МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА
от 24.11.2016г. на КРС по НОХД № 1153/ 2016г.
Повдигнато е обвинение срещу Т.Р.М. по чл.343в, ал.2, вр.чл.26 ал.1
от НК, за това че в
периода от 26.12.2015г. до 22.03.2016г. в гр.Крумовград, обл.Кърджали и в гр.Кърджали, при условията на продължавано
престъпление, в едногодишния
срок от наказването
му по административен
ред за управление
на моторно превозно средство без съответно свидетелство
за управление, извършил такова деяние като управлявал
моторно превозно средство без свидетелство
за управление на МПС, извършвайки следното: на 26.12.2015г. в гр.Крумовград управлявал МПС лек автомобил марка „БМВ 318ИС“ с рег.№ К9257АТ; на 20.03.2016г. в гр.Кърджали управлявал
лек автомобил марка „БМВ 318ИС“ с рег.№
К9257АТ; на
22.03.2016г. в гр.Кърджали управлявал лек автомобил марка „БМВ 318ИС“ с рег.№ К9257АТ.
Производството по делото се разглежда по реда на
съкратеното съдебно следствие глава 27 чл.371 т.2 от НПК.
Представителят на прокуратурата моли съда да признае
подсъдимия за виновен предвид на това, че признавал фактите в обвинителния акт.
По отношение на наказанието предлага 1 година „лишаване от свобода“ с 3 годишен
изпитателен срок и глоба към средния размер, като окончателното наказание се
определи въз основа на чл.373 ал.2 от НПК.
Подсъдимият Т.М. се признава за виновен, заявява, че
признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и
се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. В последна дума
деецът изразя съжаление за стореното и моли съда за минимално наказание.
Защитникът на подсъдимия пледира, че било безспорно, че подсъдимият бил виновен
по така повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.343в, ал.2 от НК
извършено при условията на продължавано престъпление. Той бил млад човек, безработен,
признал вината си указал съдействие за разкриване на обективната истина, баща
на малко дете, както и с обременено съдебно минало, което обаче не оказвало
влияние на квалификацията на деянието. Настоява за наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 6 до 8 месеца при приложението на чл.66 ал.1 от НК и чл.58а
от НК. Настоява наказанието глоба да бъде съобразено с имотното състояние на
подсъдимия и факта, че е безработен, предвид на което моли за размер от 500лв.
Пледира да му бъдат възложени и направените по делото разноски.
Съдът, като обсъди всички доказателства събрани по делото
прие за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна: Подсъдимият Т.Р.М.,
роден на ***г***, български гражданин, неженен, със средно образование,
безработен, осъждан, с ЕГН **********.
Предвид разпоредбата на чл.373 ал.4 от НПК настоящата
инстанция приема за установени обстоятелствата, описани в обстоятелствената част
на обвинителния акт, а именно: Подсъдимият Т.М. бил правоспособен водач на МПС.
Той притежавал свидетелство за управление на МПС № ********* издадено на
07.10.2013г. от ОДМВР гр.Кърджали с придобити категории „В“, „АМ“ и „В1“. Със
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 15- 1300- 000179/
11.05.2015г. издадена от ОД на МВР- Кърджали, сектор „Пътна полиция“, то му било
отнето на основание чл.171 ал.1 б.б от Закона за движението по пътищата.
Деецът М. бил санкциониран с влязло в сила на
20.08.2015г. наказателно постановление № 15- 1300- 000796/ 15.07.2015г.
издадено от началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР гр.Кърджали, с което му
било наложено административно наказание „глоба“ в 200лв. за нарушение на чл.150
от Закона за движението по пътищата за управление на МПС без да притежава
свидетелство за управление на МПС.
На датата 26.12.2015г. свидетелите П.П.
и К.К., които работели като служители в РУ на МВР-
гр.Крумовград, били на работа като изпълнявали функции по опазване на
обществения ред и осигуряване на пътната безопасност. Този ден около 13,45ч.
свидетелят П. спрял за рутинна проверка лек автомобил марка „БМВ“ с ДК№
К9257АТ, който бил управляван от подсъдимия Т.М. ***. При нея се установило, че
деецът управлявал посоченото МПС без да притежава свидетелство за управление на
МПС. По този повод свидетелят П. му съставил акт за установяване на
административно нарушение № 15- 0289- 000397/ 26.12.2015г., който подсъдимият М.
подписал без възражения.
На 20.03.2016г. свидетелите Т.Т.
и Н.П., и двамата служители в сектор „Пътна полиция- КАТ“ при ОДМВР- Кърджали, били
на работа като изпълнявали функциите по осигуряване на пътната безопасност.
Този ден около 11.50ч. двамата свидетели се намирали в гр.Кърджали на
бул.България в близост до бензиностанция „Солак“. Там
свидетелят Т.Т. спрял за проверка лек автомобил марка
„БМВ“ с ДК № К9257АТ, който бил управляван от подсъдимия Т.М.. Първият му
поискал документите, но деецът представил само лична карта. Свидетелят Т. ***,
при която установил, че водачът М. бил неправоспособен водач на МПС. По този
повод свидетелят Т. му съставил акт за установяване на административно
нарушение№ 133388/ 20.03.2016г. по чл.150 от Закона за движението по пътищата,
който деецът подписал без възражения.
Свидетелят К.К.- служител в
Районно управление „Полиция“ в гр.Кърджали, бил на работа за времето от 20.00ч.
на 22.03.2016г. до 08.00ч. на 23.03.2016г. Около 20.30ч. на 22.03.2016г. той се
намирал в гр.Кърджали на ул.Трапезица с патрулен автомобил, където охранявал
местопроизшествие по друго досъдебно производство. По това време до него спрял
лек автомобил марка „БМВ“ с ДК № К9257АТ, който бил управляван от подсъдимия Т.М..
Свидетелят К. му поискал документите за проверка, но водачът представил само
лична карта. Първият извършил справка в ОДЧ- Кърджали, при която установил, че деецът
М. бил неправоспособен водач на МПС. По този повод свидетелят К. поискал
съдействие от ОДЧ, тъй като нямал правомощия за съставяне на актове за
установяване на административно нарушение по Закона за движението по пътищата.
Дежурният офицер му заявил, че колегите му се намирали в ЦСМП- гр.Кърджали.
Поради това свидетелят К. отвел подсъдимият М. ***, където свидетелят Е.Н. му
бил съставил акт за установяване на административно нарушение № 901870/ 22.03.2016г.
по чл.150 от Закона за движението по пътищата, който деецът подписал без
възражения.
Тази фактология се установи от обясненията на самия деец, както
и от свидетелските показания на Т., П., Н., К., К. и П.
дадени на досъдебното производство, така и от писмените доказателства- справка
за нарушител, наказателно постановление № 15- 1300- 000796/ 15.07.2015г.
издадено от Началник сектор ПП към ОДМВР- Кърджали, Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 229 от 11.05.2015. и писмо рег.№ 130000-
8205/ 06.10.2016г. подписано от началник сектор ПП при ОДМВР гр.Кърджали. Видно
от Справка за нарушител от издадена от сектор „КАТ”- ОДП- Кърджали деецът М. бил
многократно наказван за нарушения по Закона за движението по пътищата. Всички
тези доказателства подкрепят самопризнанието направено от дееца по реда на
чл.371 т.2 от НПК в съдебно заседание, поради което е обявено, че ще се ползва
самопризнанието без да се събират доказателства за фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
От правна страна: Подсъдимият Т.М. от
обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението по
чл.343в, ал.2 вр.чл.26 ал.1 от НК. Изпълнителното
деяние е извършено чрез управление на МПС без свидетелство за управление на
такова в срок една година от наказването му по административен ред, тъй като
инкриминираното деяние е извършено в периода от 26.12.2015г. до 22.03.2016г., а
едногодишния срок на наказването му по административен ред започва да тече от 20.08.2015г.
Престъплението е извършено и при условията на продължавано престъпление по
смисъла на чл.26 ал.1 от НК, тъй като деецът е извършил три деяния, които
осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност
на вината, при което последващото се явява от
обективна и субективна страна в продължение на предшестващото.
Деянието е осъществено при пряк умисъл, тъй като деецът е
съзнавал обществено опасния му характер, предвиждал е обществено опасните му
последици и е искал тяхното настъпване. Подсъдимият М. сам е взимал решенията
да управлява моторното превозно средство въпреки, че е знаел, че няма такова
право, а освен това е бил наказван за същото деяние по административен ред и то
няколко месеца преди това. Освен това деецът вече е бил осъждан за същото
деяние, поради което е бил напълно наясно, че извършва престъпление по
наказателния кодекс и с управлението му е целял именно това.
Причините за извършване на деянието се коренят в
неуважение на дееца към закона и ниско правосъзнание.
По наказанието: Съдът като
взе предвид степента на обществена опасност на деянието- типична предвид вида и
начина на засягане на обществени отношения по транспорта; като отчете наличието
на смекчаващите отговорността обстоятелства- помага за разкриване на
обективната истина, неговата младост, факта, че е баща на малко дете и
съжалението му за стореното; както и отегчаващите такива- лоша характеристика,
предишно осъждане и завишената
опасност на дееца предвид на изключителната упоритост при извършване на
нарушения на Закона за движението по пътищата, за което е наказван многократно
по административен ред; приложи задължителната разпоредба на чл.373 ал.2 от НПК
вр.чл.58а от НК. В конкретния случай настоящата
инстанция намира, че не са налице условията на чл.55 от НК, тъй като няма
нито многобройни, нито изключителни смекчаващи вината обстоятелства, поради което наложи наказание при условията на чл.58а,
ал.1 от НК. При превес на смекчаващите вината обстоятелства бе определено
наказание „лишаване от свобода“ за рок от 1 година и 3 месеца и „глоба“ в размер на 520лв.
Така определеното наказание „лишаване от свобода“ съдът намали с 1/3 на
основание чл.58а, ал.1 от НК, поради което наказанието, което следва да изтърпи
е „лишаване от свобода“ за срок от 10 месеца. Съгласно чл.66 ал.1 от НК
изпълнението на така наложеното наказание бе отложено за срок от 3 години, тъй
като са налице условията за това- наложеното наказание е до 3 години, деецът не
е бил осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, както и
за поправянето му не е наложително да изтърпи наказанието.
Предвид
изхода на делото и на основание чл.343г вр.чл.37 ал.1
т.7 от НК съдът наложи на подсъдимия Т.М. наказание „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 11 месеца предвид отчетените по- горе смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства, а и най- вече с оглед личността му във връзка
с упоритостта му при извършване на нарушения на Закона за движението по
пътищата. Това наказание бе наложено, тъй като е безспорно, че към датата на
присъдата деецът вече е правоспособен водач, съгласно писмо рег.№ 130000- 8205/
06.10.2016г. подписано от началник сектор ПП при ОДМВР гр.Кърджали, тъй като
свидетелството за управление на МПС му е върнато на 29.03.2016г. поради
заплащане на дължимите глоби.
На основание
чл.189 ал.3 от НПК настоящата инстанция възложи на подсъдимия М. и направените
по делото разноски за свидетели в размер на 48лв., които следва да заплати по
сметка на Районен съд гр.Кърджали.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: