Решение по дело №650/2013 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 546
Дата: 17 юли 2013 г. (в сила от 21 октомври 2013 г.)
Съдия: Васил Любомиров Панайотов
Дело: 20135640100650
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 март 2013 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

           546                 17.07.2013г.                      гр. Хасково

 

Том VІ, стр.90

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Хасковския районен съд                                                                гражданска колегия

На двадесет и първи юни                                    двехиляди и тринадесета година

В публично заседание в следния състав:

                                                                           Районен съдия: Васил Панайотов

Секретар: Марияна Стоянова

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 650 по описа за 2013г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 224 ал.1, 245 и чл.128 т. 2 от  КТ.

Ищецът посочва, че със заповед №13/19.04.2012г. било прекратено ТПО с ответника. Последното не му било изплатило трудово възнаграждение в размер на 2987.91 лева за периода от 12.2011г. до 04.2012г., сумата от 526.25 лева обезщетение по чл. 224 ал.1 от КТ, както и сумата от 299.17 лева обезщетение за забава върху трудовото възнаграждение за периода от 01.02.2012г. до 12.03.2013г. и 42.19 лева върху обезщетението по чл. 224 ал.1 от КТ за периода от 19.04.2012г. до 12.03.2013г. Моли да се осъди ответника да му заплати посочените суми, в едно със законната лихва върху тях от деня на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане и направените по делото разноски. В съдебно заседание чрез процесуален представител поддържа исковете и моли да се уважат. В писмена защита излага доводи.

Ответникът оспорва исковете. Заявява, че обезщетението по чл. 224 ал.1 от КТ било начислено по ведомости за заплати с брутен размер, но дължимата сума след приспадане на ДДФЛ била 450 лева. оспорва претенциите за обезщетение за забава.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Исковете са допустими с оглед на разпоредбата на чл. 358 ал.1 т.3 от КТ.

По предявения иск с правно основание чл. 128 т.2 от КТ.

Страните са сключили трудов договор 4/16.09.2011г., по силата на който ищецът е изпълнявал длъжността главен счетоводител с месечно възнаграждение в размер на 1072 лева. Със заповед № 13/19.04.2012г. ТПО между страните е прекратено на основание чл. 326 ал.1 от КТ. Ищецът претендира, че не му е изплатено трудово възнаграждение за периода от месец 12.2011г. до месец 04.2012г. Едно от задълженията на работодателя е да заплаща уговореното трудово възнаграждения за извършената работа съгласно чл. 128 т.2 от КТ. Съгласно разпоредбата на чл. 270 ал.3 от КТ трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка, или по писмено искане на негови близки. Също по писмено искане на работника законодателят е извел изключение, като е допуснал трудовото възнаграждение да се превежда по влог в банка посочена от служителя. С цитираната разпоредба законодателят е предвидил писмена форма за доказване на плащането – по ведомост или срещу разписка. Единствения способ за доказване на плащане на трудово възнаграждение се явява ведомост, разписка или платежно нареждане до банка. От заключението на ВЛ се установява, че за процесния период на ищеца се дължи сумата от 3847.91 лева, като за същия период са му изплатени – 860 лева. Или, дължима остава сумата от 2987.91 лева. В настоящия случай ответникът не ангажира доказателства за заплащане на посочената сума.  Предвид изложеното следва да се осъди ответника да заплати на ищеца дължимото трудово възнаграждение за периода от месец 12.2011г. до месец 04.2012г. в размер на 2987.91 лева.

По отношение на иска с правно основание чл.224 ал. 1 КТ.

Този иск настоящия състав намира за частично основателен. Разпоредбата на чл. 224 ал.1 от КТ посочва, че при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. В настоящия случай в самата заповед за прекратяване на ТПО е посочено, че на ищеца се дължи обезщетение за неползван отпуск – 12 дни. ВЛ потвърждава в заключението си това обстоятелство, като посочва, че обезщетението е в размер на 526.25 лева. Поради изложеното искът следва да се уважи изцяло.

По отношение на иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД.

Този иск настоящия състав намира за частично основателен. Разпоредбата на чл. 245 ал.1 от КТ посочва, че при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната, а алинея 2 на същия текст посочва, че разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение остава изискуема и се изплаща допълнително заедно със законната лихва. От своя страна разпоредбата на чл. 270 ал.2 от КТ посочва, че трудовото възнаграждение се изплаща авансово или окончателно всеки месец на два пъти, доколкото не е уговорено друго. В настоящия случай в трудовия договор е посочено, че трудовото възнаграждение се заплаща не по – късно от 30 – то число на месеца, следващ месеца, за който е начислено. ВЛ посочва, че размерът на обезщетение за забава върху трудовото възнаграждение за периода от 01.02.2012г. до 12.03.2013г. е 299.17 лева, а върху обезщетението по чл. 224 ал.1 от КТ за периода от 19.04.2012г. до 12.03.2013г. - 42.19 лева.

При този изход на делото на ищеца се следват разноски в размер на 300.00 лева  за адвокатско възнаграждение. Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд – Хасково на основание чл. 78 ал.6 от ГПК ДТ по исковете в размер на 269.52 лева и 120 лева за възнаграждение за вещо лице.

Водим от изложеното, съдът

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСЪЖДА „ПСК Детелина" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Хасково, бул.„Съединение” № 38, да заплати на Г.Г.Г. *** планина 25, с ЕГН: **********, на основание чл. 128 т.2 от КТ сумата в размер на 2987.91 лева, представляваща дължимо трудово месечно възнаграждение за периода от месец 12.2011г. до месец 04.2012г./вкл./, на основание чл. 224 ал.1 от КТ обезщетение за неползван отпуск за 2012г. в размер на 526.25 лева за 12 дни, в едно със законната лихва върху сумите от 12.03.2013г., на основание чл. 86 от ЗЗД вр. с чл. 245 ал.2 от КТ обезщетение за забава върху трудовото възнаграждение за периода от 01.02.2012г. до 12.03.2013г. в размер на 299.17 лева, а върху обезщетението по чл. 224 ал.1 от КТ за периода от 19.04.2012г. до 12.03.2013г. - 42.19 лева, и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК разноски в размер на 300.00 лева.

ОСЪЖДА „ПСК Детелина" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Хасково, бул.„Съединение” № 38 на основание чл. 78 ал.6 от ГПК да заплати по сметка на Районен съд – Хасково ДТ в размер на 269.52 лева и 120 лева за възнаграждение за вещо лице.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Хасково в двуседмичен срок от получаването му.

 

 

Районен съдия: /п/ не се чете

 

 

            Вярно с оригинала!

 

            Секретар: М.С.