Р Е
Ш Е Н
И Е
град София, 18.10.2018 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД - НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, първи въззивен състав, в публично съдебно заседание, проведено на
седемнадесети септември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН П.
ЧЛЕНОВЕ: 1. НЕДЯЛКА НИКОЛОВА
2. АНЕЛИЯ ИГНАТОВА
при секретаря Радиана Андреева,
в присъствието на прокурор Искра Билярска от СОП, като разгледа докладваното от
съдия Игнатова ВНОХД № 335 по описа за 2018 г. на СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, за да
се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 7/08.03.2018
г., постановена по НОХД № 264/17 г., състав на РС Б. е признал подсъдимия Й.В.Й.
за невиновен в това на 07.07.2016г. в с. Л., обл. Софийска чрез запалване
противозаконно да е унищожил чужда недвижима и движими вещи – селскостопанска
постройка ведно с намиращите се в нея иглолистни дъски и греди (собственост на П.Ц.П.
и М.Ц.П.) на обща стойност 1860 лв. и 6 тона сено (собственост на П. Р. Н.) на
стойност 420 лв., или всичко на обща стойност 2280 лв., като го оправдал по
обвинението по чл. 216, ал. 1 от НК.
С присъдата е отхвърлен предявеният
от П.П. и М.П. граждански иск срещу подсъдимия за заплащане на сумата от 1860
лв., представляваща причинените им имуществени вреди и сумата от по 1500 лв. за
всеки един от тях, представляващи обезщетение за причинените им неимуществени
вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането 07.07.2016. до
окончателното изплащане на сумите.
Недоволен от присъдата е
останал представителят на държавното обвинение, който в срока по чл. 319 от НПК
е депозирал протест срещу нея. Сочи се, че присъдата е постановена вследствие
на неправилна преценка на наличните по делото доказателства. Иска се
постановяване на нова (въззивна) присъда, с която подсъдимият Й. да бъде
признат за виновен и да му бъде наложено наказание към средния предвиден от закона
размер.
В допълнение към протеста се
изтъква, че направеното от съда тълкуване на липсата на преки доказателства за
извършителството на деянието не отчита еднопосочната и непротиворечива верига
от косвени доказателства, които налагат единствения възможен извод за
авторството на деянието в лицето на подсъдимия. Такива доказателства се считат
показанията на свидетелите А. П., П. Н. и А. Н., както и показанията на
свидетеля М. П., които възпроизвеждат направени пред тях извънпроцесуални
изявления на подсъдимия Й. относно авторството на деянието и механизма на
същото. Сочи се, че постановената присъда не отчита и установеното от
пожаротехническите експертизи и справките от мобилни оператори (от последните
се твърди да е изведен извод за местонахождението на подсъдимия по време на
извършване на деянието, а именно в близост до местопроизшествието).
Срещу присъдата е депозирана и
въззивна частна жалба от повереника на гражданските ищци и частни обвинители П.П.
и М.П. – адв. Ц. от САК, като се твърди, че от доказателствата по делото се както
и субективната страна на престъплението.
От страна на подсъдимия Й.Й. не
е депозирано становище по въззивния протест и въззивната жалба.
С. ОКРЪЖЕН СЪД, след като
прецени доводите на страните, материалите по делото и съдопроизводствените
действия на първоинстационния съд, и като служебно провери изцяло правилността
на атакувания съдебен акт, намери за установено следното:
Срещу
подсъдимия Й.В.Й. е
повдигнато обвинение в това, че на 07.07.2016г. в с. Л., обл. Софийска чрез
запалване противозаконно е унищожил чужда недвижима и движими вещи –
селскостопанска постройка ведно с намиращите се в нея иглолистни дъски и греди
(собственост на П.Ц.П. и М.Ц.П.) на обща стойност 1860 лв. и 6 тона сено
(собственост на Павлин Радков Николов) на стойност 420 лв., или всичко на обща
стойност 2280 лв. – престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК.
При собствена преценка на събраните
в хода на проведеното пред първата инстанция наказателно производство
доказателства, настоящата съдебна инстанция намери за установена следната
фактическа обстановка:
Свидетелите П.П. и М.П.
притежавали имот в с. Л., Софийска област, в урегулиран парцел XV-53 в кв.
7 по плана на селото. В имота имало построена селскостопанска постройка с площ
от 150 кв.м. с изграден първи етаж от камъни и втори от дървени пръчки, покрит
с цигли. Двамата свидетели съхранявали в постройката закупените от тях за
ремонтни дейности 2 куб. м. иглолистни дъски първо качество, 2.1 куб. м.
иглолистни греди 10х10 см. и 1.5 куб. м. иглолистни греди 8х10 см.
На около 200 м. от
този имот се намирал имотът на свидетелите П. Н. и А. Н..
Тъй като свидетелите П.П.
и М.П. не живеели постоянно в селото, те и свидетелят П. Н. се уговорили той да
поддържа и наглежда имота им, като в замяна ползва част от селскостопанската
постройка в него. В предоставената му част свидетелят Н. съхранявал сено, като
последното сено оставил на 05.07.2016 г., с което общото му количество станало
шест тона.
В нощта на 6/7.07.2016
г. – след полунощ и по време, когато в района на селото нямало гръмотевични
бури и светкавици, свидетелката Й. Й. - кметски наместник на с. Л. се събудила
и забелязала, че гори селскостопанската постройка в имота на свидетелите П.П. и
М.П.. Тя позвънила на свидетелката А. М. – роднина на свидетелите, след което
сигнализирала и служителите на РСПБЗН и отишла на място.
По същото време
свидетелката А. П., която била на гости на баба си и дядо си – свидетелите П. и
А. Н., също се събудила и излязла на двора, откъдето видяла пожара и незабавно
събудила дядо си и му съобщила, че гори сеното му. Свидетелят Н. отишъл на
мястото на пожара, а сигнал за горящата постройка подал и свидетелят Г. –
съсед.
Служителите на РСПБЗН
– свидетелите П. П. и Ц. В. предприели мерки за потушаване на пожара, но
въпреки усилията им цялата селскостопанска постройка заедно с намиращите се в
нея вещи изгоряла.
Установява се от
заключението на СОЕ, че общата стойност на изгорелите вещи е 2280 лв., от които:
- вещи собственост на П.П.
и М.П. на обща стойност 1860 лв. - селскостопанска постройка на стойност 750
лв., 2 куб. м. иглолистни дъски първо
качество на стойност 600 лв., 2.1 куб. м. иглолистни греди 10х10 см. на
стойност 672 лв., 1.5 куб. м. иглолистни греди 8х10 см. на стойност 480 лв. и 6
бр. челни дъски на стойност 108 лв. и
- вещи собственост на
П. Н. - шест тона сено на стойност 420 лв.
На 07.07.2016 г.
подсъдимият Й.Й. провел разговор от своя мобилен телефон с номер 0899****** със
свидетелката А. П., като позвънил на ползвания от нея телефонен номер 0896*******.
Преди случая подсъдимият се бил запознал със свидетелката и с течение на
времето започнал да изпитва чувства към нея, които обаче не били споделени.
Свидетелката го попитала защо е запалил сеното, на което подсъдимият отговорил
„защото бях пиян“ и уточнил, че няма предвид пиян в „нормалния смисъл“. Свидетелката
направила запис на разговора, като аудиофайлът впоследствие бил предаден за
изследване и съдържанието на записа било възпроизведено върху хартиен носител
от изготвената СТЕ.
На 19.07.2016 г. в
сградата на РУ МВР Б. полицейският служител – свидетелят М. П. провел беседа с
подсъдимия, при която последният му съобщил, че е запалил сеното, за да отмъсти
на свидетелката А. П., която не желаела двамата да са в интимни отношения.
Установява се от
заключението на назначената в досъдебното производство пожаро-техническа
експертиза, че не може да бъде направено обосновано заключение каква е
причината за възникналия пожар, нито за огнището на пожара и неговото
разпространение, тъй като оглед на местопроизшествие не е извършван. Повторната
пожаро-техническа експертиза, извършена в хода на съдебното следствие пред
първата инстанция, допуска като възможна версията за възникване на пламъчно
горене в горимия материал в сламника вследствие действието на източник на
запалване с краткотрайно или продължително действие, при което източникът на
запалване се е намирал в достатъчна близост до горимия материал, но заключава,
че поради пълното унищожаване на горния етаж на постройката и липсата на
сведение как се е развивало горенето не може да се установи в кое от
помещенията първоначално е възникнал пожарът.
Фактическата
обстановка, възприета от настоящия съдебен състав, съвпада изцяло с
фактическите констатации на първостепенния съд, почиващи на вярна и точна
интерпретация на събраните гласни и писмени доказателства. Вътрешното убеждение
на първоинстанционния съд не се основава на игнориране на доказателствата в
подкрепа на обвинителната теза, в каквато насока са твърденията на прокурора и
частните обвинител и граждански ищци, а на сериозен и задълбочен анализ на
събраните доказателства. Установените данни от доказателствените средства,
правилно оценени от първата инстанция, законосъобразно са я мотивирали да приеме,
че не е доказано по несъмнен начин осъществяването от подсъдимия на състава на
престъплението, за което е привлечен към наказателна отговорност подсъдимият Й..
Показанията на свидетелите и данните от останалите доказателствени средства, са
били обсъдени съобразно предписанията на чл. 305, ал. 3 от НПК, като действителното съдържание на нито едно
доказателство не е тълкувано превратно, а достоверността им е била преценявана
на базата на вътрешната им логичност, взаимна обвързаност и съпоставяне помежду
си.
Действително, от
справката от мобилния оператор „Т. Б.“ ЕАД е видно, че ползваният от подсъдимия
Й. мобилен телефонен номер по време на пожара е бил обслужван от клетка,
находяща се в с. Л.. От това обстоятелство, обаче, не може да бъде направен
еднозначен извод за причините за местонахождението му в процесната нощ, в
насоката, дадена от държавното и частно обвинение - доколкото подсъдимият живее
в селото и е нормално мобилният му телефон да бъде обслужван именно от клетката
на мобилния оператор.
Що се касае до
възможността показанията на полицейски служители, съобщаващи заявеното им при
т. нар. „оперативни беседи“ да бъдат ценени като доказателства, то съдебната
практика в тази насока е трайна и последователна. Поначало
беседата, провеждана от полицейските органи, не е сред доказателствените
средства, предвидени в НПК за установяване на правно релевантни факти и има само
оперативна стойност посредством оказване на съдействие за разработване на
следствени версии. В
случая свидетелят М. П. преразказва споделеното му от подсъдимия при
проведената оперативна беседа и
посочените от него доказателствени факти имат производен характер, с които е
недопустимо да се заменят първични доказателства, каквито биха се съдържали в
обясненията на подсъдимия.
Освен
това, когато става въпрос за изявления на подсъдимия, направени преди
привличането му към наказателно отговорност, с които той признава, че е
извършил инкриминираното деяние, е необходимо да се държи сметка и за още едно
обстоятелство – че след като придобие качеството на обвиняем той има право да
откаже да дава обяснения и не е длъжен да признае участието си в
престъплението. В
настоящата хипотеза получената от полицейския служител информация по време на беседата безспорно е пряко свързана със
започналото наказателно производство за престъплението, за което впоследствие Й.
е бил предаден на съд, като същевременно показанията на свидетеля М. П. възпроизвеждат
обяснения на лице, което по това време не е било привлечено в качеството на
обвиняем и съответно не е било запознато с правата си по НПК, а
след привличането към наказателна отговорност е отказало да дава обяснения. Следователно,
показанията на свидетеля М. П. в частта, пресъздаващи придобитата по време на
"беседата" информация, не могат
да бъдат ценени като доказателствен източник в подкрепа на обвинението.
Следва да се
отбележи също така, че поначало разпоредбата на чл. 116 от НПК не допуска присъдата и обвинението да се
основават единствено на самопризнания, като законодателят не е направил
разграничение дали те са депозирани при разпит в качеството на обвиняем или се
касае за извънпроцесуални изявления на подсъдимия; нито пък е допустимо
количественият подход да преодолее посочената забрана в случаите, когато когато
изявлението е направено пред повече от едно лица (в настоящата хипотеза – и
пред свидетелката П.).
Ето защо, за да
обосноват несъмнен извод относно авторството на деянието, наред с коментираните
по-горе производни доказателства, съдържащи данни за извънпроцесуално признание
на подсъдимия, за постановяване на осъдителна присъда спрямо подсъдимия Й. е необходимо
да са налични и достатъчно други преки или косвени доказателства, каквито в конкретния
случай не са събрани в хода на производството пред първостепенния съд.
Заключението на
допуснатата от съда пожаро-техническа експертиза, което допуска като възможна и
водеща версията за възникване на пламъчно горене в горимия материал в сламника
вследствие действието на близко разположен източник на запалване с краткотрайно
или продължително действие, освен липсата на категоричност по отношение
причината за пожара дори не може да установи в кое от помещенията първоначално
е възникнал той - поради пълното унищожаване на горния етаж на постройката и
липсата на сведение как се е развивало горенето, както и предвид
обстоятелството, че оглед на местопроизшествието не е извършван.
Нито един от
разпитаните свидетели не само не е видял подсъдимия да пали стопанската
постройка, но и изобщо не е забелязал той да се намира в близост до нея в
процесната нощ. Макар че пред първоинстанционния съд свидетелката П. е заявила,
че по телефона подсъдимият й признал за подпалването на сеното с обяснението,
че го е сторил поради отказа й да бъде с него, то по същество съдържанието на
телефонния разговор, възпроизведено върху хартиен носител от изготвената
СТЕ, не съдържа пряко изявление в този
смисъл, а единствено отговор „защото бях пиян“ на няколко последователни
провокативни въпроса от страна на свидетелката „Защо запали сеното?“, както и
заканата, че щом говорят така за него, ще вземе наистина да запали някой „от
тия къде говорят“.
Следователно,
направеното по посочения по-горе начин признание от подсъдимия Й., че е
причинил умишлено пожара, довел да унищожаване на инкриминираното имущество, остава
изолирано и неподкрепено от останалите събрани в хода на производството
доказателства. По тези съображения признанието не може да послужи за основание
на осъдителна присъда, до какъвто извод е достигнал и първостепенният съд. Недопустимо
е постановяването
на осъдителна присъда при недоказаност на обвинението по несъмнен начин и при
неизяснени в пълнота обстоятелства, касаещи същото. Само когато всички факти,
включени във веригата на причинно-следствения процес на престъпното деяние и
отнасящи се до неговия извършител бъдат установени безусловно и категорично,
съдът може да ангажира наказателната отговорност на подсъдимото лице. Съдебният
акт не може да почива на предположения и
хипотези, на съмнителни и колебливи заключения досежно осъщественото
престъпление, обективните му и субективни признаци и неговото авторство.
При тези изводи на
съда, приетият за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск,
произтичащ от непозволено увреждане, правилно и законосъобразно е бил счетен от
районния съд за неоснователен, а сторените в хода на производството разноски са
оставени за сметка на държавата.
По изложените съображения и на основание чл. 334, т. 6 от НПК, С. окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 7/08.03.2018
г., постановена по НОХД № 264/17 г. по описа на РС Б..
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….
(П. П.)
ЧЛЕНОВЕ: 1:………………
(Н. Николова)
2:………………
(Ан. Игнатова)