Решение по дело №276/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 19ж вр. чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.177 от АПК.

Образувано е по жалба на „Н.ф.****“****, представлявано от Г.Я.Г. срещу писмо изх.№ 7/27.01.2023г. на зам.изпълнителният директор на Агенцията по заетостта, с което е уведомен за временното спиране на плащанията по сключените с него административни договори.

Жалбоподателят в жалбата и в открито съдебно заседание – лично поддържа жалбата, оспорва спирането на плащанията по договорите, като сочи че е изпълнил задълженията си по същите, поради което са налице основанията за изпълнението на насрещното задължение.

Ответната страна – зам. изпълнителният директор на Агенцията по заетостта, чрез процесуален представител в открито съдебно заседание изразява становище за неоснователност на жалбата. Намира, че е налице пречка за изпълнение на административния договор, поради наличието на разследване в Европейската прокуратура.

В хода на съдебното дирене предвид данните в писмо изх.№ 7/27.01.2023г. на зам.изпълнителният директор на Агенцията по заетостта и твърденията в жалбата за наличието на предходно писмо и отмяната му със съдебен акт, по делото са присъединени заверени за вярност от деловодител от деловодната система на АдмС Варна решение № 5198/01.06.2022 г. постановено от състав на ВАС-Шесто отделение по адм.д. 1757/2022г.; решение № 1740/29.12.2021г. постановено от състав на АдмС Варна по адм.д. 1972/2021г. и писмо рег.№ 20-00-722/01.07.2021г. на зам. Изпълнителния директор на Агенцията по заетостта, съдържащи се в адм.д. № 1972/2021г. по описа на АдмС Варна, приложено по адм.д. 2218/2022г. по описа на ХХVІІІ състав, неприключило и към настоящия момент, насрочено в о.с.з. на 20.09.2023г.

Съдът след анализ на писмо изх.№ 7/27.01.2023г. на зам.изпълнителният директор на Агенцията по заетостта, описаните по -горе съдебни актове, писмо рег.№ 20-00-722/01.07.2021г. на зам. Изпълнителния директор на Агенцията по заетостта и доказателствата по административната преписка и събраните в хода на съдебното обжалване, намира за установено от фактическа страна следното:

1./ Производството пред административния орган по издаването на оспореното в настоящото съдебно производство писмо е образувано след отмяната на предходното писмо рег.№ 20-00-722/01.07.2021г. на зам. Изпълнителния директор на Агенцията по заетостта и връщането на преписката на административния орган за ново произнасяне с решение № 1740/29.12.2021г. постановено от състав на АдмС Варна по адм.д. 1972/2021г., оставено в сила с решение № 5198/01.06.2022 г. постановено от състав на ВАС-Шесто отделение по адм.д. 1757/2022г.

2./ С писмо рег.№ 20-00-722/01.07.2021г. на зам. Изпълнителния директор на Агенцията по заетостта управителят на „Н.ф.****“**** е уведомен, че във връзка с извършвана проверка на компетентните органи на дружеството и до получаване на становище от същите Агенцията по заетостта временно спира обработката на всички подадени от него документи, във връзка с определяне на допустимостта на извършените от дружеството разходи по договори №№ МЗ-3-03-02-4560#9/23.09.20г.; МЗ-3-03-02-4862#8/ 09.11.20г.; МЗ-3-03-02-5010#8/09.11.20г.; МЗ-3-03-02-5299#7/08.03.21г.; МЗ-3-03-02-5301#7/08.03.21г. и МЗ-3-03-02-3295#9/10.06.20г. В писмото е посочено, че на основание чл.10.8 от Общите условия, които са неразделна част от договора за осигуряване на заетост, а именно: „Възложителят има право да вземе предпазни мерки, които се изразяват във временно спиране на плащанията без предизвестие“, Агенцията по заетостта е спряла процеса на обработка на подадените от дружеството плащания, както следва:

МЗ-3-03-02-4560#9/23.09.20г.: Искане за плащане № №5, 6 и 7 за съответно- м. февруари, м. март и м. април 2021г.;

МЗ-3-03-02-4862#8/ 09.11.20г.: Искане за плащане № №4, 5 и 6 за съответно- м. февруари, м. март и м. април 2021г.;

МЗ-3-03-02-5010#8/09.11.20г.: Искане за плащане № №4, 5 и 6 за съответно- м. февруари, м. март и м. април 2021г.;

МЗ-3-03-02-5299#7/08.03.21г. - Искане за плащане № 2 за м. април 2021г.;

МЗ-3-03-02-5301#7/08.03.21г. - Искане за плащане № 2 за м. април 2021г.

В писмото е указано, че след получаване на отговор от компетентните органи, дружеството ще бъде своевременно информирано за резултата от извършените проверки и становището на Агенцията по заетостта, относно допустимостта на направените от него разходи.

3./ В решение № 1740/29.12.2021г. постановено от състав на АдмС Варна по адм.д. 1972/2021г. е посочено, че в писмо рег.№ 20-00-722/01.07.2021г. на зам. Изпълнителния директор на Агенцията по заетостта не са изложени конкретни мотиви по същество и е изведен извод за отсъствието на съществен реквизит от съдържанието на административния акт изискуем от разпоредбата на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, рефлектиращ пряко в изискването за форма и достатъчен за отмяната на оспорения пред съда акт. Съдът е констатирал и че административния орган не е изпълнил императивно вмененото му съгласно чл.35 от АПК задължение да изследва в пълнота фактите и обстоятелствата от значение за случая, предвид липсата на данни административният орган да е поискал конкретна информация по обхвата на проверката, от които да се внесе яснота дали и доколко последната е насочена към дейността на дружеството по конкретните договори.

С решението е отменено оспореното писмо и преписката е върната на административния орган, като са му дадени указания при новото разглеждане да изследва изчерпателно всички релевантни за правилното решаване на спора обстоятелства и факти, като на първо място даде отговор доколко образуваното досъдебно производство е относимо към дейността на дружеството по конкретните договори, като съобрази за крайния си резултат доколко и коя от конкретно визираните от чл.10.3 от Общите условия предпоставки за разваляне (прекратяване) на административния договор приема, че е налице, за налагане на предпазната мярка по чл.10.8 от Общите условия.

4./ В решение № 5198/01.06.2022 г. постановено от състав на ВАС-Шесто отделение по адм.д. 1757/2022г. са дадени следните указания: „При новото разглеждане административния орган следва да анализира изчерпателно всички релевантни за правилното решаване на спора обстоятелства и факти, като на първо място даде отговор доколко образуваното досъдебно производство касае дейността на „Ню Фоун“ **** по конкретните договори, като при постановяване на крайния си правен резултат следва да съобрази доколко и коя от конкретно визираните по чл.10.3 от Общите условия предпоставки за разваляне (прекратяване) на административния договор приема, че е налице, за да наложи предпазната мярка, визирана в чл.10.8 от Общите условия. При новото произнасяне от административния орган следва да се извърши преценка, като се съотнесе установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба и се формулира извод относно наличието или липсата на „нередност“ по смисъла на чл.2, т.36 Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския Парламент и на Съвета от 17 декември 2013година и чл.1, т.2 от Регламент № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности.“

5./ За да издаде оспореният в настоящото съдебно производство акт зам.изпълнителният директор на Агенцията по заетостта е констатирал, че:

В писмо изх.№ 7/27.01.2023г. на зам.изпълнителният директор на Агенцията по заетостта е посочено, че между жалбоподателя и Агенцията по заетостта са сключени следните договори по проект „Нова възможност за младежка заетост“ № № МЗ-3-03-02-4560#9/23.09.20г.; МЗ-3-03-02-4862#8/ 09.11.20г.; МЗ-3-03-02-5010#8/09.11.20г.; МЗ-3-03-02-5299#7/08.03.21г.; МЗ-3-03-02-5301#7/08.03.21г. и МЗ-3-03-02-3295#9/10.06.20г.

Договорите са временно спрени с писмо с рег.№ 20-00-722/01.07.2021г. на зам. изпълнителният директор на Агенцията по заетостта относно внесените искания за плащания.

Писмото е отменено с решение № 5198/01.06.2022г. на Върховен административен съд и административната преписка е върната на административния орган за ново произнасяне по налагане на предпазната мярка по т.10.8 от Общите условия на цитираните договори, временно спиран на плащанията по подадените от работодателя искания за плащане.

В изпълнение на съдебното решение административния орган, чрез ДБТ – Варна е получил писмо № 20-03-02-197#1/04.11.2022г. от ОП Варна, разрешение за информация от ЕДП с рег.№ на АЗ 20-03—02-209#1 от 23.11.2022г. и писмо рег.№ ДП3286 ЗМ-114/21г. от 03.01.2023г. на ГДНП – МВР до Агенцията по заетостта и ДБТ- Варна за образувано и водено досъдебно производство срещу дружеството за престъпления по чл.248 „а“, ал.5 вр. ал.2 и ал.3 от НК (представяне на неверни сведения за получаване на средства от европейските фондове).

Според т.1.3 от Общите условия на подписаните между дружеството и ответника, работодателят е длъжен да съблюдава разпоредбите на националното и европейското законодателство, осигуряващи спазването на принципа на добро финансово управление. Образуваното досъдебно производство срещу дружеството за установени престъпни действия при получаване на европейски средства съдържа по силата на чл.207 от НПК достатъчно данни за неизпълнение от страна на работодателя на т.1.3 от Общите условия. Съгласно чл.11 т.11.1 от Общите условия, поисканите от дружеството суми все още не отговарят на условието за допустими до окончателното произнасяне на компетентните органи по установяване на престъпление, пряко свързано с изпълнението на договорите.

На посочените основания административният орган е приел, че не следва да изпълни чл.9 от договорите за заетост и да извърши превод на безвъзмездна финансова помощ в размер на поисканите и все още невъзстановени суми.

Във връзка с направените констатации и преценката относно начина на изпълнение на договорите, административния орган на основание чл.10, т.10.8 във връзка с т.10.3 „а“ от Общите условия на договорите, както и чл.54, ал.1, т.3 от АПК временно е спрял плащанията по следните искания на дружеството:

№5 от 05.03.2021г. за м.февруари 2021г., № 6 от 21.04.2021г. за м.март 2021г., № 7 от 03.06.2021г. за м.април 2021г. по договор № МЗ-3-03-02-4560#9/23.09.20г.;

№5 от 21.04.2021г. за м.март 2021г., №6 от 03.06.2021г. за м. април 2021г., №7 от 06.07.2021г. за м.май 2021г. по договор № МЗ-3-03-02-4862#8/ 09.11.20г.;

№5 от 21.04.2021г., за м.март 2021г., №6 от 03.06.2021г. за м.април 2021г., № 7 от 05.07.2021г. за м.май 2021г. по договор № МЗ-3-03-02-5010#8/09.11.20г.;

№7 от 13.01.2021г. за м. декември 2020г. по договор № МЗ-3-03-02-3295#9/10.06.20г.;

№2 от 03.06.2021г. за м.април 2021г., №3 от 02.07.2021г. за м.май 2021г., №4 от 19.07.2021г. за м.юни 2021г., №5 от 18.08.2021г. за м.юли 2021г., №6 от 13.09.2021г. за м.август 2021г., №7 от 27.10.2021г. за м.септември 2021г. по договор № МЗ-3-03-02-5299#7/08.03.21г.;

№2 от 03.06.2021г. за м.април 2021г., №3 от 02.07.2021г. за м.май 2021г., №4 от 19.07.2021г. за м.юни 2021г., № 5 от 18.08.2021г. за м.юли 2021г., №6 от 13.09.2021г. за м.август 2021г. и №7 от 27.10.2021г. за м. септември 2021г. по договор № МЗ-3-03-02-5301#7/08.03.21г..

6./ В постъпилият по делото с.д. 8298/01.06.2023г. от Европейската прокуратура е посочено, че за осъществяването на правомощията по Регламент (ЕС) 2017/1939 на Съвета от 12 октомври 2017 година за установяване на засилено сътрудничество за създаване на Европейската прокуратура (Регламента), Европейската прокуратура отговаря за провеждането на разследвания, наказателното преследване и предаване на съд на извършителите на престъпления и съучастниците в престъпления, засягащи финансовите интереси на Съюза, които са предвидени в Директива (ЕС)2017/1371., като по този повод Европейската прокуратура провежда разследвания, осъществява наказателно преследване и поддържа повдигнати обвинения пред компетентните съдилища на държавите-членки до окончателното приключване на делото. За осъществяването на посочените правомощия и в допълнение към Регламента, европейските прокурори и европейските делегирани прокурори прилагат правилата и процедурите, предвидени в националното законодателство. В аспекта на дадените разяснения и по аргумент от чл.198, ал.1 от НПК, материалите по разследването на могат да се разгласяват без разрешение на прокурора. При изпращане на искане за достъп до информация по дела на Европейската прокуратура за водени наказателни производства, следва да се вземат предвид обстоятелствата, които биха могли потенциално да застрашат хода на разследването чрез разгласяване на информация за наличието и статуса на същите. Когато искането цели да установи, дали Европейската прокуратура води дела срещу конкретно лице, следва да се има предвид, че съгласно чл.214, ал.3 от НПК, в акта за образуване на досъдебно производство не се посочват имената на лицето, за което има данни, че е извършило престъплението. Данни за такова лице са налични единствено в случаите, когато има повдигнато обвинение по реда на чл.219, ал.1 от НПК. Посочено е по конкретното питане, че Офисът на Европейските делегирани прокурори в Република България не разполага с информация за повдигнати обвинения на управителя на дружеството и или на негови служители и се подчертава, че тази информация се отнася само дела, които се намират на производство в Офиса на Европейските делегирани прокурори в Република България. Посочено е, че в Европейската прокуратура е докладвано по реда на чл.24 (2) от Регламент (ЕС) 2017/1939 на Съвета досъдебно производство № 45/2021г. по описа на ОслО ОП Варна, пр.пр. №8790/2020г. по описа на ОП Варна. Досъдебното производство е било образувано с постановление на прокурор при ОП Варна на 01.03.2021г. и се води за това, че в гр.Варна, за времето от м.август да м.февруари 2020г. в условията на продължавано престъпление са представени неверни сведения от управител/пълномощник на няколко конкретно посочени дружества, между които е и „Н.ф.****“**** и са получени средства от фондовете на ЕС и средства, принадлежащи на българската държава, с които се финансират проекти със средства от тези фондове – престъпление по чл.248а, ал.5 вр. ал.3 и ал.2 вр. чл.26, ал.1 от НК. Посочено е, че към момента разследването по досъдебното производство продължава.

7./ Съгласно посочените в писмото разпоредби на чл.10, т.10.8 от Общите условия по договора сключен между страните по спора (които за яснота на изложението и прецизност при установяването на фактите, следва да бъдат цитирани в цялост): „Преди или вместо да прекрати Договора по силата на разпоредбите на този член Възложителят има право да вземе предпазни мерки, които се изразяват във временно спиране на плащанията без предизвестие.“

Съгласно чл.10, т.10.3 от Общите условия „Възложителят има право да развали Договора чрез едностранно писмено уведомление, без да изплаща каквито и да било обезщетения, считане от датата на получаване, в случай че:

а) Работодателят не изпълни някое от поетите задължения по договора;

б) Работодателят не спазва разпоредбите на чл.8 и чл.13 от настоящите Общи условия;

в) Работодателят представи документи към исканията за плащане, които не отразяват действителното положение;

г) се установи, че през периода на субсидирана заетост едно и също, наето по проекта лице, отсъства за трети път по неуважителни причини;

д)се установи, в резултат на невярно декларирани обстоятелства, представяне на документи с невярно съдържание и /или друга причина, че Работодателят не отговаря на някое от изискванията за допустимост, съгласно условията на Проекта и/или не попада в приложното поле на Регламент на Комисията (ЕС) № 1407/2013г. и/или се установи надвишаване на максималния допустим праг за получаване на минимални помощи de minimis ( за работодателите, за които е приложимо);

е) се установи, в резултат на невярно декларирани обстоятелства, представяне на документи с невярно съдържание и/или друга причина, че лицето/лицата от целевата група не отговаря/отговарят на някое от изискванията за допустимост, съгласно условията на Проекта;

ж) след изтичане на срока за подбор и насочване на безработни лице не бъдат одобрени такива.“

Съгласно чл.8 от Договора „Правата и задълженията по Договора не могат да бъдат прехвърляни или възлагани на трето лице без предварително писмено одобрение от Възложителя.“

В чл.13 от Договора е предвидено следното:

„13.1.Работодателят трябва да води точна и редовна документация и счетоводни отчети, отразяващи изпълнението на Договора, използвайки подходяща електронна система за документация и двустранно счетоводство. Тези системи могат да са неразделна част от текущата счетоводна система на Работодателя или допълнение към тази система, така че да бъде осигурена отделна счетоводна аналитичност само за дейностите по Договора. Тази система следва да се прилага в съответствие с националното законодателство. Счетоводните отчети и разходите, свързани с Договора, трябва да подлежат на ясно идентифициране и проверка.;

13.2.Работодателят трябва да гарантира, че данните, посочени в исканията за плащания, предвидени в чл.2, отговарят на тези в счетоводната система и документация и са налични до изтичане на сроковета за съхранение на документацията.

13.3.Работодателят е длъжен до допуска Възложителя, Управляващия орган, Сертифициращия орган, националните одитни органи, Европейската комисия, Европейската служба за борба с измамите, Европейската сметна палата и външни одитори да проверяват, посредством проучване на документацията му или проверки на място, изпълнението на Договора, и да проведат пълен одит, при необходимост, въз основа на разходооправдателните документи, приложени към счетоводните отчети, счетоводната документация и други документи, свързани с финансирането на Договора. Работодателят е длъжен да осигури наличността на документите в съответствие с изискванията на чл.140 от Регламент (ЕС)№ 1403/2014 на Европейския парламент и на Съвета.

Работодателят е длъжен да допусни Възложителя, Управляващия орган, Сертифициращия орган, националните одитни органи, Европейската комисия, Европейската служба за борба с измамите, Европейската сметна палата и външни одитори да извършат проверки и инспекции на място в съответствие с процедурите, предвидени в законодателството на Европейската общност за защита на финансовите интереси на Европейските общности срещу измами и други нарушения и приложимото национално законодателство.

За тази цел Работодателят се задължава да предостави на служителите или представителите на Възложителя, Управляващия орган, Сертифициращия орган, националните одитни органи, Европейската комисия, Европейската служба за борба с измамите, Европейската сметна палата, както и на външни одитори достъп до местата, където се осъществява Договорът, в това число и достъп до неговите информационни системи, както и до всички документи и бази данни, свързани с финансово-техническото управление на Договора, както и да направи всичко необходимо, за да улесни работата им. Достъпът, предоставен на служителите или представителите на Възложителя, Управляващия орган, Сертифициращия орган, националните одитни органи, Европейската комисия, Европейската служба за борба с измамите, Европейската сметна палата и външните одитори трябва да бъда поверетелен спрямо трети страни без ущърб на публично-правните им задължения. Документите трябва да се съхраняват на достъпно място и да са картотекирани по начин, който улеснява проверката, а Работодателят следва да уведоми Възложителя за точното им местонахождение.

13.4.Работодателят гарантира, че правата на Възложителя, Управляващия орган, Сертифициращия орган, националните одитни органи, Европейската комисия, Европейската служба за борба с измамите, Европейската сметна палата и външните одитори да извършват одити, проверки и проучвания, ще се упражняват равноправно, при еднакви условия и в съответствие с еднакви правила и по отношение на неговите партньори и подизпълнители. Когато партньор или подизпълнител на Работодателя е международна организация, се прилагат споразумения за проверки, сключени между тази организация и Европейската комисия.

13.5.Цялата документация по проекта се съхранява под формата на оригинали, или в заверени версии верни с оригинала, но общоприети носители на данни. Съхранението се извършва в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството като счетоводната система и документация са налични до изтичане на сроковете за съхранение на документацията, указани в чл.140 от Ргламент (ЕС) № 1403/2014.“

Горните факти съдът намира за установени от доказателствата приложени по административната преписка и събрани в хода на съдебното обжалване.

От правна страна съдът намира следното:

Жалбата е подадена в предвидените форма и срок, срещу акт - неблагоприятен за жалбоподателя и е допустима. Разгледана по същество е основателна.

Предмет на проверка в настоящото производство е писмо изх.№ 7/27.01.2023г. на зам.изпълнителният директор на Агенцията по заетостта.

Оспорения акт е издаден от компетентен орган в предвидената писмена форма и е валиден акт, годен за съдебна проверка. Оспореният акт е издаден при следните нарушения на материалния закон: 1. при неизпълнение на указанията по прилагането и тълкуването на закона дадени в съдебен акт и 2. при липсата на императивно изискуема, съгласно административния договор сключен между страните по спора процесуална предпоставка.

От установените по делото факти се констатира, че писмото предмет на проверка в настоящото производство е издадено след отмяната на предходно писмо и, че двете съдебни решения съдържат указания към административния орган за издаването на нов акт.

Констатира се от съдържанията на двете писма, че административния орган не е изпълнил дадените в решение № 5198/01.06.2022 г. постановено от състав на ВАС-Шесто отделение по адм.д. 1757/2022г. и решение № 1740/29.12.2021г. постановено от състав на АдмС Варна по адм.д. 1972/2021г. задължителни указания. Не е дадено пълно описание на фактите – посочени са само данните по сключените с дружеството договори и заявките за плащания. Не са описани факти, влечащи на извод за наличие на основание/ основания измежду разписаните в чл.10 вр. чл. 8 и чл.13 от Общите условия, което да обосновава спирането на плащанията като предпазна мярка.

Предвид констатацията, че писмото – предмет на проверка в настоящото производство е повторно, т.е. е издадено след отмяната на предходното писмо и връщането на преписката на административния орган за ново произнасяне, следва да бъде проверено, при издаването на новото писмо, административният орган спазил ли е указанията на съда. В този аспект следва да бъде проверено и налице ли е хипотезата на чл.177, ал.2 от АПК. Съгласно чл. 177, ал. 2 АПК, актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение са нищожни. Влязлото в сила съдебно решение се характеризира не само с формална законна сила, т. е. с необжалваемост, стабилитет, но и с материална законна сила, т. е. задължителност, сила на пресъдено нещо.( Решение № 2104 от 27.02.2023 г. на ВАС по адм. д. № 8647/2022 г., VII о., докладчик председателят Т.Вачева).

Съдът съобрази и даденото в Решение № 1581 от 14.02.2023 г. на ВАС по адм. д. № 9184/2022 г., VII о., докладчик съдията В.А тълкуване на относимите разпоредби, като е отграничена хипотезата на издаване на административен акт идентичен на отменения с решението и издаването на административен акт при неизпълнение на дадените в отменителното решение указания ( което за яснота на изложението, цитирам в цялост в относимите му части: „Безспорно е, че чл. 177, ал. 2 АПК определя като нищожен административен акт, който е в противоречие с влязло в сила съдебно решение. Влязлото в сила съдебно решение се характеризира не само с формална законна сила, т. е. с необжалваемост, стабилитет, но и с материална законна сила, т. е. задължителност, сила на пресъдено нещо. Силата на пресъдено нещо, нейните обективни и субективни предели, определят това, за което и тези, спрямо които властническият държавен акт, каквото е съдебното решение, има действие. Индивидуализиращите елементи на това, за което и на тези, за които решението има действие, са страни, основание, предмет - чл. 177, ал. 1 АПК във вр. с чл. 298, ал. 1 ГПК. За да се приеме, че Заповед № 3-ЦУ-341 от 10.03.2022 г. на изпълнителния директор на НАП е постановена в противоречие с влязлото в сила съдебно решение, е необходимо да се установи какво е постановено с това съдебно решение и какво е постановено с оспорената заповедта, т. е. какви са обективните предели на силата на пресъдено нещо.

С Решение № 1669 от 2.11.2021 г. по адм. д. № 999/2021 г. на Административен съд – Бургас, съдът е отменил Заповед № З-ЦУ-1058 от 7.04.2021 г. на изпълнителния директор на НАП и е върнал преписката на органа за произнасяне в съответствие с дадените в мотивите на решението задължителни указания. Следователно съдът се произнесъл със сила на пресъдено нещо по предмета на спора - законосъобразността на Заповед № З-ЦУ-1058 от 7.04.2021 г., и е изпълнил процесуалното си задължение да върне преписката на органа със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

Обективните предели на действие на Решение № 1669 от 2.11.2021 г., т. е. това, за което силата на пресъдено нещо важи, е Заповед №З-ЦУ-1058 от 7.04.2021 г. Със съдебното решение спорът за законосъобразността на тази заповед е решен окончателно, но диспозитивът не съдържа разпореждане за предоставяне на безвъзмездната финансова помощ.

Със Заповед № 3-ЦУ-341 от 10.03.2022 г., е постановен отказ за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по процесното проектно предложение. Следователно тази заповед не е в противоречие с обективните предели на силата на пресъдено нещо на Решение № 1669 от 2.11.2021 г.

Съдът е приел, че Заповед № 3-ЦУ-341 от 10.03.2022 г. е нищожна, тъй като това ново произнасяне противоречи на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона дадени от съда с отменителното решение. Но когато законодателят казва в разпоредбата на чл. 177, ал. 2 АПК - "влязъл в сила акт на съд", той има предвид административният акт да не противоречи на решението на съда по спорния предмет, по правните последици, обективирани в неговия диспозитив. За това, ако административният орган е постановил акта, без да се съобрази с дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона, неговият акт ще бъде материално незаконосъобразен, но няма да бъде нищожен.

Съдът като не е отчел изложеното, неправилно е мотивирал акта си и е направил неправилен за оспорената заповед извод. Ето защо съдебното решение е неправилно в тази му част и следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа и правна страна и не са налице основания за връщането му за ново разглеждане.

От съдържанието на оспорената заповед е видно, че същата е в противоречие с дадените от съда, с Решение № 1669 от 2.11.2021 г., задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

В мотивите на решението на административния съд е посочено изрично, че съпоставката между съдържанието и датите на издадените заповеди на министъра на здравеопазването и на тяхното съдържание – преустановяващо всички дейности, свързани със събирането на групи от граждани – в заведения за хранене и развлечение, по организирането на екскурзии и групови посещения на туристически обекти, недопускането на публика на спортни мероприятия, провеждани на закрито, ограничаване на броя на участниците в конгресно – конферентни мероприятия и преустановяването на присъствените учебни занятия в гимназиалния етап и във висшето образование, изискването за ограничаване на капацитета на всички събирания на закрито, показва, че те неминуемо се отразяват неблагоприятно върху целия икономически живот на държавата, в частност и върху движението на хора и стоки в пределите на страната. Бизнесът, развиван от дружеството, е свързан именно с движението на хора и стоки, извършвано от превозни средства, работещи с въглеводородни горива, производни на петрола (бензин, дизел, пропан - бутан). Съдът отбелязва, че след като министърът на здравеопазването е предприел действия по ограничаване на движението и събирането на хора, то неизбежно това ограничение има негативен ефект и по цялата верига икономически и социални отношения, в това число – намаляване на оборота на бензиностанцията на жалбоподателя, поради намалената възможност за пътуване и за консумация на определени стоки или за получаване на определени услуги от населението. В тази насока сочи и неоспорените от ответника данни от НАП за значително снижаване на оборотите на дружеството в месеците на налагане на строги противоепидемични мерки с описаните заповеди на министъра – в сравнение със същите месеци на 2019 – 2020 година, преди навлизането на епидемията сред населението на страната.

Въз основа на така изложеното, съдът не споделя тезата на административния орган, че за получаване на подкрепа е необходимо търговският обект на дружеството единствено да е преустановил дейността си, защото критерият по т. 11.1.4. от Условията изрично допуска и втора хипотеза – дейността да е ограничена. Именно в тази втора хипотеза – на принудително ограничаване на дейността, като резултат от наложените мерки – се намира дружеството и претенцията му за подпомагане незаконосъобразно е била отхвърлена.

От изложеното се установява по безспорен начин, че съдът приема, че дейността на дружеството е ограничена по смисъла на т. 11.1.4 от Условията и обжалваната в настоящото производство заповед е издадена в нарушение на чл. 173, ал. 2 АПК.

По изложените съображения процесната заповед, като незаконосъобразна, следва да бъде отменена.“).

Предвид цитираната съдебна практика и тълкуването дадено от Върховния административен съд на Р България се налага изследване на следните факти относно оспореното в настоящото производство писмо, а именно, идентичност на предмета му с този на писмо рег.№ 20-00-722/01.07.2021г. на зам. Изпълнителния директор на Агенцията по заетостта.

При това изследване се констатира частичното изпълнение на дадените от съда в решение № 1740/29.12.2021г. постановено от състав на АдмС Варна по адм.д. 1972/2021г. указания по установяването на фактите, като описаните в писмо рег.№ 20-00-722/01.07.2021г. на зам. Изпълнителния директор на Агенцията по заетостта договори са допълнени в писмо изх.№ 7/27.01.2023г. на зам.изпълнителният директор на Агенцията по заетостта и са включени допълнително заявените за плащане суми.

В мотивите на писмо рег.№ 20-00-722/01.07.2021г. на зам. Изпълнителния директор на Агенцията по заетостта е посочено, че на основание чл.10.8 от Общите условия, които са неразделна част от договора за осигуряване на заетост, Агенцията по заетостта е спряла процеса на обработка на подадените от дружеството плащания.

В писмо изх.№ 7/27.01.2023г. на зам. изпълнителният директор на Агенцията по заетостта фактите са допълнени, но не чрез анализ на относимите към изпълнението на договорите обстоятелства, а е констатирано допълнително, че договорите са временно спрени с писмо с рег.№ 20-00-722/01.07.2021г. на зам. изпълнителният директор на Агенцията по заетостта относно внесените искания за плащания и, че това писмо е отменено с решение № 5198/01.06.2022г. на Върховен административен съд и административната преписка е върната на административния орган за ново произнасяне по налагане на предпазната мярка по т.10.8 от Общите условия на цитираните договори, временно спиране на плащанията по подадените от работодателя искания за плащане. Посочено е също, че в изпълнение на съдебното решение административния орган, чрез ДБТ – Варна е получил писмо № 20-03-02-197#1/04.11.2022г. от ОП Варна, разрешение за информация от ЕДП с рег.№ на АЗ 20-03—02-209#1 от 23.11.2022г. и писмо рег.№ ДП3286 ЗМ-114/21г. от 03.01.2023г. на ГДНП – МВР до Агенцията по заетостта и ДБТ- Варна за образувано и водено досъдебно производство срещу дружеството за престъпления по чл.248 „а“, ал.5 вр. ал.2 и ал.3 от НК (представяне на неверни сведения за получаване на средства от европейските фондове). Цитирани са т.1.3 от Общите условия на подписаните между дружеството и ответника, както и чл.11 т.11.1 от Общите условия, като е направен извод, че поисканите от дружеството суми все още не отговарят на условието за допустими до окончателното произнасяне на компетентните органи по установяване на престъпление, пряко свързано с изпълнението на договорите. Като е посочено, че административния орган на основание чл.10, т.10.8 във връзка с т.10.3 „а“ от Общите условия на договорите, както и чл.54, ал.1, т.3 от АПК временно е спрял плащанията по исканията на дружеството.

Не са изложени факти относно наличието на цитираните допълнително в изх.№ 7/27.01.2023г. на зам. изпълнителният директор на Агенцията по заетостта основания за спиранията на плащанията. Констатира се само увеличаването на броя на сочените основания.

Не са описани факти и обстоятелства относно направеният извод, че разходите предявени за плащане от дружеството не са допустими, съгласно чл.11 т.11.1 от Общите условия.

Посочено е, че плащанията са спрени на основание т.10.3 „а“ от Общите условия на договорите – „Работодателят не изпълни някое от поетите задължения по договора.“ Това е формулировка на неизпълнение с твърде широк обхват и при посочването й от Възложителя следва да бъде конкретизирано кое задължение по договора не е изпълнил Работодателят и да бъдат посочени ясно и точно фактите, влечащи на извод за неизпълнение на задължението. Такива факти не са описани в писмото. Не става ясно как е формиран извода на Възложителя за неизпълнението на задължението по договора от Работодателя и на кое задължение.

Извършване на досъдебна проверка от органите на Прокуратурата на дружеството не е вписана като неизпълнение на задължение по договора. В Общите условия не се съдържа, като основание за спиране на плащанията по договора евентуалното водено срещу Работодателя досъдебно производство. Съгласно разпоредбите на чл.248а, ал.2 вр. ал.3 и ал.5 от НК, който, като лице което управлява или представлява юридическо лице представи неверни сведения или затаи сведения в нарушение на задължение да предостави такива, за да бъдат получени средства от фондове, принадлежащи на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз на българската държава, както и средства, принадлежащи на българската държава, с които се съфинансират проекти, финансирани със средства от тези фондове, се наказва с лишаване от свобода от свобода от две до осем години и глоба от две хиляди до десет хиляди лева.

Видно от данните в оспореното писмо и от данните в писмото от Европейската прокуратура не се сочи на съставомерност на деянието по чл.248а от НК по отношение на управителя на дружеството или служители на същото.

В чл. 10 от Общите условия на договорите не е предвидено прекратяването на договора при наличието на данни за осъществен състав по чл.248а, ал.2 вр. ал.3 и ал.5 от НК. В този аспект не е предвидена възможност за Възложителя да спре плащанията на основание чл.10.8 от Общите условия на договорите, т.к. тази разпоредба има ограничено приложно поле. То е с обхват само предпоставките описани в чл.10 от Общите условия.

Договорите сключени между дружеството и Агенцията по заетостта са административни по своя характер. Предвидено е административните договори да се изпълняват точно както са разписани. В АПК са разписани основанията за изменението или прекратяването на административните договори. Съгласно чл. 19д. АПК „(1) Ако след сключване на договора една от страните не може да го изпълни поради значително изменение на обстоятелствата, при които договорът е сключен, страната може да поиска изменение на клаузите на договора в съответствие с изменените обстоятелства. Когато това не е възможно или при отказ на другата страна, може да прекрати договора. (2) Административният орган може едностранно с писмено предизвестие да прекрати договора, за да предотврати или отстрани тежки последици за обществения интерес.“ Видно от цитираната разпоредба договора следва да се изпълнява стриктно, а при невъзможност за изпълнение да се поиска изменението му или да бъде прекратен. Разширително тълкуване с последица неточно изпълнение на клаузите на договора не е предвидено.

Административния орган е спрял плащанията към Работодателя на съображението, че се извършва проверка в Европейската прокуратура. Видно от съдържанието на писмото от Европейската прокуратура, досъдебното производство не се води конкретно за дружеството - жалбоподател и не е ясно кога ще приключи и с какъв резултат. От съдържанието на писмото на Европейската прокуратура не може да се изведе извод, че е налице основанието по чл.19д, ал.2 от АПК, още повече че наличието на това основание влече прекратяването на договора, а не спирането на плащанията по него.

От анализът на съдържанието на писмо изх.№ 7/27.01.2023г. на зам.изпълнителният директор на Агенцията по заетостта и писмо с рег.№ 20-00-722/01.07.2021г. на зам. изпълнителният директор на Агенцията по заетостта се констатира, че съдържанието на оспореното в настоящото производство писмо е почти идентично със съдържанието на отмененото. Допълнени са данни за подадени заявления за заплащане от дружеството и е вписано, че се води прокурорска проверка. Мотивите и в двете писма (проверяваното в настоящото производство и вече отмененото) са бланкетни – в тях не се съдържат факти относно изпълнението/ неизпълнението на договорите от дружеството с Агенцията по заетостта. Не са изложени констатации по фактите относно наличието на някое от обстоятелствата по чл.10, чл.8 или чл.13 от Общите условия. Не са изложени факти, от които да бъде направен извод за наличието на някоя или няколко от подробно описаните положителни изискуеми от чл.10.3, 10.4 вр. чл.8 и чл.13 от Общите условия предпоставки, даващи право на Възложителя (ответника) едностранно да развали договора. Данни за наличието на някоя от тези предпоставки за развалянето на договора с дружеството не се съдържат и в административната преписка. Не се сочи от ответника в оспореното писмо, че напр. но не изчерпателно: дружеството не е изпълнило някое от поетите по договора задължения; че не е спазило разпоредбите на чл.8 или чл.13 от договора; че исканията за плащане, представени от работодателя не отговарят на действителното положение или, че не е отговарял на някое от изискванията за допустимост, съгласно условията на Проекта или, че не е допуснал извършването на одит Възложителя или Управляващия орган, Сертифициращия орган, националните одитни органи, Европейската комисия, Европейската служба за борба с измамите, Европейската сметна палата или външните одитори; друго.

С оглед на посочените от административния орган в писмо изх.№ 7/27.01.2023г. на зам. изпълнителният директор на Агенцията по заетостта правни основания се установява, не само че не са изпълнени указанията дадени в решение № 5198/01.06.2022 г. постановено от състав на ВАС-Шесто отделение по адм.д. 1757/2022г. и решение № 1740/29.12.2021г. постановено от състав на АдмС Варна по адм.д. 1972/2021г., да се установят всички факти и обстоятелства от значението за изплащането на дължимите по договора суми, като административния орган при постановяването на крайния си резултат да съобрази доколко и коя от конкретно визираните по чл.10.3 от Общите условия предпоставки за разваляне (прекратяване) на административния договор е налице, за да приложи предпазната мярка по чл.10.8. от Общите условия по договорите, но и не е изпълнено указанието дадено в решение № 5198/01.06.2022 г. постановено от състав на ВАС-Шесто отделение по адм.д. 1757/2022г., административният орган да съотнесе установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба и да формулира извод относно наличието или липсата на „нередност“ по смисъла на чл.2, т.36 Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския Парламент и на Съвета от 17 декември 2013година и чл.1, т.2 от Регламент № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности. Такъв анализ не е направен.

Предвид фактът, че спорът по предмета на спорното право не е решен окончателно, с влязъл в сила съдебен акт (доколкото с решение № 5198/01.06.2022 г. постановено от състав на ВАС-Шесто отделение по адм.д. 1757/2022г. е оставено в сила решение № 1740/29.12.2021г. постановено от състав на АдмС Варна по адм.д. 1972/2021г., с което е отменено предходното писмо, но не е постановен изричен осъдителен диспозитив за извършване на плащанията по договорите), противоречието на проверяваният в настоящото производство административен акт с указанията по тълкуването и прилагането на закона, определя неговата материална незаконосъобразност, но не е основание за прогласяване на нищожност.

Писмо изх.№ 7/27.01.2023г. на зам.изпълнителният директор на Агенцията по заетостта е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Преписката не следва да бъде връщана на ответника за издаване на ново писмо, а предвид липсата на констатирани факти по разписаните в Общите условия на договора, основания за прекратяване на същия, респективно на спиране на плащането, на ответника и съгласно нарочно направеното в този смисъл в пледоарията по същество от жалбоподателя искане за произнасяне, следва да бъде указано, че следва да извърши спорните плащания по договорите при условията на чл.37 от Общите условия към договорите.

Съображенията на административния орган, че са налице условията по чл.54, ал.1 от АПК за спиране на плащанията по договорите противоречат на закона. Съгласно чл. 54, ал.1,т.3 от АПК „Административният орган спира производството когато в хода на производството се разкрият престъпни обстоятелства, чието установяване е от значение за издаването на акта.“ Видно от систематичното място на цитираната разпоредба и от съдържанието й, че разписаните в нея предпоставки за спиране на производството са приложими в производството по издаването на административен акт.

Чрез отправянето на искането за плащане дружеството не цели издаването на административен акт, а изпълнението на задължението от Възложителя, състоящо се превеждането на договорените по административните договори суми. Изплащането им не е по реда на издаване на административен акт, по-скоро е по реда на изпълнението на административния акт. За спирането на изпълнението на административния акт са разписани различни от разписаните в чл. 54, ал.1 от АПК правила. Съгласно чл.268, т.4 от АПК административният договор е изпълнително основание, когато е влязъл в сила или когато подлежи на предварително изпълнение. В случая е безспорно, че административните договори, чието изпълнение в частта на заплащане на допустимите разходи се иска, са влезли в сила. В този случай, според чл. 280 АПК е предвидено изпълнителното производство да се спира само в три изчерпателно посочени предпоставки, а именно „1. по разпореждане на съда в предвидените от закона случаи, в което съдът определя и срока за спиране; 2. по писмено искане на взискателя, и 3. при смърт или прекратяване на страна или когато е нужно да се учреди настойничество или попечителство.“. Нито една от тези предпоставки не е налице по отношение на разглеждания в настоящото производство спор.

Не са направени искания по разноските, поради което съдът не обсъжда такива.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд гр. Варна,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по оспорването по жалбата на „Н.ф.****“****, представлявано от Г.Я.Г. срещу писмо изх.№ 7/27.01.2023г. на зам. изпълнителният директор на Агенцията по заетостта, с което е уведомен за временно спиране на плащанията по сключените с него административни договори.

УКАЗВА на зам. изпълнителният директор на Агенцията по заетостта да извърши плащанията по:

№5 от 05.03.2021г. за м.февруари 2021г., № 6 от 21.04.2021г. за м.март 2021г., № 7 от 03.06.2021г. за м.април 2021г. по договор № МЗ-3-03-02-4560#9/23.09.20г.;

№5 от 21.04.2021г. за м.март 2021г., №6 от 03.06.2021г. за м. април 2021г., №7 от 06.07.2021г. за м.май 2021г. по договор № МЗ-3-03-02-4862#8/ 09.11.20г.;

№5 от 21.04.2021г., за м.март 2021г., №6 от 03.06.2021г. за м.април 2021г., № 7 от 05.07.2021г. за м.май 2021г. по договор № МЗ-3-03-02-5010#8/09.11.20г.;

№7 от 13.01.2021г. за м. декември 2020г. по договор № МЗ-3-03-02-3295#9/10.06.20г.;

№2 от 03.06.2021г. за м.април 2021г., №3 от 02.07.2021г. за м.май 2021г., №4 от 19.07.2021г. за м.юни 2021г., №5 от 18.08.2021г. за м.юли 2021г., №6 от 13.09.2021г. за м.август 2021г., №7 от 27.10.2021г. за м.септември 2021г. по договор № МЗ-3-03-02-5299#7/08.03.21г.;

№2 от 03.06.2021г. за м.април 2021г., №3 от 02.07.2021г. за м.май 2021г., №4 от 19.07.2021г. за м.юни 2021г., № 5 от 18.08.2021г. за м.юли 2021г., №6 от 13.09.2021г. за м.август 2021г. и №7 от 27.10.2021г. за м. септември 2021г. по договор № МЗ-3-03-02-5301#7/08.03.21г.

при условията на чл.37 от Общите условия към договорите.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

	Съдия: