреждането.
Относно релевантните за размера на обезщетението
обстоятелства следва да се вземат в предвид възрастта на пострадалия, емоционалното и
психофизично състояние след инцидента. Анализът на фактическата установеност по делото
сочи, че ищецът макар да е бил в пенсионна възраст и с придружаващи заболявание
(хипртония и диабет) е бил изключително деен и жизнеспособен. Безспорно изживеният
шок по време на самото произшествие е бил голям, доколкото пострадалият през цялото
време е възприемал случващото се и не е могъл нито да го предотвтати, нито по някакъв
начин да облекчи положението, в което е изпаднал. Продължителният период от време,
през който е бил затиснат с цялата тежест на микробуса, са предизвикали у него силно
чуство на страх за живота, а болките в този момент са били непосилни. Освен че
възстановяването му е било продължително и трудно, са налице остатъчни травми, сособено
в психологичен план, които едва ли ще отшумят в скоро време.
Предвид това и съобразявайки се с факта, че повече от пет месеца е продължил
възстановителния период на ищеца, като същият все още в известна степен е ограничен във
възможността да води пълноценен живот, както и с правилото на закона за определяне на
дължимото обезщетение за търпените болки и страдания "по справедливост", съдът счита, че
справедливото обезщетение е в размер на 84 000 лева, от което следва да се приспадне
платеното от застрахователя преди завеждане на иска, обезщетение в размер на 14 000 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за
настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. От тълкуването на тази
разпоредба следва, че съпричиняването никога не проявява действие самостоятелно, а само
заедно с извършено непозволено увреждане. В този случай вредите на пострадалия не са
причинени само от действия или бездействия на деликвента, а и от действия или
бездействия на увреденото лице. При това обаче причинената вреда трябва да бъде
неделима, т. е. да не може да бъде определено дали се дължи единствено на действията или
бездействията на деликвента или на тези на увреденото лице. В този случай причинността
на поведението на увредения няма самостоятелно съществуване и е обусловена от
наличието на причинна връзка между действието или бездействието на деликвента и
вредата. Във всички случаи действията на деликвента и на увредения, които са довели до
4
настъпването на общата и неделима вреда трябва да са реализирани преди или
едновременно с непозволеното увреждане, но не и след това. За наличието на
съпричиняване не се изисква противоправност и вина на увреденото лице, което е
допринесло за настъпването на общата вреда. Както е посочено в т. 7 от ППВС № 17/1963
година от значение за прилагането на съпричиняването по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е наличието
на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, а
не и вината на пострадалия.
Намаляването на обезщетението по реда на чл.51, ал.2 от ЗЗД не представлява санкция за
неправомерно поведение на увреденото лице или за неизпълнение на негово задължение.
Съпричиняването е факт от действителността с настъпването на който правото свързва
определение неблагоприятни за увреденото лице правни последици изразяващи се в
намаляването на обезщетението за всички вреди, настъпили вследствие на непозволеното
увреждане. Законът възлага на увреденото лице да търпи неблагоприятните последици от
допуснатото от него съпричиняване на вредоносния резултат, но не определя изрично
начина, по който следва да бъде извършено намаляването на обезщетението. Като критерий
в тази насока може да бъде използвана степента на съпричиняването, при която се взема
предвид степента на каузалност на поведението на двете страни и съотношението между
тях. Този критерий отчита наличието на състави на непозволеното увреждане, при които не
се изисква виновно поведение на деликвента, като е приложим в случаите когато
съпричиняването е допуснато от малолетни, непълнолетни и лица, които не могат да
разбират свойството и значението на постъпките си. Освен този критерий за намаляване на
обезщетението като такъв се използва и степента на вината, при който водещи са тежестта
на вината на едната или на двете страни в деликтното правоотношение. В този случай, ако
вина за настъпване на общия вредоносен резултат имат и двете страни в правоотношението,
то се преценява коя от тях по-голяма от другата, а ако се приеме, че двете вини са
равнозначни, обезщетението се намалява поравно. Освен тези два критерии, като критерий
за намаляване на обезщетението се използва справедливостта, при която съдът по свое
усмотрение, след преценка на всички факти, определя размера на съпричиняването. Всеки
един от тези критерии сам по себе си не може да послужи за намаляване на размера на
дължимото обезщетение, поради което следва същите да бъдат прилагани съвместно един с
друг при отчитане на всички обстоятелства, имащи значение за настъпването на
непозволеното увреждане и степента на вредоносния резултат.
Във всички случаи намаляването на обезщетението следва да отчита реалния принос
на увреденото лице в настъпването на вредоносния резултат, който в някой случай може да
бъде по-голям от този на деликвента.
Съпричиняването по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД възлага на увреденото лице задължението да търпи
негативните последици от него, изразяващи се в намаляване на обезщетението. Същото
обаче не поражда субективни права за деликвента и не може да бъде релевирано от него чрез
самостоятелен иск или чрез предявяване на насрещен такъв в случаите на предявен иск за
обезщетение за вредите от непозволеното увреждане.
Касае се за право, което може да бъде предявено само по пътя на възражението, като
с оглед на разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и чл. 8, ал. 2 от ГПК съдът не е задължен да извършва
служебна проверка за наличието на съпричиняване, което следва и от самата разпоредба на
чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, където е посочено, че обезщетението може да бъде намалено, а не че се
намалява задължително. С оглед на това, за да бъде въведено в предмета на производството,
това възражение следва да бъде заявено от ответника в срока за отговор на исковата молба.
Доказването на това възражение би довело до намаляване на обема на отговорността на
ответника по предявения иск за обезщетение за вреди от непозволено увреждане, поради
което по силата на чл. 154, ал. 1 от ГПК същият носи доказателствената тежест за
установяване на факта на съпричиняването. В случая не се касае до насрещно доказване,
което може да бъде и непълно, а ответникът следва да установи наличието на
съпричиняването при условията на главно и пълно доказване, като изводите за наличието му
не могат да почиват на предположения или на обсъждането само на отделни факти и
обстоятелства или пък само на част от събраните в производството доказателства. Тези
5
изводи могат да бъдат направени само след съвкупната преценка на всички установени по
делото факти и обстоятелства, които са от значение за наличието или не на съпричиняване,
както и на събраните във връзка с тях доказателства.
В срока за отговор на исковата молба, ответното застрахователно дружество е въвело
в предмета на производството възражение за съпричиняване на вредонносния резултат
изразяващо се в пресичане на пътното платно на място, което не е обозначено с пешеходна
пътека.
Съдът намира за неоснователно направеното от въззивника възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат, доколкото от събраните по делото доказателства се
установява по безспорен начин, че в близост до мястото на произшествието е нямало
пешеходна пътека, такава е имало 40 метра назад, но не и в неговата мосока на движение,
като при пресичане на платното за движение, въззиваемият изцяло е спазил правилата на
чл.113, ал.1 вр. ал.2 от ЗДвП, съобразявайки липсата на автомобили по платното за
движение, не е удължил ненужно пътя и времето за пресичане, нито е спрял без
необходимост на платното за движение.
Съобразявайки и механизма на настъпването на ПТП, не може да се направи извода,
че като не е предприел пресичане на намиращата се в противополжната посока на движение
пешеходна пътека, пострадалия е способствал за вредоносния резултат като е създал
условия или е улеснил неговото настъпване. Както от заключението по САТЕ, така и от
показанията на св.П се установява, че товарният автомобил е бил спрян с включени
аварийни светлини, поради което пострадалият не е могъл да го въприеме като евентуална
опасност, нито да допусне, че в момента на неговото пресичане, ще потегли на заден ход.
Наред с това, ЗДвП, вменява задължение на водача във всеки момент да се
съобразява с пътната обстановка, а при маневра на заден ход или пресичане на пешеходна
пътека, да се движи с повишено внимание, а по смисъла на чл.116 от ЗДвП е длъжен да бъде
внимателен и предпазлив към пешеходците, поради което съдът намира, че вината за
настъпване на произшествието е изцяло на водача, който не е спазил горепосочените
разпоредби.
С оглед на изложеното, съдът приема разглежданата претенция за основателна до
предявения размер от 70 000 лева, поради което обжалваното решение следва да се отмени в
отхвърлителната част за горницата над 51 000 лева, като вместо него се постанови друго, с
което се присъди допълнително обезщетение в размер на 19 000 лева.
В останалата обжалвана от застрахователя част, решението следва да се потвърди.
По частната жалба:
С определение №181/02.02.2022 г. по т.д.1365/2020 г. по описа на ОС - Варна, съдът
е оставил без уважение молбата на Д.Ш. по реда на чл.248 от ГПК, за изменени на
решението в частта за разноските, чрез присъждане на допълнително възнаграждение за
защита, както и на платеното при предявяване на застрахователната претенция
възнаграждение в размер на 1000 лева.
За да постанови обжалвания акт, първоинстанционният съд е приел, че присъденото
съразмерно уважената част от иска възнаграждение надхвърля минималния размер, като
делото не се отличава с особена фактическа и правна сложност, а разноските за изготвяне на
застрахователната претенция, не са сторени в съдебното производство и не подлежат на
присъждане по реда на чл.78 от ГПК.
В случая, от приложените в първоинстанционното производство доказателства се
установява, че ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 6700 лв. с
включен ДДС. Размерът по съображение за прекомерност е възразен от ответника. Съдът
като съобрази чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, установи, че с оглед материалния интерес – 70 000 лева,
минималното възнаграждение е в размер на 2630 лв. без ДДС или 3156 лева с ДДС.
Приемайки, че с оглед фактическата и правна сложност на делото, договореното и заплатено
6
възнаграждение се явява прекомерно, първоинстанционният съд го е намалил до размера от
3720 лева с ДДС, като съразмерно уважената част от иска е присъдил 2710.30 лева на
делото.
Доколкото действително делото не се отличава с особена фактическа и правна
сложност, а направените във връзка с изготвяне на застрахователната претенция разноски,
не подлежат на присъждане по реда на чл.78 от ГПК, настоящият състав намира, че не са
налице основания за изменение на решението в частта за разноските, поради което частната
жалба, следва да се остави без уважение.
При този изход на делото, въззиваемото застрахователно дружество следва да
заплати на въззивника допълнително сумата от 1769.70 лева - разноски за първата инстанция
и сумата от 1700 лева, представляваща направените във въззивното производство разноски
за заплащане на държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл.272 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №471/30.11.2021 г. по т.д.1365/2020 г. по описа на ОС - Варна, в
частта с която е отхвърлен предявения от Д. ИЛ. Ш. от гр.Варна против “ДаллБогг: Живот и
здраве” ЗАД, с ЕИК *********, със седалище гр.София, иск с правно основание чл.432 от
КЗ, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, за горницата над 51 000 лева до
70 000 лева, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА “ДаллБогг: Живот и здраве” ЗАД, с ЕИК *********, със седалище
гр.София и адрес на управление ж.к.“Дианабад“, бул.“Г.М.Димитров“ N1 ДА ЗАПЛАТИ на
Д. ИЛ. Ш., с ЕГН ********** от гр.Варна, ул.»Б» 6, ап.4, сумата от 19 000 (деветнадесет
хиляди) лева, представляващи допълнително обезщетение за претърпени неимуществени
вреди изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат на ПТП, настъпило на
30.10.2019 г., в гр.Варна, причинено виновно от водача на т.а. „Мерцедес 315 ЦДИ“ с per.
№Х ХХХХ ХХ, при сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите”, на основание чл.432 от КЗ, ведно със законна лихва считано от датата на
предявяване на иска - 18.12.2020 г. до окончателното плащане, сумата от 1769.70 (хиляда
седемстотин шестдесет и девет лева и 70 ст.), представляваща разноски за първата
инстанция и сумата от 1700 (хиляда и седемстотин) лева, представляваща направените във
въззивното производство разноски за заплащане на държавна такса и адвокатско
възнаграждение, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА решение №471/30.11.2021 г. по т.д.1365/2020 г. по описа на ОС -
Варна, в останалата обжалвана част. ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ частната жалба на Д. ИЛ. Ш. от гр.Варна срещу определение №181/02.02.2022
г. по т.д.1365/2020 г. по описа на ОС - Варна, с което е отхвърлена молбата на
жалбоподателя за изменение на решение №471/30.11.2021 г. по т.д.1365/2020 г. по описа на
ОС - Варна, в частта за разноските.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7
8