№ 1227
гр. София, 23.12.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на двадесет и трети декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Пламен Дацов
Членове:Димитър Фикиин
Светла Букова
като разгледа докладваното от Димитър Фикиин Въззивно частно
наказателно дело № 20221000601418 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.440, ал.2 от НПК, вр. чл.341, ал.2, вр. чл.345 от НПК.
Образувано е по жалба от защитника на лишения от свобода А. А. К. срещу протоколно
определение на СГС по нчд № 5200/22 г. от 07.12.2022 г., с което е оставена без уважение
молба за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложено
наказание лишаване от свобода. В жалбата са изложени доводи за почти цялостното
изтърпяване на наказанието, за проявена самокритичност, за добро поведение спрямо
останалите лишени от свобода и като цяло по време на изтърпяване на наказанието, както и
за положително отношение към трудовия процес. Въз основа на тези доводи и на
постигнатото положително въздействие спрямо осъдения се иска отмяна на атакуваното
определение и уважаване на депозираната молба за предсрочно освобождаване.
Настоящият състав на САС, като се запозна с материалите по делото, относими към
настоящото производство и доводите в жалбата, прие за установено следното:
Депозираната жалба срещу определението на СГС е допустима като изхождаща от
легитимирана страна и подадена в срок, но по същество същата е неоснователна.
Спрямо лишения от свобода А. А. К. по нохд № 2935/21 г. на СГС е одобрено споразумение,
влязло в сила на 28.07.2021 г., по силата на което на подсъдимия К. е било наложено
наказание в размер на 1 година и 4 месеца лишаване от свобода за извършено престъпление
по чл. 249, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК. Същият е постъпил в Затвора – *** за
изтърпяване на наказанието на 09.07.2022 г., като към 07.12.22 г. е изтърпял фактически 1
година и 29 дни, от работа 1 месец и 14 дни, или всичко 1 година, 2 месеца и 13 дни, като
остатъкът е в размер на 1 месец и 17 дни.
1
Според приложените по делото доклад и становище за лишения от свобода, същият е
постъпил в затвора – гр. *** на 09.07.2022 г.. Процесът на адаптация протичал
безпроблемно. По време на престоя си в групата не нарушавал режимните изисквания.
Общувал с по-голяма част от затворниците от групата и декларирал нагласа за
законосъобразно изтърпяване на присъдата. На 22.07.2022 г. бил преведен на територията та
ЗООТ „***“, където на 02.08.2022 г. бил трудово устроен на външен работен обект.
Изпълнявал съвестно и в срок поставените му работни задачи с положително отношение
към трудовия процес. Спазвал режимните изисквания и ЗИНЗС. Не се наблюдавали
агресивни прояви. Не бил наказван. Награждаван. Бил пасивен обаче от към предлаганите
пенитенциарни дейсности за оползотворяване на свободното време на лишените от свобода.
Не бил включван в специализирани програми за въздействие. Констатиран бил среден риск
от рецидив – 77 точки и среден риск за обществото. Отчетени са налични проблемни зони,
свързани с криминалните прояви и нагласи с приобщеност към такава среда, с формално
приемане на отговорността за деянието и неразбиране мотивите за криминалното си
поведение, с формалното приемане на присъдата за справедлива и неразпознаване на
факторите, допринесели за извършване на правонарушението, с незачитане правата на
другите, с наличието на ясно изразена история на агресивни прояви, намиращи израз в
извършването на грабежи и закана с убийство, с неразпознаване на проблемите си, водещо
до липса на способност за тяхното разрешаване и неосъзнаване последствията от
собствените действия. При отчитане на това и поведението на лишения от свобода е
отбелязано, че към момента са налични формални предпоставки за условно - предсрочно
освобождаване, но не и материалните такива. Въпреки включването на К. в трудовата
дейност, същият за краткия престой в 3ООТ не е изпълнил заложените в първоначалния
план на присъдата цели и задачи, като същият е действащ и към момента. Това се
потвърждава и от наличните към датата на доклада дефицитни зони, които повишават
значително риска от повторно осъждане, респективно риска от вреди към обществото. Към
момента с К. се работело по развитие на умения за разпознаване и разрешаване на
проблемите и стимулиране на личните му нагласи и осъзнаване на вредата от криминалното
му деяние.
За да остави без уважение молбата за предсрочно освобождаване съдът е съобразил
гореизложените обстоятелства и становището на затворническата администрация,
приемайки че корекционният процес не е завършил и че прогресивната пенитенциарна
система не е изпълнена докрай, поради което за постигане целите на наложеното наказание
„лишаване от свобода“ осъденият следва да продължи изпълнението на плана на присъдата.
Съставът на САС споделя така направения извод на първата инстанция и изложените
мотиви за обосноваването му, като прие, че законосъобразно е отчетена липсата на
предпоставката по чл.439а НПК за наличието на достатъчно данни за завършен процес на
поправяне на осъдения. Настоящият състав намира за необходимо да посочи, че за да се
приеме, че съществуват предпоставките за УПО, лишеният от свобода следва да е доказал не
формално, а реално, че е претърпял толкова сериозен поправителен ефект, който да е довел
2
до безспорен извод за ресоциализацията му в обществото като личност, зачитаща в бъдеще
установените социални и законови критерии. Институтът на условното предсрочно
освобождаване от остатъка на наложено наказание „лишаване от свобода“ се явява
изключение от принципа, че всеки деец следва да изтърпи изцяло наложеното му наказание.
Именно в изключителни случаи, когато освен формалното изтичане на половината от
наложеното му наказание, деецът е дал доказателства за своето поправяне, които да сочат, че
целите на наказанието са изпълнени чрез пребиваването му в пенитенциарното заведение, е
възможно същият да бъде условно предсрочно освободен. В никакъв случай обаче
законодателят не е имал предвид, че следва да се приема като автоматична възможност за
приложението му наличието само на някои положителни тенденции в развитието и
поправянето на едно изтърпяващо наказание лице, както е в процесния случай. Поведението
в местата за лишаване от свобода на съответното лице следва да е надхвърлящо обичайното
добро такова и каквото се изисква по ЗИНЗС, за да може да се приеме, че същият е с трайно
изградени позитивни навици, привички и мислене, каквито следва да има всеки един
гражданин. В тази връзка и законодателят строго е конкретизирал в чл. 439а НПК
доказателствата за поправяне на осъдения, които от своя страна се установяват от оценката
му, залегнала в чл.155 ЗИНЗС, и работата по индивидуалния план по изпълнение на
присъдата по чл.156 ЗИНЗС.
Видно от изготвените по делото становище и доклад спрямо К. са отчетени седем актуални
проблемни зони, които повишават значително риска от повторно осъждане, респективно
риска от вреди и към обществото. От доклада на ИСДВР е видно, че въпреки включването
на К. в трудовата дейност, същият не е изпълнил заложените в първоначалния план на
присъдата цели и задачи, който е действащ и към момента. Това се потвърждава и от
наличните към датата на доклада немалко на брой дефицитни зони. Фокусирането върху
положителната промяна на осъдения не е единствено и достатъчно основание, за да бъде
постановено УПО, тъй като фактът на трудова ангажираност, готовността да бъде взет на
работа във външен обект след освобождаването му, добро поведение, спазване на реда и
липсата на наложени наказания на осъдения сами по себе си не водят безусловно до извод,
че същият се е поправил. Подобно поведение е дължимо в местата за лишаване от свобода и
в този смисъл не следва да намерят подкрепа възраженията в жалбата, че К. спазвал
вътрешния ред и указанията на затворническата администрация, че нямал наложени
наказания, че бил трудово ангажиран и изпълнявал съвестно трудовите си задължения и че
се отнасял уважително към служителите в затвора и останалите лишени от свобода.
От приложения доклад е видно още, че като цяло рискът от вреди и от повторно осъждане
не е нисък на база ясно изразената история на агресивни прояви и приобщаването му към
хора с трайно утвърдени криминални нагласи, с безразсъдно и рисково поведение. Това
налага извода, че през изтеклия времеви период на изтърпяване на наказанието спрямо него
практически липсва поправителен ефект, доколкото не е изпълнил заложените в
първоначалния план на присъдата цели и задачи и доколкото и към момента продължава
работата с него по разрешаване и разпознаване на проблемите и осъзнаване на вредите от
3
криминалното му деяние. Полагането на труд в затвора действително е било само за кратък
времеви период, но това не променя обосноваността на констатацията за липсваща към
настоящия момент устойчива нагласа за правомерно поведение. Съдът не би могъл да
игнорира даденото в този смисъл становище от съответните служители при затвора, след
като същото е обосновано и констатациите на администрацията на затворното заведение, са
били придобити от наблюдението на лишения от свобода преди инициирането на
процедурата за УПО от него.
Съобразявайки гореизложените обстоятелства, даващи основание да се приеме наличието на
незавършен поправителен процес и базирайки се на оценката на затворническата
администрация, доколкото съдът не е орган, който може да придобие преки впечатления от
личността, съответно от поведението на осъдения, и настоящият състав стигна до извода, че
не може категорично и безусловно да се направи заключение, че л. св. К. се е поправил до
степен, която да обезсмисля по нататъшното продължаване на изпълнението на наказанието,
макар и неговият остатък да е незначителен. Видно е, че не са налице достатъчно данни, за
поправяне на лицето в рамките на пенитенциарното заведение, целите и задачите, заложени
в плана на присъдата, не са изпълнени към момента, рискът от рецидив е със средни
стойности, рискът за обществото е оценен като немалък, дефицитните зони не са малко на
брой и не са претърпели промяна, прогресивната пенитенциарна система не е изпълнена и
има актуални проблемни зони, по които работата следва да продължи. В този смисъл е и
даденото становището от началника на Затвора, което кореспондира и със заключението от
доклада. Всичко това от своя страна налага извод, че опасността от рецидив все още не е
изключена, а продължава да съществува.
Предвид изложените съображения правилно първоинстанционният съд е счел, че не е
налице обсъжданата предпоставка за освобождаване от изтърпяване на оставащото
наказание и постановеното в този смисъл определение следва да се потвърди.
Водим от горното, САС
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение на СГС, 14 с-в, по нчд № 5200/22 г. от
07.12.2022 г., с което е оставено без уважение искането на л.св. А. А. К. за условно
предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание
лишаване от свобода.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5