Определение по дело №938/2019 на Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№

16.01.2020 г.,

гр. София,

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети януари две хиляди и двадесета година в състав:

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРА МИХАЙЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА

НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ

 

като разгледа докладваното от младши съдия ВАСИЛЕВ въззивно частно гражданско дело № 938 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Е.М.“ ЕООД, чрез адв. И.Н. срещу разпореждане № 658 от 14.10.2019 г. по ч.гр.д. № 489 по описа за 2019 г. на Районен съд –  Сливница, трети състав, с което е отхвърлено заявление на жалбоподателя с вх. № 2563/09.08.2019 г. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Н.К.М..

В жалбата се твърди, че разпореждането на първоинстанционния съд е неправилно и необосновано. Излагат се аргументи, че вземането е достатъчно добре индивидуализирано в заявлението чрез посочване на основанието от което е възникнало – договор за кредит, неговият размер и падеж. Счита се, че не са налице предвидените от закона предпоставки за отхвърляне на заявлението.

На основание чл. 413, ал. 2 от ГПК препис от частната жалба не е бил изпращан на длъжника.

Съдът, като взе предвид оплакванията в частната жалба и като съобрази събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

При служебна проверка за допустимост и редовност на частната жалба, настоящият съдебен състав намира, че същата е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване акт от легитимирано за това лице, поради което е допустима. При служебната проверка за редовност на частната жалба се установява, че тя отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 от ГПК и чл. 261 от ГПК.

Съгласно чл. 278, ал. 4, вр. чл. 269, ал. 1, изр. 1 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на разпореждането, а по допустимостта – в обжалваната му част. Според чл. 278, ал. 2 от ГПК ако отмени обжалваното разпореждане съдът сам решава въпроса по жалбата. 

Първоинстанционното производство е образувано по заявление на „Е.М.“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Н.К.М. за сумата от 3484,16 лева, представляваща главница по договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 18.05.2016 г., сключен с „О. Б. Б.“ АД, вземанията по който са прехвърлени на заявителя с договор за цесия от 31.01.2018 г., ведно със законната лихва от подаването на заявлението до окончателното плащане; сумата от 271,94 лева, представляваща договорна лихва за периода от 18.05.2016 г. до 26.01.2018 г.; сумата от 379,11 лева, представляваща наказателна лихва за периода от 18.05.2016 г. до 26.01.2018 г., както и разноски в размер на 232,70 лева. 

В заявлението си заявителят е посочил, че вземането му произтича от договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 18.05.2016 г., сключен между длъжника и „О. Б. Б.“ АД. Посочил е, че кредитът се олихвява ежемесечно, както и че се издължава на месечни анюитетни вноски. На следващо място е посочил, че вземанията по договора за кредит са му прехвърлени с договор за цесия от 31.01.2018 г., както и че задължението по договора за кредит е станало предсрочно изискуемо поради частично или пълно неплащане на две или повече погасителни вноски, за което длъжникът е уведомен.  

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК съдът отказва да издаде заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК когато искането не отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението.

С разпореждане от 09.08.2019 г. първоинстанционният съд е констатирал, че заявлението не отговаря на изискванията на чл. 410, ал. 2, вр. чл. 127, ал. 1 от ГПК. Ето защо е дал указания на заявителя да отстрани в тридневен срок констатираните нередовности и да конкретизира своето заявление. С обжалваното разпореждане първоинстанционният съд е отхвърлил заявлението поради неотстраняване на нередовностите в срок.

Съгласно чл. 410, ал. 2, вр. чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК заявлението за издаване на заповед за изпълнение трябва да съдържа искане за издаване на изпълнителен лист и да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава искането. Такова изложение е предвидено в т. 12 от образеца на заявление, утвърден с Наредба № 6 от 20.02.2008 г. на Министъра на правосъдието. В този смисъл точната индивидуализация на вземането по основание и размер обуславя редовността на заявлението като основание за издаване на заповедта за изпълнение на парично задължение. В случай, че в заявлението липсва надлежна индивидуализация на неговото основание, същото подлежи на отхвърляне, при което заповедният съд не може да извлича това основание от приложените към заявлението документи /така мотивите на т. 2б от ТР №.4/2013 г. на СОГТК на ВКС/. Предявеното със заявлението парично вземане трябва да бъде очертано с всички индивидуализиращи белези – страните по материалното правоотношение, предмета и основанието, т. е. правопораждащите юридически факти.

В процесния случаи в заявлението са посочени страните по материалното правоотношение – кредитодателя, респ. неговият частноправен правоприемник, както и задълженото лице – кредитополучател. В заявлението е конкретизиран и размерът на вземането за главница, представляващо неплатена парична сума по предоставен паричен кредит, включително са посочени и дължимите договорна и наказателна лихви. Посочено е и основанието от което произтича вземането – договор за кредит, като е уточнено на коя дата е сключен договора и между кои лица. За редовността на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и за достатъчната индивидуализация на вземането не е необходимо заявителят да посочва какъв е размерът на отпуснатия кредит, кога сумата по кредита е усвоена от длъжника, какъв е размерът на месечните анюитетни вноски, кога е техният падеж, как се определя лихвеният процент на договорната лихва и т.н., както е приел първоинстанционният съд. Всички тези обстоятелства са въпрос по същество и биха били обсъдени при евентуален исков процес по предявен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК за установяване на вземането. Напълно достатъчно е да се посочи размерът на вземането, основанието от което произтича и страните, а в процесния случай това е сторено от заявителя. По изложените съображения настоящият съста счита, че първоинстанционният съд неправилно е отхвърлил заявлението вместо да издаде заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.  

Съобразно тези аргументи и с оглед несъвпадане на крайните изводи на първоинстанционния и въззивния съд, жалбата следва да бъде уважена, а оспореното разпореждане следва да бъде отменено като неправилно.

                                                                 

Мотивиран от горното, Софийският окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ разпореждане № 658 от 14.10.2019 г. по ч.гр.д. № 489 по описа за 2019 г. на Районен съд –  Сливница, трети състав.

ВРЪЩА делото за продължаване на производството и издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              

ЧЛЕНОВЕ: 1.                                                                    2.