Производството е по чл.196 и сл. от ГПК. С решение № 15/08.08.2006 г., постановено по гр.д. № 531/2006 г. Кърджалийският районен съд е осъдил Прокуратурата на Република България – гр.София, бул.”Витоша” № 2 и Окръжна следствена служба - гр.Кърджали, ул.”Росица” № 5 солидарно да заплатят Мустафа Насуф Мустафа от с.Люляково, общ.Кърджали, с ЕГН ********** сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди с правно основание чл.2, т.2 от ЗОДОВ, ведно със законната лихва за забава, считано от 14.04.2006 г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 66 лв., като е отхвърлил иска до пълния му предявен размер от 9 999 лв., като неоснователен. Със същото решение Мустафа Насуф Мустафа е осъден да заплати държавна такса върху отхвърлената част от иска в размер на 199.96 лв. Недоволен от така постановеното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният иск е останал въззивникът Мустафа Насуф Мустафа, които го обжалва като постановено при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Моли съда да отмени решението на Кърджалийския районен съд в обжалваната му част, вместо което да постанови друго решение, с което да осъди ОСС – Кърджали и Прокуратурата на РБ да му заплатят солидарно обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в размер на 9 999 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска до пълното изплащане на сумата. В съдебно заседание поддържа жалбата си. В представено писмено становище сочи, че при присъждане на обезщетението съдът не се съобразил с обстоятелството, че повече от 5 години срещу него било водено разследване, в следствие на което се влошило здравословното му състояние. От събраните по делото доказателства било установено, че е авторитетът и личното му достойнство били подронени. Недоволен от така постановеното решение в осъдителната му част, с която Прокуратурата на Република България и Окръжна следствена служба са осъдени солидарно да заплатят на Мустафа Насуф Мустафа сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от повдигнато обвинение по чл.202, ал.2 т.1 във вр. с чл.201, от НК, а от 16.01.2006 г. по чл.219, ал.1 от НК по НОХД № 201/2005 г. по описа на РС – Кърджали е останал въвзивникът Районна прокуратура – Кърджали, който го обжалва като необосновано. В жалбата се сочи, че от събраните по делото доказателства не се установявало накърняването на авторитета, доброто име и достойнството на ищеца. Показанията на разпитаните свидетели не си подкрепяли от писмени доказателства, поради което не били обективни и последователни. Не била установена връзка между влошаване на отношенията в семейството на ищеца и воденото дело. От показанията на разпитаните свидетели можело да се направи извод, че промяната в състоянието на Мустафа Мустафа била в причинна връзка не с образуваното дело, а с отстраняването му от работа на длъжността “Началник снабдяване” в “Екип интернационал” ООД – гр.Кърджали. Ищецът станал обвиняем година и половина след като бил отстранен от работа и изключен като съдружник в “Екип интернационал” ООД – гр.Кърджали. Не били представени доказателства относно проведено лечение или медицински преглед в периода 2001 г. – 2006 г., както и рецепта за закупуване на медикаменти. Присъдената сума била прекомерно завишена и несправедлива, тъй като на Мустафа била взета най-леката мярка за неотклонение “подписка”, а наказателното производство било прекратено поради недоказаност на обвинението, а не поради несъставомерност на деянието. Действителния период на претърпените вреди бил от 31.01.2002 г. до 14.04.2006 г., а не от 2001 до 14.04.2006 г. В разпит, проведен на 06.06.2002 г. Мустафа Мустафа изявил готовност да възстанови сумата от 8 509.40 лв., което било допринесло за продължаване на наказателното производство. Мустафа Мустафа и неговият защитник три пъти ставали причина за отлагане на наказателното дело пред РС – Кърджали. Моли съда да отмени обжалваното решение на Кърджалийския районен съд и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявения иск против Прокуратурата на РБ и ОСС – Кръджали. В съдебно заседание Прокурорът от Окръжна прокуратура – Кърджали оспорва жалбата на Мустафа Мустафа и поддържа жалбата на РП – Кърджали по изложените в нея съображения. Въззиваемата страна Прокуратура на РБ, представлявана от Светлозар Лазаров – Окръжен прокурор при ОП – Кърджали, моли съда да уважи жалбата на РП - Кърджали като отмени обжалваното решение на РС –Кърджали и да постанови ново, с което да отхвърли предявения иск. Въззиваемата страна ОСС – Кърджали, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата. Въззивният съд, при извършената преценка на събраните в двете инстанции доказателства, по повод и във връзка с оплакванията изложени от жалбодателите констатира: Жалбите са неоснователни. От представените като доказателства по делото сл.д. № 270/2001 г. по описа на ОСС – Кърджали, НОХД № 249/2004 г. по описа на РС – Кърджали, НОХД № 201/2005 г. по описа на РС – Кърджали и Ч.н.д. № 108/2006 г. по описа на ОС – Кърджали се установява, че на 17.12.2001 г. с постановление за образуване на предварително производство, против Мустафа Насуф Мустафа образувано предварително следствие за това, че през м. април 1999 г. в гр.Кърджали, в качеството си на длъжностно лице – Началник снабдяване в “Екип интернационал” ООД – гр.Кърджали присвоил чужди вещи – 2 027 кг заваръчна тел ф 0.8 на стойност 3 547 лв., 204 кг заваръчна ‗ел ф 1.0 на стойност 357 лв., 732 кг оградна мрежа на стойност 988 лв., 353 кг кокошарска мрежа на стойност 688 лв., 872 кг електроди “Вежен” на стойност 1 482 лв., 1601 кг. електроди “Норд” на стойност 2 721 лв., пирони на стойност 1 131 лв., всичко на обща стойност 10 914 лв., връчени му в това качество да ги пази, като длъжностното присвояване е в големи размери – престъпление по чл.202, ал.2, т.1, във вр. с чл.201 от НК. С постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 31.01.2002 г. Мустафа Насуф Мустафа бил привлечен като обвиняем за описаното по-горе престъпление, като му била взета мярка за неотклонение “подписка”. На 06.02.2006 г. с постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение на следовател при ОСС – Кърджали, Мустафа Насуф Мустафа бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.219, ал.1 от НК. С постановление за прекратяване на наказателното производство от 20.03.2006 г. на РП – Кърджали било прекратено наказателното производство по сл.д. № 270/2001 г. по описа на ОСС – Кърджали, водено срещу Мустафа Насуф Мустафа за престъпление по чл.219, ал.1 от НК, като била отменена мярката за неотклонение “подписка”. Това постановление било потвърдено с определение № 114/14.04.2006 г., постановено от Кърджалийския окръжен съд по ч.н.д. № 108 по описа за 2006 г. на същия съд, влязло в сила на 14.04.2006 г. От показанията на разпитаните пред първоинстанционния съд свидетели Мюмюн Дурмуш Али и Ерол Хайрула Бехрул се установява, че съселяните на ищеца научили, че срещу него се води наказателно дело и, че той е присвоил пари. С оглед на това се изострили и отношенията му в семейството. Мустафа не се чувствал добре и приемал медикаменти. Установява се също, че след като напуснал работа започнали да го търсят от полицията и да му пращат призовки. При тези данни съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.2, т.2 от ЗОДВ е основателен и доказан до размера на 5000 лв., както правилно е приел и първоинстанционния съд. От събраните по делото доказателства се установява по безспорен и несъмнен начин, че срещу Мустафа Насуф Мустафа е било образувано и водено наказателно производство за престъпления по чл.202, ал.2, т.1, във вр. с чл.201 от НК и по чл.219, ал.1 от НК. С влязло в сила на 14.04.2006 г. определение № 114/14.04.2006 г., постановено от Кърджалийския окръжен съд по ч.н.д. № 108 по описа за 2006 г. на същия съд наказателното производство, водено против ищеца Мустафа Насуф Мустафа е прекратено поради недоказаност на обвинението. Това води до възникване на отговорността на Прокуратурата на РБ и ОСС – Кърджали на основание чл.2, т.2, предложение 2 от ЗОДОВ, в който смисъл е и т.7 от Тълкувателно решение № 3/22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК. Отговорността на съответните държавни органи – съответно Прокуратурата на РБ и ОСС – Кърджали е солидарна с оглед обстоятелството, че в случая се касае за вреди, причинени от непозволено увреждане. Разпоредбите на чл.45 и чл.53 от ЗЗД се прилагат с оглед изричния текст на § 1от ЗР на ЗОДОВ, който препраща към разпоредбите на гражданските и трудовите закони. В случая отговорността, която е настъпила от незаконното обвинение, е солидарна по силата на закона и следва да бъде понесена от Прокуратурата на РБ и ОСС – Кърджали, които органи са повдигнали и поддържали незаконното обвинение против Мустафа Насуф Мустафа. От незаконното обвинение ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на личното достойнство и авторитет и влошаване на отношенията в семейството му. Неоснователни са в този смисъл доводите изложени във въззивната жалба на Районна прокуратура - Кърджали, относно липсата на накърняване на доброто име и авторитет на ищеца. Без съмнение повдигането на обвинение и привличане към наказателна отговорност компрометира обвиняемия пред неговите съселяни и сред обществото, в което живее, а също така и в неговото семейство. Без значение в случая е дали ищецът се е ползувал с т.нар. “добро име” преди предявяване на обвинението, тъй като с факта на повдигане на незаконно обвинение се накърнява достойнството на човека, независимо дали е осъждан преди това или не. При определяне на дължимото обезщетение съдът съобрази обстоятелството, че незаконното обвинение е било повдигнато и поддържано за един продължителен период от време, а именно от 31.01.2002 г. до 14.04.2006 г., т.е. повече от четири години. С оглед на това и предвид разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, във вр. с § 1от ЗР на ЗОДОВ, за овъзмездяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди са необходими и достатъчни 5000 лв., които са дължими, считано от датата на увреждането, а именно от 14.04.2006 г. – датата на влизане в сила на определение № 114/14.04.2006 г., постановено от Кърджалийския окръжен съд по ч.н.д. № 108 по описа за 2006 г. на същия съд, с което е прекратено наказателното производство. Така определеният размер на обезщетението съответства както на продължителността и интензитета на повдигнатото незаконно обвинение, така и с действително претърпените от ищеца неприятни изживявания. Като е присъдил такъв размер на обезщетението първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Следва да бъде посочено, че в случая не е отчетено времето, през което ищецът е бил освободен от работа до датата на повдигане на обвинение, както неоснователно се сочи във въззивната жалба на Районна прокуратура – Кърджали. Обстоятелството, че съдебното производство по НОХД № 249/2004 г. по описа на РС - Кърджали е било отлагано поради неявяване на ищеца на 13.09.2004 г.(л.35 от НОХД № 249/2004 г. по описа на РС – Кърджали) не води до различни от изложените изводи, тъй като в следващото съдебно заседание по същото дело, проведено на 11.10.2004 г., производството по НОХД № 249/2004 г. по описа на РС – Кърджали е било прекратено, а делото върнато на РП – Кърджали за изправяне на констатирани процесуални нарушения (л.50 от НОХД № 249/2004 г. по описа на РС – Кърджали). Т.е. процесуалните нарушения са били налице и в съдебното заседание, когато не се е явил подсъдимия, въззивник в настоящото производство, и неговото неявяване не е станало причина за връщане на делото. Впрочем, поради неявяването на Мустафа Мустафа мярката за неотклонение по отношение на същия е била изменена от “подписка” в “парична гаранция” в размер на 500 лв., което на практика представлява засилване на наказателната репресия. В останалата част и за разликата от 5 000 лв. до пълния му предявен размер от 9 999 лв., предявеният иск е неоснователен и недоказан и правилно е бил отхвърлен от първоинстанционния съд, с оглед на което ищецът е осъден да заплати държавна такса върху отхвърлената част от предявения иск в размер на 199.96 лв. Имайки предвид изложеното, следва да бъде постановено решение, с което да бъде оставено в сила решение № 15/08.08.2006 г., постановено от Кърджалийския районен съд по гр.д. № 531 по описа за 2006 г. на същия съд. Ето защо и на основание чл.208 ал.1 от ГПК, въззивният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 15/08.08.2006 г., постановено от Кърджалийския районен съд по гр.д. № 531 по описа за 2006 г. на същия съд. Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред ВКС в 30-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Председател:
Членове:1. 2.
|