Р Е Ш
Е Н И Е
гр.С., 19.08.2022 г.
СГС, VI-4 състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети май две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ЧОМПАЛОВ
При участието на секретар Донка Шулева, като разгледа т.д.N 591/2004 г., докладвано от съдия Никола Чомпалов, установи следното:
С решение от 05.04.2012 г. СГС по т.д.N 591/2004 г. се е произнесъл по искове с правно основание чл.79 ал.1, пр.2-ро ЗЗД и чл.82 ЗЗД, а по иска с правно основание чл.80 ЗЗД производството е прекратено. Решението в прекратителната част е обезсилено от въззивния съд, поради което производството по иска с правно основание чл.80 ЗЗД продължава да е висящо.
СГС е сезиран с искова молба от Сдружение „С.на С.в Б.“, с която е предявен срещу „Р.–М-91“ ЕООД иск с правно основание чл.80 ЗЗД, вр. с чл.420 ГПК /отм./, с който се иска ищецът да бъде бъде овластен от съда да извърши за сметка на ответника действията по довършване в цялост на сграда на седем етажа, находяща се в гр.С., ул.“Х.А.“ N 17, до уговорената степен на завършеност. Твърди се от ищеца, че е сключил с ответника договор във формата на нот.акт N 198, том I, дело N 261/1999 г., с който е учредил в полза на ответника правото на строеж върху УПИ VIII-9, кв.353, с площ от 606 кв.м., находящ се в гр.С., ул.“*****, a ответникът е поел насрещното задължение да построи в имота седеметажна сграда с два входа, мазета и подземни гаражи със застроена площ от 2 771 кв.м., от която 33 % се запазва в собственост на ищеца, а останалите 67 % се придобиват от ответника. Сочи се от ищеца, че ответникът се е задължил да извърши строителните работи по цялата сграда в завършен вид до Акт 16 на 30.08.2001 г., който падеж е уговорен в споразумение от 01.03.2000 г., но и към момента сградата не е завършена, защото е построена до етап „груб строеж“ с частично извършени довършителни работи. Подържа се, че сградата е неизползваема, защото не са изпълнени довършителни работи като мазилка, фасадни части, ел., ВиК и ОВИ инсталации, подови настилки, дограми, абонатна станция, трафопост, стълбище, асансьор, без които работи е невъзможно строежът да се приведе в експлоатация и да се издаде акт 16. Петитумът на иска за овластяване/разрешаване на ищеца да стори неизпълнените по договора заместими действия по извършване на строителни работи може да се изведе от уточнителна молба от 21.10.2015 г. на лист 551 –т.5, и уточнение в съдебното заседание на 29.09.2016 г. Иска се от ищеца да бъде овластен от съда да извърши действията по довършване на сградата до уговорената степен на завършеност, а нужната сума за тяхното извършване 985 326 лв. да е за сметка на ответника.
Ответникът оспорва предявения иск с възражението, че неизпълнението не се дължи на неговото поведение.
На страната на ищеца като трети лица помагачи са конституирани И.И.Д., Е.Т.Б.- Д., Т.И.Д., ЕТ“В.Ф.П.“, които изразяват становище в подкрепа на предявения иск.
Представен е нот.акт N 198, том I, дело N 261/1999 г., от който се установява, че между страните е сключен договор, по който ищецът в качеството на собственик е учредил в полза на ответника право на строеж върху УПИ VIII-9, кв.353, с площ от 606 кв.м., находящ се в гр.С., ул.“Х.А.“ N 17, срещу което ответникът е поел насрещното задължение да построи в имота до степен, годна за ползване, седеметажна сграда с два входа, мазета и подземни гаражи със застроена площ от 2 771 кв.м., от която ищецът запазва право на собственост върху офис N 1 на първи етаж с площ от 328,50 кв.м., офис N 2 на втори етаж с площ от 328,50 кв.м., склад на сутеренен етаж с площ от 69,50 кв.м., фоайе на партерен етаж с площ от 31,50 кв.м., гараж N 1 и гараж N 2 на сутеренен етаж, заедно с 33 % ид.части от абонатната станция. Уговорено е ответникът да придобие собствеността върху всички останали обекти от сградата.
Представено е допълнително споразумение от 01.03.2000 г. и график за строителство на обект ул.“*****, с което страните са уговорили ответникът да извърши строителни работи до приемане на сградата с акт 16 на 30.08.2001 г.
Представен е проект за
жилищно-административна сграда на ул.“Х.А.“ N 17.
Установява
се от заключението на СТЕ, депозирано на 28.02.2005 г., че сградата е изпълнена
до етап „груб строеж“ / с покрив/, че неизпълнените работи по цялата сграда
възлизат на 263 757 лв., а неизпълнените работи за обектите, които се
полагат на ищеца, възлизат на 76 919 лв.
Установява се от заключението на тройната СТЕ, депозирано на 03.06.2005 г., че стойността на неизпълнените работи по цялата сграда възлизат на 359 807 лв., а неизпълнените работи за обектите, които се полагат на ищеца, възлизат на 90 533 лв.
Установява се от заключението на СТЕ, депозирано на 07.03.2007 г., че окачената фасада на процесната сграда е изпълнена изцяло; монтирани са касите на интериорните врати, не е монтирана входна врат на офиса на първи етаж; изпълнени са общите ВиК проводи, но вътрешна водопроводна инсталация не е изпълнена и не са монтирани санитария и водопроводни кранове; изпълнени са циментови замазки; не са монтирани парапети по стълбищата; монтирани са външни парапети на балкони на офиса и на терасите в подпокривната част; завършена е вертикална планировка.
Установява се от заключението на СТЕ, депозирано на 09.03.2010 г., че неизпълнените работи по цялата сграда възлизат на стойност 436 020 лв., а неизпълнените работи за обекти на ищеца възлизат на 128 302 лв.
Установява се от заключението на СТЕ, депозирано на 22.11.2021 г., че към момента неизпълнените работи по цялата сграда възлизат на 684 742 лв., а неизпълнените работи, които са за обекти на ищеца, възлизат на 200 577 лв.
Установява се от заключението на тройната СТЕ, депозирано че към момента неизпълнените работи по цялата сграда възлизат на 985 326 лв., а неизпълнените работи, които са за обекти на ищеца, възлизат на 354 930 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на спора пред първоинстанционния съд е иск с правно основание чл.80 ЗЗД, вр. с чл.420 ГПК /отм./.
По допустимостта на иска. Според съда предявеният иск с правно основание чл.80 ЗЗД е процесуално допустим и по него се дължи произнасяне по същество. Искът е предявен от ищеца не в качеството на собственик на отделни обекти от сградата, защото не се твърди, че от качеството му на собственик произтича насрещното задължение на ответника дa извърши определени действия – престация за „facere”. Искът е предявен от ищеца на облигационно основание - в качеството на единствен възложител по сключен с ответника договор за изработка, по който ответникът е поел единствено към ищеца задължението да построи цялата страда до опредЕ. степен на завършеност – чл.21 ал.1, вр. с чл.261 ал.1 ЗЗД. При облигационния договор за изработка притежаването от възложителя на собственост е без значение за възникването, съдържанието и обема на права и задължения на страните. При договора за изработка обемът на правата и задължения на страните по него и тяхното съдържание произтича от постигнатото между възложителя и изпълнителя съгласие, а в този случай правото на собственост е ирелевантен факт за облигационната връзка.
Договорът за изработка с предмет построяване на сграда поражда валидно облигационно правоотношение и когато е сключен от възложител, който не е собственик на местото, респ. на обекти в бъдещата сграда. Когато възложителят по договора за изработка не е собственик на имота, в който ще се построи сградата, или не е собственик на обекти в самата сграда, възложителят на договорно основание притежава облигационното право да претендира точно изпълнение на задълженията за построяване на цялата сграда в завършен вид, независимо че след нейното построяване няма да получи собственост върху нея.
Правният интерес за ищеца от предявяването на иска произтича не от притежаването на право на собственост върху отделни обекти от сградата, а от съществуващото облигационно правоотношение по договор за изработка, по който ищецът в качеството на единствен възложител е поръчал на ответника да построи цялата сграда, а ответникът в качеството на изпълнител единствено и спрямо ищеца е поел задължението да построи в цялост процесната сграда в завършен вид – чл.21 ал.1 ЗЗД, вр. с чл.261 ал.1 ЗЗД.
Обстоятелството, че освен ищецът и други лица са собственици на отделни обекти в сградата, по никакъв начин не рефлектира върху облигационната връзка, защото и в този случай ищецът е единствен възложител по процесния облигационен договор и в това си качество само той има право да претендира ангажирането на договорната отговорност на изпълнителя, който единствено и спрямо ищеца е поел насрещното задължение да построи цялата сграда, а не само обектите, които са собственост на ищеца.
Трети лица, които са собственици на отделни обекти в сградата, не са страни по облигационното правоотношение с изпълнителя ответник, поради което те не са активно легитимирани да предявяват искове срещу ответника, основани на процесния договор. Притежаването от трети лица на собственост върху отделни обекти от сградата не им придава качеството на възложители по облигационния договор за изработка, сключен между ищеца и ответника, защото третите лица не са страни по него, а договорът на основание чл.21 ал.1 ЗЗД поражда действия само между страните.
Като краен извод – твърденията на ищеца са, че само той е страна като възложител по сключен с ответника договор за изработка, поради което съдът приема, че с предявяване на иска за завършване на цялата сграда ищецът не предявява за защита чужди материални права. Това е така, защото процесният договор за изработка не поражда в полза на други лица правата на възложител. В този случай по облигационния договор за изработка, който поражда относително действие – чл.21 ал.1 ЗЗД, вр. с чл.264 ЗЗД, ищецът в качеството на единствен възложител има право да претендира от ответника изпълнението на всички задължения по договора, а не само на задълженията за изграждане на обектите, върху които ищецът притежава правото на собственост.
По същество на спора. Установи се от представения по делото нот.акт N 198, том I, дело N 261/1999 г. и от сключеното на 01.03.2000 г. допълнително споразумение и график към него, че между страните е възникнало правоотношение от „смесен“ характер, по което ищецът е прехвърлил в полза на ответника правото на строеж върху УПИ VIII-9, кв.353, с площ от 606 кв.м., находящ се в гр.С., ул.“Х.А.“ N 17, срещу което ответникът е поел насрещното задължение да построи в имота до степен, годна за ползване, седеметажна сграда с два входа, мазета и подземни гаражи със застроена площ от 2 771 кв.м., от която ищецът запазва право на собственост върху офис N 1 на първи етаж с площ от 328,50 кв.м., офис N 2 на втори етаж с площ от 328,50 кв.м., склад на сутеренен етаж с площ от 69,50 кв.м., фоайе на партерен етаж с площ от 31,50 кв.м., гараж N 1 и гараж N 2 на сутеренен етаж, заедно с 33 % ид.части от абонатната станция, а ответникът придобива собствеността върху всички останали обекти от сградата.
Процесният договор, който е въведен като фактическо основание на иска, има комплексен, „смесен“ характер, защото съдържа елементи както на договор за продажба на вещно право на строеж, така и на договор за изработка. В този случай основният критерий за разграничаване на договора за изработка е предметът на задължението, поето от ответника. Една част от обективирания в нот.акт договор, ведно с допълнителното споразумение и график за строителство, има характер на договор за изработка, защото ответникът в качеството на изпълнител е поел задължението на свой риск да построи цяла сграда до степен, годна за ползване – с издаване на Акт 16. Поетото от ответника задължение има за предмет построяване както на обектите, върху които ищецът запазва собственост - офис N 1 на първи етаж, офис N 2 на втори етаж, склад на сутеренен етаж, фоайе на партерен етаж с площ, гараж N 1 и гараж N 2 на сутеренен етаж, така и на всички останали обекти от сградата. От сключеното към нот.акт допълнително споразумение от 01.03.2000 г. и от график за строителство на обект ул.“*****, в който е уговорено, че е неразделна част от нот.акт, се установява, че предмет на поетото задължение от ответника в качеството на изпълнител е да построи цялата сграда и да извърши по нея всички строителни работи, необходими за издаване на Акт 16.
От събраните по делото доказателства, преценени в съвкупност, се установи, че към настъпване на предвидения падеж – 30.08.2001 г., определен в график за строителство на обект ул.“*****, а и към датата на провеждане на устните състезания, ответникът в качеството на изпълнител по процесния договор за изработка не е изпълнил задължението си в цялост. Това е така, защото сградата е на етап „груб строеж“ и не са изпълнени строителните работи до уговорената степен на завършеност. Процесната сграда не е въведена в експлоатация, защото не е издадено разрешение за ползване по чл.177 ЗУТ от органите на ДНСК. Този фактическа констатация е достатъчна, за да се приеме, че ответникът в качеството на изпълнител по процесния договор за изработка е неизправна страна, която не е извършила дължимата престация в уговорения обем.
Фактическата констатация, че сградата не е построена до уговорената между страните степен на завършеност, се потвърждава и от заключенията на всички изслушани по делото СТЕ-зи, в които са посочени какви строителни работи не са изпълнени, както и че те следва да се извършат, за да се завърши в цялост сградата до степен, която да бъде годна за предвиденото в договора предназначение – чл.261 ал.1 ЗЗД.
Систематичното тълкуване на клаузата на т.II от нот.акт и на график за строителство на обект ул.“*****, който е уговорено, че е неразделна част от нот.акт, налага правния извод, че кредиторовият интерес на ищеца в качеството на единствен възложител по договора за изработка ще бъде удовлетворен, когато ответникът е изпълнил всички строителни работи, необходими за въвеждане на сградата в експлоатация и издаване на разрешение за ползване по чл.177 ЗУТ. Именно чрез построяване на цялата сграда с всички довършителни работи и с нейното въвеждане в експлоатация ответникът в качеството на изпълнител ще е изпълнил точно поетото единствено към ищеца задължение по чл.261 ал.1 ЗЗД. Обектите, които са собственост на ищеца - офис N 1 на първи етаж с площ от 328,50 кв.м., офис N 2 на втори етаж с площ от 328,50 кв.м., склад на сутеренен етаж с площ от 69,50 кв.м., фоайе на партерен етаж с площ от 31,50 кв.м., гараж N 1 и гараж N 2 на сутеренен етаж, ще са завършени до степен, годни за обитаване, когато и цялата сграда е завършена до такава степен, удостоверена с издадено разрешение за ползване по чл.177 ЗУТ.
Доколкото не се представиха доказателства за факти, които да сочат, че неизпълнението на задължението на ответника по чл.261 ал.1 ЗЗД се дължи на обективни факти, които стоят извън неговата воля, съдът приема, че неизпълнението е в причинна връзка с неправомерното поведение на ответника, който следва да отговаря за последиците от всички неизпълнени по договора задължения, а не само за последиците от неизпълнението на задължението да извърши строителни работи по обектите от сградата, които са собственост на ищеца. Както се спомена по-горе, ответникът е поел задължение спрямо ищеца да извърши всички строителни работи, които са необходими за построяване на цялата сграда до уговорената степен на завършеност чрез нейното въвеждане в експлоатация.
Ищецът има качеството на единствен възложител по сключения с ответника облигационен договор за изработка – чл.21 ал.1, вр. с чл.261 ал.1 ЗЗД, поради което има право да претендира отговорност за всички неизпълнени от ответника договорни задължения. Няма основание за извод, че ищецът има право да претендира отговорност само за неизпълнение на задълженията на ответника досежно обектите, върху които ищецът притежава собственост. Единствено ищецът /не той заедно с други лица/ е възложил на ответника построяването на цялата сграда до степен, годна за обитаване чрез въвеждане в експлоатация, защото само ищецът е страна по договора за изработка и сключеното към него допълнително споразумение с график за строителство на процесната сграда. Кредиторовият интерес на ищеца в качеството на възложител ще бъде удовлетворен, когато ответникът изпълни всички свои задължения по договора, а не само задължението да завърши обектите, които са собственост на ищеца.
Целеният от ищеца краен резултат, изразяващ се в построяване на цялата сграда в завършен вид и нейното въвеждане в експлоатация, не е изпълнен, поради което ищецът има право да иска на основание чл.80 ЗЗД да се разреши/овласти да извърши всички неизпълнени от ответника заместими действия по изработката.
Предявеният иск за разрешаване/овластяване
на ищеца в качеството на кредитор, който не е получил точно изпълнение на
дължимата по договора престация, се основава на
общото правило на чл.80 ЗЗД. Според
съда общото правилото на чл.80 ЗЗД не
стои в противоречие със специалната уредба по чл.265 ал.1 ЗЗД, която урежда
правата на възложителя при неточно изпълнение на задълженията за изработка. В
случая не е приложимо правилото „lex specialis derogat legis generalis“.
За
отношенията, породени от договор за изработка, се прилагат специалните правила
на чл.265 ал.1 и ал.2 ЗЗД, в които са
предвидени четири алтернативни правни средства за защита на правата на
възложителя, когато изпълнителят се
е отклонил от поръчката или ако изпълнената работа има недостатъци – възложителят има право да иска 1. 1.поправяне на
работата без заплащане;
2. заплащане на
разходите, необходими за поправката, или 3. намаление на възнаграждението и 4. да развали договора. В тази специална норма не е уредено правно
средство за защита при неизпълнение на задължението за изработка – когато
изобщо не е сторено дължимото действие и не е постигнат готов краен резултат.
Ето защо в този случай следва да намери приложение общото правило на чл.80 ЗЗД,
което е проявление на водещия принцип в облигационното право – принципа на
реалното изпълнение на задължението.
Следва да се спомене, че в хипотезата на чл.195 ал.1 ЗЗД, която стои най-близко
до процесния случай, е предвидена възможност при
продажба на вещ с недостатъци купувачът и без съдебно овластяване да отстрани
недостатъка, след което да претендира разходите. Доколкото в нормата на чл.265
ал.1 ЗЗД не е уредена такава възможност, възложителят на основание общото
правило по чл.80 ЗЗД има право да иска овластяване, защото като кредитор има
интерес да постигне целия престационен резултат,
дължим от изпълнителя по договора за изработка – завършване на сградата и
нейното въвеждане в експлоатация.
От заключението тройната СТЕ, депозирано на 11.05.2022 г., се установява, че към момента неизпълнените работи по цялата сграда възлизат на стойност 985 326 лв. Съдът намира, че това заключение следва да се зачете, защото то сочи към приключване на устните състезания реалния размер на разноските, които са нужни за извършване на фактическите действия по изпълнение на строителните работи. От тази сума обаче следва да се приспадне сумата от 128 302 лв., защото тя е заявена с осъдителния иск по чл.79 ал.1 ЗЗД за присъждане на обезщетение от неизпълнението, а освен това ищецът изрично в молба от 26.08.2016 г. признава, че за неизпълнение на задължението в този размер е получил защита с постановеното на 05.04.2012 г. решение. Разноските, които ответникът следва да внесе възлизат на 857 024 лв. – разлика между сумата от 985 326 лв. и заявената с иска по чл.79 ал.1, предл.2-ро ЗЗД сума за обезщетение от 128 302 лв.
Внесената държавна такса от ищеца по искове, по които е постановено прекратяване, не може да служи при последващо допуснато от съда увеличение, поради което ищецът следва да довнесе държавна такса от 2130,64 лв.
С оглед на изложеното съдът намира, че предявеният иск следва да бъде уважен.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
РАЗРЕШАВА на основание чл.80 ЗЗД на Сдружение „С.на С.в Б.“, ЕИК *****, гр.С., ж.к.“ Илинден“, ул. „Н.Ц.“ *****, да извърши за сметка на „Р.-М-91“ ЕООД, ЕИК *****, гр.С., ул. „*****, при спазване на нормативно установените изисквания и процедури всички фактически действия по изпълнение на строителни работи по разрешение за строеж N 99/01.02.2001 г. на Главен архитект на С., които са необходими за завършване и въвеждане в експлоатация с разрешение за ползване на седеметажната сграда, находяща се в гр.С., ул.“Х.А.“ N 17 - УПИ VIII-9, кв.353, по плана на гр.С., м.“Центъра“, с площ от 606 кв.м., с разгърната застроена площ на сградата от 2771 кв.м. по нот.акт и с разгърната застроена площ от 2882 кв.м. по одобрен на 19.01.2001 г. от СО Дирекция „Архитектура и градоустройство“ архитектурен проект и по одобрен на 22.05.2002 г. архитектурен проект „Частична преработка на „Жилищно-административна сграда“ за обект ул.“Х.А.“ N 17, гр.С., „Центъра“, кв.353, УПИ VIII-9, които са предмет на задължения по договор за изработка, обективиран в нот.акт N 198, том I, рег. 11932, дело N 261/1999 г. на нотариус Борис Янков, район на действие СРС, към който е сключено допълнително споразумение от 01.03.2000 г. с приложен „график за строителство на обект ул.“*****“, като ОСЪЖДА „Р.-М-91“ ЕООД, ЕИК *****, гр.С., ул. „*****, да плати предварително на Сдружение „С.на С.в Б.“, ЕИК *****, гр.С., ж.к.“ Илинден“, ул. „Н.Ц.“ *****, сумата в размер на 857 024 лв., която е нужна за извършване на действията, ведно със законната лихва от 06.04.2004 г. до окончателното плащане, както и да заплати съдебни разноски от общо 39 658 лв.
ОСЪЖДА
Сдружение „С.на С.в Б.“, ЕИК *****, гр.С., ж.к.“ Илинден“, ул. „Н.Ц.“ *****,
да заплати по сметка на СГС още 2130,64 лв. –държавна такса.
Решението е постановено при участието на трети лица, конституирани на страната на ищеца - И.И.Д., Е.Т.Б.- Д., Т.И.Д., ЕТ“В.Ф.П.“.
Решението може да се обжалва пред САС в 14-дневен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: