РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Административен съд Пловдив

 

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

№ 1473

 

гр. Пловдив, 09 юни 2023 год.

 

 

            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПЛОВДИВ, І отд., Четиринадесети състав в закрито заседание на девети юни през две хиляди двадесет и трета година в състав:

 

                                   АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:   ВЕЛИЧКА Г.

                                                                       

като разгледа докладваното от съдията административно дело № 654 по описа на съда за 2023 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248 ГПК във връзка чл.144 от АПК.

Образувано е по искане, обективирано в молба от 30.05.2023 г., подадена от пълномощника жалбоподателите - адв. Д.А. за изменение на решението, в частта му за разноските, като бъде присъден пълния размер на заплатеното адвокатско възнаграждение съобразно претендираното, а именно същият да се определи на база материален интерес, който се явява такъв за жалбоподателя Т.Т. в размер на 4023 лв., а за жалбоподателката Х.С. – в размер на 1665 лв.

Ответникът, по реда и в срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, депозира писмен отговор, с който оспорва основателността на искането.

Искането е допустимо.

Направено е от легитимирана страна и при спазване на едномесечния срок от постановяването на необжалваемото решение. По делото в преклузивния срок - до приключване на устните е приложен и списък на разноските по чл. 80 от ГПК, вр. чл. 144 АПК.

Разгледано по същество, искането е неоснователно, по следните съображения.

 Съдът поддържа всички изложени в мотивите към решението съображения за размера на дължимите разноски, вкл. и тези, че при определяне на минималния размер на адвокатско възнаграждение е приложима нормата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г., относима към административните дела без определен материален интерес.

В съдебната практика на Административен съд- Пловдив по въпроса дали делата от вида на процесното са дела с материален интерес или не, е последователна и трайна. Приема се, че не се касае за дела с материален интерес.

В тази връзка следва да се посочи следното:

Няма легална дефиниция на термина "материален интерес" по смисъла на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.  Изискването на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. е материалният интерес да е "определен". Моментът, към който следва да бъде определен е моментът на подаване на жалбата. В случая, като материален интерес не може да се разбира определеният със заповедта размер на обезщетение, тъй като потвърждаването му от съда обуславя неоснователност на жалбата и отрича правото за разноски на жалбоподателя /чл. 143, ал. 1 и ал. 3 АПК/. Като материален интерес не може да се разбира и разликата между определения в заповедта и определения от съда по-висок размер на обезщетение чрез изменение на заповедта за отчуждаване в тази  част. Подобно виждане би довело до липса на предвидимост при определяне на възнаграждението към момента на подаването на жалбата. Към момента на подаване на жалбата не е безспорно какъв е размерът на равностойно парично обезщетение за отчуждавания имот, нито размерът на равностойно парично обезщетение се заявява с жалбата до съда, за да служи като база за определяне на метериалния интерес, както и при преценката за основателност на жалбата.

На следващо място съдебното решение относно определено обезщетение по чл.27 от ЗОС  няма осъдително действие. В същото време е налице специфично задължение, тъй като определеният със съдебното решение размер на обезщетение не води до неговата изискуемост спрямо общината. То не подлежи и на принудително изпълнение – по аргумент от чл. 29, ал. 6 ЗОС. Съгласно цитираната разпоредба, ако в 6-месечен срок от влизането в сила на заповедта по чл. 25, ал. 2 или на съдебното решение дължимото парично обезщетение не бъде преведено по сметка на собственика на имота, кметът на общината отменя заповедта за отчуждаването по искане на собственика.

Предвид изложеното, съдът намира искането за неоснователно, поради което ще следва да се остави без уважение.

Ето защо на основание чл.144 АПК във връзка с чл.248 ГПК, Административен съд Пловдив, І отделение, ХІV състав,

 

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане по чл.248 ГПК по молба вх.№ 11847 от 31.05.2023 г. от адв. Д.А. за изменение на решение № 906 от 17.05.2023 г. по адм.д.№ 654 от 2023 г. по описа на Административен съд - Пловдив, в частта за разноските.

Определението е окончателно и не може да бъде обжалвано – чл. 248, ал. 3, изр. 2-ро ГПК и чл. 27, ал. 6 ЗОС.

 

 

                               АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: