РЕШЕНИЕ
№ 4018
гр. Варна, 16.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ивалена Димитрова
при участието на секретаря Снежана Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Ивалена Димитрова Гражданско дело №
20213110118269 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявени от "В. и к. - В" ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. В., ул. ..... № ..., срещу С. Г. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр. В., кв. ..., бл. ..., вх. ...., ап. ...., в качеството му на единствен наследник на Г. Й. Б., ЕГН
**********, починала на **.**.**** г., Акт за смърт № 0262/**.**.***** г., съставен в гр.
Шумен, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.
327, ал. 1 ТЗ и чл. 86 ЗЗД за приемане на установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 1768,80 лева, представляваща
незаплатена стойност на ползвани ВиК услуги за периода от 03.09.2018 г. до 05.08.2021 г. по
партида с абонатен № 1157030, за обект на потребление, находящ се на адрес: гр. В., ул. ....,
бл. ...., вх. ...., ап. ...., за която сума са издадени фактури в периода от 03.10.2018 г. до
06.08.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 09.09.2021 г., до окончателното изплащане на задължението, както и
сумата от 236,85 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено за периода от
02.11.2018 г. до 04.09.2021 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 4908/13.09.2021 г. по ч. гр. д. № 13148/2021 г. по описа на
Районен съд - Варна, 52-ри състав.
1
По твърдения в исковата молба ищцовото дружество, в качеството си на ВиК
оператор, съгласно чл. 2, ал. 1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги, предоставя ВиК услуги на ответника за имот, находящ се на
адрес: гр. В., ул. ...., бл. ...., вх. ...., ап. ...., отчитани по партида с абонатен № 1157030. Излага
се, че за периода от 03.09.2018 г. до 05.08.2021 г. ответникът дължи главница в общ размер
от 1768,80 лева, представляваща стойността на служебно начислени кубици вода поради
неизпълнението от страна на ответника да осигури метрологично годен водомер, чрез който
да се измерва ползваното количество вода в жилището, съгласно чл. 34а във връзка с чл. 11,
ал. 5 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. на МРРБ. Сочи се, че за изчисляване на това
количество е приложена методиката, регламентирана в чл. 39, ал. 5, т. 1, във връзка с чл.
39, ал. 6 от същата Наредба - по 5 куб. м вода месечно за един обитател, при двама живущи
в обекта, като на всяко тримесечие това количество вода се завишава с по един куб. м за
всеки обитател, считано от месец септември 2015 г. Наведено е, че горепосочените вземания
не са оспорени от ответника чрез писмено възражение в нормативно регламентирания срок
на чл. 40, ал. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. на МРРБ. Излага се, че съгласно чл. 33, ал. 2
от приложимите Общи условия, потребителят изпада в забава с изтичане на 30-дневен срок
от фактуриране на задължението, с оглед на което за периода от 02.11.2018 г. до 04.09.2021
г., ответникът дължи и мораторна лихва в общ размер на 236,85 лева. Поради неплащане на
задълженията, ищецът е подал заявление по реда на чл. 410 ГПК, въз основа на което по ч.
гр. д. № 13148/2021 г. по описа на Районен съд - Варна, 52-ри състав, в негова полза е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, като на основание
чл. 415, ал.1 ГПК същият е бил уведомен, че може да предяви иск за установяване на
вземанията си по заповедта, предвид оспорването й от длъжника с възражение по чл. 414
ГПК.
Настоява се за уважаване на исковете и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът С. Г. Г. е депозирал отговор на исковата молба, в
който излага становище за неоснователност на предявените искове. Възразява, че ищецът не
е изпълнил задължението си съгласно Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор, в частност чл. 21, ал. 1 - ал. 5 от Раздел II - Отчитане на
количествата вода и на количествата отведени и пречистени води. Твърди, че количествата
вода за процесния период и за процесния абонатен номер са отчетени неправилно. В тази
връзка сочи, че жилището - обект на потребление, е необитаемо от години, съответно
претендираното за заплащане количество вода не е потребено. Оспорва твърдението на
ищеца за неизпълнението на задължението на ответника да осигури метрологично годен
водомер, чрез който да се измерва ползваното количество вода в жилището - основание за
прилагане на методиката, регламентирана в чл. 39, ал. 5, т. 1, във връзка с чл. 39, ал. 6 от
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. на МРРБ. Застъпва, че не е налице надлежно изпълнение на
задължението на оператора на ВиК услуги да поддържа и контролира водомерите на
водопроводните отклонения, по които се отича и заплаща изразходваното количество вода,
съгласно чл. 32, ал. 10 от Наредбата.
2
Настоява за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.
В съдебно заседание ищецът "В. и к. - В." ООД се представлява от юрисконсулт П.
В.. Поддържа исковата молба.
В съдебно заседание ответникът С. Г. Г. не се явява лично, представлява се от адв. Р.
Н. - ВАК. Оспорва исковата молба, поддържа депозирания отговор на същата.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
С Разпореждане № 16581/13.09.2021 г. по гр.д. № 13148/2021 по описа на РС – Варна,
52-ри състав, съдът е постановил да се издаде Заповед № 4908/13.09.2021 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която съдът разпорежда длъжникът Г. Й. Б., ЕГН
**********, с адрес: гр. В., ул. ...., да заплати на заявителя „В. и к. - В.“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. ..... № ..., сумата от 1768,80 лева,
представляваща незаплатена стойност на ползвани ВиК услуги за периода от 03.09.2018 г. до
05.08.2021 г. по партида с абонатен № 1157030, за обект на потребление , находящ се в гр. В.,
ул. ...., бл. ...., вх. ...., ап. ...., за която сума са издадени фактури в периода от 03.10.2018 г. до
06.08.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 09.09.2021 г., до окончателното изплащане на задължението, сумата от
236,85 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено за периода от 02.11.2018 г. до
04.09.2021 г., както и сумата от 90,11 лева, представляваща сторени в заповедното
производство разноски за заплатена държавна такса в размер на 40,11 лева, и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева, определено по реда на чл. 78, ал. 8
от ГПК, вр. чл. 26 от Наредба по ЗПП.
Срещу издадената заповед длъжникът е депозирал възражение с вх. №
46019/22.11.2021 г., в рамките на срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК.
В едномесечния срок е депозиран искът по чл. 422 от ищцовото дружество.
Представени по делото са Общи условия за предоставяне на ВиК услуги от ВиК
оператор "В. и к. - В." ООД, одобрени с Решение № ОУ-09/11.08.2014 г. от ДКЕВР.
Утвърдените, считано от 01.01.2018 г., 01.01.2019 г., 01.01.2020 г. и 01.01.2021 г.
цени на водоснабдителните и канализационните услуги, предоставяни от ищцовото
дружество, се установяват от представените по делото Решение № Ц-34 от 15.12.2017 г.,
Решение № Ц-20 от 28.12.2018 г., Решение № Ц-37 от 23.12.2019 г. и Решение № Ц-46 от
30.12.2020 г. на КЕВР. Към всяко от горните решения са представени и фотокопия от два
ежедневника с публикувани обяви за същите.
Видно от Справка за недобора от 03.09.2018 г. до 05.08.2021 г. на частен абонат №
1157030 с титуляр Г. Й. Б., клиентски № 1157030, водомер № 64041, за обект с адрес: гр. В.,
ул. ...., бл. ...., вх. ...., ап. ...., служебно начислени са суми по 3 бр. фактури за 2018 г., 12 бр.
фактури за 2019 г., 12 бр. фактури за 2020 г. и 8 бр. фактури за 2021 г. с обща стойност на
главниците в размер на 1768,80 лева с вкл. ДДС и обща стойност на лихвите за забава върху
всяка една от главниците, изчислени към дата 04.09.2021 г., в размер на 236,85 лева.
Представена по делото е Справка за облога и плащанията от 04.06.2002 г. до
08.09.2022 г. за водомер № 64041, монтиран на обект с адрес: гр. В., ул. ...., бл. ...., вх. ...., ап.
...., от която е видно, че за процесния период от 03.09.2018 г. до 05.08.2021 г. по клиентски
3
№ 1157030 с титуляр Г. Й. Б. ежемесечно служебно са отчитани по 15 куб. м вода плюс
разпределените количества от общия водомер (л. 74 - 77), както и че плащания по партидата
не са постъпвали от 03.07.2017 г.
От Справка № 1272194/03.10.2022 г. от Агенция по вписванията, чрез отдалечен
достъп, по данни за лицето Г. Й. Б., ЕГН **********, се установява, че същата е придобила
поземлен имот - апартамент № ..., ет. ..., ул. ........ бл. ......, вх. ..., на 18.03.2002 г.
С писмо рег. № АУ078430МЛ_001МЛ/10.08.2022 г. Община Варна - район
„Младост“, уведомява „Водоснабдяване и канализация - Варна“, че към дата 10.08.2022 г. на
административен адрес: гр. В., кв. „....“, бл. .., вх. ..., ап. ..., са регистрирани 2 лица по
постоянен и настоящ адрес.
Видно от копие на лична карта на Г. Й. Б., издадена от МВР - Варна, на 31.07.2019 г.,
отразеният постоянен адрес на същата е: гр. В., ул. .....
От препис-извлечение от Акт за смърт № 262 от дата **.**.**** г. е видно, че Г. Й.
Б., ЕГН **********, е починала на **.**.**** г. в гр. Шумен.
От Удостоверение за наследници № АУ016194ОД, издадено от Община Варна, се
установява, че Г. Й. Б., ЕГН **********, починала на **.**.**** г., след смъртта си е
оставила следния наследник по закон: С. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. В., кв. „......“, бл.
..., вх. ...., ап. .... - син.
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че за процесния период сборът от претендираните вземания от Г. Й. Б., по
отразени в счетоводните регистри на "В. и к. - В." ООД услуги за абонатен № 1157030, е в
размер на 1768,80 лева. Експертизата изчислява лихвите за забава по отделните фактури,
като за период на олихвяване използва периода от първия ден след 30-дневния период за
плащане, считан от датата на издаване на фактурата; общият сбор на така изчислените лихви
по фактурите за абонатен № 1157030 към дата 04.09.2021 г. е в размер на 251,90 лева. При
изчисление по месеци на количеството вода за служебно начисляване за процесния обект за
периода от месец септември 2015 г. до месец август 2018 г. съгласно методиката на чл. 39,
ал. 5, т. 1, във връзка с чл. 39, ал. 6 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. на МРРБ, за един
обитател, вещото лице установява, че ако за месец септември 2015 г. начисленото
количество вода следва да е 5 куб. м, за месец август 2018 г. то е 16 куб. м; съответно за
процесния период от месец септември 2018 г. до месец август 2021 г. за първия месец
начисленото количество вода следва да е 17 куб. м, а за последния - 28 куб.м. Експертизата
изчислява стойността на така определеното количество вода за процесния период, по
действащите към него цени, в размер на 2474,89 лева - за един обитател, съответно в размер
на 4949,78 лева - за двама обитатели. Вещото лице установява, че към дата 04.09.2021 г.,
според справката за недобора на частен абонат с абонатен № 1157030, по процесните
фактури не е налице плащане; при справка на Интернет сайта на "В. и к. - В." ООД за
абонатен № 1157030, не е налице отразяване на плащане по процесните фактури към датата
на справката - 25.09.2022 г. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че за изготвяне на
експертизата е използвала както материалите, приложени по делото, така и регистрите на
ВиК, справка за облога и плащанията, като изчисленията по т. 1 и 2 са направени на база
издадените фактури, а по т. 3 - съобразно Наредба № 4 от 14.09.2004 г. на МРРБ.
В хода на производството са събрани гласни доказателства посредством разпита на
свид. Д. Л. Б. - на страната на ответника, и Т. Н. М. - на страната на ищеца.
В показанията си свид. Д. Б. сочи, че познава Г. Б. от 2001 г., тъй като със сина й са
били колеги. Излага, че преди да почине през февруари тази година, Б. от повече от 15
години живеела със сина си и неговото семейство в къща на ул. .... Свидетелката знае, че тя е
имала апартамент и на Зеленчукова борса, срещу бензиностанция „Шел“, в първия вход от
блока, на последния етаж, като се излезе от асансьора - веднага вратата вляво, като блокът е
4
десет-дванадесететажен, висок. Знае и че С. е регистриран по документи на този адрес, тъй
като е ловец и там се намира касата му, съответно там съхранява оръжията си, но живее на
ул. „...“. Изтъква, че знае това, защото съпругът й също е ловец и той бил коментирал с
ответника смяна на адреса, като С. споделил, че това е много неудобно и трудно, сложно
като процедура, и ако смени постоянния си адрес, следва да премести и касата за ловното си
оръжие, както и всичките си оръжия на новия адрес. Свидетелката не счита, че Г. Б. е давала
този апартамент под наем; не знае дали някой друг го обитава. Заявява, че самата тя е
ходила на гости на Б. на ул. ...; не била ходила на друг адрес, Б. живеела на посочения адрес
и там и починала. Впоследствие излага, че тъй като познавала Г. и сина й, била ходила
няколко пъти и в апартамента на Зеленчукова борса - преди повече от 10 години, не на
гости, но по покана и на двамата; касата на С. - метална каса за съхранение на ловно
оръжие, се намирала в спалнята, в шкаф. На ул. „...“ била ходила доста пъти, последно към
края на 2020 г., преди Г. да се разболее.
От показанията на свид. Т. М. се установява, че същата от 1998 г. работи като
инкасатор във ВиК - Варна, като отчита водомерите от бул. „Владислав Варненчик“, надолу
към Зеленчуковата борса, до „Топливо“. Заявява, че в района й има абонат Г. Б.; водомерът
на последната не бил сменян от години, може би от строителството на блока; били им
връчили уведомително писмо за смяна, което не било изпълнено, и начислявали служебна
консумация според броя на обитателите на апартамента. Сочи, че абонатът е на служебна
консумация някъде от 2014-2015 г. Свидетелката не знае дали Г. Б. е уведомявала
дружеството в писмена кореспонденция, че апартаментът е необитаем, и дали е възразявала
за начислените количества вода. Изтъква, че се е допитвала до съседите и те й били казали,
че в апартамента се живее. Разговаряла с домоуправителката предната седмица и тя й
казала, че в апартамента се живее постоянно, като има трима обитатели.
Горната фактическа установеност, отнесена към приложимите правни норми, налага
следните правни изводи:
Предвид правилата за разпределение на доказателствената тежест и с оглед предмета
на предявените претенции, ищецът следва да установи, че има качеството на доставчик на
ВиК услуги, респективно че ответникът и неговата праводателка имат качеството на
потребители на такива за процесния имот, ведно с доказване на размера на претенциите, в
това число отчет на потребеното количество вода или наличието на условията за служебен
отчет, както и че при изчисленията на стойността на потреблението са ползвани приложими
за съответния период цени. Следва да установи още, че ответникът е изпаднал в забава и
дължи лихва за забава в претендирания размер. От своя страна ответникът следва да докаже
правопогасяващите си възражения.
С чл. 8, ал. 1 на Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване
на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи,
издадена от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, нормативно е
уредено, че получаването на услугите ВиК се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на
водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и
от съответния регулаторен орган. С общите условия за получаване на услугата ВиК се
определят: правата и задълженията на оператора и на потребителите; редът за измерване,
отчитане, разпределение и заплащане на изразходваната вода и отведените отпадъчни води;
отговорността при неизпълнение на задълженията. Отношенията на ищеца „Водоснабдяване
и канализация - Варна“ ООД в качеството му на ВиК оператор с потребителите на
предоставяните от него водоснабдителни и канализационни услуги са уредени с
представените по делото Общи условия (ОУ), утвърдени от КЕВР.
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 1 от ОУ, потребители на ВиК услуги са юридически или
физически лица - собственици, ползватели или притежатели на вещно право на строеж на
5
имоти, за които се предоставят ВиК услуги. Видно от справка № 1272194/03.10.2022 г. от
Агенция по вписванията, праводателката на ответника Г. Й. Б. е придобила имота с
административен адрес: гр. В., ул. ...., бл. ..., вх. ..., ап. ..., № ... на 18.03.2002 г.; от
материалите по делото безпротиворечиво се установява, че тя е била собственик на имота и
в процесния период. Установи се от показанията на свид. Б., а и ответникът не оспорва, че
адресната му регистрация, включително за процесния период, е на същия адрес; според
свидетелските показания, ответникът и реално е ползвал апартамента, тъй като е съхранявал
в него ловните си оръжия, т.е. той също има качеството на потребител на предоставените за
обекта ВиК услуги.
Задължение на потребителите, съобразно нормата на чл. 32, ал. 2 от ОУ, е да
заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на
фактуриране на същите, след което, съгласно чл. 44 ОУ, е дължима мораторна лихва по чл.
86, ал. 1 ЗЗД. Видно от Справка за облога и плащанията по клиентски № 1157030 с титуляр
Г. Й. Б., за обект с адрес: гр. В., ул. ...., бл. ...., вх. ...., ап. ...., плащания по партидата не са
постъпвали от 03.07.2017 г. За процесния период липсата на плащане е установена и със
заключението по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като
обективно и компетентно изготвено.
Възражението на процесуалния представител на ответника, че количествата вода за
процесния период за абонатен № 1157030 са отчетени неправилно и няма как да са
изразходени, тъй като от години наред жилището не се обитава както от титулярката на
партидата Г. Б., така и от правоприемника й С. Г., съдът намира за неоснователни. В
исковата молба ясно и недвусмислено е посочено, че фактурираните количества вода са
начислени служебно поради неизпълнение от страна на ответника на задължението да
осигури метрологично годен водомер, чрез който да се измерва ползваното в жилището
количество вода, съгласно чл. 34а във връзка с чл. 11, ал. 5 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г.
на МРРБ. Според чл.34а, ал.1, 2 и 5 от Наредбата, проверките за метрологична годност на
индивидуалните водомери в сгради - етажна собственост, се извършват през 10 години по
искане и за сметка на потребителите, като при установен непроверен водомер количеството
изразходвана вода се начислява по реда на чл. 39, ал. 6 от същата наредба. Последната
норма предвижда, че при наличие на непроверен водомер, количество изразходвана,
отведена и пречистена вода се начислява по 6 куб. м месечното при топлофицирано
жилище и по 5 куб. м при нетоплофицирано такова за всеки обитател, съгласно определения
в ал. 5 на същия член разход, като до извършване на проверката посочените количества вода
се завишават всяко тримесечие с по 1 куб. м за всеки обитател. Видно от Справката за
облога и плащанията, служебното начисляване по посочения начин е започнало от месец
септември 2015 г., когато реалните отчети на показанията на водомера прекъсват. Съгласно
заключението на вещото лице, ако разпоредбите на чл. 39, ал. 5 и 6 от Наредба № 4 от
14.09.2004 г. на МРРБ бяха спазвани стриктно, към крайния момент на процесния период -
месец август 2021 г., начислените кубици вода на обитател за месец би следвало да са 28,
съответно за двама обитатели - 56. Реално служителите на ищцовото дружество са
начислявали служебно по партидата на Г. Б. 15 куб. м месечно за целия процесен период.
Възражението, че сумата е недължима, тъй като изложените в исковата молба твърдения, че
ответникът не е осигурил метрологично годен водомер, не са подкрепени с никакви
доказателства, е неоснователно. Ищецът не следва да доказва отрицателни факти; ако има
извършена проверка, ответникът, чието задължение е инициирането и извършването й,
следва да докаже това. При липса на данни за такава по делото, обстоятелството, че
водомерът не е сменян от 2002 г. - както се установява от Справката за облога и
плащанията, само по себе си го прави метрологично негоден съобразно стандарта,
определен с цитираната по-горе нормативна уредба (Наредба № 4 от 14.09.2004 г. на МРРБ,
чл.34а, ал.1). Наведеното възражение, че ВиК операторът не е изпълнил надлежно
задължението си да поддържа и контролира водомерите на водопроводните отклонения, по
6
които се отича и заплаща изразходваното количество вода, съгласно чл. 32, ал. 10 от
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. на МРРБ, не е относимо към настоящия казус. Съдът намира за
неоснователни и бланкетни възраженията, че ищцовото дружество не е изпълнило
задълженията си по чл. 21 (всъщност 23), ал. 1-5 ОУ за отчитане на количествата вода -
данни за такова неизпълнение по делото не са налични; видно от конкретно представените
отчети, същите са водени надлежно. Колкото до ал. 4, предвиждаща отчитане на водомерите
в присъствието на потребителя или негов представител, който да удостовери с подписа си
съответствието на показанията, изпълнението й очевидно зависи не само от служителите на
ВиК оператора, а и от поведението на потребителя.
Съдът следва да отбележи, че както в Наредба № 4 от 14.09.2004 г. на МРРБ, така и в
ОУ на ищцовото дружество, са налични достатъчно клаузи, даващи възможност на
потребителите да контролират извършвания от служителите на ВиК оператора отчет на
изразходваните количества вода, но всички те предполагат съответна активност от страна на
потребителя. В настоящия случай ответникът като потребител не се е възползвал нито от
възможността да възрази по повод начислените му количества вода, съобразно чл. 40, ал. 2
от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. на МРРБ и чл. 34, ал. 1 от ОУ, нито да поиска временно
преустановяване на услугите, ако апартаментът е бил години наред необитаем, съобразно
чл. 42, ал. 1 от ОУ, нито е взел мерки за спиране на служебното начисляване чрез
иницииране на метрологична проверка на водомера или смяната му.
По изложените съображения, предявените искове се явяват основателни. Същите са
доказани и по размер със заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход от спора, разноски се следват на ищцовото дружество. Същото е
представило доказателства за сторени такива в размер на 275,79 лева, включващи 80,68 лева
- държавна такса за настоящото производство, 150,00 лева - внесен депозит за съдебно-
счетоводна експертиза, 5 лева - за съдебно удостоверение, и 44,11 лева - държавна такса за
заповедното производство. На дружеството, на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК, следва да бъде
присъдено и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева за исковото и 50 лева за
заповедното производство.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, на основание чл.
422 ГПК, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86 ЗЗД, че С. Г. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр. В., кв. ..., бл. ..., вх. ...., ап. ...., в качеството си на единствен наследник на Г. Й. Б., ЕГН
**********, починала на **.**.**** г., Акт за смърт № 0262/**.**.**** г., съставен в гр.
Шумен, дължи на "В. и к. - В" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. В., ул. ..... № ..., сумата от 1768,80 лева (Хиляда седемстотин шестдесет и осем лева и 80
ст.), представляваща незаплатена стойност на ползвани ВиК услуги за периода от 03.09.2018
г. до 05.08.2021 г. по партида с абонатен № 1157030, за обект на потребление, находящ се на
адрес: гр. В., ул. ...., бл. ...., вх. ...., ап. ...., за която сума са издадени фактури в периода от
03.10.2018 г. до 06.08.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда - 09.09.2021 г., до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 236,85 лева (Двеста тридесет и шест лева и 85 ст.),
7
представляваща обезщетение за забава, начислено за периода от 02.11.2018 г. до 04.09.2021
г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
№ 4908/13.09.2021 г. по ч. гр. д. № 13148/2021 г. по описа на Районен съд - Варна, 52-ри
състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 8, вр. чл. 78, ал. 1 ГПК, С. Г. Г., ЕГН **********,
с постоянен адрес: гр. В., кв. ..., бл. ..., вх. ...., ап. ...., в качеството му на единствен наследник
на Г. Й. Б., ЕГН **********, починала на **.**.**** г., Акт за смърт № 0262/**.**.**** г.,
съставен в гр. Шумен, да заплати на "В. и к. - В" ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. В., ул. ..... № ..., сумата от 425,79 лева (Четиристотин двадесет и пет
лева и 79 ст.), представляваща съдебно-деловодни разноски за настоящото и заповедното
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна, в двуседмичен срок
от връчването му страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8