Решение по дело №1552/2012 на Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ .................

 

гр.Варна ....................

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ОСМИ състав в открито съдебно заседание проведено на 28 юни  две хиляди и дванадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ЦАНКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АНДРЕЕВА

НИКОЛАЙ СТОЯНОВ-МЛ.С.

 

при секретаря М. И., като разгледа докладваното от съдия Светлана Цанкова, в.гр.д.№ 1552/2012 г., за да се произнесе взе придвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Производството е образувано по Въззивна жалба от Е.Т.Д., чрез процесуалния й представител адв.Н. срещу решение №771/02.03.12г. постановено по гр.дело №3307/2011г. по описа на ВРС, с което Е ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Варна, че съставеният в гр.Варна акт № І – 1096/19.07.2004г за раждане на Д.А.А., родена на ***г. в гр. Варна е с невярно съдържание досежно вписването в графа „баща” на лице с имена А.Ф.А., роден на ***г., гражданин на Руска Федерация, като е ПОСТАНОВЕНО в актовете за гражданско състояние и в регистрите на населението за лицето Д.А.А., родена на ***г. в гр.Варна, да бъде вписан „баща – неизвестен” и вместо с имена Д.А.А. да бъде вписана с имена Д.Е. Д., на осн. чл. 124, ал.4 от ГПК и чл.15, ал.1 от ЗГР Моли се да се отмени постановеното решение и вместо него да се постанови друго,с което да се отхвърли предявения иск. Прави се възражение също така за недопустимост на постановеното решение. Излагат се подробни доводи. Претендират се направените по делото разноски.

 

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор от адв.В.А., пълномощник на А.Ф.А., в който се изразява становище относно неоснователността на депозираната въззивна жалба, като се претендират направените по делото разноски.

Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана  от лице имащо право на обжалване в предвидения от закона срок. Изпълнени са и другите изискуеми от закона задължения, поради което жалбата е допустима.

Разгледана по същество, съдът  установява следното:

Решението на ВРС е валидно, тъй като съдържа реквизите по чл.236 от ГПК и постановено от родово компетентен съд.

Производството по делото е образувано по повод предявен от ищеца А.Ф.А., роден на ***г. в гр.Т., Р.срещу ответната страна Община Варна иск за постановяване на съдебно решение, с което на основание чл.124, ал.4 от ГПК да се признае за установено по отношение на Община Варна, че акт № І – 1096/19.07.2004г за раждане на Д.А.А., родена на ***г. в гр. В., в частта в която  А.Ф.А. е вписан като баща на детето Д.А.А., родена на ***г., е неистински / неверен/ официален документ, съставен въз основа на нотариално заверена декларация за припознаване, призната за неистински / неавтентичен/ частен документ с влязло в сила решение на Варненски районен съд .

     Ищецът твърди, че с Решение № 3669 от 10.11.2010г. на ВРС – ХХХV -ти състав по гр.дело № 8413 по описа на ВРС за 2008г. е прието за установено спрямо Община Варна че нотариално заверена декларация рег. № 10113/07.07.2004г.,  за припознаване на детето Д.А.А., родена на ***г., на нотариус № 116 Л.П.Г. с район на действие РС Варна е неистински /неавтентична/ частен документ, неподписан от ищецът А.Ф.А., роден на ***г. в гр.Т., Р.,  на основание чл. 124 ал.4 от ГПК.

С оглед на горното, ищецът обосновава правния си интерес от избраната форма на искова защита и моли предявената искова претенция да бъде уважена. Претендират се съдебни разноски.

В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответната страна.

     В производството по делото е конституирано трето лице помагач на страна на ответника – Е.Т.Д., майка на детето Д. А.. В съдебно заседание същата оспорва предявения иск. Намира, че същия не недопустим, доколкото поддържа, че спора по същността си съставлява оспорване на произход, който съобразно чл. 104 ГПК е подсъден на Варненски окръжен съд, отделно от това в условията на евентуалност намира, че искът е недопустим, доколкото спора следва да бъде разгледан по правилата на АПК, пред компетентния административен съд.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа:

От удостоверение за раждане от ***г. се установява, че детето Д.А.А. е родена на ***г, като майка на детето е посочена Е.Т.Д., а като баща А.Ф.А..

От удостоверение за раждане № І-1096/19.07.2004г. се установява, че същото е съставено въз основа на съобщение за раждане № 1136/17.07.2004г. от МБАЛ „Света Анна” АД Варна и нотариално заверена декларация за припознаване № 10113.

С влязло в законна сила решение № 3669/10.11.2010г., постановено по гр. дело № 8413/2008г. на ВРС, е прието за установено по отношение на Община Варна, че нотариално заверена декларация № 10113/07.07.2004г. за припознаване на детето Д.А.А., родена на ***г. е неистински (неавтентичен) частен документ, неподписан от А.Ф.А..

    При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно чл. 124, ал. 4 от ГПК всеки може да предяви иск, за да установи истинността или неистинността на документ, когато има интерес от това, като в р. 1500/26.07.199 год на ІV го на ВКС се посочва, че под понятието истински или неистински документ по смисъла на чл.97  ал.3 от ГПК/ отм/,съответстващ на чл.124 ал.4 от ГПК се разбира  както автентичността, респ неавтентичността, така и верността, респ неверността на документа Така официалният документ може да е автентичен, ако е издаден от надлежното длъжностно лице, овластено за целта, но по съдържание да е неистински и да засвидетелства неверни обстоятелства. В тежест на ищеца е да докаже, че при съставяне на процесния документ, а именно акта за раждане, са вписани неверни обстоятелства.

    По отношение възраженията за недопустимост на предявения иск:

    Предмет на настоящото производство е иск за установяване неистинността на акт за раждане, т.е. искане за съдебно установяване неистинността на официален свидетелстващ документ.  Лицето, което е засегнато от твърдение неверен документ има правен интерес да установи именно неверността на вписванията, които вече правят документа с невярно съдържание или неистински, защото именно в кръга на правомощията си издателят е издал документ, който само от външна страна е верен и истински. Не е предмет на делото оспорване на произход на детето Д. от посоченото в процесния акт за раждане лице, последното ищец в настоящото производство, което да предпостави хипотезата на чл. 104, т.1 ГПК за прекратяване на делото и изпращането му по компетентност на Варненски окръжен съд.

    В определение № 600/07.10.2002 год на V г.о. на ВКС се посочва, че оспорването на верността на документ е средство за защита само срещу обвързващата доказателствена сила на официалните свидетелстващи документи, какъвто е и актът за раждане.  По него съдът следва да установи само дали актът за раждане относно вписването на бащата на детето е съставен  по предвидения в закона ред и  форма. Правният интерес от този иск се свързва със Закона за гражданската регистрация, според който актовете за раждане, ако са съставени по установения ред, до доказване на противното се ползват с пълна доказателствена сила за това което е отбелязано от длъжностното лице .

     Неоснователно е направеното  в условията на евентуалност възражение, че се касае за административен акт, тъй като актът за раждане не административен акт, акт с който да възникват права и задължения по установена административно процедура а това е официален свидетелстващ документ, който установява определени обстоятелства- актът за раждане на едно лице и неговия произход, които се установяват въз основа на закона и при спазване на определена процедура.

     Съобразно разпоредбата на чл. 49, ал.1 от ЗГР при припознаване, извършено преди съставяне на акта за раждане, в същия акт се вписват данните на бащата, както и документът, удостоверяващ припознаването при наличие на съгласие на майката. В настоящия случай процесния официален свидетелстващ документ, видно от извършеното в същия отбелязване е съставен въз основа на документ по реда на чл. 43, ал.2 ЗГР, а това е съобщение за  раждане № 1136/17.07.2004г. от МБАЛ „Света Анна” гр. Варна, както и нотариално заверена декларация № 10113 на нотариус №116.

    Съобразно представенато по делото съдебно решение по гр. дело № 3669/10.11.2010г., посочената в акта за раждане декларация № 10113/07.074.2004г., за припознаване на детето Д. е прието за установено, че същата е неистински (неавтентичен) документ, който не е подписан от настоящия ищец. При това положение, и с оглед зачитане влязлото в сила съдебно решение, при съставяне на акта за раждане на детето Д., е вписано невярно обстоятелство досежно името на бащата. Така изложеното налага извода, че искът е основателен, като същия следва да бъде уважен. В акта за раждане следва да бъде вписано „баща – неизвестен” и бащиното и фамилно име на детето да се образуват съгласно приложимата разпоредба на чл.15 от Закона за гражданската регистрация относно дете, на което е установено само майката, а именно бащиното име следва да се образува от името на майката, т.е. Е., а за фамилно име да се вземе фамилното име на майката Д..

     Поради съвпадащите изводи на настоящата инстанция с тези на ВРС, решението на ВРС следва да се потвърди. 

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №771/02.03.12г. постановено по гр.дело №3307/2011г. по описа на ВРС

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в  едномесечен срок от съобщаването му на.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: