РАЗПОРЕЖДАНЕ
№......... 07.06.2017г. гр.Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ състав
На 07
юни 2017г.
В
закрито заседание в следния състав:
Председател: МИЛЕНА
КОЛЕВА
като
разгледа докладваното от СЪДИЯ МИЛЕНА КОЛЕВА гр.дело № 2345 по описа за 2017
година:
Съдът счита,
че следва да приеме като доказателства по делото представените с исковата молба и с отговора документи,
тъй като същите са допустими, относими и необходими по отношение на предмета на
спора.
По направеното
възражение за изтекла давност по чл.358 от КТ съдът ще се произнесе с решението
по делото.
Съдът счита,
че следва да остави без уважение искането на ответника за съединяване на
настоящото производство и гр.д.№ 743/2107г. по описа на Районен съд – Гълъбово,
тъй като не са налице предпоставките на чл.213 от ГПК.
Съдът счита,
че следва да остави без уважение искането на ответника за спиране на
производството по настоящото производство до приключване на производството по
гр.д.№ 743/2107г. по описа на Районен съд – Гълъбово, тъй като решението по
последното не е преюдициално по отношение на спора между страните.
С оглед
изясняване на спорните обстоятелства следва да се назначи съдебно – икономическа
експертиза, която да отговори на поставените задачи в ИМ на ищеца.
На основание чл.190 от ГПК следва да се
задължи ответника да представи по делото ЛТД на ищеца.
С оглед изясняване на делото от фактическа
страна следва да бъде дадена възможност на ищеца да води двама свидетели, а на
ответника един свидетел за разпит в съдебно заседание.
Следва
да бъде указано на страните, че в първото заседание по делото са длъжни да
направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по
твърдените от насрещната страна обстоятелства. В случай, че не направят това,
губят възможността да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят
нови доказателства, освен ако са налице особени непредвидени обстоятелства или
са налице хипотезите на чл. 147 т. 1 и
т. 2 ГПК.
Следва
да бъде указана на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация
/доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове/,
като се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите
към Министъра на правосъдието.
Следва
да бъде указана на страните възможността за постановяване на неприсъствено решение
съобразно разпоредбата на чл.238 от ГПК.
На основание чл. 140 ал. 3 ГПК следва да
бъде съобщен на страните проект за доклад по делото.
Съдът
счита, че следва да напъти страните към
доброволно уреждане на спора, включително и чрез използване на процедура
по медиация или други способи. Следва да укаже на страните, че неявяването на
някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на
делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище
по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за
разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска
постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и
присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват
правна помощ при необходимост и право на това.
Водим от горното, на основание чл. 140 от ГПК съдът
Р А З
П О Р Е Д И :
СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТ
ЗА ДОКЛАД по делото :
Предявени са искове по чл.344, ал.1, т.1-3,
чл.220, ал.1 от КТ.
Ищецът
Т.И.И. твърди в исковата си молба, че по силата на сключен Трудов договор №6 от
23.12.2005г. с ответното дружество бил назначен на длъжност „технически
изпълнител". Като място на работа в договора било определено: „гр. Чирпан
- площадка за метали".
Със
Заповед за прекратяване на трудовия договор на Т.И. с „НИКОН МЕТАЛ" ЕООД
от 01.10.2016г. трудовите правоотношения между ищеца и работодателя му били
прекратени, считано от 01.10.2016г., на основание чл.328, ал.1, т.З от КТ. В
Заповедта също така е посочена като причина за прекратяване на трудовия договор
„поради закриване на част от предприятието".
Ищецът твърди, че не му е била
връчвана и съответно не е полагал подписа си върху Заповед за прекратяване на
трудовия му договор. На 29.11.2016г. ищтеца е изпратил писмено Заявление чрез
препоръчана пощенска пратка до Николай Тодоров Колев, управител на „НИКОН
МЕТАЛ" ЕООД, гр. Меричлери, като на основание чл.128, ал.1 от КТ, с което
е изискал от дружеството в качеството му на работодател документ, удостоверяващ
факти, свързани с трудовото му правоотношение - Заповед за прекратяване на
трудовия му договор с „НИКОН МЕТАЛ" ЕООД, гр. Меричлери. Искането е получено.
Ищеца е подал сигнал с вх. № 16282995/19.12.2016г. до Дирекция „Инспекция по
труда със седалище гр. Стара Загора, изпратен за разглеждане по
компетентност до Дирекция „Инспекция по труда", със седалище гр. Хасково.
По подадения сигнал е извършена проверка за спазване на трудовото
законодателство на „НИКОН МЕТАЛ" ЕООД, гр. Меричлери. При извършване на
проверката е установено гореописаното нарушение на чл.128а, ал.1 от КТ.
В
хода на проверката, при поискване, работодателят „НИКОН МЕТАЛ" ЕООД, гр.
Меричлери, е представил на органите на Дирекция „Инспекция по труда",
Хасково екземпляр от Заповед №03/01.10.2016г. за прекратяване на трудовия
договор с Т.И.И., считано от 01.10.2016г., издадена на основание чл.328, ал.1,
т.З от КТ - поради намаляване обема на работа. При направена справка в
регистъра на ТД на НАП се установило, че за прекратяването на трудовия договор,
работодателят е изпратил уведомление по реда на чл.62, ал.З от КТ до ТД на НАП,
видно в която фигурира датата на прекратяване - 01.10.2016г. Но видно от
представения екземпляр от цитираната Заповед, в него е отразено, че „екземпляр
от същата заповед е връчен на 01.10.2016г.", но същата не е подписана
двустранно от страните - липсвал подписът на ищецът. При проверката не са открили
други писмени доказателства, които да са удостоверели, че Заповедта за
прекратяване на трудовия договор на ищеца с ответното дружество му е връчена на
01.10.2016г.
Работодателят
„НИКОН МЕТАЛ" ЕООД е изпратил екземпляр от „Заповед №03/01.10.2016г. за
прекратяване на трудовия договор с Т.И.И. на ищеца на 10.02.2017г., видно от
пощенското клеймо. Ищецът я е получил лично на 13.02.2017г., видно от известие
за доставяне № ИД PS 6404 000HAE 0.
Съгласно
чл.357, ал.1, вр. с чл.358, ал.1, т.2 от КТ Т.И. разполагал с правната
възможност да оспори законосъобразността на прекратяването на трудовото му
правоотношение в двумесечен срок от уведомяването му за това от страна на
работодателя. Това разбиране е застъпено и в трайната практика на ВКС, с оглед
на която правото на едностранно прекратяване на трудовото правоотношение от
страна на работодателя поражда действие с достигане на изявлението до адресата.
В тази връзка ищеца, твърди че настоящият иск е допустим.
Ищецът категорично твърди, че
не е било налице намаляване на обема на работа - правното основание, на което
трудовите му правоотношения с ответното дружество са прекратени. В константната
практика на ВКС, изразена в постановените по чл.290 от ГПК Решение №29 от
08.02.2011г. по гр. д. №265/2010г. на ВКС, IV ГО, Решение №125 от 18.04.2013г.
по гр. д. №832/2012г. на ВКС, IV ГО, се възприема, че по естеството си
намаляването обема на работата представлява намаляване на производствената
програма, на количеството на продукцията, обема на стокооборота, на обема на
услугите и това състояние трябва обективно, фактически да съществува, но не
следвало да се отнася към дейността на предприятието изобщо, а към съответната
дейност, реализирана чрез дадена трудова функция. Фактическото съществуване на
намаляването на обема на работа следвало да бъде установено от работодателя с
всички възможни доказателствени средства. Приема се, че фактическият състав на
разпоредбата на чл.328, ал.1, т.З КТ изисквало при изследване на елементите му
проследяване на процеса на намаляване обема на работа да се отнася не към
дейността на предприятието изобщо, а към съответната дейност, реализирана чрез
дадена трудова функция, или следвало да бъде установено как намаляването на
обема на работата на предприятието се е отразило на дейността, в която е бил
зает до уволнението съответният работник или служител. Следователно в тежест на
работодателя е да се докаже законосъобразността на извършеното уволнение и
действително дали е било налице намаляване на обема на работа.
На
основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ, като на основание чл.225, ал.1 от КТ
ищецът е реализирал правото си да получи обезщетение поради незаконно уволнение
от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през
което е останал без работа поради това уволнение. А от факта, че със Заповед за
прекратяване на трудовия договор на Т.И. с „НИКОН МЕТАЛ" ЕООД от
01.10.2016г. трудовите правоотношения между ищеца и работодателя му са
прекратени, считано от 01.10.2016г., е видно, че не е спазен едномесечният срок
за предизвестие от страна на работодателя. Така за ищеца възниквало правото да
получи обезщетение за неспазено предизвестие в размер на брутното му трудово
възнаграждение за един месец, съгласно разпоредбата на чл.220, ал. 1 КТ.
С
оглед гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да признае уволнението
със Заповед №03/01.10.2016г. за
незаконосъобразно и да го отмени.
Ищеца
моли съда да възстанови Т.И.И., с ЕГН: **********, на заеманата от
него преди уволнението длъжност „технически изпълнител"
в „НИКОН МЕТАЛ" ЕООД, с ЕИК: *********.
Моли
съда да осъди „НИКОН МЕТАЛ" ЕООД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Меричлери, общ. Димитровград, обл.
Хасково, ул. „Роза" №16, представлявано от Николай Тодоров Колев, да
изплати на Т.И.И., с ЕГН: **********,***, сумата в
размер на 2 035.20 лв. (две хиляди тридесет и пет лева и двадесет
стотинки), представляващо обезщетение за оставане без работа поради уволнението
в продължение на шест месеца, считано от датата на уволнението - 01.10.2016г.,
ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на сумата.
Моли
съда да осъди „НИКОН МЕТАЛ" ЕООД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Меричлери, общ. Димитровград, обл.
Хасково, ул. „Роза" №16, представлявано от Николай Тодоров Колев, да
изплати на Т.И.И., с ЕГН: **********,***, сумата в
размер на 339.20 лв. (триста тридесет и девет лева и двадесет
стотинки), представляваща обезщетение за неспазено предизвестие от страна на
работодателя, ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата
молба в съда до окончателното изплащане на сумата.
Ищеца моли съда, да му присъди направените по
делото съдебни и деловодни разноски и възнаграждение за един адвокат.
В определения от съда срок по делото е
постъпил отговор от ответника и същият е взел становище по иска.
По делото е постъпило иска от ответника, който счита че е недопустим по
следните съображения.
Съгласно разпоредбите на КТ срокът за оспорване законосъобразността на
заповедта за прекратяването на трудовия договор е двумесечен и започвал да тече
от момента, в който работодателят е уведомил работника. В исковата молба са
изложили съображения, че ищецът е научил за заповед № 3/01.10.2016 г. за прекратяване
на трудовото правоотношение на 13.02.2017 г. по пощата и според него срокът за
оспорване изтичал на 13.04.2017 г. Исковата молба е подадена в съда на
10.04.2017 г. - следователно, според него е спазен този срок.
Това твърдение е неправилно.С подадената искова молба с вх.№ 4196/27.12.2016 г. е образувано
гр.д.743/2016 г. между същите страни с правно основание чл.242,224 от КТ. Видно
от съдържанието на молбата ищецът твърди, че „през м.октомври
Видно от приложената справка от НОИ-доказателство към исковата молба,
отпечатването на тази справка е от 10.11.2016 година.
По този начин е безспорно установено, че ищецът е бил лично информиран
за въпросната заповед от работодателя.
Той е би лично поканен да подпише всички документи и едва след като не
се е явил за получаването им, те са получени по пощата. В подкрепа на това
твърдение посочва писмо, изходящо от ищеца до ответника, с копие до инспекцията
по труда/неподписано лично/,с пощенски плик от 16.11.201 бг. в което писмо е
заявява, че на 14.11.2016 г. лично е получил заповедта и поради финансови
причини не можел да се яви във фирмата и да получи документите. В тази връзка
забавянето е продиктувано единствено от последващите проверки от Инспекцията по
труда, образувани по повод жалбите на ищеца. Действията на ищеца не са били
продиктувани от това да поучи документите си, а от възможността да предизвика
проверка у бившия си работодател с цел неговото санкциониране. Независимо от
намеренията му е безспорно обстоятелството, че е бил уведомен за прекратяване
на трудовото си правоотношение през м.октомври
Моли съда, ако допусне че искът е допустим, да приеме, че същият е
неоснователен.
Между същите страни и на същото основание са образувани три дела, които
са се разглеждали от различни съдилища с оглед направеното искане за отвод на
съставите на районен съд - Чирпан.
С искова молба с вх.№ 4196/27.12.2016 г. е образувано гр.д.743/2016 г.
между същите страни с правно основание чл.242,224 от КТ, което е изпратено за
разглеждане на Районен съд - Гълъбово и е образувано под номер 241/2017 г.,
насрочено за 31.05.2017 г. По това дело са представили писмени доказателства,
които са от съществено значение за решаване на настоящото производство. Затова
моли съда да съедини двете дела с оглед еднородността на страните и предмета,
както и поради възможността да бъдат постановени взаимно изключващи се решения
на основание чл.210 от ГПК. Алтернативно моли съда да спре производството по
делото до решаване на спора по гр.д. 241/2017 г. по описа на Районен съд -
Гълъбово., като приеме, че решението по него е преюдициално по отношение на
настоящия спор.
Третото дело е заведено от ответника по настоящото производство против
ищеца и с правно основание - търсене на обезщетение в размер на пълна
имуществена отговорност и е образувано под № 249/2017 г. по описа на Районен
съд - Чирпан, но след отвод на състава липсвало насрочване. Това е причината,
поради която не може ответника да посочи актуалния номер на делото, което моли,
съда да бъде присъединено към настоящото производство.
Твърди, че иска е неоснователен и недоказан. Липсвали доказателства в
подкрепа на твърденията на ищеца, че е останал без работа и затова моли съда да
бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, ако съда приеме, че е допустим.
От изложените в исковата молба обстоятелства се налага изводът,
че съдът е сезиран с иск по чл.344, ал.1, т.1-3, чл.220, ал.1 от КТ.
В
производството по чл.344 ал.1 т.1, т.2, т.3 във вр. с чл.225 КТ в тежест на
ищеца е да докаже наличието на трудово правоотношение с работодателя, както
оставането му без работа вследствие прекратяването на трудовото правоотношение
за твърдения период.
В
производството по чл.344 ал.1 т.1, т.2, т.3 във вр. с чл.225 КТ в тежест на
ответника е да докаже законността на уволнението.
Доказателствената тежест за
установяване на предпоставките за възникване на правото на обезщетение по чл.220
ал.1 от КТ се носи от ищеца, който следва да установи прекратяването на
трудовото правоотношение на твърдяното основание и неспазването на
предизвестието. Доказателствената тежест
за заплащане на обезщетението се носи от работодателя.
По направеното
възражение на ответника за изтекла давност по чл.358 от КТ съдът ще се
произнесе с решението по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на ответника за съединяване на настоящото производство и
гр.д.№ 743/2107г. по описа на Районен съд – Гълъбово.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на ответника за спиране на производството по настоящото
производство до приключване на производството по гр.д.№ 743/2107г. по описа на
Районен съд – Гълъбово.
ПРИЕМА като писмени доказателства по
делото: Трудов договор №6/23.12.2005
година; Заповед №3/01.10.2016 година; Писмо от Николай Тодоров Колев с пощенско
клеймо от 10.02.2017 година; Известие за доставяне № ИД PS 6404 000HAE 0; Протокол изх.
№17023045/21.02.2017 година за извършена проверка за спазване на трудово
законодателство от Дирекция „Инспекция по труда” град Хасково на „НИКОН МЕТАЛ”
ЕООД; Справка от НОИ за статус на социално осигуряване на Т.И.И. към 09.11.2016
година; Актуално състояние на ответника; искова молба с вх. №4196/27.12.2016
година до Районен съд – Чирпан; Определение и призовка по гр.д №241/2017 година
на Районен съд – Гълъбово; Съобщение по гр.д № 249/2017 година на Районен съд –
Чирпан; Писмо, изходящо от ищеца до ответника с копие до Инспекцията по труда
/неподписано лично/ с пощенски плик от 16.11.2016 година; Договор за правна
помощ; Списък на разноски.
НАЗНАЧАВА съдебно – счетоводна експертиза
с вещо лице МИХАИЛ МИХОВ, който след като се запознае с материалите по делото и
извърши справка навсякъде, където е необходимо, да представи заключение, като
отговори на поставените задачи в исковата молба, като определя депозит в размер
на 80 лева, който следва да се заплати от бюджета на съда.
ЗАДЪЛЖАВА ответника да представи по
делото ЛТД на ищеца.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца да води двама
свидетели, а на ответника един свидетел за разпит в съдебно заседание.
ПРИЛАГА към делото пълномощно на адв.НЕДЯЛКА
МАРКОВА и адв.М.З..
УКАЗВА на страните, че в първото заседание по
делото са длъжни да направят и обосноват всичките си искания и възражения и да
вземат становище по твърдените от насрещната страна обстоятелства. В случай, че
не направят това, губят възможността да твърдят нови обстоятелства и да
посочват и представят нови доказателства, освен ако са налице особени
непредвидени обстоятелства или са налице
хипотезите на чл. 147 т. 1 и т. 2 ГПК.
НАПЪТВА страните към медиация или друг
способ за доброволно уреждане спора, като им УКАЗВА за възможността да се
обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към
Министъра на правосъдието.
УКАЗВА на страните, че имат право да поискат
постановяване на неприсъствено решение, когато са налице предпоставките на
чл.238 от ГПК.
НАСРОЧВА
делото за открито съдебно заседание на 20.06.2017г. от 10.10 часа, за която
дата да се призоват страните и вещото лице.
ПРЕПИС от настоящото разпореждане ДА СЕ ВРЪЧИ
на страните, като на ищеца се връчи препис от отговора.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: