Мотиви към
Решение № 666/22.06.2020
г. по НАХД № 2070/2020 г. по описа на Районен съд - Бургас.
Производството е
по реда на глава XXVIII от НПК и е образувано по внесено от Районна прокуратура -
Бургас постановление, с което се прави предложение за освобождаване от
наказателна отговорност на Н.М.М., ЕГН **********, като се предлага налагане на административно наказание,
за това, че на 08.03.2019 г., в гр. Бургас, на кръстовище на ул. „И.Б.” и ул. „С.П.”,
при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка “Шкода”,
модел „Фабия”, с peг. № *******, нарушил правилата за движение в ЗДвП, а именно
разпоредбите на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, чл. 20,
ал. 2 от ЗДвП, чл. 25, ал. 1 от ЗДвП и чл. 116 от ЗДвП, като при маневриране -
завой наляво от ул. „С.П.“ в посока бул. „Демокрация”, не пропуснал косо
пресичащата по ул. „И.Б.“, на необозначено за целта място, придвижваща се с
помощно средство – бастун, пешеходка М.Т.Х., ЕГН **********, с което допуснал
пътно-транспортно произшествие и причинил по непредпазливост на М.Т.Х., ЕГН **********,
средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на ляв голям пищял /тибия/ в
проксималиата и дистална части, довело до трайно затруднение в движението на
левия крак за срок от около 4-5 месеца – престъпление
по чл. 343, ал. 1, б. „б”, вр. чл. 342, ал. 1 от НК.
В съдебно
заседание представителят на БРП редовно призован се явява. Поддържа
предложението и моли за налагане на наказание по реда на чл. 78а от НК.
Защитникът на
обвиняемия прави искане за налагане на минимално наказание.
Обвиняемият редовно
призован се явява лично. Признава фактическата обстановка, така както е описана
в предложението на прокурора и моли за налагане на минимално наказание.
Съдът, след като
обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по отделно и в
тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 от НПК,
намери за установено следното.
От фактическа
страна:
Обвиняемият Н.М.М.
е роден на *** г., в гр. П., с адрес: гр. *******************************,
български гражданин, със средно образование, женен, работи като готвач в ресторант
„М.“ в гр. Н., правоспособен
водач на МПС от 1994 г.
От справката за съдимост е видно, че към момента на
деянието обвиняемият не е осъждан и не
е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78 от НК.
На 08.03.2019 г.,
около 07,30 часа, в гр. Бургас, обв. М. потеглил с автомобила си - „Шкода
Фабия“, с peг. № *******, от ул. „С.П.“, където живеел, в посока ул. „И.Б.“ в
централната част на града. Приблизително по същото време, около 07,45 часа, в
района се намирала и придвижващата се с бастун пешеходка - св. М.Х., която си
закупила закуска от павилион за закуски. Обвиняемият М. предприел навлизане на
Т- образното кръстовище между двете улици, като на 5,40 метра върху десния
тротоар, преди кръстовището с ул. „И.Б.“, се намирал поставен знак Б2 „Спри!
Пропусни движещите се с предимство!“. Свидетелката М.Х. обаче също в този
момент предприела пресичане по ул. „И.Б.“, косо, отдясно наляво пред управлявания
от обв. М. автомобил. На конкретното място нямало обозначение с пешеходна
пътека. Свидетелката Х. се придвижвала трудно с помощта на бастун, поради
пареза на дясната страна, крак и поставени импланти във врата. Обвиняемият М.
не видял св. Х. и при навлизане в кръстовището с ляв завой по ул. „И.Б.“ към
бул. „Демокрация“ и при равноускорително движение след спирането на знака Б2
със скорост от около 18,7 км/час последвал удар със същата в предната лява
половина на автомобила. От удара св. Х. паднала на земята и към нея се стекли хора
да й помогнат. Обвиняемият М. също излязъл от автомобила си, позвънил на тел.
112 и заедно с другите хора се включил в преместването на пострадалата от
пътното платно на тротоара пред магазин „Болеро“ до идването и на Спешна помощ.
На място пристигнали полицейските служители св. О.А.и св. Д.К.. Те извърши
проверка на обв. М. за употреба на алкохол, като резултат бил отрицателен. Свидетелката Х. била откарана в МБАЛ гр.
Бургас. Обвиняемият обяснил на полицаите, че е бил заслепен от слънчевата
светлина и не видял св. Х..
В резултата на
настъпилия инцидент, на св. Х. били причинени телесни увреждания, които
съгласно изготвената по делото съдебномедицинска експертиза /л. 33-34, л.
148-150 от ДП/ се изразяват в счупване на ляв голям пищял /тибия/ в
проксималната и дистални части, наложило оперативна намеса и поставяне на
метална остеосинтеза. Получила възпаление на оперативния цикатрикс, което наложило
екстракция на имплант. Причинено й било трайно затруднение движението на левия
крак за срок от 4-5 месеца при обичаен ход на оздравителния процес. Посочено е,
че пострадалата е с радикулерен синдром и увреждане на междупрешленните дискове
в шийния отдел с метални импланти на прешлените в шийния отдел, което след
произшествието се е задълбочило до развитие на квадрипареза, но в медицинската документация
липсват данни за лечението и за изхода от него.
От изготвената по
делото съдебна авто-техническа експертиза се установява, че причините за пътно-транспортното
произшествие се дължат на поведението на обв. М. и св. Х., тъй като М. не е
възприел придвижването на Х. и не е изчакал нейното преминаването й, а Х. - да
не предприема пресичане на място, където няма пешеходна пътека. Пострадалата Х.
преди произшествието се е намирала на пътното платно от към ул. „И.Б.“ и е
представлявала опасност за движението на управлявания от обв. М. лек автомобил,
когато той е имал обективната възможност да я възприеме за първи път. При спирането
му пред знака „Стоп“ той не е можел да възприеме св. Х., но когато е бил на
линията на видимостта, в началото на ул. „И. Б.“, тя е била в полезрението му.
До мястото на удара обв. М. изминал около 3,0 метра със скорост около 4,16
м/сек /15 км/час за около 0,72 сек/. За същото време св. Х. е изминавала, на
спокоен ход със скорост 3,4 км/час /0,94 м/сек./, около 0,70 метра. Обвиняемият
М. е бил длъжен да бъде внимателен към нея, като инвалид, да я изчака да
премине и тогава да предприеме маневрата /л. 49 – 60 от ДП/.
По доказателствата:
Съдът възприе горната фактическа обстановка на базата
на събрания в хода на ДП доказателствен
материал, преценен на основание на чл. 378, ал. 2 от НПК.
Горната
фактическа обстановка се установява безпротиворечиво от обясненията на обв.
Н.М. /л. 114 от ДП/, от свидетелските показания
на свидетелите - М.Х. /л. 27-29, л. 146 от ДП/, О.А./л. 30 от ДП/, Д.К. /л. 31
от ДП/, протокол за оглед на местопроизшествието ведно с фотоалбум /л. 5 - 11
от ДП/, съдебномедицинска експертиза
/л. 33-34 от ДП/, допълнителна съдебномедицинска експертиза /л. 148-150 от ДП/,
съдебно-техническа експертиза /л. 39-44 от ДП/, автотехническа експертиза ведно
със скица и снимков материал /л. 49 – 60 от ДП/, медицинска документация /л.
65-110, л. 155-165/, констативен протокол за ПТП /л. 116-117 от ДП/, справка за нарушител /л. 122-123 ДП/, протоколи за
доброволно предаване /л. 119, л. 125, л. 154/, лични документи на водача и МПС,
вкл. застрахователна полица /120-121/, справка за съдимост /л. 12 от делото/.
Съдът кредитира
показанията на свидетелите, тъй като същите са последователни, логични и
безпротиворечиви, както вътрешно, така и едни спрямо други, а и се подкрепят от
писмените доказателства. Налице е и признание от страна на обвиняемия. Съдът
кредитира експертните заключения, като обосновани, компетентни и неоспорени от
страните по делото. Съдът кредитира и писмените доказателства, тъй като не беше
оборена тяхната доказателствена стойност.
По делото не са
налични противоречиви доказателствени материали, които съгласно разпоредбата на
чл. 305, ал. 3 НПК да налагат съдът да излага съображения, защо приема едни от
тях за сметка на други.
От така
установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл. 303, ал. 2 от НПК, за да признае подсъдимия/обвиняемия за
виновен, съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на
инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението.
При така изложената и установена по безспорен
начин в хода на разследването фактическа обстановка от правна страна следва да
се приеме, че обвиняемият Н.М.М. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 343, ал. 1, б.
„б”, вр. чл. 342, ал. 1 от НК.
Обект на
престъплението са обществените отношения, свързани с правилата за движение по
пътищата и преди всичко тяхното спазване от водачите на МПС.
В конкретния
случай, от обективна страна безспорно на инкриминираната дата и място
обвиняемият е управлявал МПС. Съдът
счита, че действията на обвиняемия по привеждане на автомобила в движение и
придвижването му в пространството в гр. Бургас, представлява
"управление" на МПС по смисъла на закона. В тази връзка съдът отчита и задължителните указания,
дадени в т. 2а на ППВС № 1/1983 г., според които понятието
"управление", включва всички действия или бездействия с механизмите и
приборите на превозното средство, независимо дали превозното средство се намира
в покой или в движение.
На следващо място
от обективна страна, няма спор, че лекият автомобил Шкода Фабия, с peг. № *******,
който обвиняемият е управлявал, е "моторно превозно средство" по
смисъла на § 6, т. 11 на ЗДвП, доколкото е снабдено с двигател за придвижване и
не е релсово превозно средство.
Съдът счита, че в
конкретния случай, при управление на МПС, обвиняемият Н.М.М. е допуснал нарушения
на правилата за движение по пътищата, а именно разпоредбите на чл. 5, ал. 1, т.
1 от ЗДвП, чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, чл. 25, ал. 1 от ЗДвП и чл. 116 от ЗДвП, в следствие, на което се е стигнало и до настъпване на
съставомерния резултат. Същият, управлявайки МПС, нарушил правилата визирани в
ЗДвП - чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП (всеки
участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава
опасности и пречки за движението, не
трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява
имуществени вреди), чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП (водачът на пътно превозно
средство е длъжен да бъде внимателен и
предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни
средства), чл. 20, ал. 2 от ЗДвП (водачите на пътни превозни средства са длъжни
при избиране скоростта на движението да
се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера
и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението), чл. 25, ал. 1 от ЗДвП (водач на пътно превозно средство, който ще
предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно
превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да
влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в
частност за да премине в друга пътна
лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен
имот, преди да започне маневрата, трябва
да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или
минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното
положение, посока и скорост на движение) и чл. 116 от ЗДвП (водачът на
пътно превозно средство е длъжен да бъде
внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с
трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към
слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун и към престарелите хора), като
при маневриране - завой наляво от ул. „С.П.“ в посока бул. „Демокрация”, не
пропуснал косо пресичащата по ул. „И.Б.“, на необозначено за целта място,
придвижваща се с помощно средство – бастун, пешеходка св. М.Т.Х., с което
допуснал настъпването на ПТП.
Съдът счита, че е
в следствие на горепосочените нарушения е настъпила средна телесна повреда.
Безспорно всички изброени нарушения са в пряка причинно-следствена връзка с
настъпилото съприкосновение между лекия автомобил и пешеходката, което
съприкосновение от своя страна е причина за фрактурата /счупването/ на левия голям пищял
/тибия/ в проксималиата и дистална части на пострадалата, довело до трайно
затруднение в движението на левия крак. Съгласно задължителните указания на ВС
в ППВС 3/1979 г. въпросната фрактура е реализирала медико-биологичния признак
"трайно затруднение на движението на левия крайник" по смисъла на чл.
129, ал. 2, вр. с ал. 1 НК, доколкото е довела до невъзможност крайникът да
осъществява нормалната си функция за срок по-дълъг от 30 дни (в случая за срок
от около 4-5 месеца при обичаен ход на оздравителния процес), т.е. – налице е
"средна телесна повреда" по смисъла на НК.
Обвиняемият е субект на престъплението по чл. 343, ал.
1, б. "б", вр. чл. 342, ал. 1 НК, тъй като то може да бъде извършено
от всички наказателноотговорни лица.
От субективна
страна деянието е извършено при по-леко укоримата от двете форми на
непредпазливостта – небрежност (несъзнавана непредпазливост), доколкото обв. М.
не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и
е могъл да ги предвиди. В частност обв. М. не е
предвиждал, че в следствие на предприетата маневра и избор на скорост ще
реализира ПТП с пострадалата, но от конкретиката на обстоятелствата (ясно
време, добра видимост; ясно съзнание, че на това място обичайно се движат
пешеходци) е бил длъжен и е могъл да предвиди настъпването им.
По вида и размера
на наказанието:
За
престъплението, в което обв. Н.М.М. беше признат за виновен,
законът предвижда наказание лишаване от свобода до три години или пробация. В
същото време по отношение на подсъдимия са налице законово предвидените
предпоставки за освобождаване от наказателна отговорност по чл. 78а от НК, а
именно: 1. за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до пет
години; 2. с извършеното престъпление не са причинени съставомерни имуществени
вреди; 3. към процесната дата е неосъждан и не е бил освобождаван от
наказателна отговорност по реда на глава VIII, Раздел IV от НК; 4.
престъплението не е извършено спрямо орган на власт; не е причинена тежка
телесна повреда или смърт; не е бил в пияно състояние, не са налице множество
престъпления, нито деянието е извършено след употреба на наркотични вещества
или техните аналози, поради което съдът след като призна обвиняемия за виновен
в извършване на престъплението и на основание чл. 78а, ал. 1 от НК го освободи
от наказателна отговорност.
В разпоредбата на
чл. 78а, ал. 1 от НК е предвидено наказание "Глоба" в
размер от хиляда до пет хиляди лева.
При
индивидуализацията на административното наказание съдът не отчете отегчаващи
отговорността обстоятелства, а като смекчаващи - необремененото му съдебно
минало, трудовата ангажираност, направените самопризнания и изразеното
съжаление и критичност към деянието. Всичко това кара съдът да приеме, че
обвиняемият е лице с ниска степен на общественаопасност, като настоящето деяние
е инцидентна проява в живота му, както и че същият е осъзнал стореното. Не
следва да се пренебрегва обстоятелството, че деянието е извършено при по-малко
укоримата форма на непредпазливост – небрежност, както и че до голяма степен
самата пострадалата е допринесла за настъпване на ПТП, като е предприела
пресичане на неразрешено място. Поради тези съображение, съдът счита, че спрямо
обвиняемия следва да се наложи наказание при наличие на многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства в минималния предвиден в закона размер, а именно –
"Глоба" в размер на 1000 лева.
Настоящият състав
счита, че така индивидуализираното наказание в най-голяма степен би постигнало
целите, заложени в закона и би допринесло за поправяне и превъзпитание на обвиняемия
към спазване на законите и добрите нрави, като същевременно ще въздейства
предупредително върху него и възпитателно и предупредително върху другите
членове на обществото.
Съгласно
разпоредбата на чл. чл. 343г, вр. с чл. 343, ал. 1, б. "б", вр. чл. 342,
ал. 1 от НК, вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК – когато признае
обвиняемия/подсъдимия за виновен, съдът във всички случаи следва да му наложи и
наказание "лишаване от право". Такава възможност е предвидена и в
разпоредбата на чл. 78а, ал. 4 НК, която предписва, че дори когато освобождава
дееца от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, съдът
може да му наложи и административно наказание "лишаване от право" за
срок до три години, когато това наказание е предвидено за съответното престъпление.
Съдът намира, че на основание чл. 78а, ал. 4 НК не следва да налага наказание
"лишаване от правоуправление". Обвиняемият работи в гр. Н., което несъмнено
би му създало ненужен дискомфорт при пътуване до работното му място, а от друга
страна по никакъв начин не би способствало да се постигнат целите на
наказанието. С оглед посочените многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, съдът намира, че за постигане на целите на закона не следва да
бъде налагано наказанието „лишаване от право да се управлява МПС”.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК,
когато съдът намери подсъдимия/обвиняемия за виновен, го осъжда да заплати сторените по
делото разноски. В настоящия случай по делото, във връзка с обвинението на М., са сторени разноски в размер на 780.08 лева, поради което и обвиняемият следва да бъде осъден да ги заплати по сметка на ОДМВР - Бургас. На основание чл. 190, ал. 2 от НПК – за присъдените
разноски се издава изпълнителен лист от първоинстанционния съд, поради което и обвиняемият следва да се осъди да заплати и сумата от 5 лева по сметка на
РС-Бургас за служебно издаване на изпълнителен лист.
По изложените съображения съдът постанови решението
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала: /п/
КС