Р А З П О
Р Е Ж Д А Н Е
гр.
София, 31.05.2021 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-22 състав, в закрито заседание на тридесет
и първи май две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
като се запозна с т. дело № 2013 по
описа на СГС, ТО за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
С разпореждане
от 23.04.2021 г. на ищеца е дадена последна възможност да отстрани нередовности
на исковата молба по чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК, в едноседмичен срок от
съобщението. Указанията касаят
индивидуализация на предявения по делото иск, като на ищеца е указано да
отстрани несъответствията между изложените в исковата молба и в хода на процеса
фактически твърдения и посочи конкретно основание да претендира процесната сума
от ответника. От една страна ищецът претендира сумата от 65400 лева като
необходими средства за отстраняване на недостатъци по изградената от
ответниците дренажна система, а от друга страна се посочва, че тази сума е
стойността на цялата дренажна система с помпата, като ответниците са изпълнили
уговорените с договора изкопни работи, полагане на фракция и отводнителни
тръби, направа на централен отводнителен колектор, 2 шахти, както и доставка и
монтаж на помпата. Ищецът не е изложил по делото до момента и конкретни
фактически твърдения за конкретен недостатък на дренажната система, съответно
каква е стойността на разходите за неговото отстраняване. На ишеца е указано и
да уточни дали поддържа заявеното от
него искане, че иска намаляване на
възнаграждението на изпълнителя с тази сума, като в този случай съобрази, че
това е право на възложителя, което не се реализира със самостоятелен иск, а с
възражение /такова е следвало да бъде заявено по гр.д. № 13927/2017 г. по описа
на СРС, 72 състав/. Ищецът е следвало да уточни и дали твърди разваляне на
договора, както и дали има заплащане на цялата стойност на дренажната система,
а също така и да изложи фактически твърдения откъде произтича солидарната
отговорност на двамата ответници. Разпореждането на съда от 23.04.2021 г. е
изцяло съобразено с дадените с определение № 517/19.02.2021 г. на САС, по ч.
гр.д. № 3746/2020 г. указания, които имат задължителен характер за настоящия
състав.
Тези указания са
съобщени на ищеца на 10.05.2021 г., като в срока за тяхното изпълнение е
подадена молба от 14.05.2020 г., с която указанията на съда, касаещи уточняване
предмета на делото са останали неизпълнени. С тази молба отново се сочат
излаганите до момента противоречиви твърдения, като не се уточнява по безспорен
начин основанието на предявения иск. Напротив, ищецът продължава да излага
противоречиви фактически твърдения за основанието на иска –признава, че в хода
на процеса е изменил първоначално заявените от него твърдения, но отрича да е
налице изменение на основанието на иска, като заявява, че поддържа няколко
различни основания на иска, които следва да се разгледат при условията на
евентуалност/алтернативност. Така заявеното от ищеца искане не е съобразено с
обстоятелството, че предмет на делото е един иск, а не няколко такива, заявени
при условията на някакъв вид обективно съединяване, съответно с така изложените
твърдения и искане ищецът не индивидуализира основанието на приетата за
разглеждане по настоящето дело искова претенция. Ищецът счита, че указания по
реда на чл. 129, ал. 4 вр. ал. 2 от ГПК въобще не са необходими и изразява
несъгласието си с формираните от САС в отменителното определение изводи. Липсата
на безпротиворечиви твърдения относно основанието, на което се претендира
сумата от ответника, прави невъзможно за
Съда да изпълни задължението си да администрира делото, като определи предмета
на искането, с което е сезиран /даде
правна квалификация на искането/ и изготви доклад по реда на чл. 146 ГПК, съответно да определи
кои са релевантните за спора факти и
доказателства и предостави възможност на ответниците да организират и
проведат защитата си.
Предвид
неотстраняването на пречките за движение на процеса, Съдът намира, че исковата молба следва да
бъде върната, независимо от обстоятелството, че ищецът е направил процесуално
усилие да изпълни указанията на съда /с
молбата от 14.05.2020 г./. Администрирането на исковата молба от Съда, във
връзка извършването на проверка относно редовността й, съобразно чл. 127 и чл.
128 ГПК, не допуска осигуряването на повторна възможност за отстраняване на
нередовността й. Отстраняването следва да се извърши в дадения от Съда срок по
чл. 129, ал. 2 ГПК. След като ищецът не
е направил това и не е отстранил пречките за администриране на процеса, въпреки
дадените му от съда няколко възможности, то исковата молба следва да бъде
върната.
Мотивиран от
горното, Съдът
Р А З П О Р Е Д
И:
ВРЪЩА, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК,
исковата молба на „Д.х.“ ООД, във връзка
с която е образувано т. дело № 2013/2019
г. по описа на СГС, ТО, VІ-22 състав.
Разпореждането може да бъде обжалвано от ищеца, с частна
жалба пред Софийски апелативен съд, в едноседмичен срок от съобщаването му. Да
се изпрати препис от акта на страните по делото.
Съдия: