№ 539
гр. София, 14.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно гражданско дело
№ 20211000503757 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение № 261727/15.03.2021 г. по гр.д. № 14005/2019 г. на СГС, I-6 състав са
отхвърлени като неоснователни предявените от Ю. С. Р. против частен съдебен
изпълнител М. Н. П. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
74, а. 1 ЗЧСИ във вр. чл. 45 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата 25 100 лева, частично предявена от общо претендирания размер от
121 010 лева – обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди от
незаконосъобразно принудително изпълнение, ведно с лихвата от датата на възлагане
на имота – 13.10.2010 г. до окончателното изплащане.
Ищецът Ю. С. Р. е депозирал въззивна жалба против първоинстанционното
решение с оплаквания, че същото е неправилно и незаконосъобразно, постановено при
допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, поради което се иска
неговата отмяна и постановяване на решение, с което исковете му да бъдат уважени.
Жалбоподателят поддържа, че СГС неправилно приел, че не са доказани твърденията в
исковата молба, защото въпреки своевременно направеното искане от ищеца за
прилагане към гражданското дело на изпълнително дело № 1033/2009 г. на ЧСИ М. П.,
съдът въобще не се произнесъл по това искане. Не били съобразени о твърденията на
ответника, изложени в макар и просрочения отговор на исковата молба, че именно той
е определил началната цена на продавания имот. В нарушение на процесуалните
правила съдът възпрепятствал доказването на ищеца. Направено е искане да бъде
изискано и приложено към настоящото дело изп.д. № 1033/2009 г. на ЧСИ М. П., което
искане е уважено от въззивния състав.
Ответникът ЧСИ М. Н. П. не е депозирал отговор на въззивната жалба.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
1
валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да
се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва
служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби,
приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на
ВКС, ОСГТК).
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо.
Във връзка с правилността, като взе предвид само наведените във въззивната
жалба пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
В исковата си молба Ю. С. Р. е твърдял, че по изпълнително дело № 1033/2009
г. на ЧСИ М. П., образувано срещу него от Б. П., била наложена възбрана върху
собствения на ищеца недвижим имот, находящ се в гр.София, ул. „***“ № 9, който след
приключила публична продан бил възложен на взискателя Б. П. за сумата 121 010 лв.
Ищецът е твърдял, че по изпълнително дело № 1033/2009 г. били насрочени две
публични продани на имота. Първата публична продан била насрочена за дати от
07.10.2009 г. до 07.11.2009 г., като към изпълнителното дело се присъединили и „ОББ“
АД като кредитор по ипотечни кредити на ищеца в качеството му на трето задължено
лице към банката. Насрочена била и втора публична продан за дати от 30.10.2009 г. до
30.11.2009 г., поради несъстояването на първата. В обявлението за втората публична
продан била посочена начална цена от 99 000 лв. Поддържал е, че на 10.11.2009 г. по
изпълнителното дело постъпила молба от взискателя Б. П. с искане за спиране на
насрочената публична продан, поради факта, че ищецът е водил преговори с него и му
е заплатил сума в размер на 16 950 лв., която сума представлявала повече от 1/3 от
дълга към кредитора, като ищецът заявил готовност да заплаща останалата част от
дълга си на равни месечни вноски. На 09.08.2010 г. била депозирана молба от страна на
кредитора за продължаване на действията по публичната продан. По изпълнителното
дело било изготвено ново съобщение за публична продан за дати от 23.08.2010 г. до
23.09.2010 г. с посочена начална цена от 99 000 лв., като по никакъв начин не била
отчетена пазарната обстановка на имотния пазар, предвид и че между първите
насрочени продани и тази от 2010 г. била изминала една година. Не била изготвена и
оценка на имота от експерти, а ответникът ЧСИ М. П. еднолично определил началната
цена на имота без да са отчетени пазарните параметри на цените на имотите към 2010
г.
Ищецът е твърдял, че ответникът ЧСИ М. П. допуснал нарушения при
осъществяването на публичната продан. Изпълнението върху имота било
несъразмерно предвид остатъка от дълга на ищеца, който бил под 18 000 лв. Ищецът
направил плащане от около 1800 лв. по изпълнителното дело и платил в брой на
взискателя сума в размер на 16 950 лв., която сума обаче не била отразена и не била
приспадната, въпреки изричната депозирана от ищеца молба и въпреки липсата на
противопоставяне от взискателя. Твърди още, че имотът бил продаден на
изключително занижена цена.
Според ищеца от незаконосъобразните действия на ЧСИ претърпял
имуществена вреда равняваща се на стойността, за която е продаден имота на
публична продан, а именно: 121 010 лв. Искал е съдът да постанови решение, с което
да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 25 100 лв., частично предявена от
общо претендирания размер от 121 010 лв. - обезщетение за причинени на ищеца
имуществени вреди от незаконосъобразно принудително изпълнение, ведно с лихвата
2
от датата на възлагане на имота - 13.10.2010 г. до датата на исковата молба 28.10.2019
г. в размер на 23 147.61 лева, както и законната лихва от датата на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.
Ответникът ЧСИ М. П. не е депозирал отговор в законоустановения срок, но в
първото по делото съдебно заседание е изразил становище за неоснователност на иска,
като е поддържал, че не е бил длъжен да използва вещо лице при определяне
продажната цена на продавания имот.
Ищецът е уточнил твърденията си пред въззивната инстанция по указание на
съда, като с молба от 26.01.2022 г. е посочил, че незаконосъобразните действия,
извършени от ЧСИ М. П. се изразяват в допуснати процесуални нарушения при
провеждане на публична продан по изп.д. № 1033/2009 г., а именно: необосновано
занижена начална цена на продаваното имущество, несъобразена с пазарната му цена,
площта и извършените подобрения. ЧСИ не спазил и законовите правила при
изчисляване на началната сума спрямо предвидените проценти в чл. 485 ГПК. Така
имуществото, предмет на публична продан било продадено на изключително занижена
цена, почти два пъти по-ниска от пазарната. Нарушена било и разпоредбата на чл. 468,
ал. 2 ГПК, тъй като ЧСИ не разполагал със специални знания за оценка на недвижими
имоти и следвало да назначи вещо лице за определяне стойността на имота, а не го
сторил.
Ищецът е уточнил още, че претендираната от него имуществена вреда се
равнявала на разликата между цената, на която бил продаден имота му – 121 010 лева
и пазарната цена в размер на 211 234 лева, определена от вещо лице пред СГС.
Предвид това е заявил, че прави изменение на иска, като претендира от ответника
заплащане на сумата 90 234 лева, представляваща разликата между реалната пазарна
цена и сумата, на която в действителност е продадено имуществото на длъжника по
изп.д. № 1033/2009 г. по описа на ЧСИ М. П., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 13.10.2010 г. – датата на възлагане на имота до датата на исковата молба
28.10.2019 г. в размер на 83 215.30 лева, ведно със законната лихва, считано от
28.10.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
По така направеното уточнение и изменение ЧСИ М. П. е взел становище, като е
на първо място е направил възражение за погасяване на исковите претенции по
давност. На следващо място е възразил, че законът му дава правомощие сам да изготви
оценката на продавания имот, като няма задължение да ползва вещо лице за това. ЧСИ
бил независим професионалист, който самостоятелно може да определи адекватна
оценка на недвижимия имот, съобразявайки собствените си възприятия за имота и
пазарното търсене от страна на участници в публични продани. В случая нямало
противоправно негово поведение, което да ангажира отговорността му. Ищецът не бил
доказал и преки вреди от твърдените от него незаконосъобразни действия на ЧСИ.
Въззивният съд е пропуснал да се произнесе по направеното от ищеца
изменение в размера на исковете с молбата от 26.01.2022 г., но доколкото такова
изменение е допустимо само до приключване на съдебното дирене в първата
инстанция – чл. 214, ал. 1 ГПК, то направеното изменение като недопустимо не следва
да бъде приемано.
Не следва да бъде разглеждано и направеното от ответника възражение за
погасяване на претенциите по давност, тъй като това правопогасяващо възражение той
е могъл и е следвало да направи в срока за отговор на исковата молба – чл. 133 ГПК и
като не го е сторил, това негово възражение, направено по-късно, е преклудирано.
Пред първата инстанция е изслушано заключение на СТЕ. Пред въззивната
инстанция е приет пълен препис от изп.д. № 103/2009 г. на ЧСИ М. П..
3
В заключението по СТЕ, изготвено от вещото лице Н. Ж. К., неоспорено от
страните, същият е направил справедлива пазарна оценка на апартамент и гараж, в гр.
София, ул. „***“ 9, собственост на ищеца към септември 2010 г. е 211 234 лева.
Изп.д. № 1033/2009 г. е образувано най-напред като изп.д. № 434/2009 г. на ЧСИ
З. В., по-късно (на 27.08.2009 г.) образувано като изп.д. № 1033/2009 г. на ЧСИ М. П.,
по молба на Б. И. П. за събиране на парично вземане срещу Ю. С. Р. в размер на 35 000
лева ведно със законната лихва от 23.04.2009 г. до изплащане на вземането и разноски
в размер на 2 207 лева.
По делото е събрана информация за имущественото състояние на длъжника.
Наложен е запор върху два негови автомобила, два мотоциклета и едно ремарке.
Установено е, че през 2008 г. върху един от недвижимите имоти на ищеца в гр. София,
ул. „***“ № 9 - ап. 8 е вписана договорна ипотека за обезпечаване вземане на „ОББ“
АД. Наложена е възбрана върху ипотекирания имот, както и върху други недвижими
имоти на длъжника.
С молба от 14.09.2009 г. взискателят Б. П. е упълномощил ЧСИ М. П. по реда на
чл. 18 ЗЧСИ.
ПДИ е връчена на длъжника Ю. С. Р. на 18.09.2009 г.
Наложени са запори върху вземанията на длъжника във всички банки на
територията на България, като от тях са постъпили отговори или, че длъжникът не им е
клиент, или, че той има открита сметка, но по нея няма наличност.
На 27.09.2009 г. на Ю.Р. е връчена при отказ Призовка за принудително
изпълнение, с която му е съобщено, че ЧСИ ще извърши опис и оценка на апартамент
№ 8, находящ се в гр. София, на ул. „***“ № 9 на 07.10.2009 г. от 11.00 часа.
На 07.10.2009 г. е съставен Протокол за опис на недвижим имот, в който ЧСИ е
описал апартамент № 8, находящ се в гр. София, на ул. „***“ № 9. Определена е оценка
от 132 000 лева. На описа не са присъствали представители на взискателя и длъжника.
Насрочена е публична продан на имота от 30.10.2009 г. до 30.11.2009 г. при
начална цена от 99 000 лева, като ищецът е получил съобщение за същата на
21.10.2009 г. чрез пълномощника му адв. М. Д..
Редовното разгласяване на проданта е документирано в Протокол за
разгласяване на публична продан от 22.10.2009 г.
На л. 179 от делото е направен списък с размера на задължението – 35 000 лева
главница, 2 273.35 лева – лихви, разноски по гр.д. – 2207 лева, адвокатско
възнаграждение – 1500 лева, заплатени такси кредитор – 199.40 лева и разноски при
ЧСИ П. – 6 623.67 лева.
На л. 181 се намира копие от вноскна бележка за 4 650 лева с получател Б. П. с
вносител Ю.Р. и основание „погасяване на задължение“.
На 10.11.2009 г. е постъпила молба от Б. П. за спиране на публичната продан
поради постигнати договорености с Ю.Р. и същата е спряна с постановление от
11.11.2009 г.
На 23.11.2009 г. е постъпила молба от Ю.Р., в която той сочи, че е заплатил на
взискателя 16 950 лева и се задължава занапред да заплаща остатъка от задължението
си на равни месечни вноски. Поискал е спиране на изпълнението.
На 09.08.2010 г. е постъпила молба от Б. П. за продължаване на изпълнението
поради неизпълнение на договореностите от Ю.Р..
На л. 180 от изп.дело се намира квитанция за платени по изп.дело 12 300 лева от
Ю.Р. на 06.11.2009 г.
4
Насрочена е публична продан на апартамент № 8 на ул. „Г. М.“ №9 от
23.08.2010 г. до 23.09.2010 г. при начална цена от 99 000 лева, като ищецът е получил
съобщение за същата на 21.10.2009 г. чрез пълномощника му адв. М. Д..
На 24.09.2010 г. е съставен Протокол за обявяване на наддавателни
предложения, общо три на брой, като за купувач е обявен „Елфи Компания“ ООД,
предложили цена 111 111 лева. След това, по реда на чл. 492, ал. 2 ГПК Б. П. е
направил устно предложение за цена на имота 121 010 лева, поради което и като краен
купувач е обявен Б. И. П. за цена 121 010 лева.
След изготвено на 05.10.2010 г. разпределение, на Б. П. – взискател и купувач е
съобщено да внесе 119 310.60 лева, което той е сторил на 13.10.2010 г. В същия ден е
изготвено Възлагателно постановление.
На 19.10.2010 г. „ОББ“ АД са се присъединили като взискател с обезпеченото с
ипотека свое вземане.
При така събраните доказателства настоящият състав намира следното от
правна страна:
Отговорността на частните съдебни изпълнители за причинени на страните в
изпълнителното производство или на трети лица вреди е уредена в разпоредбата на чл.
441 от ГПК, съответно чл. 74 от ЗЧСИ. Съгласно ал. 1 на чл. 441 от ГПК частният
съдебен изпълнител отговаря при условията на чл. 45 от ЗЗД за вредите, причинени от
процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение, а съгласно чл. 74, ал. 1 от
ЗЧСИ частният съдебен изпълнител отговаря за вредите, които неправомерно е
причинил при изпълнение на своята дейност. От текста на двете разпоредби е видно, че
отговорността на частния съдебен изпълнител за причинените от него при изпълнение
на дейността му вреди е уредена като деликтна такава. Затова за да възникне същата е
необходима да са налице предвидените в закона предпоставки, а именно неправомерно
действие или бездействие на съдебния изпълнител, причинени вреди и причинна
връзка между тези вреди и действието или бездействието. Действието на съдебния
изпълнител ще бъде неправомерно в случай, когато то е предприето въпреки
нормативната забрана за извършването му или въпреки това, че не са се налице
необходимите за извършването му предпоставки. Същевременно бездействието му ще
бъде противоправно, когато не се предприема действие, което следва да бъде
извършено по силата на правна норма или въпреки направеното от съответната страна
искане за това, макар и да са налице предвидените в закона предпоставки за
извършване на действието. Освен това се изисква и вина на съдебния изпълнител по
отношение на противоправното действие или бездействие.
В случая ищецът Ю.Р. е сочил като противоправно действие на ЧСИ М. П.
определянето от него без помощта на вещо лице на пазарна оценка и необосновано
занижаване на начална цена на продаваното имущество, несъобразена с пазарната му
цена, площта и извършените подобрения, както и несъобразяване на посочения в чл.
485 ГПК процент на намаляване стойността на имота при определяне началната цена
на проданта, обявена в периода 23.08.2010 г. – 23.09.2010 г. относно апартамент № 8,
находящ се в гр. София, ул. „Г. М.“ № 9. Съгласно чл. 485 ГПК (в редакцията,
действаща към 2009 г. и 2010 г.) съдебният изпълнител определя началната цена, от
която ще започне наддаването, като се прилага съответно чл. 468 ГПК. Съгласно чл.
468, ал. 1 и 2 ГПК (в редакцията им към 2009 г. и 2010 г.) началната цена, от която да
започне наддаването при явния търг с устно наддаване или публичната продан, е 75 на
сто от стойността на вещта. По искане на страната се назначава вещо лице за
определяне на стойността на вещта. Вещото лице се назначава служебно, когато за
определяне на стойността са необходими специални знания в областта на науката,
изкуството, занаятите и други. То може да даде заключението си и устно, което се
5
отразява в протокола. Посочените правила се отнасят за първата продан, като за втора
продан се прилагат правилата на чл. 494 ГПК.
От посочените разпоредби може да бъде направен извод, че към процесния
период 2009 г.-2010 г. процесуалният закон не е изисквал задължително оценката на
описвания имот да бъде направена с помощта на вещо лице. ЧСИ е бил длъжен да
използва вещо лице само в две хипотези: а) когато страна поиска това и б) когато за
оценката се изискват специални знания в областта на науката, изкуството, занаятите и
други. Несъмнено обаче, когато ЧСИ сам изготвя оценка за стойността на продавания
имот, той не може да действа произволно, а следва да действа добросъвестно и да я
съобрази с местоположението, вида и състоянието на имота, както и с пазарната
конюнктура.
В случая се установява от изпълнителното дело, че ЧСИ М. П. е извършил сам
оценка при описа на процесния имот през октомври 2009 г., без да назначи вещо лице,
като я е определил на 132 000 лева. От изслушаното в първата инстанция СТЕ се
установява, че средната пазарна оценка на имоти от вида на процесния имот и предвид
местонахождението му е 211 234 лева към 2010 г.
Както бе посочено ЧСИ не е бил задължен от закона да използва вещо лице –
нито някоя от страните е поискала това, нито пък при оценка на недвижим имот в
района на ЧСИ същият се нуждае от специални знания в областта на науката,
изкуството, занаятите и други. Самият той може да проучи пазара чрез различни
информационни системи и информацията в тях и след като съобрази вида,
местоположението и състоянието на конкретния имот, да определи приблизително
неговата стойност.
Дали обаче ЧСИ е бил добросъвестен и не е определил произволно стойността
на имота без съобразяване с посочените обстоятелства. На пръв поглед това е
възможно да е така, тъй като неговата оценка значително се различава от оценката,
дадена от вещото лице, изслушано по делото. От друга страна обаче следва да се има
предвид, че ЧСИ лично се е запознал със състоянието на оценявания имот при описа
му, докато вещото лице не е правило оглед на имота (и няма как да го направи за минал
момент) и неговата оценка е дадена по метода на пазарните аналози като средно-
аритметично от цените на други сходни имоти в същия район през 2009 г. Ето защо не
може да се приеме априори, че пазарната оценка, дадена от ЧСИ е непременно
несъответна на реалната пазарна цена на имота с оглед неговото конкретно състояние.
Такива доказателства по делото не са събрани. На последно място следва да бъде
отчетено и обстоятелството, че ЧСИ е направил оценката през 2009 г., а вещото лице я
е определяло към 2010 г. и е възможно да има известно разминаване в пазарната
конюнктура през двете години.
От друга страна, в съдебната практика се приема, че оценката е основа за
определяне на началната цена при публичната продан, тъй като нейният размер трябва
да бъде видимо по-нисък от пазарните очаквания - не може да се очаква проданта да
привлече наддавачи, ако началната цена е неразумно висока. Има различни начини за
оценка на едно имущество, но нито един от тях, нито някаква средна претеглена
величина от всички тях, могат да послужат за определяне на реалната пазарна цена.
Реалната пазарна цена - паричната сума, която в действителност се получава на пазара
за определен имуществен обект през определен период от време, се постига на
публичната продан, когато тя е проведена според процесуалните правила.
Процесуалната уредба на публичната продан гарантира, че при всяка отделна продан
ще бъде постигната максимално високата цена на пазара. Когато публичната продан е
извършена процесуално законосъобразно, няма потребност от определяне на реалната
пазарна цена по друг начин - реалната пазарна цена е тази, която е получена при
6
публичната продан. Необходимост да бъде определена предполагаемата реална пазарна
цена възниква, когато публичната продан не е извършена или е извършена в
нарушение на процесуалните правила. Колкото и ниска да е началната цена, ако
проданта е надлежно разгласена, това би привлякло участието на повече наддавачи.
Нито е възможно да се твърди, нито е възможно да се докаже, че на пазара е
съществувала различна възможност от тази, която се е осъществила при извършването
на публичната продан в съответствие с процесуалните правила (така напр.
Определение № 1269 от 13.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 4487/2013 г., IV г. о.)
Доколкото в случая няма оплаквания от незаконосъобразно проведена публична
продан, то може да се приеме в съответствие с посоченото, че именно предложената от
купувача Б. П. цена на имота 121 010 лева е реалната му пазарна цена.
Всичко посочено по-горе води до извод, че ЧСИ не е нарушил процесуалните си
задължения при определяне стойността на процесния имот, като сам е определил цена
от 132 000 лева и следователно не е налице негово противоправно действие от
посочения вид.
Не е налице и другото сочено от ищеца нарушение на процесуалния закон, а
именно на чл. 485 ГПК по отношение процента, при който се определя началната цена
на публичната продан. Както бе посочено, тази норма препраща към правилата на чл.
468 ГПК при провеждане на първа публична продан (каквато на практика е
процесната), а според тях началната цена на проданта е 75% от стойността на имота.
Тази стойност според оценката на ЧСИ е била 132 000 лева. 75% от нея са 99 000 лева,
при каквато начална цена именно е обявена публичната продан в периода 23.08.2010 г.
– 23.09.2010 г.
След като не е налице противоправното поведение на ЧСИ при действията му,
сочени от ищеца, то и не може в случая да бъде ангажирана неговата деликтна
отговорност спрямо него.
За пълнота следва да бъде посочено още, че ищецът не доказва и сигурно
настъпване на вреда за него, изразяваща се в разликата между цената, на която е
продаден процесния имот и оценката, дадена му от вещото лице по настоящото дело.
Търсената вреда в случая е от вида на пропуснатата полза, а същата следва да бъде
доказана пълно и сигурно от ищеца, а не да е само предполагаема (в този смисъл и
тълкувателно решение № 3/12.12.2012 г. по тълк.д. № 3/2012 г. на ОСГТК). Както бе
посочено по-горе, реалната пазарна цена на имота е тази, която се достига на
публичната продан след наддаване. Няма никакви доказателства, че ако определената
стойност на имота бе 211 234 лева и публичната продан бе обявена при цена, равна на
75% от нея, или за 158 425.50 лева, биха се явили наддавачи и наддаването би
достигнало или надхвърлило 211 234 лева.
Липсата на елемент от фактическия състав на деликта води до неоснователност
на иска за реализиране деликтната отговорност на ЧСИ и същият подлежи на
отхвърляне, включително акцесорният иск за лихва.
Поради достигане на извод от въззивната инстанция, идентичен с този на СГС,
първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
По разноските: При този изход от спора право на разноски пред въззивната
инстанция има въззиваемият. Той е доказал разноски в размер на 2000 лева за
адвокатско възнаграждение, които му се дължат изцяло от жалбоподателя.
Водено от изложеното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261727/15.03.2021 г. по гр.д. № 14005/2019 г. на
СГС, I-6 състав.
ОСЪЖДА Ю. С. Р., ЕГН ********** да заплати на ЧСИ М. Н. П. с рег. №
*** и район на действие СГС, гр. ***, ул. „***“ № 43, сумата 2000 лева – разноски
пред САС.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните, при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8