№ 891
гр. София, 21.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Катя Хасъмска
Членове:Емилия Александрова
Таня Кандилова
при участието на секретаря Нели Й. Първанова
като разгледа докладваното от Таня Кандилова Въззивно гражданско дело №
20211100512579 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Л.А.А. и Л.Л. А., с която се обжалва
изцяло решението, постановено по гр.д. № 43964/2019 г. на СРС, 149 състав.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно, като са изложени
съображения за това. Въззивниците молят да се отмени обжалваното решение
и да се постанови друго, с което се уважи молбата им за защита по ЗЗДН.
Претендират разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемата страна А.С. П. оспорва въззивната жалба и моли за
оставянето й без уважение. Претендира разноски.
Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от
молителките в първоинстанционното производство, имащи правен интерес от
обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258
ГПК, във вр.с чл. 17 ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт.
Делото пред първата инстанция е образувано по молба на Л.А.А. и Л.Л.
1
А. ( с фамилно име А. –П.а, към момента на образуване на
първоинстанционното производство) срещу А.С. П. – за защита от домашно
насилие, извършено на 25.07.2019 г. около 23.30 часа, подробно описано в
молбата от 30.07.2019 г.
Ответникът е оспорил твърденията в подадената молба за наличие на
извършено от него домашно насилие, но е признал, че на 25.07.2019 г. , след
23.30 ч., в жилището на първата молителка, между страните, в присъствието
на децата В. и М., е имало инцидент, при който самия той е пострадал
физически. В писмен отговор, депозиран на 06.11.2020 г. ответникът твърди,
че след като се прибрал с децата в жилището, багажът му бил събран в куфар,
молителките започнали да крещят да се маха от къщата, а молителката Л.Л.
А. (А. -П.а към момента на подаване на молбата по ЗЗДН) - да звъни на техни
близки приятели и да твърди, че я е пребил. Добавя, че при опит да вземе
телефона й, тя и майка й - Л.А.А. започнали да го нападат, удрят, ритат,
дерат, при което Л.А.А. в гръб започнала да го налага в тила и главата, след
което при "самоотбрана и опит да я отблъсне от себе си" тя (Л.А.) паднала на
земята.
С решението, постановено по гр.д. № 12579/2021 г., СРС, 149 състав, е
отказал да издаде заповед за защита от домашно насилие срещу А.С. П. по
молбата на Л.А.А. и Л.Л. А. (А. -П.а към момента на подаване на молбата по
ЗЗДН) и е осъдил молителките да заплатят държавна такса в размер на 25
лева по сметка на СРС.
Въззивният съд, като прецени приетите относими доказателства по
делото и обсъди доводите на страните по реда на въззивното производство,
прие за установено следното:
Наведените доводи за неправилност на обжалваното решение са
основателни.
Съгласно чл. 2, ал.1 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на
физическо, психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и на личния
живот, извършено спрямо лица, за които този закон изисква да се намират
или да са били в определени родствени, семейни или фактически връзки.
Между страните липсва спор, а и по делото са представени писмени
доказателства, от които се установява, че въззивниците и въззиваемия са
2
лица, попадащи в кръга на посочените в чл.3 от ЗЗДН такива.
Страните не спорят и за това, че на 25.07.2019 г., след 23.30 ч., в
жилището на първата молителка - въззивница в настоящото производство -
ап.10, находящ се в гр.София, бул."****, между тях, в присъствието на
децата В. и М., е имало инцидент. Не е спорно и това, че всяка страна се е
снабдила със СМУ след този инцидент.
Спорен е единствено въпроса дали въззиваемият е извършил действия
спрямо въззивниците, при инцидента от 25.07.2019 г., които да покриват
състав на домашно насилие по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗЗДН.
Въззивният съд приема, че на 25.07.2019 г. около 23.30 часа в
жилището –ап.10, находящо се в гр.София, бул."****, А.С. П. е нанесъл
побой на Л.Л. А. (А. -П.а към момента на подаване на молбата по ЗЗДН) -
нанесъл й удари в областта на тилната част на главата, блъскал я, ритал я с
крака, удрял я с ръце, а на Л.А. А. – нанесъл удари с юмрук в областта на
лицето и на два пъти я блъснал на земята.
Опора за този извод са представените декларации по чл. 9, ал. 3 от
ЗЗДН, които съдържат всички индивидуализиращи белези на процесните
актове на домашно насилие, и чиято доказателствена стойност не е оборена
от събраните по делото гласни доказателства. Свидетелят А.Г. - изобщо не
познава страните, а видно от показанията на свидетелите И.И. и Н. П.а,
последните не са присъствали по време на инцидента, а знаят за него от
страните (св.И.И. от въззивниците, а св.П.а - от въззиваемия и децата).
Единствените очевидци на случилото се са децата В. и М., но по - голямото
дете на практика се е възползвало от правото си по чл.166, ал.1, т.2 ГПК (л.
227 от делото на СРС). При това положение и с оглед направените признания
от въззиваемия, че на 25.07.2019 г., след 23.30 часа е бил в жилището, където
между него и бившата му вече съпруга и нейната майка, в присъствието на
децата, е възникнал инцидент, при който „при самоотбрана и опит да
отблъсне от себе си" Л.А., последната паднала на земята, съдът следва да
зачете доказателствената стойност на декларациите по чл.9, ал.3 ЗЗДН, които
не само, че се подкрепят, но и допълват от останалите събрани по делото
доказателства. Декларациите са годно доказателствено средство, доколкото в
тях са описани подробно действията на въззиваемия, насочени към засягане
на телесната неприкосновеност на въззивниците, а декларираното от
3
пострадалите под страх от наказателна отговорност, не се опровергава от
факта, че е имало очевидци на инцидента. Това е така, защото именно по
искане на въззиваемия е допуснато събиране на гласни доказателства, чрез
разпит на по-голямото дете В. – очевидец, който обаче не е проведен поради
оттегляне на искането именно от въззиваемия ( л. 218 от делото на СРС) и
поради това, че детето, мака че не може да формира валидна воля, с оглед
възрастта си, на практика е отказало да свидетелства „.. защото не желае да
участва в отношенията между родителите си, нито да злепоставя баща си, не
иска да се връща към кошмара, който е изживяло с родителите си, след 12 –ти
си рожден ден…“ (л.227 от делото на СРС), а това не може да влече
негативни последици за молителите, до които би се стигнало, ако съдът не
зачете материалната доказателствена сила на декларациите по чл.9, ал.3
ЗЗДН, когато те кореспондират и се допълват от останалите събрани по
делото доказателства. Това е така, защото когато са събрани и други
доказателства (респ. когато има очевидци, но техните показания е
невъзможно да бъдат събрани, защото са малолетни, поставени под пълно
запрещение или пък случайни минувачи), декларацията по чл. 9, ал. 3 от
ЗЗДН трябва да се цени във връзка с тях, и само ако съдът намери
доказателствата, противоречащи на декларацията, за по-убедителни от нея,
следва да отхвърли молбата за защита (т.е. материалната доказателствена
сила на декларацията е оборена). В случая, както бе посочено изложеното в
декларациите по чл.9, ал.3 ЗЗДН не само, че се подкрепя и кореспондира с
представената по делото медицинска документация и показанията на св.И.,
възприела здравословното и емоционално състояние на въззивниците, след
инцидента от 25.07.2019 г., но и липсват доказателства, които да ги
опровергават. Така от медицинската документация по делото се установява,
че около 01.00 часа на 26.07.2019 г. и двете пострадали са били
транспортирани с екип на ЦСМП в УМБАЛ „Царица Йоанна“, а в
представените по делото лист за преглед на пациент (л.16 и л.17 от делото на
СРС) е описано и обективното им състояние към момента на прегледите,
които са извършени непосредствено след инцидента, респ. непосредствено
след инцидента е констатиран хематом на фронталната област на главата на
Л.А.. Не на последно място, следва да се отбележи, че констатираните от
съдебните лекари травматични увреждания при прегледа на пострадалите – на
29.07.2019 г. на Л.А.А., съответно на 28.07.2019 г. на Л.Л. А. (А. -П.а към
4
момента на подаване на молбата по ЗЗДН) са в причинно следствена връзка с
поведението на въззиваемия, малко преди полунощ на 25.07.2019 г., тъй като
видно от СМУ № V-260/2019 г. и СМУ № 316.07/2019 г., всяко едно от
освидетелстваните лица е съобщило предварителни сведения за това кога и
какви удари са му били нанесени, а съдебните лекари в заключенията си са
категорични, че констатираните при прегледите травматични увреждания
могат да бъдат получени по начин и време, както съобщават
освидетелстваните. В тази връзка следва да се отбележи, че според
съдебния лекар, извършил прегледа на Л.А. на 29.07.2019 г., установените
при прегледа на последната травматични увреждания -подкожен хематом,
кръвонасядане в областта на челото в ляво, разкъсно –контузна рана и
кръвонасядане по лигавицата на устната кухина на горна устна в ляво,
охлузване в областта на тила на главата в ляво, кръвонасядания в областта на
носа, по клепачите на двете очи, по брадичката в ляво, по лигавицата на
устната кухина на долната устна, в областта на левия устен ъгъл, по гърба
двустранно, по двете мишници, две предмишници, по лакътя на дясната ръка,
по дясна млечна жлеза и по дясното седалище – се дължат на удари с или
върху твърди тъпи и тъпоръбести предмети и притискането с или върху
такива, респ. не са получени при еднократно падане на земята, както твърди
въззиваемия в отговора на молбата по ЗЗДН, поради което и според
настоящия съдебен състав изложеното от него, че „при самоотбрана и опит да
я отблъсне от себе си" Л.А., последната паднала на земята, представлява
защитна версия, с която цели да оправдае собственото си неправомерно
поведение.
Най - вероятно, възникналия между страните скандал на 25.07.2019 г. е
прераснал във физическа саморазправа, при която е пострадал и въззиваемия
(от показанията на св.П.а, които кореспондират с представеното от
въззиваемия СМУ), т.е всяка от страните е упражнила физическо насилие над
другата с различен интензитет, а по делото остана неизяснен въпросът кой от
участниците пръв е посегнал към другия, но това не променя изводите на съда
за извършено домашно насилие по смисъла на чл.2, ал.1 ЗЗДН от страна на
въззиваемия спрямо въззивниците по време и място, когато и самият той е
пострадал, защото в ЗЗДН не е възприет принципът на реторсия и всеки
следва да поеме своята отговорност по този закон. За въззиваемия е била
открита възможността, в срока по чл.10 ЗЗДН, да инициира производство за
5
съдебна защита от домашно насилие както за себе си, така и за децата,
доколкото установеното по делото поведение на значимите за тях възрастни,
според настоящият съдебен състав покрива признаците на домашно насилие
по смисъла на чл. 2, ал. 2 ЗЗДН, но последния не е сторил това, поради което
и извършените спрямо него действия не са предмет на настоящото
разглеждане, а и по делото не са събрани доказателства за обстоятелства
изключващи отговорността му по ЗЗДН.
С оглед на гореизложеното и установеното поведение на въззиваемия
спрямо въззивниците покриващо състав на домашно физическо насилие по
смисъла на чл.2, ал.1 от ЗЗДН, обжалваното решение, като неправилно,
следва да бъде отменено.
Спрямо въззиваемия, като извършител на физическо насилие, съдът
намира, че следва да бъде наложена мярката по чл. 5, ал. 1, т.1 от ЗЗДН, чрез
която ще се даде защита на пострадалите лица, тъй като неизпълнението на
последната ще доведе до прилагането на предвидените в чл.21, ал.3 от ЗЗДН
последици. За яснота на страните следва да бъде отбелязано, че съдът не е
обвързан от искането на страните и следва да наложи по своя преценка една
или повече защитни мерки (чл. 16, ал. 1 ЗЗДН), а в конкретния случай съдът
освен тежестта и естеството на домашното насилие, отчита и изминалото
време, през което е действала заповедта за незабавна защита (повече от две
години и четири месеца), както и обстоятелството, че към момента страните
живеят в различни жилища.
Съгласно чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН при уважаване на молбата за защита
съдът е длъжен да наложи на извършителя на домашното насилие глоба в
размер от 200 до 1000 лева. При определянето на размера на глобата съдът
взема предвид тежестта на нарушенията, подбудите за тяхното извършване и
другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, съобразно които
намира, че на въззиваемия следва да бъде наложена глоба в размер на 500 лв.
Като съобрази изхода на делото, съдът следва да осъди въззиваемия да
заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 50 /2 х25/ лева за
молбата за защита от домашно насилие, както и държавна такса в размер на
25 /2х 12.50/ лева за въззивната жалба.
С оглед изхода на делото, въззиваемият няма право на разноски, нито за
първоинстанционното, нито за въззивното производство, но същият дължи на
6
въззивниците направените пред двете инстанции разноски. Последните обаче
не са доказали действително сторени разноски нито пред първата, нито пред
въззивната инстанция, поради което и въпреки изхода на делото, не им се
следват такива.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението по гр.д.№ 43964/2019 г. на Софийския районен
съд, 149 състав, и вместо него ПОСТАНОВИ:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД, на основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН, срещу А.С.
П., ЕГН **********, с адрес с постоянен адрес в гр.****, като:
ЗАДЪЛЖАВА А.С. П., ЕГН **********, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1
от ЗЗДН, да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на
Л.А.А., ЕГН **********, и Л.Л. А., ЕГН **********, и двете с адрес в
гр.София, бул.****.
ПРЕДУПРЕЖДАВА А.С. П., ЕГН **********, че при неизпълнение
на настоящата заповед, на основание чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН полицейският
орган е длъжен да го задържи и незабавно да уведоми органите на
прокуратурата.
НАЛАГА на А.С. П., ЕГН **********, на основание чл. 5, ал. 4 от
ЗЗДН, глоба в размер на 500 (петстотин) лева, платима в полза на държавния
бюджет.
ОСЪЖДА А.С. П., ЕГН **********, да заплати по сметка на
Софийския градски съд държавни такси в размер на 75 (седемдесет и пет)
лева, на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на страните за присъждане на
разноски, като неоснователни.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
7
Членове:
1._______________________
2._______________________
8