Р Е Ш Е Н И Е
№196
гр. Велико Търново, 25.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, в открито
съдебно заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и трета
година
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЙОРДАНКА МАТЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
МАРИЯ ДАНАИЛОВА РОСЕН БУЮКЛИЕВ |
|
при секретар |
П.И. |
и с участието |
|
на прокурора |
В.К. |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
БУЮКЛИЕВ |
|
|
по касационно наказателно-административен характер
дело № 10171 по
описа на Административен съд – Велико Търново за 2023 г. |
||
Производството е по
реда на чл. 63в от ЗАНН.
Касаторът, Началникът на отдел „Оперативни
дейности“ при ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, е обжалвал като неправилно решение
№28 от 22.04.2023 година, постановено по АНД №204/2022 година по описа на Павликенският
районен съд.
От изложените в касационната жалба оплаквания се установява, че според
касатора решението е неправилно, тъй като е постановено при нарушен закон - касационно основание по чл.348, ал.1, т.1
от НПК. Неправилно съдът приел от една страна, че е налице изтекла давност по
чл.34, ал.3 от ЗАНН, като от друга страна неправилно бил приел, че нарушението
на разпоредби от Наредбата Н -18 от 2006 г. е несъставомерно.
Иска се отмяната на първоинстанционното решение
и постановяване на друго, с което да се потвърди отмененото наказателно
постановление, като претендира разноските и за двете инстанции.
Ответникът по касация, „Товарни превози“ АД – Русе, чрез процесуалният
си представител отрича основателността на жалбата, като подробни аргументи за
този претендиран резултат излага в представена по делото писмена защита. Моли
да чу се присъдят сторените в касационното производство разноски.
Прокурорът дава заключение за неоснователността на касационната жалба.
Административният съд – В. Търново, като прецени наведените в нея
касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от
надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а по
същество е неоснователна.
С обжалваното решение въззивният съд е отменил
като незаконосъобразно наказателно постановление №531244-F531914 от 15.06.20220 година на настоящият касатор,
с което на основание чл.185, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДДС на ответника по
касация са наложени общо осем имуществени санкции от по 500 лева, всяка една за
нарушаване на разпоредбата на чл.3, ал.3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ
във връзка с чл.118, ал.6 от ЗДДС. Освен това съдът е осъдил НАП да заплати на
жалбоподателя /настоящият ответник по касация/ разноски в размер от 900 лв.
За да постанови този правен резултат въззивният съд е приел на първо място, че в процесните осем
случая на твърдени нарушения не е спазен давностният срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН. Прието е, а и това се установява от преписката, представена пред съда, че
АУАН за тези осем нарушения е издаден на 19.12.2019 година. Следователно,
според съда законоустановения давностен срок за
издаването на наказателното постановление е изтекъл на 19.06.2020 година
/петък, присъствен ден/. твърди се спазването му в самото НП, но според съда
процесното пред него НП е заведено на 15.06.2020 година в специален и общ
регистър на НАП, като това става след НП с далеч по-нов номер и индекс. Съдът е
приел, че датата на съставянето на НП е тази на подписването му и същата не
може да бъде надлежно установена, но предвид разминаването във въпросният
регистър, то тази дата е или на 21.08.2020 година или след това с оглед
датирането на второто наказателно постановление. Освен това този извод на съда
се подкрепя и от момента на предаването на това постановление за връчване –
20.07.2021 година, т.е. една година след твърдението за издаването му, като не
е спазена разписана процедура, която е задължителна за служителите на НАП.
Съдът е констатирал и формално несъответствие
на издадения АУАН с правилата, разписани в разпоредбите на чл.42, ал.1, т.4 и 5
от ЗАНН. В това отношение съдът сочи, че се претендира на практика едно и също
нарушение, извършено на осем различни дати, на които към ответника по касация
са осъществени осем доставки на горива, за които са подадени електронни
документи към НАП, като в заключителната
част на този акт не се твърди, че всяко несъответствие е отделно нарушение,
осъществяващо състава на чл.3, ал.3 от Наредба Н -18/2006 година. При това
съдът е счел, че в АУАН е посочен период на извършване на нарушението, като АНО
недопустимо е разширил обстоятелствената част на издаденото от него НП, като е
приел, че на практика са налице осем отделни нарушения, като в ЗАНН не е уреден
института на изменение на обвинението.
Съдът е констатирал и, че АУАН е подписан от
един свидетел, което нарушава изискванията на чл.40, ал.1 и 2 от ЗАН, като в
случая е неприложима разпоредбата на чл.40, ал.4 от ЗАНН, доколкото последната
визира официален документ, издаден от служители или органи на администрация,
която не съвпада с администрацията, част от която са актосъставителят и
свидетелите при издаването или съставянето на АУАН. Този извод съдът е
подкрепил с изискването на правилата за тълкуване на изключенията, каквото
според него представлява нормата на чл.40, ал.4 от ЗАНН.
Най – сетне съдът e констатирал и недоказаност на административно-наказателното
обвинение. В това отношение е прието, че задълженията, които произтичат от
цитираните в НП разпоредби на чл.118, ал.6 от ЗДДС и чл.3, ал.3 от Наредба
Н-18/2006 г. са за предаване по установена дистанционна връзка на данни, даващи
възможност да се определят количества горива в резервоарите за съхранение в
обекта и данни за извършените продажби, като неспазването на реда и начина за
предаването на тези именно данни е основание за ангажиране на съответната
отговорност. Съдът е установил, че
всъщност дружеството е въвело в експлоатация фискално устройство, изградена
дистанционна връзка с НАП, използва нивомерна
измервателна система за обемна течни горива, която има и информационен изход за
свързване к м централно регистриращо устройство на ЕСФП, на това устройство е
реализиран метрологичен контрол, има сключен договор за обслужване, получило е
разрешение от БИМ и удостоверение за обслужване на същото, а на процесните дати
в НАП са постъпили именно от нивомерната система на ответника по касация, като
по този начин е спазило изискването на разпоредбата на чл.3, ал.2 от Наредбата. По какви причини нивомерната
система за обем на течни горива е подавал неверни данни към НАП е неустановено
обстоятелство, като по делото липсвали данни за виновно поведение на
задълженото лице поради манипулация на системата или по друг начин. В това
отношение съдът е изтъкнал, че безвиновната
отговорност не означава, че не следва да се констатира действие или бездействие
на служител на юридическото лице, което да е причинило недостоверното подаване
на данни към НАП, а и дружеството е изпълнило задължението си да подава
своевременно данните от въпросната система.
Решението е правилно, като следва мотивите,
изложени от въззивният съд да се коригират и
допълнят.
Според административно-наказателният състав
на разпоредбата на чл.185, ал2 от ЗДДС извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши
или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по
неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са
търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за
юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. а когато
нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1.
Съответно санкциите по ал.1 от закона, която разпоредба е посочена като
препратка, са в размер от 500 до 2000 лв., като те се прилагат доколкото
претендираното нарушение не е довело до неотразяване на приходи.
И в осемте посочени в АУАН и НП случая се
касае до гориво, получено въз основа на данъчни документи /АДД/, в съдържанието
на които е било отразено количество гориво, което според АНО не съответства на отчетеното
по нивомерна система, като разликите варират.
За да е съставомерно
нарушението, следва съответното лице или да извърши или да допусне нарушаване
на конкретен текст, съдържащ се в нормата на чл.118 от закона или да извърши
нарушение или да допусне извършването на нарушение на конкретна разпоредба,
съдържаща се в нормативен по характера си акт по прилагането на ЗДДС. От
логиката на състава следва, че посоченото нарушаване или допускане на
нарушаване касае правна норма, въвеждаща императивно задължение за неспазващия,
респ. нарушаващия субект.
В процесното пред съда НП е посочено, че с
осем изброени АДД са декларирани като получени определени количества дизел,
като на същите дати са отчетени по нивомер различни
от тези количества. Това е квалифицирано като неизпълнение на задължението на
търговеца да предаде по установената дистанционна връзка данни, които да дават
възможност за определяне на определените количества в резервоарите за
съхранение на течни горива.
Прието е всъщност, че посоченото разминаване
нарушава изискванията на чл118, ал.6 от ЗДДС и на чл.3, ал.3 от Наредбата.
Според разпоредбата на чл.118, ал.6 от ЗДДС „Всяко
лице по ал. 1, извършващо доставки/продажби на течни горива от търговски обект,
с изключение на лицата, извършващи доставки/продажби на течни горива от данъчен
склад по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове, е длъжно да
предава по дистанционна връзка на Националната агенция за приходите и данни,
които дават възможност за определяне на наличните количества горива в
резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива.“ Съответно,
според разпоредбата на чл.3, ал.3 от Наредбата „Всяко лице по ал. 2 е длъжно да
предава на НАП по установената дистанционна връзка и данни, които дават
възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за
съхранение в обектите за търговия на течни горива. За тази цел като средство за
измерване от одобрен тип се използва нивомерна
измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване
към централно регистриращо устройство на ЕСФП и подлежи на метрологичен
контрол.“.
Анализът на разпоредбите сочи, че
задължението е за подаване по установена дистанционна връзка на данни, които да
дават възможност за определяне на наличните количества в резервоарите за
съхранение, като единствено меродавно за тези данни е количеството, измерено
със средство за измерване от одобрен тип, представляващо нивомерна
система за измерване на обем.
В конкретният случай ответникът по касация разполага
именно с такава система и е подал данните за количествата получени горива
именно от нея. Дали тези количества са достоверни или не, е без значение за съставомерността на състава, претендиран като реализиран от
страна на АНО. Задължението, разписано
от чл.118, ал.6 на ЗДДС и уточнено от разпоредбата на чл.3, ал.3 от Наредбата
не е обвързано с верността на подадените данни, възможността те да бъдат
коригирани при грешки и непълноти, получаването им от НАП и отразяването им в
системата, както впрочем не веднъж е подчертавала касационната инстанция.
Следователно липсва състав на административно
нарушение на чл.3, ал.3, вр. ал.2 от Наредба № Н-18 / 2006г. във връзка с
чл.118, ал.6 от ЗДДС – задължителните
данни са подадени от ответника по касация, като те са именно тези, които има
предвид разпоредбата на чл.3, ал.3 от Наредбата.
За пълнота на изложението следва да се
посочи, че касационната инстанция не споделя изводите на районният съд досежно нарушаването
от страна на касатора на разпоредбите на чл.40, ал.1, 2 и 3 от ЗАНН, нито
споделя изводите на съда досежно неспазването на давността по чл.34, ал.3 от ЗАНН като посоченото не влияе на правилността на решението.
Касационната жалба е неоснователна и подлежаща на отхвърляне.
На ответника се следват разноски в размер от 250
лв. за касационното производство.
Водим от горното Административният съд – Велико Търново,
първи касационен състав, същото
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №28 от 22.04.2023 година, постановено по АНД
№204/2022 година по описа на Павликенският районен съд.
ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на „Товарни
превози“ АД – Русе, ЕИК *********, разноски за касационната инстанция в размер
от 250 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.