Решение по дело №2735/2019 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 2183
Дата: 17 декември 2019 г.
Съдия: Христо Йорданов Христов
Дело: 20197040702735
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

       2183                                          17.12.2019г.                                   гр. Бургас

 

В    ИМЕТО    НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на пети декември, две хиляди и деветнадесета година, в публично заседание в следния състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР Д.

                                                ЧЛЕНОВЕ:1.  ХРИСТО ХРИСТОВ

                                                                     2. МАРИНА НИКОЛОВА

секретар:  И. Л.

прокурор: Х.К.като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов  КАН дело № 2735 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

        

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, вр. с чл. 348 от НПК, вр. с чл. 208- чл. 228 от АПК.

Образувано е по касационната жалба от Районно управление-Приморско към ОД на МВР Бургас, против Решение № 119 от 10.09.2019г., постановено по НАХД № 257 по описа на Районен съд – Царево за 2019г., с което е отменено Наказателно постановление № 19-4635-000094/30.05.2019г. на началника на РУП-Приморско, с което на Т.Д.Д., за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, и за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1 пр.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10 лв.

В жалбата се излагат доводи, че необосновано въззивният съд е приел, че при установяване на нарушението и при издаване на НП са допуснати процесуални нарушения. Счита, че решаващите правни изводи са в противоречие с доказателствата по делото. Намира, че съдът невярно е приел за установено, че в НП са посочени две основания за издаването му – АУАН и постановление за прекратяване на наказателно производство. Иска се отмяна на атакуваното решение.

В съдебно заседание касаторът Районно управление-Приморско към ОД на МВР Бургас, редовно призован, не изпраща процесуален представител.

Ответникът по касацията – Т.Д.Д., в съдебно заседание не се явява и не се представлява.

Участващият в процеса представител на Окръжна прокуратура Бургас счита, че решението на районния съд следва да бъде оставено в сила.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество същата се явява основателна поради следните съображения:

За да постанови решението си районният съд е приел, че от съдържанието на НП е видно, че за описаното нарушение  е било образувано бързо производство за престъпление по чл.345, ал.2 от НК. Едновременно с това, в НП се сочило, че същото се издава на две основания – съставен акт и постановление за прекратяване на наказателно производство. Приел е, че при наличие на образувано наказателно производство е следвало производството по съставения АУАН да бъде прекратено с нарочен акт, което обаче не е сторено. Като е приел, че това е довело до незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление районният съд е отменил същото.

Касационната инстанция намира, че делото не е изяснено от фактическа страна, което се явява отделно и самостоятелно основание за връщане на същото за ново произнасяне на първоинстанционния съд. По-конкретно, настоящият съдебен състав счита, че в хода на въззивното съдебно производство не са събрани всички доказателства, необходими за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото.

Въззивният съд в решението си приема, че в наказателното постановление /НП/ е посочено, че се издава на две основания – съставен АУАН и постановление за прекратяване на наказателно производство. Видно от НП обаче, същото е издадено единствено и само въз основа на съставен АУАН. От представените и събрани по делото доказателства не се установяват данни за образувано наказателно производство от общ характер за установеното с АУАН нарушение, нито такова постановление за прекратяване на наказателно производство е приложено по делото.

Дори да се установи, че има образувано, в последствие прекратено, наказателно производство за същото деяние, водено паралелно с образувано административнонаказателно производство, това процесуално нарушение не е съществено, предвид последващата възможност за реализиране на административнонаказателната отговорност.

Въззивният съд, стигайки до извод за процедурно нарушение е приел, че не следва да обсъжда спора по същество. Въпреки че липсва изрично написан такъв извод, то видно от съдебното решение липсват мотиви изцяло в тази насока. Настоящият състав на касационния съд приема, че е налице визираното в чл.348, ал.1, т.2, във вр. с чл.348, ал.3, т.2, предложение първо от НПК касационно основание за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане на Районен съд град Царево от друг състав на съда, тъй като е налице липса на мотиви в атакуваното решение по съществото на спора.

При разглеждане на спора по същество от касационната инстанция, доколкото на първо място се ревизира постановения съдебен акт и на второ място издаденото наказателно постановление, то касационната инстанция е в невъзможност да извърши проверка на съдебното решение без изложени мотиви и съответно да прецени дали съдебното решение е правилно, с оглед приложение както на процесуалния, така и на материалния закон, тъй като би се явила първа инстанция по съществото на спора, което е недопустимо.

Предвид гореизложеното, Административен съд Бургас приема, че при постановяване на съдебното решение въззивният съд е допуснал съществено нарушение, което е основание за отмяна на атакуваното решение и за връщане на делото за ново разглеждане на Районен съд град Царево от друг състав на съда.

Воден от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. чл. 221, ал.2 предл. последно и чл. 222, ал. 2, т.1 от АПК , съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 119 от 10.09.2019г., постановено по НАХД № 257 по описа на Районен съд – Царево за 2019г.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд Царево.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1.

    

  

  2.