РЕШЕНИЕ
№ ……………………….
…………………………….., Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Деветнадесети състав в открито съдебно заседание на седми април
две хиляди двадесет и първа година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯНА БАХЧЕВАН
при секретар Румела
Михайлова изслуша докладваното от съдията административно дело № 1963/2020г.
Производството е по чл. 126 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.215 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/,
образувано във връзка с жалба на „Пътстрой-Варна“ ЕООД срещу заповед №Г-231/24.07.2020г. на заместник кмета на община
Варна, с която е одобрен подробен устройствен план – план за регулация и
застрояване /ПУП-ПРЗ/ за УПИ VІІ-*** „за смесено строителство“ с идентификатор
10135.3513.*** в кв.14 по плана на 26 м.р. на гр.Варна, представляващ
изменение на ПУП-ПРЗ, одобрен със заповед №Г-224/13.06.2007г. на зам.кмета на
община Варна.
В жалбата се правят оплаквания за
материална незаконосъобразност на обжалвания административен акт, като се
изтъкват доводи за нарушение на чл.31 ал.2 т.2 от ЗУТ, поради неспазване на
изискването за отстояние от 6 м до дъното на парцела, тъй като в обжалвания
план е посочено отстояние от 3 м. Заявено е нарушение на чл.64 ал.2 от ЗУТ,
поради липса на план-схема на техническата инфраструктура. Твърди се, че е
невъзможен противопожарен достъп до процесния УПИ съгласно чл.27 ал.1-5 от
Наредба №Із-1971 за строително-технически правила и норми за осигуряване на
безопасност при пожари във връзка с чл.35 ал.2 от ЗУТ. Жалбоподателят смята, че
е нарушен чл.48 ал.2 т.1 б.“л“ във връзка с чл.49 ал.2 от Наредба
№8/14.06.2001г. за обема и съдържанието на устройствените планове, тъй като в
предварителния проект на обжалвания ПРЗ не са включени гаражи и места за
паркиране. Посочено е, че в таблицата е посочен начин на застрояване едновременно
по б.“д“ и буква „е“ от чл.137 ал.1 т.2 от ЗУТ, което според жалбоподателя е
недопустимо. Иска се отмяна на заповед №Г-231/24.07.2020г. на заместник кмета на община Варна, с която
е одобрен подробен устройствен план – план за регулация и застрояване /ПУП-ПРЗ/
за УПИ VІІ-*** „за смесено строителство“ с идентификатор 10135.3513.*** в кв.14
по плана на 26 м.р. на гр.Варна.
В писмени бележки с вх.№ 5566/14.04.2021г. на „Пътстрой-Варна“ ЕООД се
прави оплакване, че обжалваната заповед е немотивирана по смисъла на чл.59 от АПК, тъй като в протокол №28/23.07.2019г. на Експертния съвет по устройство на
територията /ЕСУТ/ при община Варна /т.36 и т.40/ не е посочено защо не се
приемат възраженията на заинтересованите лица срещу плана. Жалбоподателят
подчертава, че съгласно т.40 от протокола на ЕСУТ е записано, че УПИ VІІ-*** е
предназначен за „смесено строителство“, докато в приложената извадка от ПУП е
отбелязано “жилищно и
обществено-обслужващо строителство“, което намира за разминаване водещо до
незаконосъобразност на обжалвания план. Смята, че има разлика в
предназначението на имота – предмет на разработката в процесния ПРЗ и в
заповедта, с която е одобрен. Подчертава, че в т.27 от протокол
№35/02.10.2018г. е посочено, че представения ПУП-ПРЗ не отговаря на чл.31 ал.5
от ЗУТ. Изтъква, че липсват данни за спазване на чл.30 ал.3 от ЗУТ във връзка с
чл.35 ал.2 от ЗУТ в случай, че застрояването ще бъде с нежилищни сгради. Отбелязано
е, че е нарушена нормата на чл.48 ал.2 т.4 б.“к“ от Наредба №8/2001г. за обема
и съдържанието на устройствените планове, защото представената пред съда схема
не е била обсъдена от органа, одобрил плана. Не е поискано присъждане на
разноски.
Ответникът – заместник кмета на община Варна в молби с вх.№
278/08.01.2021г., с
вх.№1278/25.01.2021г. чрез гл.юрисконсулт И.С. изразява становище за
допустимост на жалбата, тъй като жалбоподателят е заинтересовано лице по
смисъла на чл.131 ал.2 т.4 от ЗУТ, поради промяна предназначението на УПИ VІІ-***
от „за обществено обслужване“ в „за смесено предназначение“. Намира оспорването
за неоснователно и недоказано. В молби с
вх.№ 2071/08.02.2021г. и с вх.№ 5179/07.04.2021г. е поискано присъждане в полза
на община Варна юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78 ал.8 от ГПК
във връзка с чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ в размер на 100 лева.
Заинтересованите страни: „Мавели“
АД, „Инфра
Експерт“ АД, „А-В“ ООД, С.А.Д., „Хипер врати“ ЕООД, В.И.М., „Хидрострой“ АД,
„Камко“ ООД, „Лабиринт Мениджмънт“ ЕООД, становище по жалбата са изразили: „А-В“
ООД в писмен отговор с вх.№ 12034/02.10.2020г. заявява, че обжалвания план и
заповедта, с която е одобрен са материално незаконосъобразни, поради което се
иска отмяната на заповедта.
В писмен отговор с вх.№ 12438812.10.2020г.,
заинтересованото лице С.А.Д. счита, че жалбата е недопустима, защото с
обжалваната заповед не се засягат права на „Пътстрой-Варна“ ЕООД. Изразено е становище и по неоснователността на жалбата,
като се изтъква липсата на нарушение на чл.36 от ЗУТ и на чл.137 ал.1 т.2 б.“д“
и б.“е“ от ЗУТ и изменението на ПРЗ за УПИ VІІ-*** е в съответствие с чл.134
ал.2 т.6 от ЗУТ. Иска жалбата да бъде отхвърлена. В писмени бележки на С.Д.
чрез адв.К. е изтъкнато, че жалбоподателят няма правен интерес от оспорване,
защото с Общия устройствен план /ОУП/ на община Варна предназначението на
цялата устройствена зона, в която попада квартал 14 по плана на 26 микрорайон е
променено от „обществено обслужване“ в „смесена многофункционална зона“ и обжалвания ПУП е съобразен с ОУП.
Изтъква, че изменението на предходния ПУП е в съответствие с чл.134 ал.1 т.1 от ЗУТ заради настъпила съществена промяна на устройствените условия, въведена с
ОУП на община Варна. Подчертава, че представените в хода на съдебното
производство заверени за вярност транспортно-комуникационно решение и
обемно-пространствено проучване са част от административната преписка и са били
разгледани от ЕСУТ при община Варна съгласно протокол №20/25.05.2018г. и
утвърдени съгласно т.27 на протокол №35/02.10.2018г., поради твърдението за
обратното е неоснователно. В хода по същество, адв.К. е поискал и присъждане на
съдебни разноски.
В писмен отговор с вх.№ 1658/01.02.2021г. „Инфра
Експерт“ АД намира жалбата за допустима, поради наличие на правен интерес от
оспорване. Смята я и за основателна, поради
несъобразяване на плана с разпоредбите на чл.31 ал.2 и ал.5 от ЗУТ и
чл.35 от ЗУТ.
Заинтересованото юридическо лице „Мавели“ АД чрез адв.Н.
в съдебното заседание на 07.04.2021г. изразява мнение за основателност на
жалбата и незаконосъобразност на обжалвания акт.
І. По допустимостта на оспорването, съдът изразява
следните съображения:
По силата на нотариален акт №188 том І рег.№2849 дело
№143/2007г. жалбоподателят е собственик на ½ ид.части от урегулиран поземлен имот ХІ-***,
представляващ реална част от поземлен имот №140 в кв.14 по плана на 26
микрорайон на гр.Варна ведно със склад, гаражи и офиси в него, представляващ
имот с идентификатор 10135.3513.*** от кадастралната карта на район „Младост“ –
гр.Варна, който е съседен на УПИ VІІ-*** – предмет на обжалвания план.
Съгласно съдебно-техническата експертиза с
вх.№4750/30.03.2021, изготвена от архитект К.Н.А. и графичната част на
обжалвания ПРЗ, предназначението на УПИ VІІ-*** с идентификатор по
кадастралната карта 10135.3513.*** е променено от „за обществено обслужване“ в
„за смесено строителство“. Не е предвидено свързано строителство между имота на
жалбоподателя и този, който е предмет на разработката. Обжалваният план
предвижда промяна в характера на застрояването от средно до 15 метра на високо
над 15 метра /24 метра/. При изслушване на заключението в съдебното заседание
на 07.04.2021г., арх.А. уточнява, че „общественото обслужване“ е
по-конкретизираща съставка на „смесеното застрояване“, т.е. с предходния план
от 2007г. процесния имот е имал по-тясно предназначение „за обществено
обслужване“, докато с новия план от 2020г. предназначението му се разширява и
става по-общо „за смесено строителство“. Иначе казано, с спорния план на
собственика на УПИ VІІ-*** се дава допълнителна възможност за повече видове
застрояване от това, което е имал по предходния план. Вещото лице подчертава,
че намалено отстояние има само към УПИ І-64, но към имота на „Пътстрой-Варна“
ЕООД няма намаляване на отстоянието. Уточнява, че нормативно-определеното
отстояние между имоти с нежилищно предназначение е 3 метра.
Предвид заключението на съдебно-техническата
експертиза, изготвена от арх.А. за промяна на предназначението на УПИ VІІ-*** съдът
стига до извода, че жалбата на „Пътстрой-Варна“ ЕООД срещу заповед №Г-231/24.07.2020г. на заместник кмета на община Варна е
процесуално допустима, тъй като имотът на жалбоподателя, който е съседен на
процесния е непосредствено засегнат от обжалвания
план по смисъла на чл.131 ал.2 т.4 от ЗУТ.
Неоснователно е твърдението на заинтересованото лице С.Д.
– собственик на УПИ VІІ-***, че „Пътстрой-Варна“ ЕООД няма правен интерес от
оспорване, защото новия план се съобразява с промените, които предвижда Общия
устройствен план на гр.Варна спрямо предходния ПУП-ПРЗ. Съобразяването на ПУП с
предвижданията на ОУП по чл.103а ал.2 от ЗУТ касае законосъобразността на
подробния устройствен план, а не допустимостта на оспорването му.
ІІ. По основателността на оспорването, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства
и предвид доводите и възраженията на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Видно от текстовата и графичната част на
заповед № Г-224/13.06.2007г. процесния имот VІІ-*** е представлявал УПИ VІІ-556
„за обществено обслужване“ с показатели на застрояване: плътност – макс.60%,
интензивност /Кинт/ – 3.5, озеленяване – 20% и етажност – повече от 5
метра и по-малко от 15 метра. Според ОУП
на община Варна, УПИ VІІ-556 /с
идентификатор 10135.3513.***/ попада в устройствена зона Смесена
многофункционална /СМФ/ с показатели за устройство и застрояване: макс.плътност
на застрояване – 60%, Кинт – 5.00, озеленяване – 30%. Според приложение №1
„Показатели за устройство и застрояване“ към Правилата и нормативите за
прилагане на ОУП при община Варна (https://agup.varna.bg/attachments/article/97/prilojenie1_pravila_normativi.pdf
) за група „Смесени многофункционални устройствени
зони“ по т.9 – смесена многофункционална устройствена зона /СМФ/ в графа 7 –
максимална кота корниз липсва посочване на максимална височина, което води до
заключението, че предвиденото с обжалвания план високо строителство />15 м/
в процесния имот е съобразено с предвижданията на ОУП на община Варна.
Със заповед №Г-231/24.07.2020г., издадена
от заместник кмета на община Варна въз основа на оправомощаване със заповед
№5513/31.12.2019г. на кмета на община Варна, е одобрен план за регулация и
застрояване за УПИ VІІ-*** „за смесено строителство“ с идентификатор
10135.3513.*** с площ 1989 кв.м в кв.14 по плана на 26 м.р. на гр.Варна,
представляващ изменение на ПУП-ПРЗ, одобрен със заповед №
Г-224/13.06.2007г. на зам.кмета на община Варна. Градоустройствените
показатели на обжалвания план са, както следва: етажност – високо строителство
над 15 м, плътност на застрояване – 60%,
Кинт – 5.00, озеленяване – 30% и съвпадат с тези за смесена
многофункционална устройствена зона по Общия устройствен план на община Варна,
следователно спазено е изискването на чл.103а ал.2 от ЗУТ.
Оспореният административен акт е издаден
въз основа на заповед №157/23.04.2018г. на главния архитект на община Варна за
допускане изработването на ПУП и на основание чл.135 ал.3 от ЗУТ във връзка с
чл.134 ал.2 т.6 от ЗУТ и представена скица по чл.135 ал.2 от ЗУТ при съобразяване на решение на ЕСУТ при
община Варна, изразено в т.40 от протокол №28/23.07.2019г. Според обяснителната
записка обяснителната записка на процесния план за УПИ VІІ-*** има действащ
ПРЗ, одобрен със заповед № Г-224/13.06.2007г. на зам.кмета на община Варна.
Отбелязано е, че новият план е изработен в съответствие с ОУП на община Варна,
одобрен със заповед №РД-02-14-2200/03.09.2012г. на министъра на регионалното
развитие и благоустройството. Имотът – предмет на разработката е вътрешен със
свободно застрояване, като е предвидено
сключено застрояване само към едната му странична регулация – УПИ VІІІ-523 с
идентификатор 10135.3513.218. Застрояването в УПИ VІІ-*** е предвидено да бъде с
четири нежилищни смесени многофункционални сгради, с преобладаващо нежилищно
застрояване, така че сградите да отговарят на изискванията за нежилищна сграда,
като в проекта е използван чл.35 ал.2 от ЗУТ и условията по чл.32 ал.3 от ЗУТ към съседните имоти с
нежилищно застрояване. Предвидено е и подземно застрояване, което според вещото
лице арх.А. е до границите на парцела и съобразено с изискванията на Наредба №7
за правилата и нормативите за устройство на отделните видове територии и
устройствени зони. УПИ VІІ-*** попада в устройствена зона „СМФ“ от ОУП на
община Варна, където показателите на застрояване са: плътност – макс.60%,
интензивност – 5.0, озеленяване – 30%, кота корниз – неограничена, кота било –
неограничена.
Процесният имот е собственост на
заинтересованото лице С.А.Д., съгласно нотариален акт №175 том LVII рег.№17337 дело №13092 от 12.08.2004г.,
който е вписан в Службата по вписвания под №121 том ІІІ рег.№ 5791 дело №388/2004г.,
по силата на който С.Д. е придобил дворно място от 1758.30 кв.м, представляващо
УПИ VІІ-„Главпроект“ в св.14 на 26 м.р. на гр.Варна по ПРЗ, одобрен със заповед
№Г-14/27.01.2004г. ведно с построените в него работилница и три гаражни клетки.
Изработването на ПУП за УПИ VІІ-Главпроект
е било допуснато с предписание №0132/28.02.2007г. на главния архитект на
община Варна. Молбата на С.Д. за допускане на ПУП за ПИ 556 в кв.14 по плана на
26 м.р. на гр.Варна /понастоящем ПИ ***/ с вх.№УТ-22-94С/18/30.11.2006г. е била
разгледана от ЕСУТ при община Варна с решение по т.73 от протокол
№2/23-24.01.2007г., същата е била уважена, като е дадено положително становище
на основание чл.134 ал.2 т.6 във връзка с чл.135 ал.3 от ЗУТ за изработване на
УПИ VІІ-Главпроект. Самият имот 556 по плана на 26 м.р. на гр.Варна е бил
попълнен в кадастралния план на гр.Варна въз основа на заповед
№РМ-80/23.11.2006г. на кмета на район „Младост“. С решение по т.42 от протокол
№11/20-21.03.2007г. на ЕСУТ при община Варна проектът за ПУП-ПРЗ за УПИ VІІ-556
„за обществено обслужване“ в кв.14 по плана на 26 м.р. на гр.Варна. Видно от
решение по т.72 на протокол №17/08-09.05.2007г. на ЕСУТ при община Варна в
законосъобразния срок не са постъпили възражения срещу проекта за ПУП-ПРЗ за
УПИ VІІ-556. Подробният устройствен план – план за регулация и застрояване за
УПИ VІІ-556 – обществено обслужване в кв.14 по плана на 26 м.р. на гр.Варна е
бил одобрен със заповед Г-224/13.06.2007г. на зам.кмета на община Варна.
Следователно за имот с идентификатор
10135.3513.*** има действащ ПУП-ПРЗ и с обжалваната заповед е одобрено
изменението му по реда на чл.134 ал.2 т.6 от ЗУТ – искане и съгласие
на единствения собственик на
имота /няма носители на ограничени вещни права върху същия имот/ по чл. 131 ал. 2
т. 1
от ЗУТ – предмет на самия план.
Собственикът С.А.Д. на имот с идентификатор 10135.3513.*** е внесъл
заявление за допускане изменение на
ПУП-ПРЗ за УПИ VІІ-556 „за обществено обслужване“, което е било разгледано от
ЕСУТ при община Варна, който с решение по т.4 от протокол №8/28.02.2018г. е дал
положително становище с указание проектът да бъде окомплектован с
обемно-пространствено проучване и отново да бъде внесен за съгласуване в ЕСУТ
при община Варна на основание чл.128 ал.8 от ЗУТ.
Последвало е заявление с
вх.№АУ049131МЛ/21.05.2018г. за одобряване на ПУП-ПРЗ за същия имот, който не е
бил съгласуван от ЕСУТ при община Варна
видно от решение по т.13 на протокол №20/29.05.2018г. с довод, че проектът не е
отговарял на Наредба №8/2001г. за обема
и съдържанието на устройствените планове и с указание, че проектът трябва да бъде
окомплектован с обемно-пространствено проучване. Заявлението е било отново разгледано от ЕСУТ
при община Варна и с решение по т.27 от протокол №35/02.10.2018г. проектът за
ПУП-ПРЗ заедно с обемно-устройственото проучване, внесен от С.Д. не е бил
приет, тъй като не е отговарял на чл.31 ал.5 от ЗУТ, като е било указано да се
нанесат сградите в съседните имоти. Подадено
е ново заявление с рег.№ АУ049131МЛ_001МЛ от 27.09.2018г. от С.Д. с коригиран
ПУП-ПРЗ, за което няма данни в
административната преписка да е било разгледано от ЕСУТ при община Варна.
Заявление с вх.№АУ049131МЛ_002МЛ от
15.05.2019г. на С.Д. с преработен ПУП-ПРЗ
за имот с идентификатор 10135.3513.*** е било разгледано от ЕСУТ при
община Варна на заседание на 21.05.2019г. с решение по т.28 от протокол №19,
проектът е бил съгласуван на основание чл.128 ал.8 от ЗУТ с указание да бъде
проведена процедура по чл.128 ал.3 от ЗУТ, след което отново да бъде внесен в
ЕСУТ за приемане. След съобщаване на заинтересованите лица – собственици на
съседни имоти на проекта за ПУП-ПРЗ по
заявлението от 15.05.2019г. на С.Д. са постъпили възражения от „Инфра
Експерт“ АД, от „Мавели“ АД, от „Лабиринт Мениджмънт“ ЕООД, които са били
разгледани от ЕСУТ при община Варна и с решение по т.40 от протокол
№28/23.07.2019г. подадените възражения
не са били уважени. Проектът на ПУП-ПРЗ за УПИ VІІ-*** „за смесено
строителство“ /с идентификатор
10135.3513.***/ в кв.14 по плана на 26 м.р. на гр.Варна е бил приет и е
предложено на компетентния орган да издаде заповед по чл.129 ал.2 от ЗУТ.
Решенията на ЕСУТ не подлежат на
самостоятелно обжалване, тъй като не са индивидуални административни актове по
смисъла на чл.21 ал.5 от АПК, защото са част от производството по издаване на
заповедта по чл.129 ал.2 от ЗУТ. За тези решения не важи правилото за
мотивиране по чл.59 ал.1 от АПК и липсата на аргументи за неприемане на
възраженията не води до тяхната незаконосъобразност, съответно не е основание
за отмяна на заповедта, с която е одобрен ПУП-ПРЗ. Невярно е твърдението на жалбоподателя
за разлика между решението по т.40 от протокол
№28/23.07.2019г. на ЕСУТ, в което е било записано, че УПИ VІІ-*** е предназначен за „смесено строителство“ и приложена извадка
от ПУП, в която да е било отбелязано
“жилищно и обществено-обслужващо строителство“, предвид обстоятелството,
че в нито една извадка от наличните в
административната преписка няма отбелязване “жилищно и обществено-обслужващо
строителство“. Освен това, от значение е
факта, че не е налице несъответствие между текстовата и графичната част,
както и обяснителната записка към проекта и решенията, с които е бил съгласуван
от ЕСУТ /т.28 от протокол №19/21.05.2019г./ и приет от ЕСУТ /т.40 от протокол
№28 от 23.07.2019г./, като във всеки от тези документи е посочено
предназначение за УПИ VІІ-*** – „за смесено строителство/.
Изложеното обосновава заключението, че обжалвания индивидуален
административен акт е издаден при спазване на административно-производствените
правила по чл.128-129 от ЗУТ /проектът е съгласуван, съобщен и приет от ЕСУТ/ и не са открити
съществени нарушения, които да водят до
отмяната на одобрения план.
По отношение на възраженията за материална незаконосъобразност на
обжалвания план, съдът изразява следните съображения:
Настоящото производство пред съда е контролно-отменително, а не по
същество, поради което материалната законосъобразност на акта се проверява само
по отношение на оспорените констатации в него, за които страните са представили
доказателства.
Въпреки дадената от съда възможност, жалбоподателят не оспори и не опроверга
констатациите, че одобрения ПУП-ПРЗ за УПИ VІІ-*** не предвижда свързано
застрояване между него и имота на жалбоподателя УПИ ХІ-*** с идентификатор
10135.3513.***, отстоянието към страничните регулационни линии и към дъното на
парцела е 3 м, а към уличната регулация е 4 м,
предназначението на имота е променено спрямо действащия ПУП-ПРЗ от
2007г. от „за обществено обслужване“ в „смесено строителство“, обжалваният план
представлява изменение на предходен такъв. Градоустройствените и строителни показатели
на спорния ПУП-ПРЗ съответстват на тези от ОУП на община Варна /което е видно
от извадките от двата плана и таблиците към тях/, и с плана е предвидено високо етажно
застрояване /над 15 м/ с четири нежилищни смесени многофункционални сгради с
преобладаващо нежилищно застрояване, което се потвърждава от обяснителната
записка към спорния план и от съдебно-техническата експертиза.
Предвид липсата на доказателства, че с плана се предвижда жилищно
застрояване и наличието на достатъчно данни, че предвиденото застрояване е
нежилищно, разпоредбата на чл.31 ал.2 т.2 от ЗУТ, която се отнася единствено за
средно и високо жилищно застрояване, е неприложима, поради което оплакването на
жалбоподателя за нейното нарушаване е неоснователно. Изрично е записано в
обяснителната записка и това е видно и в графичната част на плана, че
изготвянето на проекта е съобразено с разпоредбата на чл.35 ал.2 от ЗУТ, която
повелява, че разстоянието на нежилищните сгради до вътрешните
граници на урегулиран поземлен имот при свободно застрояване не може да бъде
по-малко от 3 м, а между тези сгради в урегулиран поземлен имот - съобразно
подробния устройствен план и при спазване на санитарно-хигиенните,
противопожарните и технологическите изисквания.
Съдът намира за неприложима и
разпоредбата на чл.27 от Наредба № Із-1971/29.10.2009г. за
строително-техническите правила и норми за осигуряване на безопасност при
пожар, тъй като същата касае проектиране на пътища с
широчина най-малко 3.5 м, които не следва да бъдат предвидени в самите частни
имоти, а проектирани извън техните регулационни граници. Противното би
означавало, че жалбоподателят също е трябвало да осигури в своя имот път за
противопожарни цели, а видно от графичните извадки от плана в УПИ ХІ-*** такъв
път липсва.
Разпоредбата на чл.24
ал.1 от Наредба №2/29.06.2004г. за планиране и проектиране на
комуникационно-транспортните схеми на урбанизираните територии, гласи, че необходимият
брой на местата за паркиране и гариране на МПС се определя в зависимост от
функционалното предназначение на обекта съгласно таблица 4а. Раздел V
„Паркиране и гариране“ от цитираната наредба не поставя условие гаражите и
паркоместата да са проектирани извън очертанията на сградите и видно от
графичната част на плана, както и от обемно-пространственото проучване в УПИ
VІІ-*** е предвидено подземно строителство, в което могат да бъдат осигурени
паркоместа, поради което твърдението на жалбоподателя, че в предварителния проект на обжалвания ПРЗ
не са включени гаражи и места за паркиране е недоказано и оплакването му за неспазване на чл.48 ал.2 т.1 б.“л“ във връзка
с чл.49 ал.2 от Наредба №8/14.06.2001г. за обема и съдържанието на
устройствените планове, е неоснователно.
Съгласно чл.21 ал.1 от ЗУТ начинът на застрояване може
да бъде свободно или свързано и действително с обжалвания план е предвидено
частично свързано застрояване в частта на съществуваща масивна сграда в
границите на УПИ VІІІ-523 /с идентификатор 10135.3513.218/, което се
потвърждава от графичната част на плана и от заключението на вещото лице по
приетата като неоспорена съдебно-техническа експертиза. Отбелязването в
таблицата към плана, че свободното застрояване се маркира с „е“, свързаното в
два съседни имота се маркира с „д“ и свързано застрояване - с „с“ не означава, че тези букви са от
чл.137 ал.1 т.2 от ЗУТ, каквото твърдение е навело дружеството-жалбоподател без
да го подкрепи с доказателства.
Протокол №35/02.10.2018г. на ЕСУТ при община Варна не е цитиран в
обжалваната заповед, и както беше изброено по-горе, след този протокол
проектът, внесен от С.Д. е бил преработен и разгледан от ЕСУТ при община Варна
още няколко пъти, което сочи, че решението по т.27 от него не е окончателно. Това
обосновава неоснователност на довода, че проектът не чл.31 ал.5 от ЗУТ, предвид
решение по т.27 от протокол
№35/02.10.2018г. е посочено, че представения ПУП-ПРЗ.
Съгласно чл.25 от ЗУТ, застрояването в урегулирани
поземлени имоти се определя с външни и вътрешни
линии на застрояване, до които според предвиждането на подробния устройствен
план могат да се разполагат или по които задължително се разполагат сградите в
приземното им ниво. Разликата между тях е посочена в чл.48
ал.2 т.1 б.“е“ от Наредба № 8 от
14.06.2001 г. за обема и съдържанието на устройствените планове, а именно: вътрешните
линии на основното застрояване: задължителни линии, до които е задължително да
се разположи застрояването, и ограничителни
линии, до които застрояването може да се разположи или да отстъпи от тях. В графичната част на оспорения акт с червена пунктирна /прекъсната/
линия е посочени ограничителните линии на застрояване в УПИ VІІ-***. По
правилата на проектирането, с червена плътна /непрекъсната/ линия се изчертават
задължителните линии на застрояване. Тоест, в оспорения план с прекъсната
червена линии са посочени ограничителните линии, до които застрояването може да се разположи или да отстъпи от
тях. Отстоянието между ограничителната застроителна линия в УПИ VІІ-*** към
регулационната граница с имота на жалбоподателя УПИ ХІ-*** /ПИ 10135.3513.***/
е 3 метра, което отговаря на чл.35 ал.2 от ЗУТ, предвид факта, че на тази
регулационна линия оспорения план не предвижда свързано застрояване, а
свободно. Жалбоподателят няма правен интерес от оспорване на отстоянието към
дъното на УПИ VІІ-***, тъй като дъното на имота /противоположната страна на
уличната регулационна линия с ул.“Академик Андрей Сахаров“/ не есе явява
граница с неговия имот и дори и да има намаляване на отстоянието, той не се
счита за непосредствено засегнат по смисъла на чл.131 ал.2 т.3 от ЗУТ, според
чиято разпоредба намаляване на отстоянието засяга само съседни имоти.
Освен това, от разпоредбата на чл.31 от ЗУТ става
ясно, че има разлика между странични граници на имота и граница към дъното на
имота. Дъното на имота е противоположната на
лицето му страна. Процесният имот има лице само към една улица и има
една граница, която се явява дъно. Нормата на чл.31 ал.5 от ЗУТ се отнася за нормативите
за разстояния до страничните граници на урегулираните поземлени имоти, но не и
до дъното му. Съгласно чл.30 ал.3 от ЗУТ, дълбочината на застрояване на
нежилищните сгради не се ограничава, ако са спазени санитарно-хигиенните и
противопожарните изисквания и изискванията на чл. 35 ал. 1 от ЗУТ. Самият чл.35 ал.1 от ЗУТ е неприложим в
настоящия случай, тъй като нито сградата
в имота на жалбоподателя, нито предвиденото според плана застрояване в УПИ VІІ-*** са
жилищни. В тази връзка, съдът напълно споделя становището на вещото
лице, дадено в отговора по въпрос 7 от експертизата, в което е казано, че
оспорения план не нарушава изискванията
на чл.35 ал.1 от ЗУТ, на чл.31 ал.2 т.1 от ЗУТ и на чл.31 ал.5 от ЗУТ.
Неоснователно е и оплакването на жалбоподателя за
нарушение на нормата на чл.48 ал.2 т.4 б.“к“ от Наредба
№8/2001г. за обема и съдържанието на устройствените планове, защото
представената пред съда схема не е била обсъдена от органа, одобрил плана. По
делото е представен проект за осигуряване достъп до ПИ 10135.3513.*** към
комуникационно-транспортния план и в решенията на ЕСУТ при община Варна за
съгласуване и приемане на ПУП-ПРЗ на УПИ VІІ-*** няма данни този проект за
осигуряване на транспортен достъп до процесния имот да е липсвал към цялостната
разработка. От съществено значение е и обстоятелството, че подробен комуникационно-транспортен план по чл. 51 от Наредба №8/2001г. се изготвя към ПУП, с
който се планира комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии –
по аргумент на глава Втора „Правила за планиране на
комуникационно-транспортната система“ на Наредба №РД-02-20-2/20.12.2017г. за
планиране и проектиране на комуникационно-транспортната система на
урбанизираните територии.
Варненският административен съд, ХІХ
състав въз основа на приетите за установени факти и след служебна проверка на
оспорения акт по реда на чл.168 ал.1 от АПК на всички основания по чл.146 от АПК счита следното от правна страна:
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Не бяха установени съществени нарушения на
административно-производствените правила по чл.128 – 129 от ЗУТ, материалния
закон е приложен правилно, спазена е установената от закона форма и цел. Обжалваната
заповед е издадена от компетентен орган въз основа на законова делегация по §1
ал.3 от ДР на ЗУТ и заповед за оправомощаване от кмета на община Варна с №
5513/31.12.2019г.
Във връзка с изхода на делото, следва да
се удовлетвори претенцията за присъждане на разноски, предявена от ответника и
заинтересованото лице С.Д., за когото оспорения акт е благоприятен. На
ответникът следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение по чл.24 от Наредбата
за заплащането на правната помощ в поискания
размер от 100 лева. Заинтересованото
лице С.Д. има право да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на
375 лева платено в брой съгласно представения договор за правна защита и
съдействие с адв.В.К..
На основание чл.215 ал.7 от ЗУТ настоящия
съдебен акт подлежи на касационен контрол.
Водим от горното и на основание чл.172 ал.2 от АПК и
чл.143 ал.3 и ал.4 от АПК съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Пътстрой-Варна“ ЕООД с ЕИК ***,
представлявано от управителя А. Д. срещу заповед №Г-231/24.07.2020г. на
заместник кмета на община Варна, с която е одобрен подробен устройствен план –
план за регулация и застрояване за УПИ
VІІ-*** „за смесено строителство“ с идентификатор 10135.3513.*** в кв.14 по
плана на 26 м.р. на гр.Варна, представляващ изменение на ПУП-ПРЗ, одобрен със
заповед №Г-224/13.06.2007г. на зам.кмета на община Варна.
ОСЪЖДА „Пътстрой-Варна“ ЕООД с ЕИК ***,
представлявано от управителя А. Д. *** юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100 /сто/ лева.
ОСЪЖДА „Пътстрой-Варна“
ЕООД с ЕИК ***, представлявано от управителя А. Д. да заплати на С.А.Д.
адвокатско възнаграждение в размер на 375 /триста седемдесет и пет/ лева.
Решението
може да бъде обжалвано с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му
пред Върховния административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: