РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ
Р
Е Ш Е Н И Е
№. 471
гр. Пловдив, 14 март 2023 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ
състав, в открито заседание на четиринадесети февруари през две хиляди
двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
ТАТЯНА ПЕТРОВА
ПЕКТЪР КАСАБОВ
при секретаря Б.К. и участието
на прокурора КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ, като
разгледа докладваното от съдия ТАТЯНА
ПЕТРОВА к.а.н. дело № 164 по
описа на съда за 2023 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
І.
За характера на производството, жалбите и становищата на страните:
1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от
Административно-процесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
2. Образувано е по касационна жалба, предявена от „ЕВИТА
БУТИК“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя С.Й., чрез
пълномощника си адвокат М., против Решение № 1863/02.10.2022 г. на
Районен съд Пловдив, ІV н.с., постановено по АНД № 2455 по описа на същия съд
за 2022 г., потвърждаващо Наказателно постановление (НП) № 617538–F625933/09.12.2021
г. на Заместник директор на ТД на НАП гр. Пловдив, с което на жалбоподателя, на
основание чл. 182, ал. 2, вр. чл. 182, ал.1 от Закона за данък върху добавената
стойност (ЗДДС), е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в
размер на 686,76 лв., за извършено нарушение по чл. 124, ал. 5 от ЗДДС.
Поддържаните
касационни основания се субсумират в твърдението, че атакуваният съдебен акт е
постановен в нарушение на закона. Иска се обжалваното решение и процесното НП да
бъдат отменени. Претендират присъждане на разноските в двете съдебни инстанции.
3. Ответникът по касационната жалба - ТД на НАП гр. Пловдив,
чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност
касационната жалба. Съображения в тази насока са изложени в писмен отговор приложен
по делото. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер
на 150 лв.
4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна
прокуратура гр. Пловдив, дава заключение за неоснователност на жалбата.
ІІ.
За допустимостта:
5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това
преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това
положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите:
Обжалваното НП е издадено въз основа
на АУАН № F625933 от 08.09.2021 г., съставен от Д.С.Е. – гл. инспектор по
приходите в ТД на НАП гр. Пловдив. Обективираните в акта констатации се свеждат
до следното:
„ЕВИТА БУТИК“ ЕООД като регистрирано
по ЗДДС лице и в качеството си на получател по доставка на услуги (куриерски
услуги) по фактура № **********/01.06.2020 г. с данъчна основа 20281,51 лв. и
ДДС 4056,30 лв., издадена от „Репидо Експрес енд Лоджистикс“ ЕООД, ЕИК
*********, не е отразило в дневника си за покупки за данъчен период 06.2020 г.
кредитно известие № **********/18.06.2020 г. с данъчна основа „минус“ 13735,30
лв. и ДДС - минус 2747,05 лв., което е довело до определяне на декларирания от
лицето резултат – „ДДС за внасяне“ за м. 06.2020 г. в по-малък размер със
сумата от 2747,05 лв. Кредитното известие е включено в
дневника за покупки и справка декларация № 16004395515/13.08.2020 г. за данъчен
период м.07.2020 г.
Според дадени на 25.08.2021 г. писмени
обяснения от представител на „Евита Бутик“ ЕООД, поради допусната техническа
грешка от страна на „Репидо Експрес енд Лоджистикс“ ЕООД, „Евита Бутик“ ЕООД е
поискало преразглеждане на издадената фактура с № **********/01.06.2020 г. При
установяване на допусната грешка от страна на куриерската фирма е издадено
кредитно известие с № **********/18.06.2020 г. към посочената фактура с данъчна основа 13735,30 лв. и ДДС - 2747,05 лв.,
отразено в дневника за покупки на „Евита Бутик“ ЕООД за данъчен период
м.07.2020 г.
Прието е, че с така описаното деяние е
нарушена разпоредбата на чл. 124, ал. 5 от ЗДДС.
Нарушението е извършено на 15.07.2020
г. в гр. Пловдив и е открито на 18.08.2021 г. при представяне на документи и
писмени обяснения с вх. № 70-00-7889/18.08.2021 г. и опис с вх. №
70-00-7889/25.08.2021 г. във връзка с проверка по установяване на факти и
обстоятелства, документирана с протокол № П-16001621134601-073-001/08.09.2021
г.
Процесното административно наказание е
наложено при тази фактическа и правна обстановка, която е възприета и
възпроизведена в спорното НП, в което е посочено, че нарушението е извършено за
първи път.
7.
За да потвърди наказателното постановление, районният съд е приел, че от
обективна страна е осъществено административно нарушение, изразяващо се в
нарушение на разпоредбите на чл. 124, ал. 5 от ЗДДС, както и че наказателното
постановление е издадено при спазване на административнопроизводствените
правила и при пълно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за
случая.
Районният съд е изследвал възможността
за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, като в
тази връзка е констатирал, че не са налице обстоятелства, които да обуславят
маловажност на случая.
ІV. За правото:
8. Решението е правилно.
Като е
стигнал до тези правни изводи, районният съд е постановил правилен съдебен акт.
В решението са изложени подробни и задълбочени мотиви относно
законосъобразността на оспорения административен акт и липсата на основания за
прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в
тяхната съвкупност. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка,
са направени обосновани изводи относно приложението, както на материалния, така
и на процесуалния закон.
Доводите,
наведени в касационната жалбата, са идентични с тези, наведени и пред районния
съд, който в мотивите на решението си ги е обсъдил подробно. Фактическите
констатации и правните изводи, формирани от първостепенния съд, се споделят
напълно от настоящата инстанция при
условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Това прави излишно тяхното преповтаряне.
9. Според чл. 78, ал. 2 ЗДДС
регистрираното лице е длъжно да коригира размера на ползвания данъчен кредит
при изменение на данъчната основа или при разваляне на доставката, както и при
промяна на вида на доставката. Съответно според ал. 3 на същия член, корекцията
по ал. 2 се извършва в данъчния период, през който са възникнали обстоятелствата
по ал. 2, с отразяването на документа по чл. 115 или на новия документ по чл.
116, с който е извършена корекцията, в дневника за покупките и в справка –
декларацията за съответния данъчен период.
От своя
страна разпоредбата на чл. 124, ал. 5 ЗДДС предвижда, че независимо от ал. 4,
регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него кредитни известия в
дневника за покупки за данъчния период, през който са издадени, включително
издадени от лица, на които е прекратена регистрацията по този закон.
В
посочените разпоредби ясно и точно е регламентирано задължението на
регистрираното лице за корекция на ползвания данъчен кредит и срокът за
неговото изпълнение. По делото не е спорно, че това задължение не е изпълнено в
посочения в закона срок.
Нарушението
на това материалното правило за поведение е възведено в състав на
административно нарушение по чл. 182, ал. 2 от ЗДДС, според който при нарушение
по ал. 1 (гласяща
следното: регистрирано лице, което не издаде данъчен документ или не отрази
издадения или получения данъчен документ в отчетните регистри за съответния
данъчен период, което води до определяне на данъка в по-малък размер, се
наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена
санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на определения
в по-малък размер данък, но не по-малко от 1000 лв.), когато регистрираното лице е издало
или отразило данъчния документ в периода, следващ данъчния период, в който
документът е следвало да бъде издаден или отразен, глобата, съответно
имуществената санкция, е в размер 25 на сто от определения в по-малък размер
данък, но не по-малко от 250 лв.
С оглед
цитираната административнонаказателна разпоредба, фактическият състав, който в
конкретния случай следа да е осъществен, за да бъде ангажирана
административнонаказателната отговорност на дружеството, се свежда до следното:
·
първо, неотразяване на процесното кредитно
известие в отчетните регистри за данъчния период, в който последното е издадено
съобразно императивното изискване на чл. 124, ал. 5 от ЗДДС (между страните не е
спорно, че „Евита Бутик“ ЕООД като получател по кредитно известие с №
**********/18.06.2020 г. с данъчна основа 13735,30 лв. и ДДС - 2747,05 лв., не
е отразило същото в дневника за покупки със знак минус за данъчен период - м.06/2020
г. и в подадената в ТД на НАП Пловдив СД за същия данъчен период);
·
второ, това да е довело до определяне на
данъка в по-малък размер, какъвто именно е настоящия случай, поради
неизвършване на корекция в нарушение на чл. 78, ал. 2 и ал. 3 от ЗДДС за
данъчен период м. юни 2020 г.
Очевидна
при това положение е връзката на чл. 78, ал. 2 и ал. 3 от ЗДДС и чл. 124, ал. 5
от ЗДДС, нарушението на които в своята съвкупност, осъществяват фактическия
състав на санкционната норма на чл. 182, ал. 2, във вр. с чл. 182, ал. 1 от ЗДДС.
10. Крайният
извод на съда е, че съставеният АУАН е
съобразен с изискванията на закона, нарушението е установено по несъмнен начин,
индивидуализиран е нарушителят и му е дадена възможност да направи възражение
във връзка с констатираното нарушение съгласно чл. 42 - 44 от ЗАНН. Въз основа
на акта е издадено и процесното наказателно постановление против дружеството,
което е изцяло съобразено с изискванията на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.
11. Изложеното до тук налага да се приеме,
че обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд е валидно и
допустимо. При постановяването му не се констатират нарушения нито на
материалния, нито на процесуалния закон. То ще следва да бъде оставено в сила.
V. За разноските:
12. При посочения изход на спора, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН във
връзка с чл. 143, ал. 3 от АПК, на Националната агенция за приходите се дължи възнаграждение
за осъществената юрисконсултска защита. То се констатира в размер на 80 лв., изчислено съгласно правилото
на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, издадена на основание
чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ.
Мотивиран
от изложеното, Пловдивският административен съд, ХІХ касационен състав,
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 1863
от 02.10.2022 г. на Районен съд гр. Пловдив, постановено по АНД № 2455 по описа на същия съд за 2022 г.
ОСЪЖДА „ЕВИТА БУТИК“ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя С.Й., да
заплати на Националната агенция за приходите гр. София, сумата в размер на 80
лв., представляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.