Решение по дело №7251/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260256
Дата: 18 февруари 2021 г. (в сила от 17 март 2021 г.)
Съдия: Поля Петрова Сакутова
Дело: 20205330207251
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                            № 260256

                                     гр. Пловдив, 18.02.2021 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди  двадесет и първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛЯ САКУТОВА

                                                                                         

          при участието на секретаря  Мария Колева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 7251/2020  г. по описа на РС-ПЛОВДИВ, XX нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

Производството е по реда на чл.59 и  сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от М.Б.С. в качеството му на законен представител на Юнайтед Ей Ем Джи ООД против Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 3312728, с който на жалбоподателя за нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2 т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв. на основание чл.189, ал.4 вр.ал.2 т.2 от ЗДвП.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не изпраща представител.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Постъпило е писмено становище, според което електронният фиш като правилен и законосъобразен следва да бъде потвърден.

Жалбата е допустима – подадена е от лице, което има право на обжалване, в срока по чл. 189, ал.5  от ЗДвП  и срещу акт, подлежащ на съдебен кнотрол.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотдлено и в тяхната съвкуност, прие за установено следното :

На 07.01.2020 г. в 16:20  ч. е било заснето движение на МПС л.а. Мерцедс С350, рег.№ *** на АМ „Тракия“ км.118+425 в посока гр.София със скорост 165 км/ч  при разрешена скорост 140 км/ч.  За извършеното нарушение, изразяващо се в превишение на скоростта с 20 км/ч, при отчетен толеранс 3% от измерената скорост, е издаден обжалваният електронен фиш , в който нарушението било квалифицирано по чл.21, ал.1 от ЗДвП , поради което и на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182  ал.2  т.2 от ЗДвП  на законния представител на юридическото лице, чиято собственост е МПС, е наложено административно наказание „глоба“ в размер 50 лв.

Нарушението било установено с автоматизирано техническо средство за измерване № ***.

Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото писмени доказателства  и доказателствени средства   – справка за собственост на МПС,  снимков материал, удостоверяващ движение на МПС с измерената скорост, заверено копие на удостоверение за одобрен тип средство  за измерване № 09.10.4823 .

Обжалваният електронен фиш съдържа предвидените в чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити – в него са посочени териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката начините за доброволното є заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.

Нарушението е установено със стационарно средство за измерване – тип SITRAFFIC LYNX ERS 400. Към преписката е приложено копие на удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 09.10.4823 , съгласно което сРедството за измерване, с което  е установено нарушението  е от одобрен тип със срок на валидност до 06.10.2019 г. При преценка относно техническата годност на измервателното устройство следва да се вземе предвид разпоредбата на чл.30, ал.5 от Закона за измерванията, според която когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип. Следователно средството за измерване, с което е установено нарушението, е от одобрен тип. По делото е постъпила и информация от Български институт по метрология, към 07.01.2020 г. по отношение на средството за измерване е извършена и последваща проверка  през месец февруари 2019 г., за което е издаден протокол с № 05-С-ИСИ/01.02.2019   г. С оглед приетите по делото писмени доказателства – удостоверение за одобрен тип средство за измерване и протокол за извършена последваща проверка съдът приема, че нарушението  е измерено с валидно и техическо изправно средство за измерване.

С жалбата е направено оплакване, че е опорочена процедурата по санкциониране на нарушителя, тъй като следвало да бъде съставен акт, а след него и наказателно посатновление. В този смисъл се твърди, че редът за установяване на нарушения с мобилни средства за измерване бил уреден в ЗАНН. Така направеното възражение е неоснователно. Техническото средство, с което е установено нарушението, във връзка с което е издаден обжалваният ЕФ , е стационарно.  Разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП в редакцията от ДВ бр. 19 от 13.03.2015г., действаща към датата на извършване на нарушението, не прави разграничение между вида на средството за измерване, с което може да бъде установено нарушението. ЕФ може да бъде издаден и за нарушение, установено както с мобилно средство за измерване, какъвто не е процесният случай, така и със стационарно средство за измерване   , при наличие на предвидените в чл.189, ал.4 от ЗДвП предпоставки, а именно когато за нарушението не  е предвидено наказание „лишаване от право да управлява МПС“ или отнемане на контролни точки. В посочения брой на ДВ е въведена и нова т.65, § 6 от Допълнителните разпоредби на закона, в която е дадено легално определение на понятието  автоматизирано техническо средство за измерване, като същото включва и двата вида средства – стационарно и мобилно. Предвид коментираната правна регламентация действала към датата на  установяваване на нарушение с мобилно средство за измерване , което работи на място, също е възможно издаване на ел. фиш. Забраната за установяване на нарушение с мобилно АТСС важи само, ако нарушението е установено с мобилно АТСС, което работи  в движение. Както се изясни обаче в конкретния случай нарушението е установено със стационарно средство за измерване.

Видно от приложения към преписката снимков материал, представляващ веществено доказателство по смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДвП, е установено движението на описаното в обжалвания ЕФ МПС със скорост  165 км/ч, като правилно и след отчетен толеранс от 3% за скорост над 140 км/ч като максимално допустима грешка, в полза на водача е посочена в ЕФ установена скорост на водача от 160 км/ч.

Правилно и в съответствие с разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗДвП на законния представител на дружеството собственик е наложена глоба в размер на 50,00 лв. При направена справка за регистрация на МПС, която е представена към материалите от административнонаказателната преписка, се установява, че МПС  е регистрирано на името на „Юнайтед Ей Ем Джи“ ООД, чийто законен представител се явява жалбоподателят в качеството на *** на дружеството собственик. Процесният ел.фиш е съставен в съответствие с нормативно предвидените реквизити, изготвен е по образеца, утвърден от Министъра на вътрешните работи, като в една от графите му срещу информацията за собственик, на когото е регистрирано МПС, респ. ползвател е посочен именно законният представител, т.е посочено е лицето, което носи административнонаказателна отговорност. За пълнота следва да се отбележи, че в срока по чл.189, ал.5 от ЗДвП представителят на дружеството собственик  на процесното МПС не е представил писмена декларация,  в която да посочва друго лице, което е извършило нарушението на процесната дата.

Изложеното дотук налага да се приеме, че обжалваният ел.фиш е издаден при спазване на процесуалните изисквания за установяване на нарушението и на нарушителя.

Налице е и правилно приложение на материалния закон и на съответната на нарушението санкционна разпоредба. Жалбоподателят е санкциониран за нарушение, изразяващо се в превишение на максимално допустимата скорост извън населено място от 140 км/ч съгласно чл.21, ал1 от ЗДвП. Нарушителят е управлявал описаното в обжалвания ЕФ МПС извън населено място със скорост 160 км/ч, поради което и правилно за превишението на скоростта от 20 км/ч му е наложена „глоба“ в размер на 50 лв.на основание чл.182, ал.2 т.2 от ЗДвП.

Като неоснователно от съда се преценя възражението за изтекла погасителна давност. Видно от приложените към административнонаказателната преписка разписка за връчване на ЕФ, последният е връчен на 17.09.2020 г., съответно към тази дата не е влязъл в законна сила, поради което не е изтекъл срокът по чл.82, ал.1 от ЗАНН, посоченият  срок  не е започнал да тече и към настоящия момент, а  започва да тече едва след влизане в законна сила на ел.фиш. Приложима в случая е предвидената разпоредба в чл.81, ал.3 вр. чл.80, ал.1 т.5  от НК за погасителна давност, уреждаща погасителната давност при започнало и неприключило наказателно преследване, какъвто е и процесният случай. С оглед направеното възражение и изложените съображения относно приложимата разпоредба във връзка с института на погастителната давност при наказателно преследване, същата започва да тече от 07.01.2020г., когато е извършено нарушението и следва да изтече на 07.07.2024 г.

С оглед всичко изложено обжалавният ел. фиш като правилен и законосъобразен следва да бъде потвърден.

С оглед изхода на делото и при направено искане от ответната страна за присъждане на разноски, следва в тежест на жалбоподателя да бъдат присъдени и претендираните от въззиваемата страна разноски за юрисконсултско възнаграждение. С оглед това, че конкретният размер на възнаграждението за юрисконсулт законът предоставя да се определи от съда, то съобразно с разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, който предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на извършената дейност, както и на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът намери, че следва да определи възнаграждение за ползваната юрисконсултска защита в минималния размер от 80 лева, предвид факта, че делото не се отличава с фактическа и правна сложности прозесуалното представителство по делото е осъществено посредством депозиране на становище в писмен вид.

Ето защо съдът

 

РЕШИ :

 

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 3312728, с който на М.Б.С. ***,ЕГН ********** в качеството му на законен представител на „Юнайтед Ей Ем Джи“ ООД ЕИК ********* за нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2 т.2 от Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв. на основание чл.189, ал.4 вр.ал.2 т.2 от ЗДвП.

ОСЪЖДА М.Б.С. *** , р-н *** да заплати на ОД на МВР-Пловдив БУЛСТАТ 129 009 870 сумата от 80 лв., представляваща претендирано юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХII от АПК и на основанията по НПК, пред Административен съд - Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му на страните .

 

                                    Районен съдия : ………………………………

 

Вярно с оригинала! МК