Р Е Ш Е
Н И Е
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
По ВНОХД № 5263/2017 г.
Софийският Градски съд,Наказателно отделение,7-ми въззивен състав в откритото съдебно заседание на дванадесети януари две хиляди и осемнадесетата година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Николай Младенов
ЧЛЕНОВЕ : Веселина Ставрева
Мл.с.Александрина Дончева
С участието на секретар Ирена Апостолова и прокурора от СГП – Митко Д. съдът разгледа докладваното от съдия МЛАДЕНОВ ВНОХД № 5263/2017 г. , като намери следното:
Производството
по делото е с правно основание Глава ХХI от НПК /чл.313-340/”Въззивно
производство”.
Постъпила е Въззивен Протест/ВП/ с Допълнително писмено изложение от прокурор от СРП срещу Присъда на СРС,НО,19 - ти състав по НОХД№ 1529/17 г. с която подс.В.К.Д. е бил признат за невиновен и на основание чл.304 от НПК-оправдан в извършването на престъпление по чл209 ,ал.1 от НК.
В този ВП и особено в Допълн.писмено изложение се иска отмяна на първоинстанционната оправдателна Присъда като неправилна и се предлага постановяване на нова осъдителна такава/на основание чл.336,ал.1,т.2 от НПК/.Държавното обвинение излага детайлни доводи защо счита ,че са налице безспорни и убедителни доказателства за виновността на подс. в извършването на горното престъпление.В тази посока се излагат критики относно липсата на кредитиране на показанията на свидетелите В.Т., А.И.и В.Т..СРС не е формирал аргументирано и вътрешното си убеждение при оценката на спорните обстоятелства/което е в разрез с чл.14,ал.1 от НПК/.В нарушение на чл.305,ал.3 от НПК не са подложени на оценка и анализ всички доказателствени източници.Изводът на първата инстанция в мотивите на оправдателната Присъда,че не се доказва подс. да е извършил престъплението, са неправилни според прокурора и това налага постановяване на нова осъдителна Присъда.В последната прокурорът предлага на въззивния съд да определи на подсъдимия Д. едно справедливо наказание.
В СЗ пред въззивната инстанция подсъдимият и прокурорът се явяват.Не се явява защитника ,но подс. заявява ,че не държи на адвокатска защита във въззивното производство.Съдът даде ход на делото предвид хипотезата на чл.329,ал.3 от НПК и не е налице изискване за задължителна защита на подсъдимия.Прокурорът поддържа ВП , а подсъдимият го оспорва,като тези страни нямат доказателствени искания.
Прокурорът от СГП заявява ,че поддържа ВП , като намира ,че следва СГС да отмени протестираната оправдателна Присъда,като се постанови нова осъдителна такава.Поддържа доводите си във ВП и не намира че следва да ги повтаря отново в СЗ.
Подсъдимият по същество заявява ,че не се намира за виновен по случая.
При последна дума подс. заявява ,че иска потвърждаване на първоинстанционната оправдателна Присъда.
Софийският Градски съд намира за установена следната фактическа обстановка :
Подсъдимият В.К.Д. е род. на *** г. в гр.София,българин , български гражданин,със средно специално образование,механик,осъждан, разведен,постоянен адрес/по лична карта/ :гр.София,жк.“*******,жив.с.*******, ЕГН-**********.
Правилно и законосъобразно е прието от първата инстанция за установено от фактическа страна следното :
Свидетелката С.Е.Д.закупила на 16.03.2012 г. по силата на Договор за покупко-продажба на МПС лек автомобил „Опел Астра“ с ДК№ *******за продажна цена от 1800 лв.В двете части на регистрационния талон на това МПС била вписана тя като собственик, независимо от обстоятелството че в този момент Д.била в граждански брак с подс.В.Д. и придобила по силата на Семейния кодекс само половината от собствеността на автомобила/тъй като продажбата е възмездна сделка и МПС е придобито по време на брака/.Поради практиката в отдела на регистриране на МПС в „Пътна полиция“ СДВР обаче за собственик била записана само страната „Купувач“ по договора/визиран по-горе/.Бракът между С.Д.и В.Д. обаче бил разтрогнат с протоколно Решение на СРС,3-то ГО по гр.д.№ 21967/2014 г.и било постановено още двете МПС придоблити по време на блака да останат в режим на обикновена гражданска/дялова/ съсобственост с право на ползване на единия от подс.Д./процесния лек автомобил „Опел Астра“ с ДК№ *******/, а другия/лек автомобил „Опел Астра“ с ДК№ *******/ да се ползва от свн.С.Д..С Пълномощно от същата дата с нотариална заверка на подписите Д.упълномощила бившия си съпруг /подсъдимия/ да управлява на територията на страната и останалите държави от ЕС процесния лек автомобил „Опел Астра“ с ДК№ *******.Свид.А.И.познавал като съсед свидетелката и подсъдимия.И. от своя страна имал познато приятелско семейство В.и В.Т..От своя страна подс.Д. имал и отношения с брата на св.И.,като последният имал претенции за неуредени имуществени отношения /възлизащи на сумата от 2000лв/ по повод ползван и повреден от подс. таксиметров апарат.
Подс. чрез посредничеството на св.И. се срещнал на 10.08.2014г. със семейство Т.в гр.София,жк.“Люлин“,пред бл.***.Последните имали нужда от лек автомобил , тъй като притежавания от тях друг такъв – Пежо 305 бил счупен.При тази среща подс. представил на св.Т.притежаваните от него документи за лекия автомобил „Опел Астра“ с ДК№ ***/вкл.рег. Талон в две части/, а така също и бракоразводното си решение ,конкретизирано по – горе.разбрали се на следващия ден да отидат при Нотариус за уреждане ползването на автомобила от В.Т..На 11.08.2014г. в „Силвър Център“ в гр.София подсъдимия,св.Т. и св.И. отишли при Нотариус М.Е./рег.№ 140 от Нотар.камара/.не присъствал св.В.Тонин ,тъй като бил на работа.Пред Нотариуса подс.упълномощил в писмена форма св.В.Т. да управлява горния лек автомобил в страната и чужбина и да го представлява пред съответните държавни органи когато е необходимо.След това подс. предал документите,ключовете и владението върху МПС на св.Т..На 04.11.2014 г. подс. се снабдил и с удостоверение ,че това Пълномощно е вписано в общия регистър на Нотариуса.На същата дата подс.Д. с Декларация с нотар.заверка на подписа му/от пом. Нотариус на Нотариус № 140/ оттеглил пълномощното от 11.08.2014 г.Същевременно св.С.Д.като бивша съпруга и съсобственик на процесното МПС подала Молба до МВР за връщане на автомобила.Двамата свидетели Т.се явявали в поделение на МВР за ,да им бъдат снети обяснения.Бившата съпруга на подсъдимия говорила с него по повод МПС и след консултация с адвокат били консултирани да поискат връщането на автомобила с нотариална покана.Така чрез Нотариална покана ,депозирана посредством Нотариус № 157 /П.П./ подс.Д. известил св.В.Т. ,че е оттеглено даденото й Пълномощно от 11.08.2014 г.Било съобщено на свидетелката по реда на чл.47 от ГПК/чрез залепено уведомление на входната врата/,че следва да се яви на 27.03.2015 г. в Нот.кантора на Нотариус № 157 и да предаде ключовете и държането на това МПС.Т. не се явила на датата и мястото в Нотариантата покана.Воденото дело в 09РПУ срещу св.В.Т. било прекратено с Постановление на СРП от 18.02.2016г. , като автомобилът бил върнат на собственика С.Д.заедно с 1 бр. ключ.На 08.03.2016 г. св.Д.продала същото МПС на св.Я.С.за сумата от 300лв, като в договора не фигурирало името на др. съсобственик подс.В.Д..
Въззивната инстанция възприема изцяло доказателствения анализ на първоинстанционния съд в мотивите на обжалваната Присъда, като същият е протекъл прецизно и в съответствие с процесуалните правила и формалната логика.Поради съображения на проц. икономия ,въззивният съд няма да излага свои доводи относно доказателствения анализ, като възприема тези изложени от първата инстанция.Следва да се добави ,че логиката на СРС да кредитира показанията на св.Д.и обясненията на подс.Д. /които се подкрепят и от писмените доказателства по делото/ се споделя и от въззизвана инстанция.Няма друга житейска логика ,извън тази да се заобикаля закона,по силата на която страните по едно гражданско правоотношение да имат едни цели с оглед последното, а да договарят в писмена форма други цели,различни от желаните.
Коректно са изведени и правните изводи на СРС ,че с горното подс.Д. не е осъществил състава на престъплението по чл209 ,ал.1 от НК.
Въззивният съд намира ,че правилно първата инстанция е формулирала извода си ,че наличните по делото доказателства,не може да се направи извод за извършено престъпление от общ характер , в частност престъпление „Измама“ по чл.209,ал.1 от НК.Достатъчно детайлни и аргументирани доводи е изтъкнал в първоинстанционния съд в тази посока, къв които въззивната инстанция се присъединява с някои допълнения.В случая са налице гражданскоправни отношения.Ако една страна по дадено гражданско правоотношение по свои причини заяви в писмен документ друга форма и цели от развитието на едно гражданскоправно отношение/спрямо истински желаните/ ,то следва да приеме на свой риск възникналите нежелани правни последици от това свое поведение.Следователно , ирелевантно е дали св.Т. е смятала ,че купува или ще купи това МПС, след като от обективно правно гледище е имала право да държи/за другиго/ същото и да го управлява.Нищо повече като правомощие не възниква за нея от горното.За упълномощителя пък си остава възможността да оттегли Пълномощното, което е и станало в този случай.От това действие не настъпват никакви щети.Пред Нотариуса никой не е бил измамен,тъй като в ясно съзнание Т. е разбрала ,че е упълномощена , а не купува МПС.
Следва да се добави и обстоятелството ,че в хода на нотариалните производства за Нотариуса съществува задължението да установи действителните фактически отношения между страните , които се явяват пред него.В този смисъл доводите за устна договорка и плащане в размер на 600 лв от страна на пострадалата според обв.акт св.В.Т. не са намерили отражение в удостоверените от Нотариуса документи.Никъде в текста на Пълномощното с нотар. Заверка от 11.08.2014г./с което подс.Д. упълномощава св.В.Т./ не се говори за плащане на суми,нито за последващо бъдещо прехвърляне на собствеността на автомобила.Поради тази причина и изразът на СРП в обв.акт ,че подс. „продал с устен договор до окончателното прехвърляне“ процесното МПС се явява меко казано правно непрецизен.След като плащане не е посочено в удостоверения от Нотариус текст на Пълномощното, а последният следва да е изяснил „фактическите отношения“ между страните , то „де юре“ техните отношения се изчерпват с посоченото в текста на Пълномощното, съответно-удостовереното от Нотариуса.Защо ако св.Т. е искала да придобие собствеността на това МПС се е съгласила да получи владението му само въз основа на пълномощно , е въпрос извън предмета на делото и вероятно обяснение може да даде тя самата.Клауза за последващо изкупуване на това МПС не фигурира в Пълномощното, а същото винаги може да бъде оттеглено , както е станало в настоящия случай.
Въззивният съд намира за удачно да добави ,че някои практики в дейността на органите на Пътна полиция и някои нотариални кантори в страната допринасят за случаи като този.Така напр. е добре известно,че в службите за регистриране на автомобили в пътна полиция често в рег. Талони не се вписват всички собственици/най-често , когато купувачът е в гр.брак/.Този пропуск и небрежността на някои Нотариуси води до следващи проблеми при последващо разпореждане с такова МПС/чиито всички собственици не фигурират в рег. Талон/, като нотариусите понякога не отразяват семейното положение на купувача , когато се яви като продавач/такива случаи има дори в настоящото производство/.
Депозираният Въззивен Протест се явяват неоснователен и като такъв следва да бъде оставен без уважение.
ВП е неоснователен и по изложените в него доводи.Първата инстанция е дала достатъчен доказателствен анализ , като е посочила защо кредитира една група доказателствени източници за сметка на други.За да стане възможен настоящия случай са допринесли и пропуските в дейността на други органи/както бе конкретизирано по-горе/.
С оглед служебното си задължение да провери изцяло контролирания съд. акт на първата инстанция ,СГС не намери други основания за отмяна или изменение на първоинстанционната Присъда. .
Въз основа на гореизложеното СГС намира ,че протестираната Присъда следва да бъде потвърдена , а ВП следва да се остави без уважение като неоснователен.
С оглед гореизложените си фактически и правни съображения ,Софийският Градски съд на основание чл.338 от НПК,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъдата на СРС,НО,19-ти състав по НОХД№ 1529/2017 г. , тъй като същата е правилна и законосъобразна, а депозирания ВП е неоснователен.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране и е окончателно.
23.01.2018 г. ПРЕДСЕДАТЕЛ :
1.
ЧЛЕНОВЕ :
2.
2.