№ 602
гр. Казанлък, 30.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:СТЕЛА В. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря МИЛКА Н. НИКОВА
като разгледа докладваното от СТЕЛА В. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело №
20235510101567 по описа за 2023 година
В исковата молба ищецът твърди, че с Решение № 233/***г. по гр.дело
№ 112/2***. по описа на Районен съд- Казанлък бил уважен изцяло
предявения частичен иск от доверителя му, като ответното дружество било
осъдено да заплати на ищеца сумата 10 000 лв. /десет хиляди лева/,
представляваща част от дължимото застрахователно обезщетение по
застрахователен договор застрахователно обезщетение по застрахователна
полица за застраховки КАСКО и ЗЛОПОЛУКА № *** за лек автомобил
марка „PEUGEOT”, per. № СТ1869PM; модел „508”, с период на
застрахователно покритие от *** г. за вредите от застрахователно събитие,
настъпило на *** г. в гр.С. Горепосоченото решение не било обжалвано от
страните и е влязло в законна сила на 08.06.2023г. В мотивите му /стр.12/
изрично е посочено, че дължимото застрахователно обезщетение е в размер
на 14 272.50лв. В тази връзка изрично уточнявам, че с настоящата искова
молба, „***Д претендира заплащане на сумата 4 272.50 лв., представляваща
разликата между цялото дължимо застрахователно обезщетение по
застрахователен договор застрахователно обезщетение по застрахователна
полица за застраховки КАСКО и ЗЛОПОЛУКА № ***, за вредите от
застрахователно събитие, настъпило на *** г. в гр.С.в размер на 14 272.50лв. и
сумата 10 000лв., за която е уважен предявения частичен иск по гр.дело №
112/2***. по описа на Районен съд-Казанлък/14 272.50лв.-10 000лв= 4
272.50лв./.Фактическите обстоятелства на които се основава исковата му
претенция са следните: Доверителят му - „***, с ЕИК:********* и ответното
дружество, на 12.10.2020г. са сключили договор за застраховка на лек
1
автомобил марка „PEUGEOT”, per. № *** модел „508”, цвят „БЯЛ”, рама №
VF38UAHWTGL012928 със застрахователна полица за застраховки КАСКО и
ЗЛОПОЛУКА № ***, с период на застрахователно покритие от 13.10.2020г.
до 12.10.2021г. По силата на този договор, ответникът се е задължил да
предостави застрахователна защита на описаното МПС, срещу
застрахователна премия в размер на 1164,15 лева и дължим данък върху
премията в размер на 23,28 лева или за общо дължима сума от 1187,43
платима при разсрочено плащане на четири вноски. Договорената
застрахователна сума по застраховката била в размер на 19 900 лева.
Страните са договорили застрахователно покритие за риск "П"- ПЪЛНО
КАСКО, съгласно т. 12 от ОУ на застрахователя, което включвало и „
ПЪЛНА ЗАГУБА на застрахованото МПС от авария, произлязла от
сблъскване на МПС по между ми или с други подвижни и неподвижни
предмети…“ и начин на обезщетяване: по експертна оценка на
застрахователя. При сключване на договора, представител на
застрахователното дружество бил извършил оглед на автомобила, въз основа
на който е определило неговата действителна стойност в размер на сумата от
19 900 лева, съгласно експертна оценка № *** Ищецът е заплатил цялата
дължима премия за застраховката „КАСКО“ от 1187,43 лева в посочените в
полицата срокове.Доверителят му е предоставил за ползване и управление
процесния автомобил на Т.Д.П., с ЕГН: **********, който на *** г. в град С.е
реализирал ПТП с него. Произшествието е настъпило поради неправилна
преценка на пътната обстановка от водача и избрана от него технически
несъобразена скорост, като същият е загубил контрол върху МПС и се е
блъснал в намиращия се до платното за движение стълб. В резултат на
възникналото ПТП, застрахованият автомобил получил тежки и непоправими
увреждания, поради което бил определен за ТОТАП щета. Водачът на МПС -
Т.П.Д., на *** г. добросъвестно обявил за настъпилото застрахователно
събитие пред застрахователя, а последният е образувал преписка по щета №
*** В съответствие с указанията на ответника, своевременно са му били
предоставени всички изискуеми документи с оглед определяне и изплащане
на дължимото застрахователно обезщетение, включително е бил предоставен
за оглед и лекия автомобил. На 27.04.2021 г., застрахователят е уведомил
писмено доверителя ми, че отказва да заплати застрахователно обезщетение
на основание т.14.5 от Общите условия за застраховка „Каско”-наличие на
умишлени или с груба небрежност действия, които са довели до настъпване
на застрахователно събитие. Без да се конкретизира на коя точно от двете
хипотези на т.14.5 е извършено позоваване, в писмото е направено твърдение,
че автомобилът е бил управляван с гуми, износени над допустимите норми,
които не били годни за употреба, вследствие на което е загубил сцепление с
пътната настилка и е самокатастрофирал извън пътното платно. Отказът на
ответника бил неоснователен и необоснован и в този смисъл са и мотивите на
влязлото в сила Решение № 233/***г. по гр.дело № 112/2***. по описа на
Районен съд-Казанлък. Съдът е приел, че конкретното поведение и действия
на водача на застрахования автомобил при настъпване на ПТП следва да
бъдат квалифицирани като обикновена небрежност, а не като груба
2
небрежност, както необосновано е поддържал застрахователя. От друга
страна е възприето изцяло неоспореното заключение на вещото лице, от което
се установява, че автомобилът е бил оборудван със зимни гуми, които са
отговаряли на изискванията и са били предназначени за движение в зимни
условия. В обобщение, с влязлото в сила Решение № 233/***г. по гр.дело №
112/2***. по описа на Районен съд-Казанлък било прието, че отказът на
застрахователя за изплащане на дължимото застрахователно обезщетение е
неоснователен, необоснован и в противоречие с изискванията на КЗ.
Противно на твърденията на ответника, причините за възникване на ПТП са
изцяло субективни и са свързани с избраната технически несъобразената
скорост от водача, забавената му реакция при възникналата опасност на пътя
и други, но не и със състоянието на гумите на автомобила. В мотивите на
решението също е посочено, че дължимото застрахователно обезщетение за
ищеца вследствие настъпилото застрахователно събитие е в размер на 14
272.50лв. Съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 3/22.IV.2019 г. на
ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 3/2016 г., решението по уважен частичен иск
за парично вземане се ползва със сила на присъдено нещо относно
правопораждащите факти на спорното субективно материално право при
предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до
пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право.
Следователно обективните предели на формираната сила на присъдено нещо
по горепосоченото и влязло в сила Решение № 233/***г. по гр.дело №
112/2***. по описа на Районен съд-Казанлък включват в своя обхват както
веднъж установения размер от 14 272.50лв. на дължимото застрахователно
обезщетение от настъпилото застрахователно събитие по договора за
имуществено застраховане „Каско и злополука”, така и неоснователността на
отказа на застрахователното дружество да заплати застрахователно
обезщетение, на основание т.14.5 от Общите условия за застраховка „Каско”-
наличие на умишлени или с груба небрежност действия, които са довели до
настъпване на застрахователно събитие. Т.е., след като с влязлото в сила
решение по гр.дело № 112/2***. по описа на Районен съд-Казанлък вече е
уважен изцяло предявения частичен иск в размер на 10 000лв., ответното
застрахователно дружество безусловно дължи остатъка от общо дължимата
сума до 14 272.50лв., или сумата 4 272.50лв., в какъвто размер е и
претенцията по настоящето дело. Видно от приложеното към настоящата
искова молба копие от талона на застрахования автомобил, същият е с
прекратена регистрация от 15.12.2***. С оглед разпоредбата на чл.390 ал.1 от
КЗ, от тази дата застрахователят е изпаднал в забава и следва да заплати
законната лихва върху главницата от 14 272.50лв. За доброволно платената
сума от 10 000лв. на 07.06.2023г., периодът на забава е 16.12.2***.-
07.06.2023г., а размерът на изтеклата законна лихва е 480лв. За остатъка от
претендираната главница по настоящето дело в размер на 4 272.50лв.,
периодът на забава е от 16.12.2***. до датата на предявяване на настоящата
претенция, като дължимата сума е 240лв. Следователно общият размер на
претенцията с правно основание чл.86 ЗЗД е 720лв.
3
Моли съда, да постанови съдебно решение, с което да осъди ответника -
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ“ АД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление област: С.(столица),
община: Столична, населено място: гр. С. п.к. 1000, р-н Средец, ул.“С.
Караджа“ 2, представлявано от М.П.И. заедно с всеки един от изпълнителните
директори да заплати на „***Д, с ЕИК:*********,със седалище и адрес на
управление: с. Ю. обл. Стара Загора, представлявано от управителя
А.Ф.А.К.Е. следните суми: 4 272.50лв, /четири хиляди двеста седемдесет и
два лева и петдесет стотинки/, представляваща разликата между присъдените
10 000 лева (десет хиляди лева) по гр.дело № 112/2***. по описа на Районен
съд-Казанлък и общо дължимите 14 272.50лв. /четиринадесет хиляди двеста
седемдесет и два лева и петдесет стотинки/, която разлика представлява
неизплатено, но дължимо от ответника застрахователно обезщетение по
застрахователен договор застрахователно обезщетение по застрахователна
полица за застраховки КАСКО и ЗЛОПОЛУКА № ***, с период на
застрахователно покритие от 13.10.2020г. до 12.10.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 4 272.50лв., считано от датата на
предявяване на иска до окончателното плащане на сумата и 2/
720.00лв./седемстотин и двадесет лева/, представляваща дължимата законна
лихва, от които 480лв. представляват дължимата законна лихва върху
доброволно заплатената главница от 10 000 лв. за периода 16.12.2***.-
07.06.2023г. - 240лв., представляват дължимата законна лихва върху
претендираната главница по настоящето дело в размер на 4 272.50лв. за
периода от 16.12.2***. до датата на предявяване на настоящата претенция. На
основание чл.127 ал.4 ГПК посочва следната банкова сметка за плащане на
всички дължими от ответника суми по делото: Д БАНК АД, IBAN /BGN :
BG47DEMI92401000149252, с титуляр „***Д и всички направени разноски по
производството, за които ще представят списък по чл. 80 от ГПК. В съдебно
заседание адвокат С. Т. моли съда да постанови решение при признание на
иска като съобрази направеното плащане в хода на производството и да
отхвърли исковете като погасени. Моли съда да присъди направените по
делото разноски съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
Застрахователно Акционерно Дружество „Армеец“, АД чрез процесуалния
представител юрисконсулт В. К. която заявява, че представляваното от нея
дружество признава иска предявен от ищеца и са готови да заплатят
претендираните в производството суми. Претендират съдебно-деловодни
разноски, както и юрисконсултско възнаграждение. Преди разглеждане на
делото в открито съдебно заседание е постъпила молба от юрисконсулт В.К.
в качеството й на пълномощник на ответното дружество, с която заявява, че
признава предявеният иск. Моли съда да приеме за безспорно установено, че
ответното дружество и изплатило на ищеца по посоченото в исковата молба
банкова сметка 5 300 лева, от който : 4 272.50 лева обезщетение за
имуществени вреди, 77.85 законна лихва за периода 07.07.2023- 25.08.2023г.,
720 лева мораторна лихва и 229.90 лева държавна такса за искова молба.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
4
ищеца.
В съдебно заседание на *** г. ищецът е направил искане за
постановяване на решение при признание на иска, поради което съдът е
прекратил съдебното дирене и е пристъпил към постановяване на решение,
съобразно признанието.
Съдът намира, че не са налице пречките за постановяване на решение
при признание на иска по чл. 237, ал. 3 от ГПК, тъй като признатото право не
противоречи и добрите нрави и е признато правото, с което ответника може
да се разпорежда.
Съгласно разпоредбата на чл.235, ал.3 ГПК при постановяване на
решението съдът е длъжен да вземе предвид и фактите, настъпили след
предявяване на иска, които са от значение за спорното право. Това означава,
че решението на съда следва да отразява фактическото положение към
момента на приключване на съдебното дирене, отчитайки настъпването както
на правопораждащи, така и на правопогасяващи факти. В този смисъл е и т.9
от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК.
С оглед на това въз основа на признанието на иска и извършеното в
хода на настоящото производство плащане от страна на ответника следва да
бъде постановено решение, с което предявените искове по чл. 405, ал.1 от
Кодекса за застраховането от „***Д, село Ю., община М. против ЗАД
„Армеец“ – С.бъдат отхвърлени.
По отношение на претендираните от страните разноски, съдът
възприема следното :
Относно възраженията на процесуалния представител на ответника за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца,
съдът намира следното:
Съгласно чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната
фактическа и правна сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част,
но не по-малко от минималния размер, предвиден в чл.36 от Закона за
адвокатурата /ЗА/. В чл.36 от ЗА е предвидено, че за размера на минималните
адвокатски възнаграждения Висшият адвокатски съвет приема Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съгласно т.3 на тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на ВКС по
тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК, при намаляване на подлежащото на
присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на
чл.78, ал.5 от ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №
1/09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до
5
предвидения в същата наредба минимален размер. Съгласно чл.7, ал.2, т.1 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. в редакцията й ДВ бр.88, от 04.11.2***. за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен
интерес възнагражденията са: при интерес от 1000 лева до 10 000 лева – 400
лева плюс 10 % за горницата над 1 000 лева т.е. размерът на минималното
адвокатско възнаграждение е 727.50 лева по предявения иск с правно
основание чл.405 , ал.1 от КЗ и 400 лева и 400 лева по иска с правно
основание чл.86 от ЗЗД. Размерът на минималното адвокатско
възнаграждение по двата иска е в общ размер на 1 127.50 лева без ДДС..
Видно от представените по делото пълномощно от 14.06.2***. договореното
и заплатено от ищеца на пълномощника му адвокат С. Т. е в размер на 1 000
лева без ДДС. Начисленият към адвокатското възнаграждение и заплатен от
страната ДДС при облагаема по ЗДДС услуга се явява разноски по смисъла
на чл.78 от ГПК, независимо дали страната получател на услугата има право
на данъчен кредит /Определение № 109 от 18.02.2016г по ч.т.д. №1983/2015г.
на I т.о на ВКС/. Видно от представените по делото пълномощно адвокатско
възнаграждение е в размер на 1 000 лева без ДДС и 1 200 лева с ДДС т.е.
договореното и заплатено от ищеца на пълномощника му възнаграждение е в
минималния размер. По изложените съображения съдът намира направеното
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за
неоснователно.
По изложените съображения съдът намира за основателно искането на
ищеца за присъждане на разноски, съгласно чл.78, ал.1 от ГПК. Съгласно
чл.78, ал.1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството
и възнаграждение за един адвокат, ако е имало такъв, се заплащат от
ответника съразмерно с уважената част от иска. Съдът намира, че заплатената
от ищеца държавна такса в размер на 299.90 лева е заплатена от ответника на
ищеца, видно от представеният по делото банков превод. От същия се
установява, че освен претендираното от ищеца вземане в общ размер на
4 992.50 лева е заплатена и сумата от 229.90 лева представляваща държавна
такса.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъде осъден ответникът да
заплати на ищеца направените по делото разноски в размер общо на 1 2000
лева, представляващи възнаграждение за един адвокат.
Съгласно чл.80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на
разноски, представя на съда списък на разноските най – късно до
приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен
случай тя няма право до обжалва решението в частта му за разноските. В
настоящия случай страните са представили списък на разноските.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
6
ОТХВЪРЛЯ предявения от „***Д, ЕИК:*********, със седалище и
адрес на управление село Ю., община М., представлявано от управителя
А.Ф.А.К.Е. против ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК121076907, със седалище и адрес
на управление град С. район „Средец“, улица „С. Караджа“ №2,
представлявано от изпълнителния директор М.П.И. иск с правно основание
чл.405 от КЗ за сумата 4 272.50 лева главница представляваща разликата
между присъдените 10 000 лева с решение № 112/2***. по описа на Районен
съд Казанлък от цялостното претенция в размер на 14 272.50 лева
представляваща застрахователно обезщетение по договор за имуществено
застраховане "Каско на МПС" от 12.10.2020 г., обективиран в застрахователна
полица №***, валидна за периода от *** г., за вредите от застрахователно
събитие на *** г. на лек автомобил марка „Пежо“ модел „508“, рег.
№СТ1869РМ, настъпило в гр.С. представляващо покрит застрахователен
риск, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.07.2023г до
окончателното изплащане, като погасен чрез плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „***Д, ЕИК:*********, със седалище и
адрес на управление село Ю., община М., представлявано от управителя
А.Ф.А.К.Е. против ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК121076907, със седалище и адрес
на управление град С. район „Средец“, улица „С. Караджа“ №2,
представлявано от изпълнителния директор М.П.И. иск за заплащане на
сумата в размер на 720 лева представляваща лихва за забава за периода
16.12.2***. до 07.07.2023г., като погасен чрез плащане.
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК121076907, със седалище и адрес на
управление град С. район „Средец“, улица „С. Караджа“ №2, представлявано
от изпълнителния директор М.П.И. за заплати на „***Д, ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление село Ю., община М., представлявано от
управителя А.Ф.А.К.Е. сумата от 1 200 лева, представляващи направени по
делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Стара Загора с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
7