Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, … 05.2022 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД - ВАРНА, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и
втора година, в следния състав:
Председател: Цвета Павлова
при участието на
секретаря Мая М. Петрова,
като разгледа
докладваното от Цвета Павлова Търговско дело №
въззивно гражданско дело № 20193100900022 по описа за 2019 г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по предявен от Х.Ф.А., ЕГН **********, **** срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Христофор Колумб“ № 43 иск за осъждане на ответника да заплати на
ищцата сумата от 70 000 лв. /над доброволно изплатеното в хода на процеса
от ответника в размер на 80 000 лв/, представляващи неимуществени вреди,
претърпени вследствие на загубата на нейния син – Л.Р.Т., ЕГН ********** в ПТП, настъпило на 08.06.2017 год. на пътя
гр. Алфатар – гр. Дулово, причинено от водача на автомобил „Т. А.“, с рег. № *****
– В. В., който към 08.06.2017 год. имал сключена застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ с ответното дружество, платими по банкова
сметка ***: ***
„ТексимБанк“ АД с титуляр адвокат А.С. Д., ведно със:
·
законна лихва върху сумата от 150 000
лв. за периода 08.06.2017- 02.08.2021 год. в размер на 63213,39 лв.;
·
законна лихва върху сумата от
120 000 лв. за периода 03.08.2017-04.08.2021 год. в размер на 66.67 лв.;
·
законна лихва върху сумата от
90 000 лв. за период от 05.08.2021-17.08.2021 год. в размер на 325,03 лв.;
·
законна лихва върху сумата от
70 000 лв. за периода от 18.08.2021 год. до окончателното изплащане на
сумата.
В исковата молба ищцата излага, че на 08.06.2017 год. по
пътя гр. Алфатар – гр. Дулово е настъпило тежко ПТП, при което е починал
нейният син Л.Р.Т.. Произшествието било причинено от водача на лек автомобил с
марка „Т. А.“, с рег. № *****., който към 08.06.2017 год. имал сключена
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното дружество.
В следствие на загубата на своя син, който полагал фактически и финансови грижи
за ищцата, тя и до настоящия момент изпитвала силни емоционални болки и
страдание. За обезщетяване на същите, до застрахователя било отправено искане №
10497/ 18.06.2018 год. за определяне и изплащане на застрахователно обезщетение,
като към момента на предявяване на иска – 05.01.2019 год., такова не било
платено, поради което и предявява претенцията си по исков път, а с оглед несъгласие с доброволно изплатеното
й претендира сумата от 70 000 лева.
В срока по
чл.367 ГПК, ответникът
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, депозира
писмен отговор, с който оспорва предявените искове по
основание и размер; счита същите за недоказани и неоснователни, въз основа на
което претендира тяхното отхвърляне. Ответното дружество оспорва наличието на
духовна връзка между ищцата и нейния син, като поставя под съмнение
твърдението, че загиналият е полагал фактически и финансови грижи за своята
майка. В тази връзка изтъква, че починалият не е имал постоянна работа и
доходи, а основно се е занимавал със събирането и продажбата на трюфели и
билки. Сочи, че ищцата и синът ѝ не са поддържали контакт помежду си и не
са били в добри отношения, до който извод водели пестеливата обосновка на
претендираните вреди, както и обстоятелството че двамата живеели в различни
домакинства. Излага и становище за прекомерност на размера на поисканото
обезщетение, което не било съобразено и с критерия за справедливост, жизнения
стандарт през 2017 год., ниския размер на застрахователната премия и броя на
заведените претенции за изплащане на обезщетения – 18.
По отношение на
претенцията за начисляване на законна лихва, ответникът заявява, че същата
следва да бъде начислявана след изтичане на рекламационния срок по чл. 380 от КЗ; в условията на евентуалност, прави възражение за недължимост на обезщетението за забава поради изтичане на
погасителна давност. Счита същото за недължимо за времето, през което делото е
било спряно до приключване на наказателното производство срещу виновния водач.
С ДИМ, уточнена с
молба с вх. № 269646/ 07.10.2021 год., ищцовата страна прави искане за
изменение на своя иск чрез намаляване на първоначално претендираната сума от
150 000 лв. на 70 000 лв., посредством оттегляне на иска за сумата от
80 000 лв., както и в частта относно претендираната лихва за забава.
Оспорва твърдението на ответника за липса на духовна връзка между нея и сина
ѝ, като обръща внимание, че видно от решението на
Апелативен съд – Велико Търново и ВКС, тя е участвала в наказателното
производство именно в качеството на частен обвинител. Счита възражението на
ответника за завишеност на претендираното обезщетение, обвързано от ответника с
размера на премията по застрахователната полица, за неотносимо спрямо лицата,
претърпели душевни болки и страдания.
В депозирания
отговор на ДИМ, ответникът поддържа възраженията си, направени в отговора на
исковата молба, включително и тези за изтекла погасителна давност по отношение
на лихвата за забава и началния момент за нейното начисляване. Оспорва ДИМ и
аргументите на ищцата, изложени в ДИМ. Твърди, че спорът по настоящото дело се
свежда единствено до отношенията между ищцата и починалия й син, реално
претърпените болки и страдания и справедливия размер на обезщетението.
В съдебно
заседание, ищцата, чрез процесуалния си представител поддържа предявените
искове и моли за тяхното уважаване. Претендират се и сторените
съдебно-деловодни разноски.
От своя страна, в
откритото заседание, ответното дружество, чрез своя пълномощник отправя искане
за отхвърляне на предявените искове, а в условията на евентуалност – за
частичното им уважаване.
По предварителните въпроси и допустимостта на производството
съдът се е произнесъл с Определение № 261151/ 30.11.2021 год. по чл. 140 от ГПК.
Варненският окръжен съд, въз основа на твърденията и
възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по
вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:
Съобразно препис –
извлечение от акт за смърт № 0016/ 09.06.2017 год. Л.Р.Т. е починал на
08.06.2017 год., а видно от представеното удостоверение за съпруга и родствени
връзки с изх. № 683/ 11.06.2018 год. ищцата е негова майка.
По делото е прието
за безспорно, че по силата на Присъда № 11/ 14.01.2019 год., постановена по НОХД № 379/
2018 год. на Русенски окръжен съд, потвърдена с Решение № 100002/23.02.2021
год., по ВНОХД № 329/2019 на Апелативен съд – Велико Търново, потвърдено
с Решение № 60113 по КНОХД № 421/ 2021 год. на ВКС – последното влязло в сила
на 21.06.2021 год.,В. В. е признат за виновен за това че на 08.06.2017 г. около
09.00 ч. по път І-7, км. 25+885, в посока гр. Алфатар – гр. Дулово при
управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Тойота“ модел
„Авенсис“ , с рег. № СС 1144 АМ, нарушил правилата за движение по пътищата
– чл. 16, ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата и по непредпазливост
причинил смърт на повече от едно лице, едно от които е Л.Р.Т..
За безспорно и ненуждаещо се от доказване по
делото е и че към датата на процесното ПТП, между виновният водач – собственик
на участвалото в произшествието МПС и ответното дружество била налице валидно
сключена комбинирана застрахователна полица BG/07/516003215336/ 19.12.2016 год. за застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите“ със срок на покритие 23.12.2016 – 22.12.2017 год.
Не се спори между страните и че на 18.06.2018
год. ищцата е предявила към застрахователя извънсъдебна претенция за заплащане
на застрахователно обезщетение в размер на 150 000 лв. по реда на чл. 380
от КЗ. От посоченото в ДИМ се установява, че застрахователят е изплатил на ищцата
извънсъдебно сумата от 80 000 лв. както следва: 03.08.2021 год. –
30 000 лв.; 04.08.2021 год. – 30 000 лв. и 17.08.2021 год. –
20 000 лв. Същото твърдение настоящият състав разглежда като признание на
неизгоден за страната факт – чл. 175 от ГПК.
За установяване на понесените от ищцата
болки, страдания и неблагоприятни психически изживявания по делото са събрани
гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Ф. Р.А. и свидетеля В.П.П.,
които съдът кредитира като последователни, непротиворечиви и взаимодопълващи се.
Базираните на техни непосредствени впечатления показания сочат за наличието на
дълбока емоционална връзка между ищцата и нейния починал син, от непоправимото
засягане на която ищцата все още не можела да се възстави и преживявала силен
стрес и емоционални болки.
От показанията на свидетеля Ф. Р.А. се
установява, че макар той и починалият Л. Т. да не били родни братя, тъй като Л.
бил осиновен, те поддържали близки взаимоотношения помежду си. Били отгледани
заедно в родната им къща в гр. Дулово, като преди да постъпи на служба в
казармата, Л. разбрал, че е осиновен. Това не променило, отношението му към
ищцата, като А. заявява, че не е ставал свидетел и на ситуации, в които
починалият се е карал или се е отнасял лошо с нея. След като А. напуснал
бащината им къща, като известно време след това майка му поискала неговото
съгласие, за да прехвърли правото на собственост върху родния им дом на брат му
Л.. А. отбелязва и че след като Л. напуснал дома им и заживял в с. Лобър,
отделно от съпругата си, близките взаимоотношенията
между двамата братя и тяхната майка се задълбочили. Заявява и че приживе
починалият контактувал с майка им предимно по телефона, но когато тя го
посещавала, към тях се присъединявал и Л.. Наред с това, ищцата навестявала и
самия Л.. В показанията си, свидетелят посочва, че именно той е съобщил на
майка си и останалите им близки за случилото се с брат му, като ищцата
реагирала много зле на случилото се. Счита, че и до сега тя не е преживяла
загубата, като след смъртта постоянно плачела, пушела големи количества цигари,
а преди две години отключила и диабет. Обръща внимание и че ищцата и дъщерята му
често посещават гроба на починалия.
Гореизложеното се подкрепя и допълва от
показанията на свидетеля Петков, с когото ищцата живее във фактическо
съжителство. Той също счита, че тя не е преживяла загубата, доколкото изпитва
затруднения със съня нощем и е отключила диабет. Обръща внимание и че Х. имала
пререкания със съпругата на починалия й син, което било причината преди той да
се измести от гр. Дулово, тя рядко да го е посещавала там. Въпреки това, Л.
поддържал връзка с майка си по телефона, за да проверявал дали тя нямала нужда
от някакъв вид помощ.
Въз
основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на Варненски
окръжен съд формира следните правни изводи:
Предявените искове черпят правното
си основание от чл. 432 от КЗ и чл. 86 вр. чл. 84, ал. 3 от ЗЗД. С оглед
представенoто по делото искане за изплащане на застрахователно
обезщетение от ответника по чл. 380 от ГПК, съдът преценя същите за допустими.
Основателността на прекия иск на
увредено лице срещу застраховател за обезщетяване на претърпените в следствие
на ПТП вреди предполага установяването при условията на пълно и главно
доказване от страна на ищеца наличието на валидно застрахователно правоотношение,
настъпване на застрахователно събитие, представляващо покрит риск по
застраховка гражданска отговорност, претърпяването на вреди, които са резултат
от поведението на застрахования водач,
както и обосноваване на техния размер.
Наличието на валидно застрахователно
правоотношение по отношение на лек автомобил „Т. А.“ не е спорно по делото. С
оглед обхвата на застрахователното покритие, застрахователят обезщетява
вредите, за които отговаря застрахованото лице по чл. 45 от ЗЗД.
На основание чл. 300 от ГПК,
постановената от наказателния съд влязла в законна сила присъда е задължителна
за гражданския съд по отношение на обстоятелствата дали е извършено деянието, било
ли е противоправно и виновно ли е било извършено от дееца. Следователно преценката на съда по отношение
на тези елементи във връзка с чл. 45 от ЗЗД е изключена, като съдът е обвързан
от приетото от наказателния съд.
В този смисъл, доколкото
наказателното производство срещу В. В. за престъплението, от което е настъпила
смъртта на Л. Т. е приключило с Решение № 60113 по КНОХД № 421/ 2021 год. на
ВКС – влязло в сила на 21.06.2021 год., то настоящият състав приема за
установено противоправността на деянието /нарушаване на правилата за движение/,
причиняването на вредата /смъртта на сина на ищцата/ и вината на водача.
С оглед приемането за доказани на
тези елементи и при липса на наведено възражение за липса на
причинно-следствената връзка между извършеното деяние и настъпилите вреди,
съдът приема за доказан фактическия състав на деликтната отговорност по чл. 45
от ЗЗД, на база на което е възникнало задължението на ответника - застраховател
за обезщетяване на вредите, причинени от поведението на виновния водач, страна
по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Близката родствена връзка между
ищцата и починалия неин син предполага обезщетяването на претърпените от нея
страдания, произтичащи от преждевременната загуба на детето. Загубата на
морална опора в нейния тесен семеен кръг е засегнала душевния ѝ мир,
което предполага и необходимостта от обезщетяване на претърпените емоционални
болки и страдания.
Макар същите да нямат материално
изражение, а да са само в сферата на дълбоко личното и духовно преживяното, не
съществува друга възможност за тяхната обезвреда освен паричната такава. При
това съдът следва да определи обезщетение към момента на постановяване на
съдебното решение, отчитайки действително претърпените от ищцата емоционални
болки и стрес. При преценката си съдът е обвързан единствено от критерия за
справедливост, което обаче не го лишава от задължението при преценката си да
вземе предвид множество фактори, които пряко или косвено са оказали влияние
върху социалното, финансовото и емоционалното състояние на ищцата.
Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал.
1 вр. чл. 52 от ЗЗД обезщетени следва да бъдат действително претърпените вреди,
като при преценка за наличието им следва да се изхожда от конкретната
фактическа обстановка. Размерът на обезщетението, дължимо вследствие загубата на
близък човек, следва да бъде определено от момента на настъпване на
непозволеното увреждане.
При преценка на размера му е необходимо да
бъдат отчетени не само конкретните обществено-икономически и социални условия в
страната към момента на увреждането, претърпените вече емоционални вреди, но и онези
болки и страдания, които ще продължат да бъдат търпени от пострадалата, тъй
като продължителността им във времето не е ново правопораждащо основание за
вредата /така и постоянната практика на
ВКС, обективирана в решение № 142/01.10.2012 год. по т.д. № 957/2011 год. на
ВКС, II ТО, № 189/04.07.2012 год. по т.д. № 634/2010 год. на ВКС, II ТО, №
73/1609.2013 год. по т.д.№ 964/2011 год. на ВКС, II ТО и други/.
В своите показания, свидетелите,
разпитани по делото, установяват близката връзка между ищцата и починалия й син
и високите по интензитет душевни болки и страдания, довели до депресивни
състояния у ищцата, завишена употреба на тютюневи изделия, проблеми с нощния
сън и отключената диабетна болест. В този смисъл, не може да бъде прието за
основателно възражението на застрахователя за липса на емоционална привързаност
и поддържане на постоянен контакт между ищцата и сина й поради пребиваването им
в различни населени места. В свят на високи технологии установяването и
поддържането на близки отношения не може да бъде поставяно под съмнение на база
териториална отдалеченост на две лица. Както се установява от показанията на
свидетеля А., пребиваването им в различни, не толкова отдалечени една от друга,
локации не е препятствало събирането и комуникацията между майката и нейните
синове. Проблем, според показанията на свидетеля Петков, са били отношенията
между ищцата и съпругата на починалия. Не се споделя и възражението, наведено в
отговора на исковата молба за липса на душевна близост, обвързано с неучастието
на ищцата в наказателното производство срещу деликвента, тъй като видно от
Решение № 60113 по КНОХД № 421/ 2021 год. на ВКС, Х.А. е била конституирана
като частен обвинител.
При формиране на преценката си, съдът
съобразява и младата трудоспособна възраст на починалия, който освен
емоционална е бил или е можел да бъде и финансова опора на своята родственица.
По делото не бяха ангажирани доказателства в подкрепа на твърденията за липса
на трудовата заетост и ниски доходи на починалия, реализирани от продажба на
трюфели и билки, което да доведе до извод, че същият не е помагал финансово на
своята майка. Общоизвестен факт е, че събирането и продажбата на трюфели е бизнес,
осигуряващ достатъчно висока доходност, което поставя съда в невъзможност да сподели
възражението на ответника в този смисъл.
По отношение на аргументацията, изложена от
ответника в отговора му на исковата
молба, обвързана с обстоятелството, че произшествието е настъпило през 2017
год., необходимостта от взимане предвид на стандарта на живот на лицата,
предявяването на 18 претенции към него вследствие на процесното застрахователно
събитие и заплащането на три от общо четири застрахователни вноски на обща
стойност 107.17 лв. от дължимата премия в размер на 148.09 лв. съдът намира за
необходимо да отбележи, че доколкото застрахователят е търговец, осъществяващ
дейност, в чиято основа преимуществено стои обезщетяването на настъпили вреди,
не могат да бъдат приемани инвокирани като намаляващи отговорността му,
обстоятелства, които се включват в същината на неговата дейност. Предявяването
на множество на брой претенции е предвидимо действие, а заплащането на част от
всички дължими вноски по премията, не може да бъде тълкувано в ущърб на
пострадалата, с оглед продължителността на застрахователното покритие и датата
на настъпване на събитието
Именно по гореизложените съображения,
настоящият състав намира за справедливо обезщетението в размер на 150 000
лв. Доколкото обаче главният иск, предявен в този размер, е бил оттеглен за
сумата от 80 000 лв., с оглед извършено от ответника плащане, то искът се
явява изцяло основателен за сумата от 70 000 лв.
По
отношение на претенцията за законна лихва: Ищцата претендира лихва за забава от
датата на увреждането – 08.06.2017 год.
Отговорността на застрахователя е договорна и
при сега действащия КЗ отговорността му за лихви е ограничена. Това задължение
е за периода след датата, на която застрахователят е бил уведомен за настъпване
на застрахователното събитие било от застрахования, било от увреденото лице
/чл.429, ал.3 КЗ/. В настоящия случай, в отговора на исковата си молба,
застрахователят заявява, че не е бил уведомяван от деликвента за настъпилото
ПТП, а е узнал за него от предявената му от ищцата на 18.06.2018 год. претенцията за заплащане на застрахователно
обезщетение.
На основание чл. 497 от КЗ, застрахователят
дължи законна лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение,
ако не го е определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати:
1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл. 106, ал. 3 от КЗ; 2. изтичането на срока по чл. 496, ал.1 от КЗ освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства,
поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 от КЗ. Взимайки предвид
липсата на отправено от страна на ответника възражение и подкрепящи го
доказателства за това, че е изискал от ищцата документи, необходими му за
произнасяне по претенцията и че тя не му е представила същите, то съдът приема,
че с предявяването на извънсъдебната претенция ищцата е представила всички
необходими доказателства. Поради тази причина, датата от която следва да бъде
начислявана законна лихва е 03.07.2018
год. Този извод на съда не кореспондира с възражението на застрахователя за
погасяване по давност на вземането за законна лихва.
Не може да бъде споделено и изложеното от „ЗД
Евроинс” АД, че не дължи заплащането на законна лихва за периода през
който настоящото дело е било спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК до
приключване на наказателното производство с влязъл в сила съдебен акт. Безспорно
присъдата на накзателния съд има значение за основателността на претенцията за
заплащане на застрахователно събитие, но произнасянето на застрахователя не е
обвързано от постановяване на съдебен акт по наказателно производство. Вземането
за законна лихва има акцесорен характер спрямо главното задължение, като то
възниква, съществува и се прекратява в зависимост от главния дълг. Така,
доколкото застрахователното обезщетение не престава да бъде дължимо през
периода на наказателното производство, дължима за същия период е и законната
лихва върху него.
С оглед направеното изменение на главния и
акцесорния иск, съдът намира за основателна претенцията за заплащане на законна
лихва върху сумата от 150 000 лв. за периода 03.07.2018 - 02.08.2021 год.,
възлизаща на 46962.09 лв. Така
акцесорният иск в тази му част следва да бъде отхвърлен за сумата от 16 251,30
лв., претендирана за периода от 08.06.2017 – 02.07.2018 год. На следващо място, основателно се явява и
искането за присъждане на законна лихва върху сумата от 120 000 лв. за
периода от 03.08.2017 – 04.08.2021 год., възлизаща на 66,67 лв., както и искането за законна лихва върху сумата от
90 000 лв. за периода 05.08.2021 – 17.08.2021 год., достигаща размер от 325,03 лв. Следва да бъде присъдена и
законната лихва върху сумата от 70 000 лв., считано от 18.08.2021 год. до
окончателното изплащане на задължението.
По разноските:
В съдебното заседание, проведено на
19.04.2022 год., адв. С. – процесуален представител на ищцата, претендира
присъждане на разноски по чл. 38 от ЗА. Съгласно трайната съдебна практика не е необходимо
доказване от адвоката или от страната основанието за оказване на безплатна
адвокатска помощ, но следва да бъде представено доказателство за предоставянето
й /в този смисъл, Определение №708/05.11.2015г. на ВКС по ч.гр.д. №4891/2015г.,
IV г.о./. Доказателства за наличие
на договорни отношения между страните по предоставяне на безплатна правна помощ
/договор за правна защита и съдействие/ не са представени нито с исковата
молба, нито последващо, поради което и разноски не следва да се присъждат.
По отношение на разноските, дължими на
ответното дружество, съдът намира за справедливо юрисконсултско възнаграждение
в размер на 300 лв. съгласно чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащане
на правната помощ. На ответника се дължат и разноските за депозит за свидетел
от 50 лв. С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал.8 вр. ал. 3 от ГПК
общата сума, която следва да бъде присъдена на ответника за сторени от него
съдебно-деловодни разноски се равнява на 81,27
лв.
В тежест на ответника следва да
бъдат възложени разноските за дължима държавна такса по исковете в общ размер
на размер на 4 778.48 лева, като същите следва да бъдат присъдени в полза
на съда, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Воден от горното,
съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Христофор Колумб“ № 43 да заплати на Х.Ф.А., ЕГН **********, ****
сумата от 70 000 лв. /седемдесет
хиляди лева/, представляваща допълнително
обезщетение спрямо изплатеното от ответното дружество в хода на настоящото
производсво обезщетение от 80 000 лв. за претърпени от ищцата неимуществени
вреди, представляващи болки и страдания от смъртта на нейния син Л.Р.Т., ЕГН **********,
причинена в следствие на настъпило на 08.06.2017 год. на пътя гр. Алфатар – гр.
Дулово ПТП, виновно причинено от водача В. В., който при управление на
автомобил „Т. А.“, с рег. № *****, застрахован по риска „Гражданска отговорност
на автомобилистите” в ответното дружество с комбинирана застрахователна полица BG/07/516003215336/ 19.12.2016 год., нарушил правилата за движение по пътищата –
чл. 16, ал.1, т. 1 от ЗДвП и причинил смърт на повече от едно лице, едно от
които е синът на ищца, както и средна телесна повреда на друго лице, ведно със законна
лихва
върху сумата от 150 000 лв. за периода 03.07.2018 - 02.08.2021 год.,
възлизаща на 46962.09 лв. /четиридесет и
шест хиляди деветстотин шестдесет и два лева и девет стотинки/, законната
лихва върху сумата от 120 000 лв. за периода от 03.08.2017 – 04.08.2021
год., възлизаща на 66,67 лв. /шестдесет и шест лева и шестдесет и седем
стотинки/, законната лихва върху сумата от 90 000 лв. за периода
05.08.2021 – 17.08.2021 год., в размер на 325,03
лв. /триста двадесет и пет лева и три стотинки/, както и законната лихва
върху сумата от 70 000 лв. /седемдесет
хиляди лева/, считано от 18.08.2021 год. до окончателното изплащане
на задължението, като отхвърля искът за заплащане на законна лихва върху сумата
от 150 000 лв. претендирана за периода от 08.06.2017 – 02.07.2018 год, в размер
на 16 251,30 лв /шестнадесет хиляди
двеста петдесет и един лева и тридесет стотинки/ на основание чл. 432, ал.
1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 вр. чл. 84, ал. 3 от ЗЗД.
Сумите са платими по банкова сметка ***: ***, BIC: *** „ТексимБанк“
АД с титуляр адвокат А.С. Д..
Осъжда Х.Ф.А.,
ЕГН **********, **** да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Христофор
Колумб“ № 43 сумата от 81,27 лв.
/осемдесет и един лева и двадесет и седем стотинки/ на основание чл. 78, ал
3 от ГПК.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Христофор Колумб“ № 43 да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на ОКРЪЖЕН СЪД ВАРНА, сумата от 4 778.48 лева, представляваща
държавна такса по уважения иск, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Решението подлежи
на обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Председател:
_______________