№ 606
гр. Ловеч, 12.12.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на дванадесети
декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВАН ИВАНОВ
при участието на секретаря ПРЕСЛАВА ЦВЕТАНОВА
в присъствието на прокурора Д. Т. Д.
като разгледа докладваното от ИВАН ИВАНОВ Частно наказателно дело №
20244300200502 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на чл. 437 и сл. от НПК.
Постъпила е молба от адвокат П. Г. П. – упълномощен защитник на А.
И. А., в която сочи, че подзащитният му е придобил формално право за
условно предсрочно освобождаване, тъй като е изтърпял фактически не по-
малко от половината от наложеното му наказание. Счита, че са налице и
останалите кумулативно предвидени в чл. 70, ал. 1 от НК изисквания за
допускане на предсрочно освобождаване. Сочи, че подзащитният му е
демонстрирал много добро поведение и се ползва с авторитет сред
администрацията на затвора и сред останалите лишени от свобода, към които
се е отнасял винаги с дължимото уважение.
Твърди, че по време на изтърпяване на наказанието А. е полагал
доброволен труд, работил е и продължава да работи на външен работен обект,
където изпълнява стриктно задълженията си.
Моли да бъдат изискани от администрацията на Затвора – Ловеч
доказателства. Към молбата прилага благодарствени писма от фирма „Арт
стаун дизайн“ ЕООД и от фирма „Карис груп“ ЕООД.
Упълномощеният от Началника на Затвора Ловеч – И“РД“ Г.Д. в съдебно
заседание изразява становище, че с оглед изложените доводи в становището на
Началника на Затвора – Ловеч, молбата на А. А. следва да бъде оставена без
уважение.
Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч – зам. окръжен
прокурор Д. в съдебно заседание изразява становище, че молбата на А. следва
да бъде оставена без уважение.
1
Упълномощеният защитник на А. А. – адвокат П. П., в съдебно
заседание изразява становище, че молбата на подзащитния му следва да бъде
уважена, тъй като има добро поведение от постъпването си в затвора, спазва
ПВР и режимните изисквания. Сочи, че няма дисциплинарни нарушения и не
е наказван. Акцентира върху това, че е налице противоречие между социалния
доклад и становището на началника на затвора, макар че както сочи,
свидетелят Й. П., същата е изготвила и двата документа, като излага подробни
съображения в тази насока.
Осъденият А. И. А. в съдебно заседание се явява лично и моли да бъде
уважена молбата му.
Настоящата инстанция като съобрази постъпилата молба, становището
на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
От фактическа страна:
В момента лишеният от свобода А. изтърпява наказание „лишаване от
свобода“ наложено с Определение № 156/26.09.2024 г. по ЧНД № 384/2024 г.
на РС – Горна Оряховица в размер на 1 година лишаване от свобода, влязло в
законна сила на 26.10.2024 г. Към днешна дата 12.12.2024 г. е изтърпял
фактически 6 месеца и 11 дни, от работа 1 месец и 12 дни, всичко 7 месеца и
22 дни и има остатък от 4 месеца и 7 дни.
Установено по делото е, че към датата на съдебното заседание лишения
от свобода е изтърпял фактически повече от половината от наложеното
наказание лишаване от свобода. От направения анализ на всички
доказателства за цялостното поведение на А. обосновават извод, че не са
налице предпоставките визирани в чл. 70, ал. 1 от НК за допускане на условно
предсрочно освобождаване на същия, тъй като не е налице втората
предпоставка необходима за уважаване молбата му. Съгласно разпоредбата на
чл. 70, ал.1 от НК лицето следва да е дало доказателство за своето поправяне.
Законът е дал ясна дефиниция за доказателства за поправяне в нормата на чл.
439а от НПК, а именно това са всички обстоятелства, които сочат добро
поведение, участие в трудови, образователни, обучителни, квалификационни
или спортни дейности, социализирани програми за въздействие,
общественополезни прояви. Доказателствата за поправянето се установяват в
оценките на осъдения по чл. 155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план
за изпълнение на присъдата по чл. 156 от същия закон, както и всички други
източници на информация за поведението на осъдения по време на
изтърпяването на наказанието. Това налага изследване на цялостното
поведение на осъденото лице по време на престоя му в затвора.
От приложения доклад по делото е видно, че при първоначално
изготвената оценка на правонарушителя, е отчетен среден риск от рецидив 45
2
точки. Зоните с най- големи потребности са: злоупотреба с наркотици /не
осъзнава в пълна степен вредата от употребата на наркотици, под влиянието
на които губи контрол/ умения за мислене /подхожда лекомислено към
миналите си постъпки, не умее да преработва ефективно минал негативен
опит, липсват умения за адекватно решаване на проблемите/.
Рискът от вреди за обществото е в средния диапазон, предвид естеството
на деянието и склонността да реагира импулсивно след употреба на ПАВ. Във
връзка с престоя в затвора са отчетени опасения свързани с уязвимост и
нарушения на контрола. За изминалия период не се забелязва значителна
промяна в профила на нуждите. Рискът от рецидив и вреди, както и
проблемните зони,остават същите. Лишеният от свобода все още не е осъзнал
сериозността на това,което е направил,както и вредите,които е причинил.
Липсват му умения за оценка на последиците от собствените действия.Трудно
намира адекватни решения на възникнали проблеми. Мотивацията за
промяна все още не е на необходимото ниво.
От доклада, приложен по делото, изготвен от ИСДВР Й. П., е видно, че
А. не е участвал в специализирани програми, тъй като работи на външен
работен обект. Водена е индивидуална корекционна работа свързана със
задачите от плана на присъдата. Отчитайки, че последните не са реализирани
напълно, следва работата с лишения от свобода да продължи за постигане на
трайна положителна промяна.
Видно от доказателствата по делото, А. няма наказания, няма и награди.
Има постъпили негативни сигнали срещу него от други лишени от свобода.
При последващата оценка рискът от рецидив няма промяна в цифрово
изражение и остава 45 точки в средните граници. Рискът от вреди също е без
промяна. Лишеният от свобода не е в състояние да анализира факторите и
причините за реализиране на настоящото деяние.Със занижени изисквания
спрямо себе си. Неглижира негативните последици от поведението
си,безкритичен е към действията си задачите на първоначалното
индивидуално планиране са: Повишаване степента на персонална
отговорност,и мотивация за законосъобразно поведение.Анализ и преценка
на последствията. Развиване на конкретни и адекватни умения за мислене и
самоконтрол в градивна посока.Осъзнаване последиците от собственото
поведение. Осъзнаване вредата от употребата на наркотици Постъпва в ЗО
"Полигона„ на 24.06.2024 г. Първоначално полага доброволен труд, а след
това е изведен да работи на външен работен обект. Справя се добре с
трудовите си задължения, и в тази връзка има изпратени две благодарствени
писма от работодателите. В момента не работи, поради здравословни
проблеми.
Становището на Началника на Затвора – Ловеч е, че въпреки доброто
поведение, корекционното въздействие не постига търсения ефект. В хода на
поправителният процес са постигнати минимални резултати, поставените
задачи в плана на присъдата не са реализирани напълно. Рискът от рецидив и
вреди остава непроменен.
Сочи също, че лишеният от свобода все още не е готов сериозно да
3
ревизира поведението си и да прояви настойчивост за промяна.
Самокритичността му е формална и повърхностна. Поведението му в
рестриктивна среда е съобразено с режимните изисквания, но не се отчитат
позитивни промени в рисковите зони.
В доклада си ИСДВР Й. П. посочва, че А. постъпва в ЗО „Полигона“ на
24.06.2024 година. До скоро е работил на различни външни работни обекти,
където се е справял добре с трудовите си задължения. Посочва, че няма
наказания, но няма и награди. Излага, че настъпилите промени в корекционен
план са недостатъчни, както и че планът на присъдата не е изпълнен и не се
отчитат промени в рисковите зони. Посочва още, че рискът от рецидив и от
вреди е без промяна.
От правна страна:
Съдът, като съобрази постъпилата молба от лишения от свобода,
становището на началника на Затвора-Ловеч и доказателствата по делото
счита, че молбата на А. А. е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение.
Съгласно чл. 70, ал. 1 от НК, за да бъде постановено условно предсрочно
освобождаване на лишения от свобода, следва същият да е изтърпял не по-
малко от половината от наложеното му наказание. В настоящия случай това
формално изискване е налице, тъй като А. е изтърпял повече от половината от
наложеното наказание. Фактически изтърпяването на повече от половината от
наложеното наказание не е единствения и решаващ критерии, който следва да
се отчита при преценка за допускането на условно предсрочно
освобождаване.
Съдът приема, имайки предвид събраните по делото доказателства, че не
са налице доказателства за трайни положителни промени в поведението на
осъдения. Съгласно установената съдебна практика – ПВС № 7/85 г. изм. с
ПВС № 8/87 г. констатацията, че осъденият е показал примерно поведение
следва да се основава на данни за съзнателно и активно положително
отношение към режимните изисквания, вътрешния ред и дисциплина. От
значение са изводите за постигане на целите на наказанието, с оглед
промяната на личността и поведението на осъденото лице, както и липсата на
рискове, което е в защита на обществения интерес.
Неоснователни са в тази насока възраженията на защитника адв. П.,
касаещи изводи от неговата страна, че е налице изцяло поправителен ефект от
изтърпяната част от наказанието при осъдения А.. По-конкретно, както се сочи
и в ПВД № 8 от 87 г., следва да е налична липса на рискове, каквито не са
налични в настоящия казус. По-конкретно рискът от рецидив при
първоначалната оценка е отчетен среден 45 точки, който няма промяна в
позитивен аспект и към настоящия момент (л.10 от делото). Нещо повече,
категорична е свидетелят Й. П., че и към настоящия момент липсват умения за
оценка на последиците от собствените действия при А., респективно и в
настоящия момент проблемните зони не са променени. В този връзка,
свидетелят П. сочи че и към настоящия момент са налице дефицити в умения
4
за мислене, като А. подхожда лекомислено към миналите си постъпки и не
умее да преработва ефективно минал негативен опит.
Не е спорно, както възразява защитника адв. П., че е налице позитивно
отношение към труда, видно от благодарственото писмо от „Карис груп“
ЕООД, както и от „Арт стоун дизайн“ ЕООД, но както се посочи и по-горе,
този факт не е достатъчен според настоящата инстанция, да се приеме, че е
настъпил изцяло поправителен ефект с изтърпяната част от наказанието в
пълен обем. Нещо повече, категорична е свидетелката П., че и към настоящия
момент, А. неглижира негативните последици от поведението си и е
безкритичен към действията си.
Основателно е възражението на защитника адв. П., че са налице
несъществени противоречия между становището на началника на затвора и
доклада на ИСДВР, но същите касаят фактология, която не опровергава
посочените по-горе изводи, по-конкретно действително на л. 10 от делото,
началника на затвора е приел, че А. е постъпил в ЗО „Полигона“ на 24.06.2024
г., а в доклада на л. 12 е посочено „начало на наказанието 31.05.2024 г.“, но
тези несъответствия не повлияват на извода, че към настоящия момент с
изтърпяната част от наказанието не е настъпил поправителен ефект в пълен
обем, респективно същия да дава основание, че не са налице рискове при
уважаване на процесната молба. Както се посочи по-горе, както рискът от
рецидив към настоящия момент е оценен на среден 45 точки (л.13), така и
рискът от вреди е оценен като среден за обществото също е среден, както при
първоначалната оценка, така и към настоящия момент (л.14).
Основателно в тази връзка е възражението на адв. П., че неоснователно
е посочено от страна на свидетелката П. в т. 2.2 от доклада, че има данни за
участие в субкултурни и други нерегламентирани дейности, които не били
потвърдени, тъй като се касае само и единствено за твърдение, не подкрепено
с каквито и да е доказателства, поради което и настоящата инстанция не го
отчита и не взема предвид в мотивите си. Така или иначе предвид посочени
по-горе съображения, настоящата инстанция приема, че към настоящия
момент не е настъпил поправителен ефект в пълен обем при осъдения А. с
изтърпяната част от наказанието.
Анализирайки всички доказателства по делото в тяхна съвкупност и в
цялост, съдът приема, че молбата за условно предсрочно освобождаване на А.
И. А. е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 440, ал.1 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения А. И. А., роден на
**.**.**** г. в гр. Г.О., с постоянен адрес гр. Г.О., обл. В.Т., ул. *** и настоящ
адрес гр. Г.О., обл. В.Т., ул. ***, ЕГН **********, за условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на ОСТАТЪКА от наказанието в размер на 4
5
месеца и 7 дни към 12.12.2024 г. от наложеното му наказание с Определение
№ 156/26.09.2024 г. по ЧНД № 384/2024 г. на РС – Горна Оряховица в размер
на 1 година лишаване от свобода, влязло в законна сила на 26.10.2024 година.
Определението подлежи на обжалване от осъдения и от Началника на
Затвора – Ловеч, и на протест от прокурора в 7-дневен срок от днес пред
Апелативен съд – гр. Велико Търново, по реда на Глава XXII.
Определението се изпълнява незабавно след изтичане срока за
обжалване освен, ако е подаден протест, което не е в интерес на осъдения.
Препис от определението да се изпрати на осъдения, на Ловешка
окръжна прокуратура и Затвора – гр. Ловеч.
Съдия при Окръжен съд – Ловеч: _______________________
6