Р Е Ш Е Н И Е
09.02.2018 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГО-V-ти
Районен съд – Дупница състав
01.02. 2018
на Година
Мирослав Саневски
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Ива Георгиева
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
гражданско 2522 2017
дело № по описа за година.
Производството е образувано след обявяване нищожността на Решение № 225 от 05.05.2017г., постановено по гражданско дело № 1337/2014г. на Районен съд-Дупница с Решение № 233 от 17.10.2017г., постановено по в.гр.д.№ 339/2017г. по описа на Окръжен съд-Кюстендил и връщането му на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение.
Производството
пред първоначалния състав на РС-Дупница е образувано по искова молба с вх.№
10506/12.08.2014г. на З.Е.М., ЕГН **********, с адрес: ***, Кюстендилска
област, срещу К.Б.М., ЕГН **********, с адрес: ***, с която е предявен
отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, за
признаване за установено по отношение на ответника, че същият не е собственик
на ½ (една втора) идеална част от Урегулиран поземлен имот, представляващ
парцел VІІ-398, попадащ в квартал 49 по регулационния план на град Бобошево,
Кюстендилска област, утвърден със заповед № 231/04.12.1990г., с площ от 1265
кв.м., при съседи: улица с о.т. 253-264-352, УПИ VІІІ-397 на Георги Спасов
Коларски, УПИ ІІ-396, записан на името на Венета Николова Василева, Николай В.
Мирчев и Лилия Василева Войнова, УПИ ІІІ-399, записан на името на Георги
Шаплин, УПИ ІV-400, записан на името на К. Ангелов и УПИ VІ-401, записан на
името на Йордан Николов Маринов, Пламен Кольов Маринов и Николай Русев Маринов
(наричан по-долу за краткост „процесния имот“).
Ищцата твърди, че е придобила собствеността
върху процесния имот по силата на договор за дарение, обективиран в Нотариален
акт за дарение на недвижим имот № 193, том І, рег. № 3499, дело №
327/31.07.2000г. по описа на нотариус Стефан Сотиров, с рег. № 293 и район на
д-вие РС-Дупница, от своите родители Донка Димитрова Лесичкова и Емил Кирилов
Лесичков. По силата на същия договор за
дарение придобила и собствеността върху построените в процесния имот масивна
жилищна сграда и едноетажна полумасивна жилищна сграда, в които ищцата е израснала
и живее понастоящем. Твърди, че дарителят й Емил Кирилов Лесичков придобил
собствеността върху поземления имот и построените в него сгради по наследство
от баща си К. Костадинов Лесичков, починал на 14.11.1958г., направен отказ от
страна на другите наследници-Злата Стоянова Лесичкова и М.К.М.-от наследствато
на К. Костадинов Лесичков, както и изтекла в негова полза придобивна давност,
за което бил съставен констативен нотариален акт за собственост върху недвижим
имот, придобит на основание наследство, отказ от наследство и давностно
владение № 142, том І, рег. № 3492, дело № 327/2000г. по описа на нотариус Стефан
Сотиров.
При опита си да се снабди със строителни
книжа за строеж на гараж и ограда в имота, установила, че братовчед
й-ответникът Красимир Б. Мицов е записан като собственик на ½ идеална
част от процесния имот, въз основа на нотариален акт за дарение № 9, том ІV,
рег. № 407, дело № 565/2005г. по описа на нотариус Ася Радкова. Изненадана от
този факт, направила справка в службата по вписванията при РС-Дупница и
установила, че непосредствено преди да бъде дарен ответника с ½ ид.ч. от
собствения й имот, леля й-М.К.М. била призната за собственик на същата идеална
част с констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит на
основание наследство и давностно владение № 8, том ІV, рег. № 4070, дело №
564/2005г. на нотариус Ася Радкова. Според ищцата този акт бил издаден
неправилно, тъй като преди това леля й е направила отказ от наследството на К.
Костадинов Лесичков, както и поради факта, че леля й никога не е владяла имота.
Единствено ищцата и семейството й живеят, ползват и обитават процесния имот и
построените в него сгради, като друг собственик или владелец на същите няма и
не е имало. Въпреки, че М.М. е дарила ответника с имущество, което няма и
сделката не е породила вещноправен ефект, за ищцата се явява проблем със
собствеността й върху имота, тъй като от Община Бобошево й заявили, че следва
да представи нотариално заверено съгласие от ответника във връзка с издаването
на строителни книжа. Претендират разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор
от ответника К.Б.М., с който се
изразява становище за неоснователност на предявения иск. Ответникът твърди, че
е собственик на ½ част от процесния имот на основание посочените от
ищцата два нотариална акта на нотариус Ася Радкова. Твърди, че майка му М.М.
никога не е подписвала заявление за отказ от наследството на К. Лесичков.
Твърди, че имота е ползван необезпокоявано от него и неговата майка до преди
около седем години, когато е починал чичо му Емил Лесичков, баща на ищцата, от
когато ищцата и нейни родственици отказват да допуснат него и майка му в имота.
Претендират разноски.
С определение, постановено в открито съдебно заседание, проведено на 05.11.2015г., съдът е допуснал, по искане на ответника и на основание чл. 219, ал.1 от ГПК, привличането на М.К.М., ЕГН **********, с адрес: ***, като трето лице-помагач на ответника.
По делото е
постъпил отговор и от третото лице-помагач М.К.М., с който също се изразява становище за неоснователност на
предявения иск. Третото лице-помагач твърди, че никога не е полагала подписа си
под заявление за отказ от наследството на К. Лесичков; счита подписа за
подправен, поради което направеният отказ е нищожен и не е породил действие.
Твърди, че имотът е ползван необезпокоявано от нея и синът й-ответника К.М., до
смъртта на брат й Емил Лисичков, баща на ищцата, от когато ищцата и нейни
родственици отказват да допуснат нея и сина й в имота.
Съдът след като прецени събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна.
Видно от приетото като доказателство по делото Удостоверение за наследници изх. № 238/31.07.2014г., издадено от Община Бобошево, К. Костадинов Лесичков, роден на ***г., е починал на 14.11.1958г., за което е съставен Акт за смърт № 44/15.11.1958г. в гр. Бобошево, като след смъртта си е оставил следните наследници по закон: З. Стоянова Лесичкова, ЕГН **********-съпруга, починала на 01.12.1994г.; М.К.М., ЕГН **********-дъщеря и Емил Кирилов Лисичков, ЕГН ***********-син, починал на 21.04.2007г., който от своя страна, след смъртта си е оставил следните наследници по закон: Донка Димитрова Лисичкова, ЕГН **********-съпруга, З.Е.М., ЕГН **********-дъщеря и Димитрина Е. Цанова, ЕГН **********-дъщеря, починала на 28.05.2010г.
Видно от приетия като доказателство по делото Констативен нотариален акт № 142, том І, рег. № 3492, дело № 327/2000г., изповядан на 28.07.2000г. от Стефан Сотиров-нотариус с район на д-вие ДРС, вписан в регистъра на НК на РБ под № 293, Емил Кирилов Лесичков е бил признат за собственик на основание наследство, отказ от наследство и давностно владение върху процесния имот, ведно с построените в него сгради.
Видно от приетия като доказателство по делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 193, том І, рег. № 3499, дело № 327/2000г., изповядан на 31.07.2000г. от нотариус Стефан Сотиров, Емил Кирилов Лесичков и Донка Димитрова Лесичкова са дарили на дъщеря си З.Е.М. процесния имот, ведно с построените в него сгради.
Видно от приетия като доказателство по делото Констативен нотариален акт № 8, том ІV, рег. № 4070, дело № 564/2005г., изповядан на 23.12.2005г. от Ася Радкова-нотариус с район на д-вие ДРС, вписан в регистъра на НК на РБ под № 431, М.К.М. е била призната за собственик на основание наследство и давностно владение върху ½ (една втора) идеална част от гореописания урегулиран поземлен имот, без построените в него сгради.
Видно от приетия като доказателство по делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 9, том ІV, рег. № 4071, дело № 565/2005г., изповядан на 23.12.2005г. от нотариус Ася Радкова, М.К.М. е дарила на К.Б.М. ½ (една втора) идеална част от гореописания урегулиран поземлен имот, без построените в него сгради.
Видно от приетото като доказателство по делото Заявление за отказ от наследство, заверено с печат и подпис на нотариус М.Велкова на 14.09.1989г., с вх. № 219/09.05.1990г. по описа на ДРС, Злата Стоянова Лесичкова, ЕГН ********** и М.К.М., ЕГН **********, са заявили, че се отказват от наследството на К. Костадинов Лесичков, бивш жител ***, починал на 14.11.1985г. Видно от Удостоверение № 50/09.05.1990г., отказът от наследство е вписан под № 50/09.05.1990г. в специалната книга при съда.
Във връзка с направено от ответника и третото лице-помагач оспорване истинността (автентичността) на Заявление за отказ от наследство с вх. № 219/09.05.1990г., по делото е назначена и изслушана съдебно-графическа експертиза, изготвена от вещото лице Румен Каракашев, който дава заключение, че подписът, положен в графа „МОЛИТЕЛИ: 2.“ под текстовата част на заявлението за отказ от наследство, изхожда от (е на) лицето М.К.М..
От показанията на разпитаните по делото свидетели Пламен Маринов, Николай Джиков, Любка Тамбурджийска и Илия Тамбурджийски, се установява, че в процесния имот живее ищцата със семейството си. Ответникът и третото лице-помагач не са живели в имота и не са ползвали същия след смъртта на родителите на ищцата.
Анализът на така установените факти и
обстоятелства по делото налага следните правни изводи:
Целта на установителния иск е да се внесе яснота, определеност и безспорност в гражданските отношения. Търсената с него защита се изчерпва в силата на присъдено нещо, с което спорното право се потвърждава или отрича. Установителният иск е допустим, когато правото на собственост се оспорва, като неоснователно друго лице твърди, че има права върху същата вещ или отрича съществуването на тези права у собственика. При установителните искове (включително и отрицателните такива) в най-голяма степен се откроява разликата между спорното право и правото, което може да се окаже засегнато от правния спор. Първото има качеството "предмет на иска", защото е обект на противоречиви правни твърдения на страните по спора. Когато ищецът твърди, че определено право не съществува, предмет на спора и на исковия процес е отричаното от него право. При отрицателния установителен иск, за разлика от всички останали искове, основанието на иска (чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК) не е негов индивидуализиращ белег. Щом твърди, че оспорваното право никога не е възниквало, ищецът не би могъл и да сочи юридически факт, от който такова право се поражда. Правото, предмет на отрицателния установителен иск и специално при иск, с който се отрича правото на собственост или друго вещно право, не се индивидуализира само с вещта, върху която съществува и с лицето, което е негов носител. Следва да се държи сметка и за придобивното основание като белег, индивидуализиращ това право и разликата в правния режим на правото на собственост, извеждано от първични и производни придобивни способи. При отрицателния установителен иск за собственост, след като ищецът изобщо отрича правото на ответника, последният трябва да изчерпи в процеса всички основания, на които то е могло да се породи. Когато е уважен отрицателен установителен иск за собственост, това претендирано от ответника право е отречено, без оглед на конкретно определено правопораждащо основание, а с оглед на всички възможни негови основания (Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК).
От приетите като доказателства писмени документи (констативния нотариален акт, издаден в полза на третото лице-помагач и нотариален акт за дарение на ½ ид. част от УПИ от третото лице-помагач на ответника), може да се направи категоричен извод, че за ищцата е налице правен интерес от предявения отрицателен установителен иск за право на собственост срещу ответника.
В настоящия случай, не е спорно между страните, а се установява и от събраните по делото свидетелски показания, които съдът кредитира като последователни, непротиворечиви и кореспондиращи със събраните писмени доказателства, че след смъртта на бащата на ищцата и брат на третото лице-помагач Емил Лисичков, единствено ищцата и нейното семейство владеят и ползват процесния недвижим имот, като възпрепятстват достъпа до същия на ответника и на третото лице-помагач.
Спорно по делото е обстоятелството дали конституираната като трето лице-помагач по делото М.К.М. е направила валиден отказ от наследството на баща си К. Костадинов Лесичков. Във връзка с направеното от ответника оспорване автентичността на положения подпис от М.М. под Заявление за отказ от наследство с вх. № 219/09.05.1990г., по делото е била назначена и изслушана съдебно-графическа експертиза, вещото лице по която е дало заключение, че подписът е положен от нея. Съдът кредитира заключението на вещото лице като компетентно и пълно, поради което приема, че ответникът не е доказал неистинността на направения отказ от наследство от третото лице-помагач, за което носи доказателствена тежест в процеса. Направеният от М.К.М. отказ от наследството на К. Костадинов Лесичков е валиден и законосъобразен, същият е вписан в особената книга на РС-Дупница за приемане и отказ от наследство.
От действителността на направения отказ от наследство от страна на М.К.М. и на майка й Злата Стоянова Лесичкова, следва, че правото на собственост върху целия недвижимия имот, след смъртта на К. Костадинов Лесичков, е преминала върху сина му Емил Кирилов Лесичков-баща и праводател на ищцата. В последствие, по силата на договора за дарение, обективиран в Нотариален акт № 193, том І, рег. № 3499, дело № 327/2000г., изповядан на 31.07.2000г. от нотариус Стефан Сотиров, ищцата е станала единствен и пълноправен собственик на процесния недвижим имот, ведно с построените в него сгради.
Направеното в последствие от М.М. дарствено разпореждане в полза на сина й К.Б.М. с ½ идеална част от поземления имот не е произвело вещно-транслативен ефект, тъй като с него тя му е прехвърлила права, които не е притежавала към момента на прехвърлянето, поради направения от нея отказ от наследство (никой не може да прехвърли права, които няма).
По гореизложените съображения, предявеният отрицателен установителен иск се явява основателен и следва да бъде уважен.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответника следва да заплати на ищцата сторените разноски в производство в размер на 750.00 лв., за които са представени надлежни доказателства.
Ответникът К.Б.М. следва да бъде осъден да внесе по сметката на РС-Дупница разноски за вещо лице в размер на 50.00 лв.
Воден от гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск на З.Е.М., ЕГН **********, с адрес: ***, Кюстендилска област, че К.Б.М., ЕГН **********, с адрес: ***, не е собственик на 1/2 (една втора) идеална част от Урегулиран поземлен имот, представляващ парцел VІІ-398, попадащ в квартал 49 по регулационния план на град Бобошево, Кюстендилска област, утвърден със заповед № 231/04.12.1990г., с площ от 1265 кв.м., при съседи: улица с о.т. 253-264-352, УПИ VІІІ-397 на Георги Спасов Коларски, УПИ ІІ-396, записан на името на Венета Николова Василева, Николай В. Мирчев и Лилия Василева Войнова, УПИ ІІІ-399, записан на името на Георги Шаплин, УПИ ІV-400, записан на името на К. Ангелов и УПИ VІ-401, записан на името на Йордан Николов Маринов, Пламен Кольов Маринов и Николай Русев Маринов.
Решението е постановено при
участието на трето лице-помагач М.К.М., ЕГН **********, с адрес: ***.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.3 ГПК, К.Б.М., ЕГН
**********, с адрес: ***, да заплати на З.Е.М., ЕГН **********,
с адрес: ***, Кюстендилска област сумата от
750.00 лв., представляваща сторени разноски
в производството, от които 700.00 лв.-платен адвокатски хонорар и 50.00
лв.-дължима държавна такса.
ОСЪЖДА, на основание чл.77 от ГПК, К.Б.М., ЕГН **********, с адрес: ***, да внесе по сметката на РС-Дупница сума в размер на 50.00 лв., представляваща остатък от дължимо възнаграждение на вещото лице по назначената и изслушана съдебно-графическа експретиза.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: