РЕШЕНИЕ
№
гр. Ловеч 02.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ административен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛЮБОМИРА
КРЪСТЕВА
при секретаря
Татяна Тотева като разгледа докладваното от съдия Кръстева адм.дело № 386 по
описа на АдмСЛ за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 124 от ЗДСл.
Производството е
образувано въз основа на жалба с вх.№2839/22.08.2019 г. подадена от В.В.С. ЕГН**********,***
против Заповед № ЗЦУ-1139/26.07.2019 г. на За Изпълнителен директор на НАП М.К.
за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, и против Заповед №
1835/29.07.2019 г. на Изпълнителен директор на НАП, с която е прекратено
служебното правоотношение на жалбоподателя поради дисциплинарно уволнение.
Иска се отмяна на оспорената заповед и да се осъди
ответникът да възстанови сторените деловодни разноски.
В съдебно заседание оспорващият се явява лично.
Поддържа жалбата. Представя писмени бележки по съществото на спора.
В съдебно заседание ответникът се представлява от ю.к.
Ф.. Оспорва жалбата. Претендира се възстановяване на юрисконсултско
възнаграждение.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Между страните е безспорно, че в периода 10.03.2011 г.
– 26.07.2019 г. жалбоподателят е заемал длъжността „директор на офис/дирекция/
за обслужване Ловеч, ТД на НАП Велико Търново“.
Не се оспорва от жалбоподателя, че в периода
01.01.2016 г. – 08.10.2018 г. е осъществявал достъп до защитена информация,
съдържаща се в информационните системи, поддържани от Агенцията, за голям брой
физически и юридически лица.
Не е спорно между страните, че на основание заеманата
от него длъжност жалбоподателят е имал предоставен достъп до информационните
системи на НАП с потребителско име R004000373.
Спорно между страните е дали осъществените от
жалбоподателя достъпи до записи от информационните системи на НАП /лист 22,
гръб, от делото/ за периода 01.06.2017 г. – 08.10.2018 г., са в нарушение на:
-
Кодекса за поведение на служителите в държавната
администрация,
- чл. 9.3.1 от „Политика по информационна сигурност на
НАП“,
- т. 4, б. „е" от „Правила за управление на
достъпа до информационни активи и услуги в НАП",
- на указанията, дадени с писмо на ИД на НАП, изх. №
26-А-37/18.07.2016 г. относно неправомерно обработване на защитена информация
от служители на НАП,
- писмо на директора
на ТД на НАП Велико Търново, изх.№ 5213/12.06.2017 година, с
което се напомня на служителите от ТД, че следва стриктно да спазват
законоустановените изисквания и утвърдените вътрешни правила на НАП, касаещи
обработването на защитена информация
- писмо на директора
на ТД на НАП Велико Търново, изх.№ 8550/03.10.2017 година,
с които са осъществени дисциплинарни нарушения по
смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 3 от ЗДСл - неспазване кръга на служебните
правомощия, на чл. 89, ал. 2, т. 5 от ЗДСл - неспазване правилата на КПСДА и
по-специално на правилата на чл. 1 и чл. 2 /регламентиращи общи положения и
принципите за изпълнение на държавната служба/, и на чл. 5, ал. 2 от КПСДА, за
които дисциплинарно-наказващият орган е наложил на жалбоподателя наказание
„уволнение“ с първата заповед и е издал втората заповед за прекратяване на
служебното му правоотношение.
Със Заповед № ЗЦУ-1045/06.08.2018 г. на изпълнителен
директор на НАП /лист 49/ е назначен Дисциплинарен съвет на НАП по реда на чл.
95 от ЗДСл.
Със Заповед № ЗЦУ-1454/16.10.2018 г. на изпълнителен
директор на НАП е наредено извършване на проверка по постъпил сигнал от
09.10.2018 г.
В хода на проверката са установени данни за извършени
множество достъпи до информационните системи на НАП от В.В.С..
С искане от 08.11.2018 г. проверяващите служители на
Инспектората са поискали обяснения за причините за осъществените достъпвания до
информационните системи на НАП от жалбоподателя /лист 205/. В предоставения
срок жалбоподателят е представил писмени обяснения /лист 206-207/. С второ
искане от 04.12.2018 г. на жалбоподателя са поставени нови девет въпроса за
посочване на основания за осъществените достъпи /лист 201/. В предоставения срок са представени обяснения
/лист 202-204/.
За установените обстоятелства при извършената проверка
е изготвен подробен доклад.
На 16.05.2019 г. до изпълнителния директор в ЦУ на НАП
постъпва докладът от ръководителя на Инспектората на НАП с вх.№ 94-В-409, в
който се излагат установените обстоятелства при извършена проверка по постъпил
сигнал. В доклада е направен извод за установени нарушения на Политиката за
информационна сигурност и на Етичните норми за поведение на служителите на НАП
от четири длъжностни лица, от които двама служители в офис Ловеч, в това число
жалбоподателя, един в офис Силистра и един в Сливен. Направено е предложение за
образуване на дисциплинарно производство срещу В.В.С. във връзка с констатации
за системно нарушаване на правилата, указани в Политиката за информационна
сигурност на НАП и Етичните норми за поведение на служителите на НАП /лист 42/.
Със Заповед № ЗЦУ-919/13.06.2019 г. на изпълнителен
директор на НАП, изменена със Заповед № ЗЦУ-950/18.06.2019 г. на ИД на НАП, на
осн. чл. 96 от ЗДСл е наредено на назначения Дисциплинарен съвет да образува
дисциплинарно дело срещу жалбоподателя В.В.С. – директор на офис/дирекция/ за
обслужване Ловеч, ТД на НАП Велико Търново, за нарушенията, описани в доклад
вх.№94-В-409/16.05.2019 г. /лист 44/.
По образуваното дисциплинарно дело Съветът е провел
две заседания на 18.06.2019 г. /лист 54/ и на 24.06.2019 г. /лист 61/. Събрал е
писмени доказателства – изготвения доклад от Инспектората и приложенията към
него.
Съветът е установил, че в периода 01.06.2017 г. – 08.10.2018
г. жалбоподателят е осъществил 512 пъти достъп до данъчно-осигурителна
информация за физически и юридически лица в информационните система на НАП,
като за 475 достъпа не е представил пред проверяващите длъжностни лица от
Инспектората на НАП основание за извършването им. Съветът е анализирал
представените от жалбоподателя обяснения за осъществения достъп, като е изложил
подробни мотиви защо не приема същите за основателни за тези 475 случая.
Посочените от жалбоподателя причини, анализирани от
Дисциплинарния съвет, са описани подробно в доклада на Инспектората и
приложенията към него /лист 213 – 244/, и са разпределени в следните групи:
„Причина № 1"
- във връзка с вменените функции на ръководител на офиса по резолиране на
постъпващата входяща и изходяща поща;
„Причина № 2" - в качеството на административен
ръководител и упълномощен с функциите на наказващ орган за извършени
административни нарушения;
„Причина № 3“ - приемане и срещи с клиенти по различни
поводи и проблеми;
„Причина № 4“ - срещи с длъжници, с оглед постигането
на споразумения за частично или разсрочено плащане на публичните задължения;
„Причина №5“ - срещи-разговори със служители, които
имат публични задължения в НАП;
„Причина №6“ - срещи като ръководител на офиса с
представители на ОД на МВР - сектор „Икономическа полиция“, служба „БОП“, ТД
„Национална сигурност“ /ДАНС/ и ТД „КПКОНПИ“, като са направени твърдения, че част
от проведените разговори са класифицирана информация;
„Причина №7“ - достъпване на личните данни на
жалбоподателя, на съпругата му, нейната сестра и неговата сестра.
При анализа на установените обстоятелства
Дисциплинарния съвет е стигнал до извод, че жалбоподателят е извършил нарушения
на чл. 10, ал. 2 от Кодекса за поведение на служителите в държавната
администрация /КПСДА/ и раздел 3, т. 1 от Етичните норми за поведение на
служителите на НАП, т. 9.3.1 от Политиката на информационна сигурност на НАП,
Правилата за правата и задълженията на потребителите, ползващи информационни
активи на НАП и писмо на ЦУ на НАП изх.№ 26-А-37/18.07.2016 г. относно
неправомерно обработване на защитена информация от служители на НАП. Тези
нарушения на нормативни и вътрешно-служебни правила Дисциплинарният съвет е
квалифицирал като дисциплинарни нарушения по чл. 89, ал. 2, т.1 от ЗДСл – неизпълнение
на служебни задължения, по чл. 89, ал. 2, т.3 от ЗДСл – неспазване кръга на
служебните задължения и по чл. 89, ал. 2, т.5 от ЗДСл – неспазване правилата на
КПСДА чл.10, ал. 2 и чл. 5, ал. 2.
Въз основа на установеното по дисциплинарното дело, Дисциплинарния
съвет е постановил Решение № РЦУ-80 от 15.07.2019 г. /лист 66/, в което са
изложили анализ на установените факти, дадена е квалификация на извършените
дисциплинарни нарушения, направени са изводи за тежестта им и е формирано
решение за налагане на жалбоподателя дисциплинарно наказание „уволнение“ по чл.
90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл.
На 17.07.2019 г. преписката е доведена до знанието на
изпълнителен директор на НАП /лист 53/.
На 19.07.2019 г. на жалбоподателя е връчена покана по
чл. 93, ал.1 от ЗДСл, с която В.С. е уведомен за откритото дисциплинарно
производство, връчено му е решението на Дисциплинарния съвет, докладът от
16.05.2019 г. на Инспектората на НАП, и заповедта за образуване на
дисциплинарно дело ведно с двете последващи заповеди за допълване и изменение
/лист 72/. Жалбоподателят е поканен да се яви за изслушване от изпълнителния
директор на НАП.
На 22.07.2019 г. е взето становището на прекия
ръководител териториален директор на ТД на НАП Велико Търново.
На 23.07.2019 г. е съставен протокол за изслушването
на жалбоподателя, от който се установява, че същият не се е явил по връчената
покана, поради което му е отправена втора покана за даване на писмени обяснения
/лист 77/ , връчена му на същата дата.
На 25.07.2019 г. до изпълнителен директор на НАП са
представени повторно два броя писмени обяснения лист 81 и 83/, които са
представени и по време на проверката, извършена от Инспектората на НАП на
21.11.2018 г. и на 07.12.2018 г. /лист 80 и следващи/.
На 26.07.2019 г. е
издадена оспорената Заповед № ЗЦУ-1139/26.07.2019 г. на За
Изпълнителен директор на НАП М.К. /оправомощена със Заповед № ЗЦУ
-1007/26.06.2019 г. лист 52/ за налагане на дисциплинарно наказание
„уволнение“, и на 29.07.2019 г. е издадена Заповед № 1835/29.07.2019 г. на
Изпълнителен директор на НАП, с която е прекратено служебното правоотношение на
жалбоподателя поради дисциплинарно уволнение.
Заповедите са връчени на
жалбоподателя на 05.08.2019г. срещу подпис /лист 28 и лист 29/.
Съгласно чл. 94, ал. 1 от ЗДСл дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от
откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. В
ЗДСл не се съдържа дефиниция
на понятието "откриване на нарушението", но от смисловото значение на
използваните думи се налага извод, че, за да е налице откриване на нарушението,
дисциплинарно-наказващият орган трябва да е наясно с дисциплинарното нарушение
и с релевантните за определяне на дисциплинарното наказание факти и
обстоятелства - чл. 91, ал. 1 ЗДСл, а именно субект
на нарушението, деянията, чрез които е осъществено, времето и мястото на
извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, вредата от
нарушението.
За най-ранен момент, в
който дисциплинарно-наказващият орган е получил достоверна информация относно
всички обстоятелства по чл. 91 от ЗДСл, е при получаване на
докладната записка от 15.07.2019 г. с приложени протоколи и решение на дисциплинарния съвет /лист 53/. Двумесечният
срок по чл. 94, ал. 1, пр. първо от ЗДСл за издаване на заповедта изтича на
15.09.2019 г. Следователно до 26.07.2019 г., когато е издадена оспорената
заповед, и дори до 05.08.2019 г., когато е връчена заповедта, не е налице
пропускане на срока по чл. 94, ал. 1 от ЗДСл за налагане на дисциплинарно наказание.
Относно направеното възражение, че за част от
нарушенията е налице изтекла давност по чл. 94, ал.1, пр. второ от ЗДСл, съдът
счита за установено следното:
Видно от
преписката, Дисциплинарният съвет е анализирал установени нарушения, изразяващи
се в осъществен достъп до данни в информационните системи на НАП в периода от
01.06.2017 г. – 08.10.2018 г.
Представена е справка за ползваните отпуски от
жалбоподателя, по време на които давността по чл. 94, ал. 1 от ЗДСл не тече. За
периода от 26.07.2018 г. до издаване на заповедта, жалбоподателят е ползвал 10
работни дни отпуск, общо 14 календарни дни.
Т.е. с оглед датата на издаване на заповедта за
налагане на дисциплинарното наказание 26.07.2019 г и ползваните 14 дни
отпуск в периода, нарушенията, извършени преди 11.07.2018 г. не подлежат на
дисциплинарно наказание съгласно разпоредбата на чл. 94, ал.1, пр.второ от
ЗДСл.
Съдът, след като се запозна с приложенията към доклада
на Инспекторат на НАП, установи, че в периода от 11.07.2018 г. до налагане
на дисциплинарното наказание попадат 101 достъпа, осъществени от
жалбоподателя:
92 бр. достъпи в СУП, както следва : 3 бр. на лист
230, 3 бр. на лист 232, 46 бр. на лист 235, 40 бр. от лист 236-240 и
9 бр. достъпи във VAT-14 на лист 242.
От посочените 101 записа 2 /два/ съдържат посочени
конкретни номера на преписки, във връзка с които е осъществен достъпът.
За осъществения 1 /един/ достъп до данни за лицето Н.И.Н./лист
236, т.242 от списъка/ на 26.07.2018 г. съдът е изслушал свидетелски показания
на лицето, от които се установява, че достъпът е осъществен по негово устно
искане и с негово съгласие /лист 254, стр. 6 от протокола/.
От свидетелските показания на Д.П., заемащ длъжността
държавен съдебен изпълнител в РС Ловеч, се установява, че 5 /пет/ достъпа до
данни на РС – Ловеч в периода 05.09.2018 г. -
20.09.2018 г. са осъществени по устно искане от свидетеля в качеството
му на държавен съдебен изпълнител във връзка с неправилно постъпили суми от
публична продан.
За останалите 93 осъществени достъпа по делото не се
представиха доказателства, че са осъществени във връзка с конкретни преписки
или постъпили искания. Посочени са причините от 1 до 6.
Спорно е по делото дали, като е осъществил достъп до
данни от информационните системи на НАП, без това да е свързано с конкретни
преписки, жалбоподателят е извършил дисциплинарно нарушение. И дали, при
установени 93 достъпа в периода по чл. 94, ал. 1, пр. второ от ЗДСл, са били
налице предпоставки за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ и
съразмерно ли е същото на тежестта на извършеното нарушение.
След анализ на доказаното от фактическа страна и
приложимите правни норми, съдът установи следното:
Жалбоподателят е запознат срещу подпис с Етичните
норми за поведение на служителите на НАП /лист 93 и следващи/. Съгласно Раздел
2 от Етичните норми, т.1 служителите не трябва да нарушават правата на клиент
или негов представител, дадени му от Конституцията и законодателството на Р България.
Съгласно Раздел 3, т. 1 и т. 6 служителите могат да ползват данните на
организацията само за изпълнение на служебните си задължения, като са длъжни да
правят възможното за гарантиране на сигурността и недопускане на неразрешено
разкриване на защитена информация и/или данни от служебни компютри.
В Заключението на Етичните норми е предвидено, че
поведение, несъобразено с тези правила представлява нарушение на трудовата
дисциплина и се санкционира с налагане на дисциплинарно наказание по съответния
ред.
Представена е декларация от жалбоподателя от
04.07.2013 г., с която на основание чл. 7, ал. 5 от Наредба №1/30.01.2013 г. за
минималното ниво на технически и организационни мерки и допустимия вид защита
декларира, че ще пази тайната на личните данни на трети лица, станали му
известни при изпълнение на служебните задължения, и няма да ги използва за
други цели, освен за прякото изпълнение на служебните му задължения /лист 98/.
Жалбоподателят е запознат с действалата в процесния
период Инструкция № 2/11.06.2013 г. (отм.) за мерките и средствата за защита на
личните данни, обработвани в НАП и реда за движение на преписки и заявяване на
регистри. Подписал е и декларация от 01.07.2016 г., че е запознат с Правилата
за правата и задълженията на потребителите, ползващи информационни активи на
НАП /лист 104/.
Чл. 18, ал. 2 от Инструкция №2/11.06.2013 г.(отм.)
задължава служителите, ползващи информационни активи на от НАП, да познават
и спазват Политиката на информационна сигурност на НАП и действащите
правила, заповеди и указания за информационна сигурност /лист 101/.
В 9.3.1 от Политика на информационна сигурност на НАП
изрично е посочено, че достъпът до информацията и системите на НАП се
предоставя на потребителите за изпълнение само на необходимото във връзка
с изпълнение на техните служебни задължения. Освен това в т.16.1.1 е посочено,
че използването на информационните ресурси на НАП е само за служебни цели.
Представени са и заповеди и писма на изпълнителен
директор на НАП във връзка с информационната сигурност, с които жалбоподателят
е запознат /лист 123 – 132/. С тези заповеди и писма се указва на служителите,
че е налице забрана за достъпване на защитени данни извън случаите, когато това
е нужно за прякото изпълнение на възложените служебни задачи.
Жалбоподателят е запознат и с Инструкция №2/08.05.2019
г., която отменя предходната Инструкция № 2/11.06.2013 г.
Безспорно се установява, че жалбоподателят е бил
запознат със задължението си да осъществява достъп до информационните ресурси
на НАП само, когато това е необходимо за прякото изпълнение на служебните му
задължения.
Няма представени доказателства по делото за
съществуване на необходимост във връзка с прякото изпълнение на служебните
задължения на жалбоподателя, която да е налагала достъпването до данни за лица
в посочените по-горе 101 случая на осъществен достъп, като за 93 от тях това е
безспорно. Няма представени преписки, по които жалбоподателят, по силата на
служебните си правомощия, да е имал задължение извърши достъп до процесните
данни, преди да се произнесе с наказателно постановление, административен акт
/заповед, разпореждане и др./ или друго волеизявление. Видно от представените
по делото длъжностни характеристики на жалбоподателя, в нито един момент сред
правомощията му не е било предоставянето на справки по искане на данъчни
субекти.
Съгласно чл. 2 от Кодекса за поведение на служителите в
държавната администрация дейността на служителите трябва да се осъществява при
спазване принципите на законност, лоялност, честност, безпристрастност,
политическа неутралност, отговорност и отчетност. Служителят е задължен да
изпълнява служебните си задължения при строго спазване на законодателството,
да осъществява действия, предлага и взема решения, водещи до елиминиране на
произвола и укрепване на доверието в държавните институции и да извършва
дейността си компетентно, обективно и добросъвестно.
Съдът счита, че достъпът, осъществен от жалбоподателя
в 93 от случаите в процесния период, е бил неправомерен, без връзка с прякото
изпълнение на служебните задължения на жалбоподателя и в нарушение на Политика
на информационна сигурност на НАП, Кодекса за поведение на служителите в
държавната администрация и издадените заповеди и писма от Директор на НАП,
посочени в заповед № ЗЦУ-1139/26.07.2019 г., с изрични указания за забрана за
достъпване на защитени данни извън случаите, когато това е нужно за прякото
изпълнение на възложените служебни задачи. Т.е. в процесните случаи
достъпът е осъществен извън кръга на служебните правомощия на жалбоподателя,
което противоречи на изискването на КПСДА за спазване на принципите на
законност, лоялност, добросъвестност и т.н. по чл. 1 и чл.2, и на изискването
по чл. 5, ал. 2 от КПСДА при изпълнение на служебните си задължения служителят
да следва поведение, което да създава увереност у органите, чиято дейност
подпомага, че могат да му се доверяват и да разчитат на него.
Неспазването на нормативни и вътрешно-служебните
правила безспорно представлява дисциплинарно нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 3 от ЗДСл „неспазване кръга на
служебните правомощия“, а поради това, че поведението е в противоречие и с
изискванията на КПСДА, е нарушение и по чл. 89, ал.2 , т. 5 от ЗДСл.
В случая се касае за множество случаи на превишаване
на служебните правомощия, в период няколко месеца, по отношение на различни
данъчни субекти, което според съда сочи и на системност, въпреки, че
наказващият орган не е сочил изводи в тази посока. Дисциплинарно-наказващият
орган е анализирал установената фактическа обстановка и е изложил подробни
мотиви в заповед №ЗЦУ-1189/26.07.2019 г., обосновал е извода си за извършено
дисциплинарно нарушение, за което, с оглед тежестта му и обстоятелствата, при
които е извършено, е наложил на жалбоподателя дисциплинарно наказание
„уволнение“, и на това основание е издал Заповед №1835/29.07.2019 г. за
прекратяване на служебното му правоотношение.
Заповедите са издадени от материално компетентен орган
– органа по назначаване. Съдът не установи нарушения на процесуалните
правила в производството по налагане на
дисциплинарното наказание.
Според съда наложеното дисциплинарно наказание
„уволнение“ съответства на тежестта на нарушението – безспорно доказаните 93
случая на достъп до данни за физически и юридически лица от информационните
масиви на НАП в периода 11.07.2018 г. – 08.10.2018 г. (почти три месеца), без
връзка с прякото изпълнение на служебните задължения на жалбоподателя, които са
достатъчни, за да обосноват наложеното дисциплинарно наказание. Неоснователно е
възражението на жалбоподателя, че при определяне на вида и размера на
дисциплинарното наказание не е взето предвид цялостното служебно поведение на
държавния служител съгласно изискването на чл. 91, ал. 1, т. 4 ЗДСл. Високите годишни оценки от атестирането и липсата на други провинения на
служителя не изключват налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание в
случая с оглед тежестта на извършеното нарушение.
Тъй като държавният служител е дисциплинарно уволнен, по аргумент от чл. 107, ал. 1, т. 3 от ЗДСл, правилно с оспорената заповед № 1835/29.07.2019 г. е прекратено
служебното правоотношение на жалбоподателя без предизвестие. Налагането на
дисциплинарно наказание "уволнение" има за последица именно
прекратяване на служебното правоотношение. Тъй като е налице изрично волеизявление
на органа по назначаването за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение",
което представлява прекратяване на правоотношението, не е
необходимо да се излагат отделни фактически основания в заповедта за
прекратяване на служебното правоотношение.
С оглед изложените
по-горе мотиви, съдът намира, че оспорените заповеди са издадени от компетентен
орган, в предвидената от закона форма, при спазване на материално-правните
разпоредби, като при постановяването им не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и заповедите са в съответствие с целта на закона.
Искането на
ответната страна за присъждане на направените по делото разноски е своевременно
направено и основателно с оглед крайния изход на спора, поради което следва да
бъде уважено, като оспорващата страна следва да бъде осъдена да заплати в полза
на ответната страна сумата от 200 /двеста/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение, определена по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Воден от горното и
на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалба с
вх.№2839/22.08.2019 г. подадена от В.В.С. ЕГН**********,*** против Заповед № ЗЦУ-1139/26.07.2019 г. на За Изпълнителен директор на НАП
М.К. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, и против Заповед №
1835/29.07.2019 г. на Изпълнителен директор на НАП, с която е прекратено
служебното правоотношение на жалбоподателя поради дисциплинарно уволнение.
ОСЪЖДА В.В.С. ЕГН**********,***
да заплати на Национална агенция по приходите – София сумата от 200 /двеста/
лева, представляваща възнаграждение за защита от юрисконсулт в процеса.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република
България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: