Р
Е Ш Е Н
И Е
гр.София, 05.07.2019г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
Членове: ЕВГЕНИ ГЕОРГИЕВ
ЕКАТЕРИНА СТОЕВА
разгледа докладваното от съдия Стоева ч.гр.д. №
4835/2019г. по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 435, ал. 2, т. 6 и т.7 ГПК.
Подадена е жалба на 17.01.2019г. от Д.М.Б.-длъжник по
изп.д.№ 20188580401095 по описа на ЧСИ У.Д., с район на действие СГС, против
постановление, обективирано в покана за доброволно изпълнение от 23.11.2018г.
по изпълнителното дело в частта за разноските от 1483.22лв., представляващи адвокатско
възнаграждение на взискателя и такси по тарифата към ЗЧСИ.
Подадена е и жалба на 30.01.2019г. от длъжника Д.Б.
против постановление от 18.01.2019г. на ЧСИ У.Д., за отказ да прекрати изп.д.№ 20188580401095.
В двете жалби длъжницата излага, че с влязло в сила
съдебно решение е осъдена да премахне метални колони за парапети и тента, както
и да възстанови разрушена замазка на тераса, изградена върху покрива на зимна
градина, намираща се на първи етаж от източната страна на жилищна сграда в УПИ
в гр.София, ул.*******, както и осъдена да заплати разноски по делото от
1387.70лв. Въз основа издаден изпълнителен лист взискателят Д.Ш., собственик на
имота, подал молба и на 06.06.2018г. било образувано изп.д.№ 20187830400140 по
описа на ЧСИ И.Ч., с район на действие СГС, по което й връчена покана за
доброволно изпълнение. В предоставения в нея срок твърди да е изпълнила
действията и представила на ЧСИ доказателства за това, а на 18.07.2018г. „Първа
инвестиционна банка“ АД наредила превод от разплащателната й сметка по сметка
на ЧСИ сумата 2535лв., с което твърди към тази дата да е изпълнила в цялост
задълженията произтичащи от осъдителното съдебно решение. Изпълнителното дело
било прекратено от ЧСИ И.Ч. на основание чл.433, ал.1, т.2 ГПК по писмено
искане на взискателя и с постановление от 24.07.2018г., като на основание
чл.433, ал.3 ГПК съдебния изпълнител служебно вдигнал запора и върнал на
жалбоподателката преведената от банката сума. Въз основа изпълнителния лист
взискателят подал нова молба, по която образувано изп.д.№ 20188580401095 по
описа на ЧСИ У.Д., с район на действие СГС, по което отново й била връчена
покана за доброволно изпълнение. Твърди също, че предприела действия по плащане
на сумата по съдебното решение от 1387.70лв. чрез изпращане на два пъти
пощенски запис на постоянния адрес на взискателя, съвпадащ с този на имота,
както и по телепоща го уведомила за паричния превод, но последният не го
потърсил и сумата й била върната. Отправила му и нотариална покана за явяване
пред нотариус за плащане, която била получена, но отново не се отзовал.
По изложеното счита, че след като е изпълнила
доброволно действията по осъдителното съдебно решение взискателят не е имал основание
да образува ново изпълнително дело, съответно същото подлежи на прекратяване на
основание чл.433, ал.1, т.1 ГПК и с подадената на 30.01.2019г. жалба обжалва
отказа на съдебния изпълнител за това. С оглед твърденията да е била
добросъвестна и направила всичко възможно да погаси чрез плащане и сумата от
1387.70лв., задължение останало неизпълнено поради забава на кредитора, счита,
че не е дала повод за образуване в тази част и на второто изпълнително дело,
поради което не дължи на взискателя разноски, съответно такси на ЧСИ. С жалбата
от 17.01.2019г. моли съдът да отмени постановлението на ЧСИ У.Д. по разноските,
евентуално да намали възнаграждението за адвокат на взискателя до сумата 200лв.
за образуване на изпълнително производство. Претендира разноски.
Взискателят Д.П.Ш.счита жалбите за неоснователни с
възражение длъжницата да не е изпълнила задълженията по съдебното решение, а
извършила незаконно строителство, с което му причинила нови вреди. В тази
връзка твърди, че върху покривната плоча на терасата, която била по-тънка и не
можела да понесе допълнително натоварване, били положени тонове циментов
разтвор без да бъдат съобразени последствията от тези действия и без
изискуемите строителни книжа по ЗУТ. Не била възстановена и хидроизолационната
замазка на покрива. В резултат от действията на длъжницата покривната плоча
била опасно претоварена, а по тавана на жилището на взискателя, което се
намирало отдолу, се образували пукнатини и влажни петна. Сочи, че прекратяването
на първото изпълнително производство било провокирано от несъгласие с
бездействието на ЧСИ И.Ч. да представи дневника за изпълнение на СМР от
длъжника. Отрича да е получавал покана от ЧСИ И.Ч. за получаване на посоченото в изпълнителния
лист парично задължение. Моли жалбите да се отхвърлят с присъждане в негова
полза на разноски в настоящото производство.
В мотивите си съдебният изпълнител изразява становище
за неоснователност на жалбите.
Съдът, след като разгледа жалбите и
прецени данните по делото, намира следното:
Жалбите са подадени в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от
легитимирано лице и против подлежащи на обжалване актове на съдебния изпълнител
/чл. 435, ал. 2, т.6 и т. 7 ГПК/, поради което са процесуално допустими.
С влязло в сила решение по в.гр.д.№ 4906/2016г. по
описа на СГС Д.Б. е осъдена да премахне метални колони за парапети и тента,
както и да възстанови разрушена замазка на тераса, изградена върху покрива на
зимна градина, намираща се на първия етаж от източната страна на жилищна сграда
в УПИ, находяща се в гр. София, ул. „*******, собственост на Д.Ш., както и да
му заплати сумата от 1387.70лв. разноски за исковото производството пред всички
съдебни инстанции. Не е спорно, че по молба на взискателя Д.Ш. било образувано
изп.д. № .№ 20187830400140 по описа на ЧСИ И.Ч. с постановление от 14.06.2018г., по което на
длъжницата била връчена покана за доброволно изпълнение с предоставен
двуседмичен срок за изпълнение на действията и заплащане на сумата по съдебното
решение. На 12.07.2018г. депозирала молба пред ЧСИ с искане за прекратяване на
производството поради изпълнение на осъдителното решение в частта за премахване
на колоните за парапети, тента и възстановяване на замазката и представила
доказателства за това-протокол и снимков материал за извършени
строително-монтажни работи, както и фактури за закупени материали за замазка
/стр.17-25/. На това искане взискателят възразил /стр.84/ с твърдението, че
осъдителното решение в тази част не е изпълнено, защото наетите от длъжницата
лица положили циментов разтвор върху покривната плоча в нарушение на нормите на
ЗУТ, некачествено, без поставена хидроизолация и по начин прекомерно натоварващ
покривната плоча, което създава опасност от срутване с приложен снимков
материал.
Не е спорно, че изп.д.№ 20187830400140 по описа на ЧСИ
И.Ч., с район на действие СГС, е прекратено на 24.07.2018г. на основание
чл.433, ал.1, т.2 ГПК по писмено искане на взискателя и с постановление от
посочената дата /това е отбелязано и на гърба на изпълнителния лист/.
По молба на взискателя от 24.10.2018г. въз основа
изпълнителния лист било образувано изп.д.№ 20188580401095 по описа на ЧСИ У.Д.,
с район на действие СГС, с която възложил на съдебния изпълнител по чл.18 ЗЧСИ да
предприеме действия по негова преценка във връзка с изпълнение на постановеното
от съда, като отбелязъл, че точното изпълнение на решението в частта за
осъществяването на фактическите действия следва да бъде съобразено с проектното
състояние на обекта, т.е. да бъде възстановен в състоянието преди признатите за
незаконни действия на Д.Б.. В условията на евентуалност поискал да му бъде
възложено тяхното извършване на разноски на длъжника. Поискал и изпълнение по
отношение присъдените с решението разноски, като едновременно с това претендира
разноските по изпълнението. Молбата е подадена от упълномощен адвокат, на
когото заплатил възнаграждение от 1200лв.
видно от приложения договор за правна защита и съдействие от
24.10.2018г.
След образуване на делото и във връзка със
задължението за парична сума ЧСИ У.Д. наложила запор върху сметките на
длъжницата открити в „Първа инвестиционна банка“ АД /запорни съобщения от
23.11.2018г./, както и била изпратена покана за доброволно изпълнение, връчена
на 11.01.2019г. В същата е посочено заплащането на следните суми:
1387.70лв.-присъдени със съдебното решение разноски, 1200лв. възнаграждение за
адвокат на взискателя и 283.22лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ.
С молба по делото от 17.01.2019г. длъжницата поискала
прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.1 ГПК
по съображения, че изпълнила доброволно действията, за които е била осъдена с
решението на съда още при първото образувано изпълнително дело при ЧСИ И.Ч.,
както и заявила, че е направила опити да плати сумата на взискателя, но поради
бездействието му да бъде удовлетворен е изпаднал в забава, поради което и с
позоваване на чл.78, ал.2 ГПК не следва да дължи разноски по това изпълнение.
Жалбоподателката е представила извлечение от банковата
си сметка /стр.26/, в което е посочен превод на дата18.07.2018г. по сметка на
ЧСИ И.Ч. на сумата 2535лв. с посочено като основание номера на изпълнителното
дело. Представила е и доказателства за изпращане на два пъти чрез пощенски
запис на сумата 1387.70лв., който й бил върнат поради неполучаването му от
адресата в срок от 20 календарни дни. Представена е още нотариална покана /стр.35/, с която го поканила на определен
ден и място да му заплати посочената сума, получена от съпругата на взискателя
на 01.01.2018г. Видно от приложения констативен протокол № 76, том V, вх.рег.№
1040/2018г. на нотариус И.И.-Ж., с район на действие СРС, взискателят или
упълномощено от него лице не се е явило.
При така установеното от фактическа страна, съдът
намира от правна следното:
Предмет на изпълнение според влязлото в сила съдебно
решение по уважения негаторен иск по чл.109 ЗС и издадения въз основа на него
изпълнителен лист са задължения за извършване на фактически действия и за
заплащане на парична сума. Фактическите действия се изразяват в премахване от
длъжника на метални колони за парапети и
тента, както и да възстанови разрушена замазка на тераса, изградена върху
покрива на зимна градина, намираща се на първи етаж от източната страна на
жилищна сграда в УПИ в гр.София, ул.*******. Тези действия са заместими и се изпълняват
по реда на чл.526 ГПК, а в случай на неизпълнение от длъжника взискателят може
да бъде оправомощен да ги извърши за негова сметка.
Подлежащите на изпълнение действия
са определени с диспозитива на съдебното решение, възпроизведени в
изпълнителния лист, и само те могат да бъдат предмет на принудително
изпълнение. Взискателят не може да иска осъществяване на други действия или такива
нахвърлящи предмета на изпълнението, съответно длъжникът не може да изпълни по
различен от посочения от съда начин. В тези граници се простират и правомощията
на съдебния изпълнител.
В случая от доказателствата се
установи, че длъжницата е изпълнила доброволно действията по премахване металните
колони за парапети и тента и възстановяване разрушената замазка на терасата към
м.07.2018г. още по време на висящността
на първото образувано изп.д.№ .№ 20187830400140 по описа на ЧСИ И.Ч.. Това означава, че съдебното решение
в тази част е било изпълнено и за взискателя не е имало основание да търси
отново изпълнение на същите действия чрез образуваното по-късно изп.д.№
20188580401095 по описа на ЧСИ У.Д. /24.10.2018г./.
Доводите на взискателя за
некачествено и в нарушение на строителните правила и норми изпълнение по
отношение замазката на покривната плоча и в тази връзка твърдение за причинени
вреди на собствения му имот не могат да се
приравнят на пълно неизпълнение и да послужат като основание за продължаване на
принудителното изпълнение по реда на чл.526 ГПК. Ако и от част от действията в изпълнение
на решението длъжницата отново е нарушила правото му на собственост и/или причинила
вреди на имота му, той разполага с правото да ангажира отговорността й чрез иск
по чл.109 ЗС или осъдителен иск за вреди по чл.45 ЗЗД, защото се касае до ново
фактическо положение, необхванато от силата на пресъдено нещо. Приемането на
противното би довело до недопустимо нахвърляне предмета на изпълняемото право и
задължаване на длъжника по принудителен път да осъществява /или повтаря/ действия
докато взискателят прецени, че съответстват на решението и удовлетворяват интереса
му, по повод на който е постановено. Допълнително следва да се посочи, че
съдебното решение не указва по какъв начин длъжницата следва да възстанови
замазката на покривната плоча, в частност не е посочено, че трябва да бъде с
поставена хидроизолация, поради което и в тази част доводите на взискателя са
неоснователни.
След като длъжницата е изпълнила в
пълен обем съдебното решение и то по време преди образуване на изп.д.№ 20188580401095
по описа на ЧСИ У.Д. е налице основанието по чл.433, ал.1, т.1 ГПК за
прекратяване на изпълнителното производство. Отказът на ЧСИ с постановление от
18.01.2019г. е незаконосъобразен, поради което подлежи на отмяна и в
упражняване правомощията на съда за разрешаване спора по същество това
изпълнително дело следва да се прекрати.
По отношение жалбата против
постановлението на ЧСИ, обективирано в поканата за доброволно изпълнение, в
частта за разноските, съдът намира следното:
Разпоредбата на чл.79 ГПК регламентира
отговорността за разноски в изпълнителното производство като установява, че
длъжникът отговаря за тях, освен когато делото се прекрати съгласно чл.433 ГПК
/длъжникът не е дал повод за предявяване на изпълнителния лист, защото е изпълнил
преди това/, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното
производство, когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или
отменени от съда и когато разноските се отнасят до изпълнителни способи, които
не са приложени. Тя е част от общите правила за разпределение отговорността за
разноски по ГПК, в основата на които е правото на едната страна да иска,
съответно задължението на другата страна, дала повод за образуване и водене
делото, да плати направените разноски.
Представените към жалбата доказателства установяват,
че длъжницата е направила няколко опита да заплати на взискателя сумата по
изпълнителния лист по време преди образуване на изпълнителното дело-да пъти чрез
изпращане на пощенски запис и връчена нотариална покана, както и в рамките на
предходно образуваното изпълнително дело чрез превод на сумата по сметка на ЧСИ
И.Ч., но поради бездействието на взискателя, съответно връщане обратно от ЧСИ
на внесената парична сума такъв погасителен ефект не е настъпил. Видно е, че паричната
сума по пощенските записи е върната на жалбоподателката по причина, че не са
потърсени от взискателя в рамките на 20-дни според правилата на пощите за
парични преводи, а въпреки надлежно връчената нотариална покана на посочените в
нея дата, място и час взискателят или упълномощено от него лице не се е явил за
да получи изпълнение. Тези обстоятелства доказват изразена от длъжницата
готовност и реално предприети в тази посока действия да изпълни паричното
задължение, съответно доказват недобросъвестното поведение на взискателя, който
не е оказал необходимото съдействие на длъжника за изпълнение /арг. от чл.95 ЗЗД/. При
неизпълнение длъжникът се освобождава от последиците на забавата, а в тежест на
кредитора остават необходимите разноски, които е направил поради собствената си
забава /чл.96, ал.2 ЗЗД/. Това поведение на взискателя сочи на злоупотреба с
права по чл.3 ГПК изразяващи се в образуване на второ по време изпълнително
дело за това парично задължение, макар и водещият му интерес от него да е било
изпълнението на решението в обсъдената по-горе част. Обективно е могъл при
създадените от длъжницата предпоставки да получи изпълнение, вместо което
прибегнал до принудителни действия. Същевременно обаче, въпреки забавата на
взискателя паричното задължение и към момента съществува при липса на твърдения
и ангажирани доказателства да е платено в срока за доброволно изпълнение,
поради което не е налице основание за приложение разпоредбата на чл.79, ал.1,
т.1 ГПК.
Съгласно чл.10, ал.1, т.1 и т.2 от
Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
за процесуално представителство, защита и съдействие на страната по
изпълнително дело възнаграждението е 200лв. за образуване на изпълнително дело
и 1/2 от съответните размери посочени в чл. 7, ал. 2 за процесуално
представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания /т.2 според
приложимата редакция на нормата към 2014г./. В случая взискателят е подал молба
за образуване на изпълнителното производство чрез упълномощен адвокат, поради
което му се следват разноски за адвокатско възнаграждение в минимално
установения размер по чл.10, ал.1, т.1 от наредбата от 200лв. Тази норма не
обвързва размера с броя и/или вида на изпълняемите права, поради което
независимо от извода за прекратяване на изпълнителното производство в частта
относно изпълнението по чл.526 ГПК, в частта касаеща паричното задължение за
сумата 1387.70лв. на взискателя се следват разноски за платено адвокатско
възнаграждение от 200лв. /в приложения договор за правна защита и съдействие
възнаграждението е уговорено общо, а не за отделните изпълняеми права/.
В молбата взискателят е направил изявление за
овластяване на съдебния изпълнител по чл.18 ЗЧСИ да избере способа за
изпълнение с конкретизация относно изпълнението в частта за изпълнение на
фактическите действия, включително с овластяването му да ги извърши за сметка
на длъжника, за което на адвоката би се дължал минимален размер на
възнаграждението по чл.10, ал.1, т.4 от наредбата от 200лв., но с оглед
изводите на съда за прекратяване на изпълнителното производство в тази част
такова по арг. от чл.79, ал.1, т.3 ГПК не би следвало да се дължи. Не е поискан
конкретен изпълнителен способ по отношение паричното задължение, но в рамките
на посоченото овластяване ЧСИ е наложил запор върху сметките на длъжницата в
банка. Това обуславя извод, че освен за образуване на изпълнително дело на
взискателя се дължат разноски за адвокатско възнаграждение и по чл.10, ал.1,
т.2 от наредбата, което е в минимален размер от 327.14лв. или заедно с
образуване на делото общо 527.14лв. Доколкото обаче изпълнителното дело относно
паричното задължение е в своя начален етап /връчена покана за доброволно
изпълнение/ и не е известно дали впоследствие няма да се наложат още
изпълнителни действия съдът намира, че длъжницата следва да поеме разноски на
взискателя за платено адвокатско възнаграждение от общо от 600лв., до който
размер възнаграждението следва да се намали.
Начислените от ЧСИ такси в размер на 283.22лв. са
определени в съответствие с Тарифата за таксите към ЗЧСИ и при липса на
конкретно наведени възражения съдът намира жалбата в тази част за
неоснователна.
Независимо от изхода на делото не следва да се
присъждат разноски за настоящото производство, тъй като предмет на съдебна
проверка по реда на обжалването са действия на съдебния изпълнител. Последният
не е страна в съдебното производство по обжалване действията и актовете му,
поради което общия ред за присъждане на разноски предвиден в чл.78 ГПК е
неприложим.
Водим от горното Софийски градски съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на длъжника Д.М.Б., ЕГН**********,
с адрес ***, и съдебен адрес ***, партер, постановление от 18.01.2019г. на ЧСИ У.Д.,
за отказ от прекратяване на изп.д.№ 20188580401095 в частта относно
задължението по изпълнителен лист от 05.06.2018г. да премахне метални колони за парапети и тента,
както и да възстанови разрушена замазка на тераса, изградена върху покрива на
зимна градина, намираща се на първи етаж от източната страна на жилищна сграда
в УПИ в гр.София, ул.*******, вместо което постановява:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл.433, ал.1, т.1 ГПК изп.д.№
20188580401095 по описа на ЧСИ У.Д., с район на
действие СГС, в посочената част.
ОТМЕНЯ по жалба на длъжника Д.М.Б., ЕГН **********,
с адрес ***, и съдебен адрес ***, партер, постановление, обективирано в покана
за доброволно изпълнение от 23.11.2018г. по изп.д. № 20188580401095 по описа на
ЧСИ У.Д., в частта за разноските, вместо което постановява:
НАМАЛЯВА разноските на взискателя Д.П.Ш., ЕГН
**********, с адрес ***, за адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство по изп.д. № 20188580401095, по описа на ЧСИ У.Д., на сумата 600лв.
ОСТАВЯ без уважение жалбата на длъжника Д.М.Б.
против постановление, обективирано в покана за доброволно изпълнение от
23.11.2018г. по изп.д. № 20188580401095 по описа на ЧСИ У.Д., за разноските в
останалата част.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.