Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1351 18.11.2022 година
гр. Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският административен
съд, седемнадесети състав, на втори ноември две хиляди двадесет и втора година,
в публично заседание в следния състав:
Председател: Атанаска Атанасова
при
секретаря Галина Драганова, като разгледа докладваното от съдията Атанасова
административно дело № 1173 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от АПК, вр. чл. 211 от ЗМВР и е образувано по повод жалбата на С.К.К. с ЕГН **********,
с адрес: ***, против заповед № Л-2583 от 24.06.2022 г., издадена от старши
комисар Цветан Цветков, действащ за главен директор на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието. С оспорената
заповед е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на жалбоподателя, заемащ
длъжността надзирател І-ва степен в затвора в гр. Бургас, І-ва категория.
В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на обжалваната заповед,
поради нарушение на административнопроизводствени правила, противоречие с
материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. В нея се сочи,
че не е осигурена на жалбоподателя възможност да участва в проведеното
производство чрез процесуален представител, не му е предоставено копие от
обобщената справка и не е запознат с изготвения доклад на ДРО, с което е
нарушено правото му на защита. Изложено е също, че в хода на дисциплинарното производство
не са събрани всички относими доказателства, като се сочи не са изискани
видеозаписи от автопатрула, извършил проверката, което препятства обективното и
всестранно изследване на всички обстоятелства по случая. Отбелязано е, че са
налице несъответствия в мотивите на заповедта, досежно мястото и времето на
нарушението, и собствеността на автомобила. Твърди се, че е налице несъответствие
между връчения на жалбоподателя и приложения в преписката протокол за
извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози.
Твърди се също, че пред ДРО е представен протокол за проверка на лични вещи и
лица, който не е издаден към момента на извършване на проверката от служители
на МВР. Наред с това се сочи, че не са налице данни случаят да е станал
достояние на Прокуратурата на Република България. Наведени са също доводи за
незаконосъобразност на заповедта, поради липса на мотиви относно обстоятелства,
които ДНО е длъжен да изследва- тежест на нарушението, форма на вината,
цялостното поведение на служителя. В допълнение е отбелязано, че
дисциплинарното наказание е наложено преди приключване на административно
наказателното производство, поради което не може да се приеме, че твърдяното неправомерно
поведение е доказано по категоричен начин. Наведени са твърдения за осъществена
спрямо жалбоподателя принуда и недопустимо поведение от страна на служители на
МВР при извършената проверка. Оспорват се констатациите за нарушение на Етичния
кодекс за поведение на държавните служители. По същество се иска отмяна на
заповедта. Претендират се разноски.
В съдебното заседание жалбоподателят поддържа жалбата. Моли за отмяна на
заповедта, като подробни съображения излага в писмени бележки. Ангажира
доказателства.
Процесуалният представител на ответника заявява становище за
неоснователност на жалбата. Представя административната преписка. Моли за
отхвърляне на жалбата и присъждане на разноските по делото.
Жалбата е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване съгласно
чл. 211 от ЗМВР акт и в законоустановения 14-дневен срок, поради което съдът я
намира за процесуално допустима. При разглеждането и́ по същество, съдът
намира за установено следното:
Със заповед № Л-1656 от 19.04.2022 г., издадена от главния директор на ГД
„Изпълнение на наказанията“ при МП, е образувано дисциплинарно производство срещу
жалбоподателя С.К.К. на длъжност „Надзирател І-ва степен“ в Затвора Бургас. Заповедта
е издадена въз основа на предложение с изх. № 918/18.04.2022 г. от началника на
Затвора Бургас, съдържащо данни за извършено от К. нарушение- отказ да бъде
проверен за употреба на наркотични вещества по време на управление на лек
автомобил с рег. № А 36 25 КР. Определен е дисциплинарно разследващ орган и
срок за приключване на производството. Заповедта е връчена на К. на 21.04.2022
г.
В хода на производството е установено, че на 14.04.2022 г. около 14:30 ч., в
гр. Средец на ул. „Александър Стамболийски“ № 3, при управление на лек
автомобил марка „Мицубиши“, модел „Спейс Стар“, с рег. № А 3652 КР,
жалбоподателят К. е спрян за проверка от служители на РУ- Средец. Проверката е
извършена в рамките на специализирана полицейска операция за ефективно
противодействие, предотвратяване и разкриване на престъпления, свързани с
разпространението, притежаването и употребата на наркотични вещества и
управление на МПС след употреба на наркотици на територията обслужвана от РУ-
Средец, и по повод постъпила оперативна информация, че за водачът на л.а. „Мицубиши“
с рег. № А 3652 КР го управлява след употреба на наркотични вещества (докладна
записка от И.Иванов, извършил проверката на жалбоподателя (л.76). При
претърсване на лекия автомобил и личен обиск на проверявания водач не са
установени забранени предмети и вещества, за което е съставен протокол (л.77),
връчен на проверявания водач при отказ, удостоверен с подпис на свидетел.
Водачът е отведен в сградата на РУ-Средец, където е проверен за употреба на
алкохол с техническо средство „Дрегер алкотест“ 7510/0062 (отчетени 0.00
промила алкохол в издишания въздух), след което е поканен да бъде проверен за
наркотични вещества с техническо средство. Поради заявен отказ, на същия е
връчено предписание за извършване на химико-токсикологично лабораторно
изследване във Филиал за спешна медицинска помощ (ФСМД)- гр. Средец. Поради
неявяването му в медицинското заведение в определения срок, е съставен АУАН №
81 от 14.04.2022 г. за нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП (л.71) и е издадена заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0269-000024/14.04.2022
г. (л.73), с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП временно е отнето
свидетелството му за управление на МПС. За случая е уведомена Окръжна
прокуратура- Бургас със съобщение изх. № 921/18.04.2022 г.
В хода на дисциплинарното производство е извършена справка в личното
кадрово досие на жалбоподателя, при която е установено, че през 2019 г. същият
е награден с „писмена похвала“, а през 2020 г. са му наложени две дисциплинарни
наказания „порицание“- за 9 месеца и за една година.
На 13.05.2022 г. пред председателя на дисциплинарно разследващия орган са
депозирани писмени обяснения от жалбоподателя К., съдържащи признание относно
факта на заявения пред полицейските служители отказ за извършване на проверка
за установяване употребата на наркотици. В тях е отбелязано, че на 14.04.2022
г., около 14.35 часа, при управление на лек автомобил, К. е допуснал нарушение
на ЗДвП- навлязъл в насрещното платно, тъй като се разсеял, докато разбърквал
кафето си. В този момент бил спрян от служители на РУ- Средец, които извършили претърсване
на автомобила и личен обиск, но не изготвили протоколи. Разпоредили му да ги
последва в районното управление за извършване на тест за алкохол и наркотици. След
извършване на проверката за употреба на алкохол, чийто резултат бил
отрицателен, същият отказал да се подложи на тест за употреба на наркотици, тъй
като служителите са се държали грубо с него и не му предоставили изискуемите
документи за извършените обиск, претърсване и задържане. Отказал да извърши
теста, за да „се махна от тази меко казано унизителна ситуация, в която нито
един гражданин не бива да бъде поставян“.
На 18.05.2022 г. е депозирано от К. искане до дисциплинарно разследващия
орган, за предоставяне копия на всички писмени доказателства по преписката.
Направени са искания да бъде допуснат същият, заедно с подпомагащото го на
основание чл. 207, ал. 8 от ЗМВР лице, при снемане на сведения от всички лица в
хода на дисциплинарното производство; всички действия в дисциплинарното
производство да бъдат протоколирани; да бъде подпомаган в производството от
упълномощен адвокат; да бъдат прегледани, запазени и приобщени към преписката
видоезаписи от камерите, които автопатрулите са задължени да носят при
извършване на проверка на граждани, и от камерите поставени в патрулния
автомобил. По направените искания е дадено становище от юрисконсулт в Затвора
Бургас, приложено към преписката.
За резултатите от извършената проверка е изготвена обобщена справка с вх. №
9437/02.06.2022 г. (на л. 54 от делото). Прието е от дисциплинарно разследващия
орган, че на 14.04.2022 г. около 14.35 ч., в гр. Средец на ул. „Александър
Стамболийски“ № 3, при управление на лек автомобил марка „Мицубиши“, модел
„Спейс Стар“, с рег. № А 3652 КР, младши инспектор С.К. е спрян за проверка за
проверка от служители на РУ-Средец, в хода на която е заявен от същия отказ за
извършване на тест с техническо средство за употреба на наркотични вещества, за
което му е ставен АУАН. Формиран е извод, че е допуснато тежко нарушение на
служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, несъвместимо
с етичните правила на поведение на държавните служители в ГДИН и уронващо
престижа на службата. Прието е също, че с деянието са нарушени следните
разпоредби от Етичния кодекс на поведение на държавните служители от ГДИН: чл. 6
„Стриктното спазване на закона от страна на държавния служител допринася за
гарантирането на правата и свободите на гражданите и авторитета на институциите
в Република България“; чл. 15 „Държавният служител пази доброто име на
институцията, която представлява“; чл. 17 „Държавният служител насърчава хората
да спазват закона, като дава личен пример с поведението си.“; чл. 27, ал. 3 „Държавният служител
независимо от заеманата длъжност в качеството си на участник в пътното движение
се подчинява: ... 3) на разпорежданията на контролните органи относно
установяване на управлението на моторно превозно средство след употреба на
алкохол или на друго упойващо вещество“. Констатирано е, че К. е запознат с
Етичния кодекс на поведение на държавните служители от ГДИН на 09.01.2018 г.
На 19.05.2022 г. е връчена на жалбоподателя покана за запознаване с
обобщената справка и даване на допълнителни обяснения или възражения (на л. 61
от делото). На 20.05.2022 г. са предоставени на същия за запознаване обобщената
справка и материалите от проведеното разследване, за което е съставен протокол
с рег. № 3275/20.05.2022 г. (на л. 62). След изтичане на предоставения срок за
допълнителни обяснения или възражения, обобщената справка и материалите от
преписката са изпратени на дисциплинарно наказващия орган, ведно със становище на
ДРО с вх. № 9437/02.06.2022 г. по описа на ГДИН (на л. 48), с което е направено
предложение за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“.
На 16.06.2022 г. е връчена на жалбоподателя покана за даване на писмени
обяснения по смисъла на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР с рег. № 6405/09.06.2022 г. (на л.
35). На 20.06.2022 г. в Затвора Бургас е депозиран писмен отговор, с който е
заявено становище, че не са налице основания за налагане на най-тежкото
дисциплинарно наказание. Наведени са доводи за предубеденост на
дисциплинарно-наказващия орган, неизпълнение на задължението му да изясни
релевантните факти и недоказаност на вмененото му деяние.
След оценка на събраните в хода на производството доказателства, е издадена
обжалваната заповед Л-2583 от 24.06.2022 г., с която е наложено на К. дисциплинарно
наказание „уволнение“ на основание чл. 194, ал. 2, т. 4 и чл. 197, ал. 1, т. 6,
във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Прието е от дисциплинарно
наказващия орган, че на 14.04.2022 г. около 14.35 ч., при управление на лек
автомобил с рег. № А 3652 КР младши инспектор С.К. е отказал проверка с
техническо средство за употреба на наркотични вещества, като нарушението е
извършено виновно. Отбелязано е, че поведението на служителя е довело до
уронване престижа на ГДИН, тъй като случаят е станал достояние на външни
институции (РУ - Средец, ФСМД - гр. Средец и Окръжна прокуратура- Бургас) и се
отразява негативно върху авторитета на всички служители, работещи в ГДИН и
териториалните ѝ служби. При индивидуализиране на наказанието са отчетени
тежестта на нарушението, формата на вината и цялостното поведение на служителя
по време на службата, като са отчетени и получените от служителя награди и
наложените наказания по време на службата му. Формиран е извод, че с деянието
са нарушени норми от Етичния кодекс на поведение на държавните служители от ГДИН, както
следва: чл. 6 „Стриктното спазване на закона от страна на държавния служител
допринася за гарантирането на правата и свободите на гражданите и авторитета на
институциите в Република България“; чл. 15 „Държавният служител пази доброто
име на институцията, която представлява“; чл. 17 „Държавният служител насърчава
хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си.“; чл. 27,
ал. 3 „Държавният служител независимо от заеманата длъжност в качеството си на
участник в пътното движение се подчинява: ... 3) на разпорежданията на
контролните органи относно установяване на управлението на моторно превозно
средство след употреба на алкохол или на друго упойващо вещество“. Отбелязано е
също, че държавните служители имат задължение да насърчават хората да спазват
закона, като дават личен пример с поведението си, и да не допускат неморални
модели на поведение не само във връзка с изпълнение на служебните им
задължения, а и в обществения живот, в работно и извънработно време.
В хода на съдебното производство жалбоподателят представя протокол за
извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози от
14.04.2022 г., в който при индивидуализиране на проверяваното лице ЕГН не е
изписан. В протокола, приложен в преписката, ЕГН е добавен.
При тези фактически данни съдът намира от правна страна следното:
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган- старши комисар Цветан
Цветанов, оправомощен със заповед № Л-2479/3/17.06.2022 г. да изпълнява
функциите на главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Последният
от своя страна е овластен с нормата на чл. 13, ал. 2, т. 9 от ЗИНЗС да наказва
служителите от главната дирекция и териториалните служби.
Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма и съдържа
изискуемите реквизити, в т.ч. фактически и правни основания. В нея са посочени
конкретните факти, въз основа на които е формиран извод за извършено
дисциплинарно нарушение, самоличността на нарушителя, заеманата длъжност,
нарушените норми и тежестта на извършеното нарушение.
При извършената служебна проверка
съдът не констатира съществени нарушения на административнопроизводствени
правила в проведеното дисциплинарно производство. Спазен е срокът за налагане
на дисциплинарно наказание по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. Изпълнена е и
предвидената в чл. 207 от ЗМВР процедура- производството е образувано със
заповед № Л-1656 от 19.04.2022 г. на компетентния дисциплинарно наказващ орган,
с която е определен дисциплинарно разследващ орган. Заповедта е надлежно
връчена на жалбоподателя и на същия е предоставена възможност да представи
писмени обяснения. Осигурена е също възможност да вземе участие в
дисциплинарното производство, като с оглед доводите в жалбата следва да се
отбележи, че при провеждане на дисциплинарно производство дисциплинарно
разследващият орган и дисциплинарно наказващият орган уведомяват служителя за
провежданите процесуални действия, но нямат задължение да уведомяват за тях и лицето,
което го подпомага в защитата.
Изготвената обобщена справка е връчена на жалбоподателя с указание за
възможността да представи допълнителни писмени обяснения (покана за запознаване
с обобщената справка и даване на допълнителни обяснения или възражения, връчена
на 19.05.2022 г.- на л.61), съобразно изискванията на чл. 207, ал. 10 от ЗМВР.
На същия е предоставена възможност да се запознае с материалите, събрани в хода
на дисциплинарното производство, в съответствие с нормата на чл. 207, ал. 8 от ЗМВР, за което е съставен протокол с рег. № 3275/20.05.2022 г.
На основание чл. 206, ал. 1 от ЗМВР е връчена на жалбоподателя покана за
даване на писмени обяснения или възражения (покана с рег. № 6405/09.06.2022 г.,
л. 35, връчена на 16.06.2022 г.), преди издаване на оспорената заповед. Предоставена
е и възможност да се запознае със събраните доказателства и да представи
възраженията си както в проведеното дисциплинарното производство, така и в
настоящото съдебно производство, с което е осигурено правото му на защита.
В хода на проведеното дисциплинарно производство са установени всички относими
факти, за които са събрани по надлежния ред съответните доказателства. Неоснователно
е възражението на жалбоподателя за ограничаване правото му на защита, поради
отказ на дисциплинарно разследващия орган да изиска видеозаписите от монтираното
в полицейския автомобил записващо устройство. Те не съдържат сведения за
правнорелевантни факти, доколкото отказът за извършване на проверка за употреба
на наркотични вещества е заявен от жалбоподателя в полицейското управление, а и
това обстоятелство не се оспорва от последния. Ирелевантно за дисциплинарната
отговорност на жалбоподателя е и издаването на наказателно постановление за
извършеното нарушение, респ. влизането му в сила, тъй като дисциплинарното
производство се развива самостоятелно и независимо от
административнонаказателното производство за нарушение на ЗДвП.
Неоснователно е също възражението за допуснато несъответствие в мотивите на
заповедта. Нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, са описани
подробно и ясно от дисциплинарно наказващия орган, с което е осигурено правото
на защита на наказаното лице.
За да се ангажира дисциплинарна отговорност за посоченото нарушение е
необходимо да се установи обективно несъответствие между правно дължимото и
фактически осъщественото поведение. Според настоящия съдебен състав такова е
налице в разглеждания случай. В нормата на чл. 203, ал. 1 от ЗМВР са посочени
тежките нарушения на служебната дисциплина, за които се налага дисциплинарно
наказание „уволнение“. В случая дисциплинарното наказание е наложено на
основание чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, приложим на основание чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС и по отношение на държавните служители, пряко осъществяващи дейности по
изпълнение на наказанията или на мярката за неотклонение задържане под стража.
Според нормата на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР такива нарушения са извършването на деяния,
несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР,
уронващи престижа на службата.
От данните по делото е видно, че на посочената в заповедта дата, като водач
на МПС, жалбоподателят е осуетил извършвана от МВР проверка, като е отказал тест
с техническо средство за употреба на наркотични вещества. Отказът да изпълни
полицейското разпореждане без съмнение е несъвместим с правилата на чл. 6, чл.
15, чл. 17, чл. 23, ал. 3 от Етичния кодекс за поведение на държавните
служители от ГДИН, които задължават държавния служител да допринася за
гарантирането на правата и свободите на гражданите и авторитета на институциите
в Република България чрез стриктно спазване на закона; да пази доброто име на
институцията, която представлява; да насърчава хората да спазват закона, като
дава личен пример с поведението си; независимо от заеманата длъжност, в
качеството си на участник в пътното движение да се подчинява на разпорежданията
на контролните органи относно установяване на управлението на моторно превозно
средство след употреба на алкохол или на друго упойващо вещество. В случая
същият не е изпълнил разпореждането на контролния орган, пряко свързано със задълженията
му като водач на МПС, не е съобразил законността на действията, които е
предприел, и е дал отрицателен личен пример с поведението си, с което е
накърнил авторитета на институцията. Предвид специфичната дейност на
служителите в ГДИН и нейната обществена значимост, правилата за етично
поведение са въздигнати в законови норми и те следва да бъдат съблюдавани както
при изпълнение на служебните им задължения, така и извън тях, а тяхното нарушаване
съставлява тежко дисциплинарно нарушение. Допуснатото от жалбоподателя поведение
е и морално укоримо, тъй като е осъществено от служител на Министерството на
правосъдието, призван да съблюдава законността и да дава личен пример в тази
насока, и е от естество да урони престижа на службата, като създаде
впечатление, че служителите на МП, в частност на ГДИН, не спазват разпорежданията
на полицейските служители. Ирелевантни са доводите за недопустимо поведение на
последните, доколкото жалбоподателят е разполагал с възможността да изпълни предписанието
за извършване на химико-токсикологично лабораторно изследване във Филиала за
спешна медицинска помощ в гр. Средец. Ето защо съдът приема, че действията на
жалбоподателя законосъобразно са квалифицирани като тежко нарушение на
служебната дисциплина и съставляват основание за налагане на най-тежкото
дисциплинарно наказание. Дисциплинарното наказание е определено при спазване изискванията
на чл.206, ал.2 от ЗМВР и напълно съответства на тежестта на нарушението. Ето
защо съдът приема, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.
С оглед формирания извод за неоснователност на жалбата и своевременно направеното
искане, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК следва да се присъдят на ответника
разноски по делото в размер на 100 лева- възнаграждение за юрисконсулт,
определено на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и
съобразно фактическата и правна сложност на делото. Разноските следва да бъдат присъдени
в полза на юридическото лице ГДИН, в чиято структура е органът, издал акта,
доколкото последният, макар да разполага с административна правосубектност за
участие в съдебното производство, не може да бъде носител на вземане с
облигационен характер, каквото е вземането за разноски, поради липса на
гражданска правосубектност.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.К.К., с
адрес: ***, против Заповед № Л-2583 от 24.06.2022 г., издадена от старши
комисар Цветан Цветков, действащ за главен директор на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието.
ОСЪЖДА С.К.К. с ЕГН **********
да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерството на
правосъдието сумата от 100.00 (сто) лева, представляваща разноски по делото.
Решението може да се обжалва
пред Върховния административен съд на Република България в 14- дневен срок от връчване
на съобщението.