О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№.............
гр.Шумен, 09.02.2023г.
Административен съд - Град Шумен, в закрито заседание на девети
февруари две хиляди двадесет и трета година в състав:
Административен
съдия: Христинка Димитрова
като разгледа докладваното от
съдията АД № 30 по описа за 2023г. на Административен съд – гр.
Шумен, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл.34, ал.6 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по
жалба на Ф.М.Х. ***0, срещу Решение за отказ за спиране на производството №
П-03002722151004-104-004/09.01.2023г. на началник на сектор при ТД на НАП –
Варна. С оспорения акт е отказано спиране на производството по издаване на актове
от органи по приходите, свързани с извършвана проверка, възложена с Резолюция
№П-03002722151004-0РП-003 от 12.12.2022г. Според жалбоподателя решението е
незаконосъобразно и неправилно, постановено в противоречие с разпоредбата на
чл.34, ал.1, т.1 от ДОПК. Сочи се, че представеният към молбата за спиране на
производството болничен лист доказва наличието на сериозна диагноза, която
изисква строг режим на легло, както и психическо спокойствие, поради което са
налице предпоставки за спиране на ревизията. По тези съображения се отправя
искане за отмяна на Решението за отказ за спиране на производството и за
връщането на преписката на административния орган с указания за издаване на
заповед за спиране на производството по ревизията за срока на болничния лист.
При проверка
редовността на жалбата, съдът е констатирал, че в разрез с изискванията на
чл.151, т.3 от АПК оспорващият не е представил документ за внесена по сметка на
Административен съд – гр.Шумен държавна такса в размер на 10 лева, поради което
с определение от 01.02.2023г. е оставил жалбата без движение с указание за
отстраняване на нередовностите.
В унисон с дадените
указания, с молба рег. № ДА-01-416/08.02.2023г.
Ф.М.Х. представя доказателства за внесена държавна такса, както и за датата
на подаване на настоящата жалба, с което нередовностите са отстранени.
Със съпроводително
писмо рег. № ДА-01-317/31.01.2023г. ответната страна представя
административната преписка. Не изразява становище по оспорването.
Шуменският административен съд след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
С Резолюция за
извършване на проверка №П-03002722151004-0РП-001 от 19.08.2022г. на началник на
сектор при ТД на НАП – Варна е възложено извършването на проверка за
установяване на факти и обстоятелства на на Ф.М.Х. със срок за завършване до
19.10.2022г.
Срокът на
проверката е продължен до 30.11.2022г. с Промяна на резолюция за извършване на
проверка № П-03002722151004-0РП-002 от 18.10.2022г.
Във връзка с подадена от ревизираното лице
молба с приложен към нея болничен лист, със Заповед № П-03002722151004-023-001
от 16.11.2022г. производството по извършване на проверка е спряно до срока на
посочената в болничния лист временна неработоспособност.
Със Заповед № П-03002722151004-143-001/28.11.2022г.
производството е възобновено и определен срок на проверката след
възобновяването – до 12.12.2022г.
С Промяна на
резолюция за извършване на проверка № П-03002722151004-0РП-003/12.12.2022г. е
указано срокът на проверката да завърши до 31.01.2023г.
На 05.01.2023г.
ревизираното лице отправя искане за спиране на ревизията за срок от три месеца
на основание чл.34, ал.1, т.5 от ДОПК, позовавайки се на болничен лист.
С Решение за отказ
за спиране на производството № П-03002722151004-104-004/09.01.2023г. началник
на сектор при ТД на НАП – Варна счел искането за неоснователно, като в тази
насока посочил, че разглежданата молба е втора по ред с искане за спиране на
основание чл.34, ал.1, т.5 от ДОПК, като по първата молба е постановен отказ.
Проверяваното лице обжалвало решението за отказ. С определение на ШАдмС жалбата
е отхвърлена.
В хода на
проверката от лицето били подадени и три молби за спиране на основание чл.34,
ал.1, т.1 от ДОПК. Въз основа на първата молба проверката била спряна. По
останалите искания е постановен отказ. С определение на ШАдмС жалбата на Ф.М.Х.
против Решение за отказ за спиране на производството № П-03002722151004-104-002/30.11.2022г.
е отхвърлена като неоснователна.
Административният
орган счел, че настоящото искане за спиране на производството също е неоснователно,
тъй като участието на лицето не е наложително. В хода на проверката на Ф.Х.
било връчено искане за представяне на документи и обяснения на 05.09.2022г., на
което е получен отговор на 24.10.2022г. Други документи не са изисквани,
респективно на този етап от производството участието на проверяваното лице не е
наложително. Приходният орган посочил също, че поставената диагноза не ограничава
ревизираното лице да участва в производството, както и да ангажира пълномощник.
Въз основа на изложените аргументи началникът на сектор в ТД на НАП – Варна
постановил отказ за спиране на производството.
Решението е връчено
по електронен път на неговия адресат на 10.01.2023г.
Настоящата жалба е подадена по
пощата на 24.01.2023г.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предмет на
оспорване е отказ за спиране на производство, обективиран в Решение за отказ за
спиране на производството № П-03002722151004-104-004/09.01.2023г. на началник
на сектор при ТД на НАП – Варна, подлежащ на съдебен контрол съобразно
изричната разпоредба на чл.34, ал.5 от ДОПК. Жалбата е подадена пред надлежен
съд, от легитимирано лице, в законоустановения срок, като е налице правен
интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима за разглеждане.
Разгледана по
същество е неоснователна, предвид следните съображения:
Нормата на чл.34,
ал.3 от ДОПК възлага в правомощие на органа, възложил производството,
произнасянето по молбата на лицето. Видно от приложените към делото резолюция
за извършване на проверка и промяна на резолюция за извършване на проверка,
същите са издадени от Е.С.Х.– началник на сектор. Посоченият орган е постановил
и процесното решение, с оглед на което съдът приема, че оспореният акт е
издаден от материално и териториално компетентен орган.
Решението по правни последици
представлява индивидуален административен акт по легалната дефиниция на чл.21,
ал.1 от АПК и като такова отговаря на общите изисквания за форма по чл.59, ал.2
от АПК. Налице са наименование на органа - издател, наименование на акта,
адресат, фактически и правни основания за издаване, ясна разпоредителна част,
дата на издаване, подпис на издателя и единство между волеизявлението на органа
и мотивите за неговото формиране. Нормите в чл.34 от ДОПК не съдържат особени
правила относно формата на акта, явяващи се изключение от общите такива в АПК.
При издаване на решението органът
е спазил изискванията за изясняване на относимите факти и обстоятелства по
молбата на субекта и служебно събиране на относимите за случая доказателства от
информационната система на НАП, поради което е спазен принципа за истинност по
чл.7 от АПК, във вр. с принципите за законност и обективност по чл.2 и чл.3 от ДОПК. Липсва нарушение на правото на защита на ревизиращото лице по чл.6, ал.3
от ДОПК.
При направената
преценка за материална законосъобразност на
обективирания в процесното решение отказ за спиране на производство,
съдът съобрази следното:
Основанията за спиране на
производството са изброени в чл.34, ал.1 и ал.2 от ДОПК. Ревизираното лице е
депозирало искане за спиране на основание чл.34, ал.1, т.5 от ДОПК. Цитираната
норма предвижда възможност за спиране при подадена молба на субекта –
еднократно, за определен срок, но не повече от три месеца. Посоченото не
означава, че компетентният орган по приходите следва само на база на
направеното искане за спиране да го уважи. Компетентният орган действа в условията на
оперативна самостоятелност при преценка на обстоятелствата относно наличието
или липсата на основания за спиране на производството. Същият следва да извърши
преценка доколко изложените в молбата обстоятелства се основават на уважителни
причини. Аргумент за това е разпоредбата на ал.3 на чл.34 от ДОПК, съгласно
която при наличие на основание по ал.1 или 2 преценката за спиране се прави от
органа, възложил производството, а при административно обжалване - от решаващия
орган. Поради това, за да извърши компетентният орган обективна и обоснована
преценка, следва в искането на субекта да са посочени конкретни обстоятелства,
придружени с доказателства, които затрудняват или препятстват временно
развитието на производството, както и такива обстоятелства, във връзка с които
би се затруднило упражняването на правото на защита на субекта. В случая
административният орган е извършил такава преценка на база твърденията на
проверяваното лице и представените от него писмени доказателства – болничен
лист, както и наложителността от участие на лицето в хода на производството.
Извършеният анализ на релевантните обстоятелства, в това число поставената
диагноза и произтичащата от нея продължителност на временната
нетрудоспособност, както и липсата на необходимост от участие на лицето в
производството и възможността същото да ангажира пълномощник, води до извод за
липса на обстоятелства, обосноваващи основанията за спиране на производството,
направен с обжалваното решение. Изложените мотиви са съответни на фактите по
делото и на материалния закон, поради което съдът приема, че постановеният
отказ за спиране на производството е
правилен и обоснован, а подадената жалба се явява неоснователна и следва да се
отхвърли.
Водим от горното и на основание чл.34, ал.6 от ДОПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ф.М.Х. ***0, срещу Решение за отказ за
спиране на производството № П-03002722151004-104-004/09.01.2023г. на началник
на сектор при ТД на НАП – Варна.
Определението
е окончателно.
Препис от настоящото определение
да се изпрати на страните по реда на чл.138, ал.3, във вр. с чл.137 от АПК, във
вр. с §2 от ДР на ДОПК.
Административен съдия: