Р
Е Ш Е Н И Е
№ 420
гр. Силистра, 03.12.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Силистренският районен съд, наказателен състав, в
открито съдебно заседание на четвърти ноември две хиляди и деветнадесета
година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Мирослав Христов
при
секретаря Ан.Алексиева, разгледа докладваното от районния съдия АНД № 753/2019г.
по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. във връзка с чл.84 от ЗАНН.
Жалбоподателят
С.А. ***, ЕГН ********** обжалва Наказателно
постановление № 03/ 26.09.2018г. на Началника на РУ на МВР- С., с което му е
било наложено административно наказание- глоба в размер на 500 / петстотин /
лева за извършено нарушение по чл.60 ал.1 т.3а б.“б“ от ЗОБВВПИ. Изтъква доводи
за допуснати процесуални и материални нарушения при издаването на НП.
Ответникът
– РУ на МВР- гр.С, надлежно уведомен, не се явява
представител и не депозира писмено становище по жалбата.
Жалбоподателят А., редовно призован, не се явява,
не депозира писмено становище по делото и не изпраща проц.представител. Въпреки
редовното призоваване и неявяване на жалбоподателя, съда счете, че са налице
проц.представки за даване ход на делото, тъй като съобразно нормата на чл.61
ал.2 от ЗАНН съда дава ход на делото и в случаите когато редовно призования
жалбоподател не се яви, поради което и на основание чл.61 ал.2 от ЗАНН даде ход
на делото. Жалбоподателя А. чрез жалбата си моли съда да отмени изцяло обжалваното
от него НП като незаконосъобразно.
РП-С- надлежно уведомена, не се явява
представител, не депозира писмено становище по делото.
С оглед изясняване на фактическата обстановка по делото
бяха призовани в качеството им на свидетели Д.Н.- актосъставител и Ф.З.-
свидетел по акта, които се явиха и добросъвестно дадоха своите показания и съда
ги прие и приобщи към доказателствата по делото. Вторият свидетел по акта- Ф.М.
беше нередовно призована, като призовката и е върната в цялост с отметка, че лицето
се намира извън територията на Р България. Съда счете, че и без нейните
показания фактическата обстановка по делото може да бъде изяснена, поради което
и даде ход на делото в нейно отсъствие.
С оглед направеното изявление от страна на св.Н.-
актосъставител в настоящето административно-наказателно производство, съда
изиска от РП-С пр. № 188600-5377/ 05.08.2018г. като заверени копия от същата
бяха приобщени като доказателства по делото с Разпореждане № 328/ 12.11.2019г.
по настоящето административно-наказателно дело. С гореизложеното съдът е
изпълнил задълженията си по чл.107 ал.2 от НПК във вр.с чл.317 от НПК и чл.84
от ЗАНН и изпълнил указанията на АС-С, въз основа на които делото е върнато за
разглеждане от друг състав на съда.
Съдът, като прецени представените по делото
доказателства и като обсъди доводите на жалбоподателя, прие за установено
следното:
На 26.08.2018г. около 01,00 ч. в с.Б. обл.С св. Ф.
*** с лекият си автомобил, управляван от нея. Заедно със св.З. в управлявания
от нея лек автомобил била и нейната приятелка- свидетел по акт Ф.М., чиито
магазин се намирал срещу заведението, стопанисвано от жалбоподателя А.. Св.З.
видяла, че жалбоподателя А. се намирал пред заведението си заедно с други хора,
които тя не познавала. Минавайки покрай неговото заведение, св.З. видяла, че
жалбоподателя А. станал от масата и гръмнал с пистолета си 2-3 пъти във въздуха.
Според показанията на св.З., жалбоподателя А. гръмнал с пистолета си с цел да
ги изплаши, тъй като двете жени имали с него стари пререкания.
Въз основа на тези действия от страна на
жалбоподателя А., св.З. подала жалба по която била извършена проверка от св.Н..
Същия в показанията си потвърди, че е установил, че действително на процесната
дата жалбоподателя А. е гръмнал във въздуха с газовия си пистолет, намирайки се
пред заведението си в с.Б. обл.С. Тези обстоятелства са се потвърдили както от
самата свидетелка Ф.З., така и от намиращата се при нея в колата друга жена- Ф.М.
и нейната майка. Други свидетели на инцидента не били установени, като св.Н.
отдава поведението на жалбоподателя А. за такова въз основа на предишни
пререкания между него и двете свидетелки.
Предвид установената фактическа обстановка св.Н.
съставил АУАН № 03,сер.Д-0368260 от 14.09.2018г. в присъствието на двете
свидетелки-очевидки на инцидента- св.Ф.З. и св.Ф.М.. Жалбоподателят А. отказал
да подпише акта и да получи препис от него, поради което тези действия били
удостоверени чрез подписа на свидетел на отказа да подпише и да получи препис
от него, а именно С.А.Р. от гр.С. Въз основа на този акт, по-късно в законно
установения срок било издадено и обжалваното наказателно постановление № 03/
26.09.2018г. с което на жалбоподателя било наложено административно наказание „
глоба” в размер на 500 лева за извършено нарушение по чл.60 ал.1 т.3а б.“б“ от ЗОБВВПИ.
При така установеното от фактическа
страна съдът намира жалбата за допустима, тъй като изхожда от процесуално
легитимна страна и е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, а по същество- неоснователна
по следните съображения:
АУАН № 03, сер.Д-0368260/ 14.09.2018г. и
обжалваното НП са издадени в съответствие на процесуалните правила: Деянието за
което е била ангажирана административно-наказателната отговорност на
жалбоподателя е било квалифицирано по чл. 60 ал.1 т.3а б.“б“ от ЗОБВВПИ, за
това, че на 26.08.2018г. около 01,00ч. в с.Б. обл.С., пред павилион, находящ се
по ул.“Никола П.Караджата“ № 30, жалбоподателя А. е употребил неогнестрелно
оръжие / газов сигнален пистолет /, като на обществено място възпроизвежда два
изстрела във въздуха.
Жалбоподателят А. оспорва тези твърдения
на органите на реда, като заявява, че въпросния ден при него в заведението му
са дошли други хора, които преди това са били на сватба в гр.Дулово и са били
консумирали алкохол. Те са започнали да хвърлят пиратки, но са спрели след
неговото предупреждение. Жалбоподателя заявява, че не е произвеждал изстрели и
не притежава газов пистолет.
Съдът в изпълнение на задължението си за контрол
по законосъобразността на образуването и провеждането на административно –
наказателното производство, установи следното от правна страна:
Видно от събраните по
делото доказателства, установеното и санкционирано административно нарушение е
такова по чл.60 ал.1 т.3а б.“б“ от Закона за оръжията,
боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия. Разпоредбата
регламентира, че се забранява употребата на неогнестрелни оръжия на обществени
места.
По силата на чл.185,
ал.1 от ЗОБВВПИ, който
извърши нарушение на чл.60, ал.1, извън случаите на чл.184, се наказва с глоба
от 500 до 2500 лв. Следователно, деянието, за което е наложено на жалбоподателя
административно наказание е обявено от закона за наказуемо. На следващо място,
според чл.215,
ал.1 от ЗОБВВПИ,
актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се
съставят от полицейските органи на МВР, а в ал.2 на цитираната разпоредба се
сочи, че наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните
работи или от оправомощени от него длъжностни лица съобразно тяхната
компетентност. За неуредените в ЗОБВВПИ случаи по съставянето на актовете,
издаването и обжалването на наказателните постановления и по изпълнението на
наложените наказания се прилагат разпоредбите на Закона за
административните нарушения и наказания, съгласно текста на чл.215, ал.3 от този закон.
При съставяне на АУАН
и издаване на наказателното постановление съдът не констатира процесуални
нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на
последното. Акта за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията
на чл.
42 от ЗАНН, не са допуснати нарушения на чл. 40
от ЗАНН, във връзка със съставянето и връчването му лично на жалбоподателя.
На същия, е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и
да направи възражения по него, поради което и защитата му е била изцяло
обезпечена,
въпреки отказа му да го подпише и получи препис от него. На следващо място, обжалваното наказателно
постановление е издадено от компетентен орган, съгласно Заповед № 8121з-595/26.05.2015г на Министъра на
вътрешните работи, т. 1.11 - от Началник на РУ– С при ОД на МВР - С в кръга на
неговите правомощия, спазена е формата и редът за издаването му и по
съдържанието си отговаря на изискванията на чл.57 от ЗАНН, установяващ изискуемите реквизити. От материалите по делото –
показания на актосъставителя и свидетеля по акта, се установява безспорно, че
жалбоподателят е произвел изстрел с неогнестрелно оръжие - газов сигнален пистолет, като това е
станало на обществено място. Както е видно от материалите по пр. № 188600-5377/2018г.
по описа на РУ на МВР-С, спрямо жалбоподателя А. е имало издадено разрешение за
носене,съхранение и употреба на огнестрелно оръжие № 20180402413, валидно до
03.01.2023г. Не му е бил издаван удостоверителен документ по чл.54 ал.4 от ЗОБВВПИ за притежание на неогнестрелно оръжие.
Безспорно деянието е извършено на обществено място, каквото представлява
мястото пред заведение по ул.“Никола П.Караджата“ № 30 в с.Б. обл.С.
От материалноправна
страна обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, се
установяват по недвусмислен и категоричен начин. Доказано е, че жалбоподателят
е употребил газов пистолет, описан по- горе, за който не съществува съмнение,
че съставлява неогнестрелно оръжие по смисъла на чл.
4, ал. 5 от ЗОБВВПИ. Произведените изстрели са действия, насочени именно към
употреба на неогнестрелното оръжие, според предназначението му, каквото
действие се има предвид при формулиране забраната по чл.60, ал.1, т.3а от ЗОБВВПИ, а конкретните причини за това, доколкото не
изключват виновно поведение са ирелевантни. За изчерпателност е уместно да се
отбележи, че тяхното естество в случая, свързани с влошени отношения на
жалбоподателя с лицата, заради които е използвано оръжието, не променят горния факт на
неправомерна употреба на неогнестрелно оръжие на обществено място, а само го
потвърждават, като установяват причина и мотив за това деяние, макар такъв да
не е необходимо да се изследва. Изложената по-горе фактическа обстановка е била
установена и по време на водената полицейска преписка по която с постановление
от 13.12.2018г. РП-С е отказала да образува досъдебно производство, тъй като
установените деяния се преследвали по частен ред.
Изложеното обосновава
извод за осъществяване от обективна страна признаците на състав на
административно нарушение по чл.185,
ал.1 във
вр. с чл.60, ал.1, т.3а, б."б" от ЗОБВВПИ, както правилно деянието е
квалифицирано от административно наказващия орган. Същото е доказано от
обективна страна с конкретните действия, с които е осъществено, а по отношение
на авторството анализа на доказателствата, според настоящият състав не оставя
съмнение за съпричастност именно на жалбоподателя в извършването му. Същият е
действал виновно, при пряк умисъл и не са налице факти и обстоятелства,
изключващи както обществената опасност на деянието, така и вината на дееца.
При определяне вида и
размера на наложеното наказание, наказващият орган е съобразил в необходимата
степен разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, като е определил
наказанието за нарушението по чл.60, ал.1, т.3а, б."б" от ЗОБВВПИ съобразно нормата на чл.185 ал.1
от ЗОБВВПИ в размер за глобата от 500
лева, т.е. съобразно установения минимум на предвидената санкция, поради което и не
подлежи на ревизия от съда. При
съвкупната преценка на всички обстоятелства по случая, както и факта, че
нарушението на жалбоподателя е за първи път, доколкото не се представят
доказателства за предходни такива, съдът намира, че предвиденото наказание е
индивидуализирано по начин, поставящ жалбоподателя във възможно най -
благоприятно положение, поради което изводите на наказващия орган в тази част
също са в съответствие с материалния закон не следва да се ревизират.
Настоящата инстанция
не споделя становището за приложимост на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, доколкото извършеното е с висока степен на обществена опасност по
естеството си и не се вмества в рамките на маловажен случай, тъй като по нищо не се
отличава от обичайните деяния в тази насока.
Актът за установяване на административно нарушение
е съставен от овластено за целта длъжностно лице. Наказателното постановление е
издадено в шестмесечния преклузивен срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН от упълномощено
лице. Спазени са нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като съставеният акт за
установяване на административно нарушение и издаденото наказателно
постановление съдържат всички реквизити, посочени в тези норми. Административно
– наказващият орган е описал нарушението, квалифицирал е същото от материално –
правна страна, респективно е посочил правното основание за ангажиране на
обективната отговорност на лицето С.А.А..
Предвид изложеното
съдът намира, че жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение, а
издаденото НП-да се потвърди, като законосъобразно.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1
от ЗАНН, Силистренският районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 03/
26.09.2018г. на Началника на РУ на МВР- С, издадено въз основа на АУАН № 03,
сер. Д-0368260/ 14.09.2018г. с което на основание чл.185 ал.1 от ЗОБВВПИ на С.А.
***, ЕГН ********** е било наложено административно наказание- глоба в размер
на 500 / петстотин / лева за извършено нарушение по чл.60 ал.1 т.3а б.“б“ от ЗОБВВПИ
като правилно,
доказано, обосновано и законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване в
четиринадесет дневен срок пред Силистренски административен съд, считано от
датата на съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………….
/ М. ХРИСТОВ /