№ 1526
гр. София, 21.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-15 СЪСТАВ, в публично заседание
на четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Галя Вълкова
при участието на секретаря Снежана П. Тодорова
като разгледа докладваното от Галя Вълкова Гражданско дело №
20211100106863 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал.1, т.3 от Закон за
отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Ищецът А.Н. М. твърди, че с постановление от 25.02.2020 г. по ДП
404/2020 г. 01 РУ СДВР, пр. пр. № 3345/2020 г. на СРП му е повдигнато
обвинение за извършване на престъпление по чл. 198, ал. 1 НК. Задържан е за
72 часа на основание чл. 64, ал. 2 НПК, като по внесено искане за налагане на
мярка за неотклонение същото е оставено без уважение по НЧД 2738/2020 г.
на СРС, като определението е потвърдено по ВНЧД 901/2020 г. на СГС.
Съдът е изложил мотиви за липса на обосновано предположение А.М. да е
съпричастен към извършване на инкриминираното деяние. За периода
24.02.2020 г. – 26.02.2020 г. А.М. бил лишен противоправно от свобода.
Повдигането на обвинение било разгласено в медиите и социалните мрежи,
като името на А.М. също се свързвало с побой и грабеж над дете. Ищецът
станал затворен, ограничил социалния си живот, избягвал контакти със своите
връстници от страх да не бъде сочен като престъпник. През февруари 2021 г.
на ищеца била отказана работа поради налична криминална регистрация за
тежко умишлено престъпление. Ищецът изпаднал в депресия, изпитвал страх,
че занапред няма да може да си намери работа и да си изкарва прехраната. За
седмица приемал успокоителни медикаменти. Твърди се за осъществяване на
защитата по досъдебното производство ищецът да е ангажирал адвокат и да е
заплатил сумата от 1500 лв. По изложените съображения претендира на
основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. второ ЗОДОВ осъждане на Прокуратурата
на Република България да заплати на ищеца обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер на 50000 лв., както и 1500 лв. – обезщетение
1
за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 25.07.2020 г. до
окончателното изплащане на претендираните суми (съобразно изменение в
частта относно претендираната лихва, допуснато в съдебно заседание на
04.02.2022 г.).
Ответникът П.НА Р.Б. оспорва предявените искове. Посочва, че
исковете са недоказани, липсва пряка причинно-следствена връзка между
повдигането на обвинение и изложените твърдения за настъпили негативни
последици. Твърди обвинението да не е разгласявано от органите на П.НА
Р.Б.. Посочва, че претендираното обезщетение е прекомерно. Оспорва
постановлението за прекратяване да е влязло в сила. Прави възражение за
прекомерност на договора за правна защита и съдействие. По отношение на
претенцията за лихва – посочва, че няма данни кога същото е влязло в сила.
В съдебно заседание ищецът, чрез адв. Н., поддържа иска. Ответникът,
чрез прокурор Малинова, оспорва иска.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по
делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
Не се спори, че през м. март 2020 г. ищецът е бил ученик в 10-ти клас на
спортно училище.
Ищецът е дал сведение на 21.02.2020 г. На 24.02.2020 г. е издадена
заповед за задържането му за срок от 24 часа от инспектор към 01 РУ СДВР.
Издадена е заповед за конвоирането му от 01 РУ СДВР до 05 РУ СДВР.
Извършен е личен обиск на А.М., при който намерен е мобилен телефон. На
24.02.2020 г. е извършено претърсване и изземване в дома на Н.А. в
присъствието на А.Н. М.. Протоколът е одобрен с определение от 26.02.2020
г. по НЧД 2678/2020 г. на СРС, 112 с-в. На същата дата А.М. е подписал
декларация, че отказва да участва в разпознаване на живо лице, както и че е
съгласен да бъде освидетелстван.
С постановление от 25.02.2020 г. по ЗМ 404/2020 г., прокурорска
преписка № 3345/2020 г. на СРП А.Н. М., роден на ******* г. е привлечен
като обвиняем в извършване на престъпление по чл. 198, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2
вр. ал. 1 вр. чл. 63, ал., т. 3 НК за това че на 21.02.2020 г. около 19:00 часа в
гр. София, в автобус по линия № 404 на Столичен градски транспорт, като
непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на извършеното
и да ръководи постъпките си, като съизвършител в съучастие с Д.Й.И., Д.Д. Л.
и Х.И.И. (съизвършители) противозаконно е отнел чужди движими вещи:
червена на цвят тениска с емблема на спортен клуб ЦСК и червено на цвят
горнище на анцуг от владението на собственика Р.Г.С. без негово съгласие и с
намерение противозаконно да го присвои, като употребил за това сила – удар
в областта на лицето и заплаха – казали му „Махай дрехите веднага или ще те
пребием“. С постановление от същата дата А.М. е задържан за срок до 72
часа. На 25.02.2020 г. А.М. е разпитан в качеството му на обвиняем.
Внесено е искане за вземане на мярка за неотклонение по отношение на
ищеца и останалите лица, посочени като съизвършители. По образуваното
2
НЧД 2738/2020 г. на СРС, 131 с-в при проведеното открито съдебно заседание
на 26.02.2020 г. не е взета мярка за неотклонение по отношение на А.М.. В
мотивите съдът е посочил, че не може да се изведе обосновано
предположение за съпричастност на обвиняемия към извършването на
каквото и да престъпно деяние. Единствените действия на А.М. са
провеждане на разговор с останалите трима обвиняеми. Определението е
протестирано. В рамките на осъществения инстанционен контрол по ВНЧД
901/2020 на СГС определението на първоинстаницонния съд е потвърдено.
По досъдебното производство е назначена Комплексна
съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, в която след проведено
интервю вещите заключават, че обвиняемият е психично здрав и емогъл да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи действията и
постъпките си.
С постановление от 18.05.2020 г. наказателното производство е
частично прекратено спрямо А.М.. Прокурорът е изложил мотиви, че от
събраните доказателства може да се обоснове извод, че А.М. не е съпричастен
към инкриминираното деяние.
За осъщественото процесуално представителство по досъдебното
производство е договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер
на 1500 лв.
Наказателното производство в частта, касаеща повдигнатото обвинение
и вземането на мярка за неотклонение е отразено в медийни публикации на
сайтовете: monitor.bg и nova.bg.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелката
Н.А. М.а, майка на ищеца. Свидетелката сочи, че е получила обаждане на
25.02.2020 г. от кварталния на Ботунец, че синът й е задържан и я чакат в 01
РУ. Сложили му белезници и го откарали от 01 РУ в „Г.М.Димитров“. До
задържането ищецът бил спокойно дете, излизал и общувал с приятели. След
това се променил – станал затворен и притеснителен. Тревожел се за изхода
от делото. Излизайки от ареста спрял да се храни, оплаквал се от чести
главоболия. Свидетелят посетил личния лекар д-р Я.Т., който му изписал
„Диазепам“ с указания да приема лекарството 10 дни. Свидетелката сочи, че
при завръщането си в училище ищецът бил публично унижен, не се чувствал
добре, тъй като се говорело, че е извършил грабеж. Чувал коментари. През м.
март 2022 г. ищецът кандидатствал за работа в бензиностанция „ОМВ“,
представил свидетелство за съдимост, в което пишело, че не е осъждан, но
няколко дни по-късно работодателят го уведомил, че няма да го наеме,
защото имал криминално досие. Същото се повторило и на още няколко
места. В момента ищецът работел като общ работник на строителен обект.
Горната фактическа обстановка се установи от събраните по делото
писмени и гласни доказателства, неоспорени от страните и приети от съда.
При така приетите за установени факти, съдът намира следното от
правна страна:
3
В периода 04.11.2014 г. – 09.05.2015 г. е образувано и водено досъдебно
производство за извършено от страна на ищеца престъпление по чл. 198, ал. 1
НК, за което предвиденото в закона наказание е от три до десет години
лишаване от свобода, като при съобразяване правилото на чл. 63, ал. 1, т. 3
НК относно непълнолетните наказанието се намалява с до три години
лишаване от свобода.
Ограничението на правната сфера на едно лице чрез висящо досъдебно
производство за извършено от престъпление е законосъобразно и оправдано
само доколкото соченият за извършител действително е извършил
престъплението. В този случай лицето следва да понесе съответни
ограничения на личната си сфера, като последица от и като санкция за
извършеното от него престъпление. Когато обаче производството е
прекратено поради липса на престъпление, въпросното посегателство върху
личната му сфера не може да бъде считано за законосъобразно, независимо от
това, че по време на наказателното производство са спазени всички
изисквания на процесуалните закони. Въпросните изисквания на
процесуалните закони съставляват единствено гаранция за обвиняемия, че
няма да бъдат засегнати други негови права и няма да претърпи други
неоправдани ограничения и вмешателства в личната си сфера. Те обаче не
представляват основание за изключване на отговорността на държавата и на
съответните нейни органи за вреди от това, че необосновано са приели едно
лице да е извършило престъпление. С прекратяване на производството
прокуратурата признава, че липсва извършено престъпление и че съответните
органи на съдебната система неоснователно и незаконосъобразно са
предприели наказателно преследване с посочване на ищеца като извършител.
Фактическият състав на отговорността на Прокуратурата включва и
наличието на вреди и причинна връзка между тях и наказателното
производство.
Съдът счита, че събраните по делото доказателства позволяват извод за
основателност на претенцията за претърпени неимуществени вреди в размер
на 2500 лв.
При съобразяване на същите съдът отчита продължителността на
досъдебното производство – около 5 месеца, задържането с полицейска
заповед за 24 часа и задържането за срок от 72 часа, че на ищеца не са
налагани мерки за неотклонение и за процесуална принуда. Следва да се
отчете и броят и продължителността на извършените процесуални действия с
участие на ищеца – обиск, претърсване и изземван в дома на ищеца,
освидетелстване, разпознаване, интервю по повод назначената експертиза и
двукратно осъществен разпит.
От значение е и начинът, по който досъдебното производство се е
отразило върху ищеца с оглед личността му и неговия начин на живот,
рефлектирало ли е върху професионалната му реализация, общественото
доверие към него и социалните му контакти, отраженията в личната му
4
емоционална сфера, здравословното му състояние и други подобни фактори
(Решение № 190 от 23.12.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4378/2018 г., III г. о., ГК).
Съдът отчита, че към датата на повдигане на обвинение ищецът е бил на
17 години, непълнолетен, учащ в училище. Тази възраст е от значение за
справянето на ищеца с установената резервираност и коментари в учебното
заведение и свързването му с деяние, което той не е извършил, при
съобразяване и на медийното разгласяване на делото. Установява се, че
ищецът е ограничил социалните си контакти и за значителен период от време
се е затворил в себе си. Същевременно не се установява това ограничение и
самоизолация да продължава и понастоящем. Съдът намира, че не следва да
се вменява в тежест на ответника непредприети от страна на ищеца действия
по заличаване на полицейска регистрация и последиците от същата, касаещи
трудности при започване на работа.
Основателна е претенцията за заплащане на сторените в досъдебното
производство разходи за адвокатска защита в размер на 1500 лв.
С прекратяване на наказателното производство ответникът дължи и
лихва за забава, считано от влизане в сила на постановлението за
прекратяване на наказателното производство (т. 4 от Тълкувателно решение
№ 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК), като при
съобразяване на възражението за давност същата е дължима считано от
17.07.2016 г.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора, ищецът има право да получи направените по
делото разноски съобразно уважената част от иска (2500/51500=0,05). На
ищеца следва да се заплатят и разноски за първоинстанционното разглеждане
на делото в общ размер 0,50 лв. (държавна такса). На основание чл. 38 ЗАдв
ответникът дължи да заплати на адв. Н. адвокатско възнаграждение в размер
на 103,75 лв. (2075*0,05)
Мотивиран от горното, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА П.НА Р.Б., адрес: гр. София, бул. *******, да заплати на
А.Н. М., ЕГН **********:
1. На основание чл. 2, ал.1, т.3, ЗОДОВ по образуваното ЗМ 404/2020
г. по описа на 01 РУ СДВР, пр. пр. № 3345/2020 г. на СРП, прекратено с
постановление от 18.05.2020 г.,
- сумата 2500 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди ведно със законната лихва върху присъденото
обезщетение, считано от 25.07.2020 г. до окончателното плащане, като
5
ОТХВЪРЛЯ претенцията за изплащане на обезщетение за неимуществени
вреди за горницата над присъдената сума до пълния претендиран размер 50
000 лева., ;
- сумата от 1500 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди,
ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от
25.07.2020 г. до окончателното плащане.
2. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 10 ЗОДОВ – разноски за
първоинстанционното разглеждане на делото в размер на 0,50 лв. – държавна
такса.
ОСЪЖДА П.НА Р.Б., адрес: гр. София, бул. *******, да заплати на адв.
Е.Н. Н. от САК на основание чл. 38 ЗАдв. сумата от 103,75 лв. – адвокатско
възнаграждение за първоинстанционното разглеждане на делото.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6