Решение по дело №8/2024 на Административен съд - Силистра

С Решение №195/24.11.2023г., постановено по АНД №427/2023г., Силистренският районен съд е отменил Наказателно постановление №ЗОП-65/26.04.2023г., издадено от Г.Н.Г.-К., като председател на Сметната палата на Република България, с което на Я.С.Г. ***, в качеството ѝ на възложител на обществена поръчка по аргумент от чл.7 ал.2 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) и кмет на община гр.Алфатар, на основание чл.247 ал.1 пр.1 от закона за обществените поръчки (ЗОП), е наложено административно наказание по вид „глоба” в размер на 7 168.36 лв., за извършено нарушение на чл.2 ал.2, във връзка с чл.59 ал.2 и чл.177 от ЗОП.

Изпълнителното деяние е свързано с нарушение, представено като: изграждане на център за настаняване от семеен тип за пълнолетни лица с психически разстройства № 3 в гр.Алфатар, като е одобрена документация , която неоснователно ограничавала конкуренцията и не била съобразена пряко с предмета на поръчката.

Съдебното производство е образувано по касационна жалба на Председателя на Сметната палата на Република България, чрез гл.юрисконсулт Ю.Б.(л. 7), с искане за отмяна на съдебното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав, поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и липса на мотиви по съществото на повдигнатия пред въззивния съд спор. Същият бил възпроизвел основните факти по начина по който са установени от АНО, без да формира изводи и мотиви за тях, относно главния предмет в производството - има ли осъществено нарушение (възведените в процеса са три), кой е неговият автор и виновно ли е извършено.

Административно-наказващият орган-касатор поддържа неправилност на извода на съда за липса на компетентност на издателя на наказателното постановление.

Позовава се на Решение №7/21.11.2023 г. по конституционно дело.№12/2023г. на Конституционния съд на РБ (Държавен вестник, брой 99/28.11.2023 г. ,влязло в сила на 24.11.2023 г.), т.е. значително преди оповестяването му. Съдът бил извел основния си извод на базата на посочения (не просто невлязъл в сила, а и неоповестен) акт на конституционната юрисдикция. Освен това счита, че прогласеното за противоконституционно Решение на Народното събрание от 20.01.2023г. за освобождаване като председател на Сметната палата (СмП) на Цв.Цв.и определяне на заместник-председателя Г.Н.Г.-К. за председател на СмП до избора на нов такъв, имало действие само по отношение на преките последици и не засягало останалите правни резултати, настъпили след приемането му, които произтичат от други закони. Позовава се на Решение №3/28.04.20г. по к.д. №5/2019г. на КС.В този контекст твърди, че процесните правоотношения били изведени извън прякото действие на решението на КС, тъй като чл.260 ал.2 ЗОП, уреждал компетентността на Председателя на СмП като административно-наказващ орган, като какъвто е действала издателката на процесното пред районния съд наказателно постановление, упражнявайки компетентността на Председател на СмП, относно извършени нарушения на ЗОП, което сочело именно на правомощие по друг закон. Същите не били правна последица на обявения за противоконституционен ненормативен правен акт и поради това не попадали под ретроактивното действие на решението на КС. Релевира аргументи, почерпени от базовия принцип за непрекъснатост на функционирането на администрацията на СмП, който се осуетявал напълно при буквалното приемане на последиците от действието ex tunc на обявената противоконституционност на Решението на НС от 20.01.2023г. (Обн.ДВ,бр.8/25.01.23г.). В същия контекст развива оплакване и затова, че при евентуално изчакване на произнасянето на КС, биха изтекли регламентираните с чл.34 ЗАНН давностни срокове, което би препятствало упражняването на публичното право на органа по чл.260 ал.2 ЗОП, каквато не била целта на закона.

В съдебно заседание доводите от жалбата се поддържат от гл.юрисконсулт Б., включително и в подробно Писмено становище по делото (л.29-л.32).

В обобщение на изложеното се настоява за отмяна на решението на СРС и при условията на чл.222 ал.2 т.1 АПК, за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В хипотезата на чл.78 ал.5 ГПК се развива подробно възражение за прекомерност на заплатеното възнаграждение на адвокат от ответницата по касация, вкл. за недоказаност изобщо на сторени разноски от такъв вид. В тази връзка се настоява за оставяне без уважение на искането за присъждане на разноски от нейна страна.

Ответникът по касация - Я.С.Г. ***, чрез представител по пълномощие адв. П.Й. *** (л.17) и допълнително упълномощен адв.Л.Д. ***, поддържа становище за неоснователност на жалбата, по подробно изложени съображения в Писмен отговор (л.11-л.15) и отделно развити в съдебно заседание от процесуалните представители. Излага аргументи в подкрепа на решаващите изводи на въззивния съд, като допълнително твърди несъстоятелност на довода за процесуална незаконосъобразност на оспорения съдебен акт. Същият бил подробно мотивиран и отговарял на въведените в процеса възражения, противно на твърденията в жалбата. Счита, че изводите на съда относно липсата на материална компетентност на автора на оспореното наказателно постановление са обосновани, още повече, че решенията на КС са задължителни за всички държавни органи, юридически лица и граждани, по аргумент от чл.14 ал.6 от Закона за КС (ЗКС), а относимите към настоящия процес решения на КС са конкретни и ясни. Ето защо настоява за потвърждаване на оспорения съдебен акт. Възразява срещу подробните несъгласия на касатора с искането за присъждане на съдебни разноски, още повече, че плащането на възнаграждението на един адвокат е извършено в брой, както е отразено в Договора за правна помощ и съдействие и е в определения минимален размер с Наредба №1/ 2004г., като нищо повече от това не претендира, видно и от Списъка по чл.80 ГПК на л.16 от делото.

Представителят на Окръжна прокуратура Силистра дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и предлага да бъде оставен в сила оспорения съдебен акт, развивайки няколко хипотези, водещи до един и същи резултат. Застъпва становище за недопускане на хаос в обществените отношения свързани със Сметната палата и дейността ѝ през конфликтния период, през който, от една страна, е бил отстранен председателят и определен негов заместник да изпълнява функциите му, а от друга, съобразявайки обратното действие на релевираните две решения на КС следва, че освободеният на 20.01.2023г. председател, всъщност не е преставал да бъде такъв, което изцяло дерогира/ирелевира определянето на автора на оспореното НП, като орган с нормативната компетентност от чл.260 ал.2 от ЗОП. Счита, че при оневиняване на привлеченото към процесната отговорност лице, е допустимо касационната инстанция да се произнесе за първи път по фактите и тяхната относимост към възведеното административно нарушение, за което поддържа мотивите си от предходни производства по аналогични случаи, че реално извършено нарушение на ЗОП няма. Твърди, че от тълкуването на чл.163а ал.4 ЗУТ, във връзка с чл.2 ал.2 ЗОП, не следва извод за ограничително въздействие/възпиращ ефект на въведеното изискване по отношение на техническия ръководител на обекта, координатора по безопасност и здраве и отговорника по контрола на качеството, по процесната обществена поръчка. Поради несъставомерност на деянието, предлага да бъде потвърдено като правилно по своя резултат решението на районния съд.

Производството е по реда на Глава ХІІ (чл.208 и сл.) АПК,вр. с чл.63в ЗАНН. Силистренският административен съд, след обсъждане на жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните, прие следното: Касационното основание, което е заявено и поддържано пред настоящата инстанция, е за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила (чл. 63в ЗАНН,вр.с чл.348 ал.1 т.2 НПК), като касаторът счита, че въпреки вярно установените факти от районния съд, същият необосновано не е формирал изводи относно тяхната съставомерност по възведените административни нарушения, което не означавало нищо друго освен липса на мотиви по главния спорен предмет. В същото време приемайки, че издателят на оспореното НП, е нямал материална компетентност да издаде акт от процесния вид, съдът бил тълкувал неправилно двете относими към спора решения на КС. Това било така защото, от една страна, второто по ред, към датата на постановяване на съдебното решение, не е било обнародвано в Държавен вестник (ДВ), а още по-малко са били изтекли трите дни след това, за да се приеме, че обявеният за противоконституционен акт на НС не е действал, а от друга страна - КС в Решение №3/28.04.20г. по к.д.№5/2019г. изрично е посочил, че ретроактивното действие на решение, обявяващо противоконституционност на правен акт с еднократно действие, засяга само преките последици на същия, но не и останалите правни последици, настъпили след приемането му, които произтичат от други закони.

Следователно, централният спорен въпрос пред настоящия състав е сведен до следното - съответен на закона и задължителната сила на решенията на КС ли е главният решаващ извод на СРС за липса на компетентност на издателя на процесното пред него НП или не. Априори следва да се уточни, че става въпрос за персоналната компетентност, защото административният орган, от чието име е издадено НП, несъмнено е с нормативна такава, произтичаща пряко от чл.260 ал.2 ЗОП.

Проверката на съдебния акт следва да се извърши на терена на касационните оплаквания и съобразно чл.218 ал.2 от АПК.

Установяването на правнозначимите факти е станало на базата на писмени доказателства (свидетелите само са ги потвърдили), изхождащи от възлагащата Община гр.Алфатар, поради което СРС е приел, че случаят от фактическа страна е изяснен и спорът е за приложението на правото.

Правилно съдът е установил относимата фактическа обстановка и е формирал правни изводи на тяхната база. Същите се свеждат до следното:

По смисъла на чл.5, ал.2, т.9 от ЗОП публични възложители на обществени поръчки са и кметовете на общини. С Решение № D107346/31.03.2021г., жалбоподателя Я.С.Г., в качеството й на кмет на Община Алфатар е открила процедура „публично състезание" по чл.18, ал.1, т.12 от ЗОП за възлагане на обществена поръчка с предмет „Изграждане на център за настаняване от семеен тип за пълнолетни лица с психични разстройства №3 в гр.Алфатар". Обект на обществената поръчка е строителство по чл.З, ал.1, т.1 от ЗОП. Прогнозната стойност на обществената поръчка, посочена в решението, е 299 695, 85 лв. без ДДС и същата попада в стойностния праг по чл.20, ал.2, т.1 от ЗОП. С решението си възложителят е одобрил обявлението за оповестяване откриването на процедурата и документацията за обществената поръчка и са изпратени за публикуване в Регистъра на обществените поръчки (РОП) към Агенцията по обществени поръчки (АОП) на 31.03.2021г., като същите са публикувани по партида на възложителя в РОП под уникален идентификационен номер (УИН): 00290-2021-0003 на същата дата.

В обявлението било посочено, че строителството по обществената поръчка обхваща изпълнение на основни дейности посочени в одобрения технически проект, вкл.:Изкопни и зидарски работи;Покривни работи;Топлоизолация по фасади;Монтаж на дограма;Водопроводна и канализационна инсталация; Електрическа инсталация;Мълниеотводна и заземителна инсталация.

В т.III.1.3 от обявлението и в т.3.2 на Раздел IV „Критерии за подбор" от документацията на обществената поръчка, възложителят е поставил изисквания към участниците в процедурата за технически и професионални способности, като е изискал от тях да разполагат с технически и ръководен персонал с професионална компетентност, както следва:

„Технически ръководител на обект“ - един с професионална степен, не по-ниска от средно специално, с професионална област (квалификации) строителен инженер или строителен техник или еквивалентна за образование/професионална квалификация за дипломи, придобити извън Република България.Да има опит като технически ръководител на минимум 1 обект с предмет сходен на настоящата поръчка и трудов договор с фирмата изпълнител.

„Координатор по безопасност и здраве“ - един с образователна степен, не по-ниска от средно специално, с професионална област (квалификация) строителен инженер или строителен техник - притежаващ документ за преминато обучение за координатор по безопасност и здраве в строителството или еквивалентна за образование/професионална квалификация за дипломи, придобити извън Република България.

„Отговорник по контрола на качеството“ - един с образователна степен, не по-ниска от средно специално, с професионална област (квалификации) строителен инженер или строителен техник - притежаващ документ за преминато обучение за контрол на качеството или еквивалентна за образование/професионална квалификация за дипломи, придобити извън Република България."

За участие в обявената процедура постъпила една оферта - от „Барс" АД. Документи били разгледани от комисия назначената със Заповед № РД-213/23.04.2021г. от Възложителя, като били съставени четири протокола. С Решение от 19.05.2021г. възложителя обявил единствения участник за изпълнител на обществената поръчка. Между Община Алфатар и търговското дружество на 11.06.2021г. бил сключен Договор №844 с предмет „Изграждане на център за настаняване от семеен тип за пълнолетни лица с психични разстройства №3 в гр.Алфатар". Обявлението за възложена поръчка било изпратено до РОП на АОП и публикувано в профила на купувача на 15.06.2021 г.

Със Заповед № ОД-02-03-014 от 26.05.2022г. на Г.Н.Г.- К. - заместник - председател на Сметната палата, било възложено да се извърши одит в община Алфатар за съответствие при управлението на публичните средства и общинските дейности в Община Алфатар, област Силистра за периода 01.01.2020г. - 31.12.2021г. В същата заповед изрично били посочени служителите - одитори, които да осъществят посочената проверка. При извършване на същата от св.Ч.М., било проследено организирането, протичането и приключването на процесната обществената поръчка, постановените актове - решение, обявление, техническа спецификация, оферти, протоколи, като тези, които били съхранявани в общината били предоставени на проверяващите. Резултатите от одита били отразени в съставения Констативен протокол.

На базата на посочения констативен протокол бил съставен и процесият АУАН и процесното НП, което районният съд отменил и което е предмет на въззивното решение. Последното въззивно решение е предмет на контрол в настоящата касационна инстанция.

Действително въззивният съд не е формирал изрични и конкретни изводи относно приетото с НП за ограничително условие във връзка с поставените изисквания за образование и опит на горните членове в екипа за изпълнение на ОП, но е установил,че е постъпила една оферта, която е била допусната до оценка на техническите предложения, след което Комисия, назначена със съответна Заповед на възложителя се е произнесла като помощен орган и е предложила сключване на договор за изпълнение на ОП с класирания на участник. Този договор, ведно с нарочно обявление за възлагане на ОП, са били публикувани в регистъра на ЦАИС АОП.

Проследявайки процесуалната дейност на длъжностните лица при касатора, съдът е констатирал, че АУАН е издаден от служител на СмП с нужната компетентност, съгласно чл.260 ал.1 ЗОП и Заповед №ОД-02-03-014/26.05.22г. на заместник председател на СмП (арг.чл.22 ал.1 ЗСмП) и при спазване на изискванията от чл.42 ЗАНН. Наказателното постановление, обаче, като юрисдикционен акт, ангажиращ административно-наказателната отговорност на неговия адресат, е свързано със стриктна нормативна регулация, като основно изискване за неговата валидност е да бъде издадено от орган, разполагащ с нормативно възложена му компетентност за това. Съдът е установил, че процесното пред него НП №ЗОП-67/26.04.2023г. е издадено от Г.Н.Г.-К., определена за председател на Сметната палата до избора на нов председател, с Решение на Народното събрание от 20.01.2023г. (Обн.ДВ,бр.8/25.01.23г.). Със същото е освободен дотогавашния председател на СмП Ц.Л.Ц., като целият персонален състав е с изтекъл мандат, по аргумент от чл.12 ал.2 ЗСмП. Актът на НС е атакуван пред Конституционния съд, който с Решение №5/22.06.23г.,постановено по к.д.№5/2023г., е приел, че за преодоляване на съществуващата ситуация (орган с изтекъл мандат и липса на действия от страна на две Народни събрания - 47-то и 48-то за избиране на нов състав на СмП, включително председател), се налага приоритетна защита на непрекъснатостта като конкурираща се висша ценност с друга такава - мандатността, за да бъде гарантирано осъществяването на възложената от КРБ основна функция на Сметната палата. Ето защо, както освободеният председател, така и неговите заместници и другите двама членове на СмП, независимо от изтеклите 7 години от избора им, са продължили да изпълняват дейността си, което е преценено за съответно на Конституцията. При тези условия, с оспореното пред КС решение на НС, предсрочно (преценено в горния контекст) са прекратени правомощията на председателя на Сметната палата, което е станало извън регламентацията от чл.19 ал.1 ЗСмП, т.е. при отсъствието на нормативно определените предпоставки за това. При условията на ал.2 на същия чл.19 ЗСмП, Народното събрание е възложило упражняването на длъжността на председателя на заместник председател, чиито мандат също е бил изтекъл. При установената липса на валидно правно основание за приемане на въпросното решение от НС, Конституционният съд на РБ го е обявил за противоконституционно, като решението му е публикувано в ДВ,бр.58/07.07.2023г.

С второто, имащо правно значение за настоящия процес, Решение №7/21.11.23г. по к.д.№12/23г., конституционната юрисдикция е дала отговор (макар и по друг повод) на едно от главните възражения на касатора, свързано с правното действие на решенията на КС в темпорално отношение Съгласно чл.151 ал.2 КРБ решенията на КС се обнародват в ДВ в 15-дневен срок от приемането им, а влизат в сила три дни след обнародването. Заложената идея в конституционния текст е свързана с начално уреждане на последиците при обявяване на акт за противоконституционен, който не следва да се прилага от деня на влизането на решението в сила, като конституционният законодател е преценил, че три-дневен срок от обнародването му (vacatio legis) е достатъчен както за запознаване с акта, така и за организиране преустановяването на неговото прилагане. Съгласно чл.14 ал.5 ЗКС актовете на съда са окончателни, а по аргумент от ал.6 - и задължителни за всички държавни органи, юридически лица и граждани. Според чл.33 ал.6 от Правилника за организацията на дейността на Конституционния съд (Обн.ДВ,бр.106/91г., изм.ДВ,бр.39/22г.), диспозитивите на решенията и определенията, постановени по конституционните дела, се обявяват на страницата на съда в интернет в деня на приемането им. Вземайки повод от горната нормативна уредба съдът е обсъдил, че НС е приело акт за уреждане на последиците от Решение №5/22.06.23г. на КС,на 07.07.23г., когато същото е обнародвано в ДВ, но все още не е влязло в сила, независимо от неговата окончателност. КС е приел, че последно посоченото обстоятелство не засяга задължението на НС да се съобрази с решението му, тъй като същото е публично оповестено (в „Държавен вестник“ и на сайта на КС), т.е. както официално, така и фактически е известно на задължения орган, а влизането му в сила е бъдещо сигурно събитие.

В този контекст следва да бъде отклонено като неоснователно възражението на касатора, че районният съд като е обосновал своите изводи с невлязлото в сила Решение №7/21.11.2023г. по к.д.№12/23г. на КС, бил нарушен законът. Обстоятелството, че диспозитивът на решението е бил публикуван на официалния сайт на КС на датата на постановяването му сочи, че същото е било общодостъпно за всички,още повече за сезиран съд, който следва да се произнесе съобразно Решението на КС, по конкретен правен спор. Доводите в жалбата, че АС гр.Силистра, не е съобразил горния факт във времеви период, когато се е произнасял по сходни с настоящото административно-наказателно производство дела (23.11.23г.-08.12.23г.), не издържа критиката на закона, тъй като не е бил сезиран изобщо с оплакване от вида на процесното. Съобразно регламентацията от чл.218 ал.1 АПК, касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци, а според чл.218,ал.2 от АПК за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, касационната инстанция следи служебно. Предметът на касационната проверка е съдебното решение, а не НП, чиято действителност, в настоящия случай, е била оспорена пред СРС и, за което оспорване съдът е дължал отговор. Ето защо правилно районният съд е съобразил публикуваното на официалната интернет страница на КС решение. Касационният съд, при предходните произнасяния, е бил запознат с постановеното Решение №7/21.11.2023г. по к.д.№12/23г. на КС, но е нямал задължение служебно да го съобразява в конкретните съдебни производства, чиито предмет е корелативно свързан с касационната жалба и, извън контекста на мотивите на Решение №3/28.04.2020г. по к.дело №5/2019г. на КС: „Обявената „ex tunc“ противоконституционност на ненормативен акт би могла да постави редица въпроси, чието разрешаване е от компетентността на органа, постановил акта. До уреждането им при наличие на правен спор тези въпроси се решават от съдилищата съобразно Конституцията, принципите и правилата на съответното отраслово право“

Доколкото не е бил повдигнат спор в горния смисъл, АС-Силистра не е дължал и произнасяне съобразно фактически известното му Решение №7/21.11.23г. по к.д.№12/23г. на КС. Тук следва да бъде допълнено още и това, че съгласно чл.5 ал.2 КРБ, нейните разпоредби имат непосредствено действие, а с изменението на чл.150 ал.2 КРБ (ДВ,бр.106/22.12.2023 г.), вече всеки съд, вкл. Районният и Административният, може да сезира КС с искане за установяване на несъответствие между закон, приложим по конкретно дело, и Конституцията. Следователно, конституционният законодател, като е възложил горните функции на съдилищата, е гарантирал не просто правото на всеки правен субект на справедлив съдебен процес, а и независимостта на сезирания съд да разреши поставения пред него спор не само в съответствие с процедурните правила (правната сигурност), а и справедливо в съгласие с духа и разума на закона от най-висок ранг.

Настоящият състав приема, че формираните изводи от Районния съд са съответни на закона, включително като краен резултат и следва да бъдат потвърдени. Това е така, защото, както правилно е установил СРС, съгласно Решение №7/21.11.23 г. на КС по к.д.№12/23г., за противоконституционна е обявена т.2 от Решение на Народното събрание от 07.07.23 г. за изменение на Решение за приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за председател на Сметната палата, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по бюджет и финанси, както и процедурата за избор от Народното събрание (Обн.ДВ,бр.55/23г.,изм.бр.56/23г.) и за уреждане на последиците от Решение №5 на Конституционния съд от 2023г. по конституционно дело №5/2023г.

Въпросното Решение на НС е обнародвано в ДВ,бр.59/11.07.2023 г., а неговата т.2 гласи: “Заместник-председателят на Сметната палата Г.Н.Г.-К. изпълнява правомощията на председател на Сметната палата до избора на нов председател.“ Конституционната юрисдикция с релевираното в процеса Решение №7/21.11.23г. по конст.дело №12/2023г., еднозначно е приела, че председателят на СмП „[…]Цв.Цв.не е бил валидно освобождаван от тази длъжност и затова няма основание на негово място да се определя лице, което да изпълнява същата длъжност. Сметната палата е била длъжна да изпълни решението на КС, а Народното събрание - да се съобрази с него, като пристъпи към процедура по освобождаване на председателя и посочи валидно правно основание за прекратяване на неговия мандат съгласно чл.19 ЗСмП или като избере нов председател съгласно чл.17 ЗСмП.“ Въпреки наличието на председател (поради ретроактивното действие на Решение №5/22.06.23г. по к.д.№5/23г. на КС),който е отстранен в нарушение на предвидените в ЗСмП условия,с атакуваното Решение на НС от 07.07.23г. е определен негов заместник, който да упражнява правомощията на председател, което действие противоречи пряко на последно посоченото решение на КС. Същото е категорично, че всеки акт прекратяващ пълномощия извън нормативно определените основания, е равнозначен на произвол при осъществяване на власт.

Правна последица от решението на КС е, че Цв.Цв.не е преставал да бъде председател на Сметната палата и след 20.01.23 г. Повторният избор на изпълняващ длъжността председател на СмП, при наличие на титуляр, е лишен от правно основание и практически смисъл. Като е цитирала точно тази част от мотивите на решението на КС, въззивната инстанция е издирила и съобразила централното ядро в съществуващия в общественото пространство неразрешен конфликт с правомощията на Председател на Сметната палата през целия период от 20.01.2023г. до 21.11.2023 г., получил авторитетен отговор с двете коментирани решения на КС.

И щом към датата на издаване на процесното пред СРС наказателно постановление - 26.04.2023 г. неговият автор -Г.Н.Г.-К.- не е бил председател на Сметната палата, нито оправомощено от председателя длъжностно лице по смисъла на чл.260 ал.2 ЗОП, същата е нямала материална компетентност да го постанови,както вярно е установил и Районен съд Силистра.

Липсата на компетентност за административно-наказващия орган, предвид вида и характера на ангажираната юридическа отговорност (арг. от чл.46 ал.3 ЗНА; чл.27 ал.1-2 ЗАНН), правилно е преценена за особено съществено нарушение на процесуалните правила,което в административното право се свързва с нищожност. Но в пеналистиката, с оглед гарантиране правата на привлечените към наказателна отговорност лица, актове с такъв тежък порок, подлежат на отмяна,с уреждане на евентуално предизвиканите от привидното им съществуване, последици.

Упражняването на административно-наказателна власт е от строго регламентираните дейности и правомощията за това са винаги и еднозначно определени със закон, вкл. ЗСмП. Ето защо не могат да бъдат изведени извън действието на решението на КС и базовите принципи от ЗАНН (за законоустановеност на административните нарушения и наказания, както и налагането им от оправомощени органи, по аргумент от чл.1 и чл.2 ЗАНН).

В обобщение на гореизложеното настоящият състав намира, че оспореното въззивно съдебно решение е съответно на фактите по делото и закона и следва да бъде оставено в сила.

Присъждане на разноски са поискали и двете страни като с оглед изхода на процеса, такива се дължат на ответницата.

Размерът им е атакуван с възражение за неустановеност и, в условията на евентуалност - за прекомерност (чл.63д ал.2 ЗАНН).

И двете възражения са неоснователни. Видно от приложения договор за правна защита договорено и заплатено в брой възнаграждение на един адвокат в размер на 1 016 лева (л.15), колкото са посочени и в списъка по чл.80 ГПК на л.16 от делото. Съобразно т.1 от ТР №6/06.11. 2013г. на ВКС по т.д.№6/2012 г. ОСГТК, в посочения договор е вписан начинът на плащане „в брой“, което е удостоверено с подписа на страната и следователно, налице е разписка за реално платените разноски. В този смисъл неоснователно е възражението за липса на доказателства относно реалното им плащане.

Неоснователно е и възражението за прекомерност на заплатения хонорар на един адвокат, което е в периметъра на минималния праг от чл.18 ал.2 във връзка с чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1/09. 07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Обн.ДВ бр.64/04г., посл.изм.ДВ,бр.88/22г.).

За административно-наказателните производства в Раздел IV от същия нормативен акт, са предвидени минималните размери на адвокатските възнаграждения, като с чл.18 ал.2 е постановено, че когато административното наказание е под формата на глоба, каквото е процесното, възнаграждението се определя по реда на чл.7 ал.2, върху стойността на наложената глоба, което в случая означава следното: наложената глоба на Я.Г. е в размер на 7 168.36 лв., и съгласно чл.7 ал.2 т.3 от с.н., възнаграждението при интерес от 1 000 до 10 000 лева, е 400 лева плюс 10% за горницата над 1 000 лева. Заплатеното възнаграждение в случая е в минимума, което прави несъстоятелно възражението по чл.63д ал.2 ЗАНН.

Основателно поисканите разноски, следва да бъдат възложени в тежест на юридическото лице, в чиято структура е издателят на акта - Сметната палата на РБ, по аргумент от §1 т.6 ДР АПК и чл.10-чл.11 от Закона за Сметната палата.

Предвид изложеното, Административният съд гр.Силистра, намира за неоснователна жалбата на Председателя на Сметната палата, а оспореното съдебно решение - за постановено при отсъствие на касационни основания за неговата отмяна, воден от което и на основание чл.221 ал.2 пр.1 АПК, във връзка с чл.63в ЗАНН

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №195/24.11.2023 г., постановено по АНД №427/2023 г. по описа на Силистренския районен съд.

ОСЪЖДА Сметна палата на Република България, с БУЛСТАТ: ********* и административен адрес:гр.София,ул.“Екзарх Йосиф“ №37, да заплати на Я.С.Г., с ЕГН:********** ***, сумата от 1 016 (хиляда и шестнадесет )лева - съдебни разноски.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: