№ 450
гр. София, 19.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Веселина Вълева
Членове:Красимира Костова
Нина Ив. Кузманова
при участието на секретаря Е. Б. Найденова
в присъствието на прокурора Е. Ст. П.
като разгледа докладваното от Веселина Вълева Наказателно дело за
възобновяване № 20241000601546 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 424, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1 от НПК.
Постъпило е искане от осъдената Р. М. А., чрез упълномощения й
защитник - адв. П. - М. М. Б. за възобновяване на наказателното производство
по в.н.о.х.д. №260/2024г. на Окръжен съд - Кюстендил, с което е потвърдена
присъдата по н.о.х.д. №633/2023г. на Районен съд - Кюстендил .
В искането са ангажирани доводи за допуснати съществени процесуални
нарушения, неправилно приложение на материалния закон и явна
несправедливост на наложеното наказание. Иска се възобновяване на
наказателното производство, отмяна на атакуваното решение и връщане на
делото за ново разглеждане от стадия на разпоредителното заседание пред
първоинстанционния съд. В условията на евентуалност се отправят две
претенции: отмяна на решението и признаване на подсъдимата за невиновна в
рамките на фактическите положение, възприети от първоинстанционния съд
по отношение на едното или двете повдигнати обвинения или изменение на
въззивното решение, чрез намаляване размера на наложеното наказание
„Лишаване от свобода“ или приложение на института на чл. 66, ал. 1 от НК.
1
В съдебно заседание защитникът на осъдената Р. М. А. - адв. Б.
поддържа искането за възобновяване по наведените в него основания и
доводите.
Осъдената Р. М. А. заявява, че в момента работи по трудов договор,
отглежда дъщеричката си чисто сама, откакто се е родила и си е взела си е
поука от всичко. Моли съда да не лишава дъщеричката й от нея.
Представителят на държавното обвинение - прокурор П. счита искането
за възобновяване на наказателното производство за неоснователно и моли
същото да бъде оставено без уважение.
Апелативен съд - София, като обсъди доводите на страните и извърши
проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери за установено
следното:
Искането за възобновяване е процесуално допустимо, тъй като е
подадено в установения в чл. 421, ал. 3 от НПК срок. То е насочено срещу акт,
който подлежи на проверка по реда на глава XXXIII от НПК.
Разгледано по същество, искането е неоснователно. Съображенията за
това са следните:
С присъда №7 от 20.02.2024г. Р. М. А. е призната за виновна в това, че за
времето от 18.05.2022г. до 07.02.2023г. в гр. Кюстендил, в условията на
продължавано престъпление по чл. 26, ал. 1 от НК, с цел да набави за себе си
имотна облага, в качеството й на пълномощник с нотариално заверено
пълномощно рег. №1422 от 18.05.2022г. в кръга на нейното пълномощие, е
възбудила заблуждение у Г. Д. К. от гр. ***, и с цел да набави за себе си
имотна облага, е възбудила заблуждение у С. С. Н. от гр. ***, с което им е
причинила имотни вреди, съответно 14176 лева на Г. К. и 1900 лева на С. Н.,
като измамата е извършена повторно в немаловажни случаи, след като Р. М. А.
е била осъдена с влязла в сила присъда за друго такова престъпление и от
изтърпяване на наказанието по предишната присъда не е изтекъл 5-годишния
срок по чл. 30, ал. 1 от НК, а именно: присъда №6/22.01.2018г., влязла в сила
на 07.02.2018г. по н.о.х.д. №596/2017г. по описа на РС - Кюстендил, с която й е
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години,
изпълнението на което е отложено за срок от 4 години, считано от влизане на
присъдата в сила, както следва:
- на 18.05.2022г. с цел да набави за себе си имотна облага е възбудила
заблуждение у Г. Д. К., с ЕГН **********, че за заплащане на уредена
операция на крака й в частна клиника в гр. Благоевград, е необходимо да я
упълномощи да се разпорежда с банковата й сметка в „Банка ДСК“ и в
качеството й на пълномощник /с нотариално заверено пълномощно рег. №1422
от 18.05.2022г./ в кръга на нейното пълномощие, е изтеглила от сметката
сумите, както следва: на 18.05.2022г. сумата от 3000 лева; на 20.05.2022г.
сумата от 4000 лева; на 23.05.2022г. сумата от 800 лева; на 07.06.2022г. сумата
от 550 лева; на 27.06.2022г. сумата от 50 лева; на 07.07.2022г. сумата от 600
лева; на 08.08.2022г. сумата от 680 лева; на 07.09.2022г. сумата от 64 лева; на
07.10.2022г. сумата от 756 лева; на 07.11.2022г. сумата от 750 лева; на
2
07.12.2022г. сумата от 835 лева; на 09.01.2023г. сумата от 750 лева и на
07.02.2023г. сумата от 765 лева, с което й е причинила имотна вреда в размер
на общо 14176 лева, като Р. М. А. е извършила измамата в качеството й на
пълномощник в кръга на нейните пълномощия и измамата е извършена
повторно, в немаловажни случаи;
- през месец юли 2022г. с цел да набави за себе си имотна облага е
възбудила заблуждение у С. С. Н. от гр. ***, като е поискала от нея да й заеме
сумата от 400 лева под предлог, че са й необходими за лечението на възрастна
жена /бивша учителка на извършителката/ и след уговорения срок не върнала
заетата сума, с което й е причинила имотна вреда в размер на 400 лева, като
измамата е извършена повторно, в немаловажни случаи;
- през м. август 2022г., с цел да набави за себе си имотна облага, е
възбудила заблуждение у С. С. Н. от гр. ***, като е поискала от нея да й заеме
сумата от 1500 лева, под предлог, че са необходими за плащане по
изпълнително дело, образувано от частен съдебен изпълнител и че в противен
случай щяло да й бъде отнето жилището й, и след уговорения срок не върнала
заетата сума, с което й е причинила имотна в реда в размер на 1500 лева, като
измамата е извършена повторно в немаловажни случаи,
поради което и на осн. чл. 210, ал. 1, т. 3 и т. 4, във вр. с чл. 209, ал. 1,
във вр. с чл. 28, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 373, ал. 2 от
НПК, във вр. с чл. 58а, ал. 1 от НК, е осъдена на „лишаване от свобода“ за срок
от 12 /дванадесет/ месеца, при първоначален „общ“ режим на изтърпяване.
Със същия съдебен акт Р. М. А. е осъдена да заплати на С. С. Н. сумата
от 1900 лева, представляваща обезщетение за причинени от деянието
имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума до
окончателното й изплащане.
С присъдата Р. М. А. е осъдена да заплати на Г. Д. К., с ЕГН **********,
сумата от 14176 лева, представляваща обезщетение за причинени от деянието
имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на
извършване на деянието до окончателното й изплащане.
В тежест на осъдената А. са възложени направените от гр. ищец С. С. Н.
разноски в размер на 300 лева, представляващи изплатено адвокатско
възнаграждение, както и държавна такса върху уважените граждански искове
в размер на 643.04 лева по сметка на Районен съд - Кюстендил.
По въззивна жалба от защитника на подсъдимата е образувано въззивно
производство, приключило с решение № 116/21.10.2024 г., постановено по
в.н.о.х.д. № 260/2024 г. по описа на ОС-Кюстендил /неподлежащо на
обжалване/, с което първоинстанционната присъда е потвърдена.
С настоящото искане за възобновяване са релевирани всички
касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от НПК за
възобновяване на наказателното производство по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК.
САС не констатира наведените в искането за възобновяване съществени
нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 и т. 3 от
3
НПК.
Неоснователно е оплакването за предубеденост на съдебния състав,
разгледал делото като първа инстанция, поради познанство на съдията -
докладчик със свидетеля Ч. Е.. Този довод е поддържан още във въззивното
производство и е намерил обосновано и законосъобразно разрешение във
въззивното решение. Познанството на съдията - докладчик с лице, което има
качеството на свидетел, не обосновава предубеденост или заинтересованост от
изхода на делото. Още повече, че в случая се касае за свидетел, които изнася
факти, необхванати от обстоятелствената част на обвинението. Цялата
процесуална дейност на съда не показва тенденциозно отношение към страна
по делото и не поражда съмнения за предубеденост и пристрастност.
Напротив, първостепенния съд се е придържал стриктно към процесуалните
си задължения и е пристъпил към нужните процесуални действия за
гарантиране правото на защита на осъдената, тогава подсъдима А.. Само ден
след образуване на делото, въз основа на внесения обв. акт, първостепенният
съд е насрочил разпоредително заседание. Преди провеждане на
разпоредителното заседание, А. е депозирала саморъчно изписана молба, в
която е посочила, че упълномощеният от нея защитник на досъдебното
производство е отказал да продължи да я защитава безплатно. С молбата, А. е
направила искане да й бъде назначен служебен защитник, тъй като не била
трудово ангажирана и не била в състояние да заплати възнаграждение на
избран от нея адвокат. При това положение, правилно съдът не е дал ход на
разпоредителното заседание, а е предоставил правна помощ на Р. А. и
изпратил писмо до АК - Кюстендил за определяне на защитник. На практика,
с депозираната молба, Р. А. е демонстрирала отказ по смисъла на чл. 96, ал. 1
от НПК от защитата на адв. К. Д., овластен при привличането й като
обвиняема. РС - Кюстендил не може да бъде упрекнат, че се е съобразил с
желанието на А. и на мястото на адв. Д. е осигурил безплатна служебна
защита. Освен това, при започване на разпоредителното заседание, преди
назначаване на адв. П. за защитник, подсъдимата А. е изразила изрично
съгласие посочения от АК –Кюстендил адвокат да бъде нейн служебен
защитник. Това свое съгласие, подсъдимата е утвърдила и след
конституирането с нарочно определение на адв. П. като защитник. Ето защо,
не може да се сподели оплакването, че е нарушено правото на защита на А.,
поради неучастие на адв. Д. в съдебното производство.
4
Неоснователен е и довода, че при провеждане на диференцираната
процедура по чл. 371, т. 2 от НПК, осъдената А. не била запитана дали разбира
последиците на направеното признание на фактите, изложени в
обстоятелствената част на обв. акт и не е й била дадена възможност да
възрази. Данните по делото категорично опровергават този аргумент. Видно
от протокола от откритото заседание, проведено на 28.09.2023г., защитникът
на подсъдимата заявил, че подсъдимата желае делото да бъде разгледано по
реда на съкратеното съдебно следствие с признание на фактите, изложени в
обстоятелствената част на обв. акт и е направил искане за разглеждане на
делото по реда на съкратеното съдебно следствие. С оглед изразеното желание
и след изчерпване на въпросите по чл. 248, ал. 1 и ал. 2 от НПК,
първоинстанционният съд преминал към предварително изслушване на
страните. Първо била дадена думата на подсъдимата. Последната направила
изрично изявление, че признава фактите, изложени в обстоятелствена част на
обвинителния акт и е съгласна да не се събират доказателства за тези факти.
При тази недвусмислена позиция, покриваща формулировката на чл. 371, т. 2
от НПК, съдът пристъпил към следващата стъпка на започната по инициатива
на защитата процедура - на осн. чл. 372, ал. 1 от НПК разяснил на Р. А.
правата й и я уведомил, че направеното от нея самопризнание ще се ползва
при постановяване на присъдата, без да се събират доказателства за фактите,
запълващи обстоятелствената част на обв. акт. Независимо че в протокола
липсва нарочен положителния отговор, няма съмнение, че подсъдимата е
разбрала последиците на направеното от нея самопризнание, понеже нито тя,
нито защитникът й са възразили, а са насочили усилията си към събиране на
доказателства за личностния й облик.
На следващо място неоснователно е оплакването за нарушение на
материалния закон, обосновано с осъждане на подсъдимата по обвинението за
причинена имотна вреда в размер на 1900 лева на свид. Н.. Създаването на
неверни представи за действителността у свидетелката Н. за да бъде
мотивирана да се разпореди в полза на А. с общата сума от 1900 лева е
подробно описано в обстоятелствената част на обв. акт и тези факти са
признати безусловно от подсъдимата. Фактическото положение, изграждащо
обвинителната теза, кореспондира с показанията на свид. Н., дадени на
досъдебното производство. От тях се установяват както измамливите
действия, предприети от подсъдимата А., така и общия размер на причинената
5
вреда, възлизаща на 1900 лева. Нито от признатите от подсъдимата факти,
нито от събраните в досъдебната фаза доказателствени източници може да се
направи поддържания от адв. Б. извод, че подсъдимата е имала намерение да
върне инкриминираната сума от 1900 лева.
Не е вярно, че първостепенният съд се е позовал на факти, за които на А.
не е било повдигнато обвинение. Този довод е аргументиран с тезата, че съдът
е приел, че измамливите действия по отношение на свид. Н. са били насочени
към получаване на работа в системата на МВР. Обсъжданото оплакване не
намира резон в съдържанието на обвинителния акт, където на стр. 4 е
изписано: „В този период Р. поддържала заблуждение, че е служител на МВР,
че била повишена и щяла да работи уреди и нея самата нея /т.е. свид. Н./ на
някаква позиция. Същото предложение направила и на приятеля на С. Н. -
свид. В. К.“. Цитираните словосъчетания недвусмислено сочат, че
измамливите действия на подс. А. са включвали представянето й за служител
на МВР /за по - голяма убедителност/ и съдействие за получаване на работа в
системата на МВР.
Предвид горното, АС - София намира, че решаващите съдилища не са
допуснали нарушения на материалния и процесуалния закон при
постановяването на съдебните си актове.
При вярно установените фактически положения, съдилищата правилно
са приложили нормата на чл. 210, ал.1, т. 3 и т. 4, във вр. чл. 26, ал.1 от НК.
Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наказанието,
наложено на осъдената А..
Наказанието от една година и шест месеца „лишаване от свобода“, преди
редукцията по чл. 373, ал. 2 от НПК, вр. чл. 58а от НК надхвърля незначително
възможния минимум от една година „лишаване от свобода“, предвиден в
нормата на чл.210, ал. 1 от НК. Отсъстват предпоставките на чл. 55 от НК,
понеже не са налице многобройни или изключителни смекчаващи
отговорността обстоятелства. Няма и основание за смекчаване на отмерената
наказателна репресия. Касае се за измама, осъществена при два
квалифициращи признака - „повторно в немаловажен случай“ и „извършена
от пълномощник в кръга на неговото пълномощие“, спрямо две лица и с
множество деяния, обединени в едно продължавано престъпление по чл. 26,
ал. 1 от НК. Посочените фактори не позволяват да се приеме, че определеното
наказание е прекомерно тежко за осъдената.
Ето защо, определеното наказание на А., намалено на осн. чл. 373, ал. 2
от НПК, вр. чл. 58а от НК на една година „лишаване от свобода“ се явява
справедливо.
6
Правилен е и отказа на РС – Кюстендил, утвърден от ОС - Кюстендил за
приложение института на чл. 66, ал. 1 от НК. Макар А. да е реабилитирана за
предходното осъждане, предопределило квалификацията на настоящото
престъпление като такова, извършено „повторно“, отлагане изпълнението на
наказанието би попречило на постигне целите на генералната и специалната
превенция. По - високата степен на обществена опасност на престъплението,
предопределена от изложените по - горе обстоятелства: паралелно
реализиране на два признака, водещи до по - тежка квалификация, две
пострадали лица, множество деяния и продължителност на престъпната
дейност, обхванала времето от 18.05.2022г. - 07.02.2023г., мотивират съда да
се съгласи с виждането на инстанциите по фактите, че отлагане изпълнението
на наказанието от една година „лишаване от свобода“ е прекалено
снизхождение, което няма да доведе до превъзпитание на осъденото лице,
нито ще въздейства предупредително и възпитателно върху останалите
членове на обществото. В тази посока не може да бъде пренебрегнато
обстоятелство, че за да получи облага, която не й се следва, подсъдимата е
въздействала върху най - уязвимите членове на обществото - възрастна жена, в
тежко болестно състояние и младо момиче, ненавършило 20 години.
Поддържаното от защитата родителско задължение към едно малолетно дете -
К. Б., род. на ********г. не представлява някакво изключение и при
очертаната престъпна дейност не налага приложение института на чл. 66, ал. 1
от НК. Детето има още един родител, които може да поеме грижите за
неговото отглеждане и възпитание, докато майката изтърпява наказанието от
една години „лишаване от свобода“.
Мотивиран от изложеното, АС-София намира, че постановената
присъда и въззивното решение са правилни, поради което искането за
възобновяване следва да се остави без уважение.
Водим от горното, АС-София
РЕШИ:
Оставя без уважение искането за възобновяване на наказателното
производство по в.н.о.х.д. №260/2024г. на Окръжен съд - Кюстендил и н.о.х.д.
№633/2023г. на Районен съд - Кюстендил.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
7
2._______________________
8