Р Е Ш Е Н И Е
№ 244
гр. Габрово, 28.06.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГАБРОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание на тридесет
и първи май, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОЯН КОСЕВ
при секретаря ВИОЛИНА ТОДОРОВА, като разгледа докладваното
от съдията гражданско дело № 365 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на част ІІ, дял І ГПК.
Образувано е по искова молба на „БНП Париба Пърсънъл Файненс”
С.А., Париж, Франция, ЕИК *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А.,
клон България, ЕИК *********, предявена срещу С.С.С., ЕГН **********.
Ищецът излага, че на 06.10.2017 г. между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” ЕАД, като заемодател и С.С.С. като заемополучател е сключен
договор за потребителски заем с номер CARU-15348503, по силата на който
дружеството е отпуснало на ответника паричен кредит в размер на 10 000
лева и закупуването на застраховка от 1800 лева. Сочи, че подписвайки договора
за заем, заемополучателят е декларирал, че е получил от заемодателя исканата в
заем сума, която се е задължил да върне заедно с годишен процент на разходите
19.26% и лихвен процент 16.64% на 48
равни месечни погасителни вноски, в размер на 326.05 лева всяка. Посочената
месечна погасителна вноска била сбор от главницата по заема, ведно с
възнаградителната лихва, както и месечната погасителна вноска по допълнително
сключената застраховка.
Посочва, че ответникът не е извършил никакви плащания по
кредита, като на основание чл.5 от договора вземането на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД става изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи
две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната
месечна вноска. Твърди, че въпреки настъпилия падеж на втората непогасена
вноска, кредитополучателят не е изпълнил задължението си. Въз основа на
изложеното счита, че на 20.12.2017 г.
кредитът е станал изискуем в целият му размер от 15 650.40 лева. Сочи,
че връчването на исковата молба на ответника има характер на волеизявление, че
дружеството приема кредита за предсрочно изискуем.
Излага, че ответникът дължи и обезщетение за забава в размер
на законната лихва в размер на 1214.38 лева за периода от настъпване на изискумостта
на кредита - 20.12.2017 г. до датата на подаване на предявения иск – 22.02.2019
г..
С оглед изложеното моли съда да осъди ответника да заплати
сумата 10150 лева, представляваща главница по кредита, ведно със законна лихва
от предявяване на иска до изплащане на вземането, сумата 3850.40 лева,
представляваща възнаградителна лихва по договора и сумата 1214.38 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 20.12.2017 г. до 22.02.2019
г. Претендира направените разноски по делото.
В законоустановения срок, предвиден в чл.131 ГПК ответникът
не е депозирал отговор на исковата
молба.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:
По делото е представен
договор за потребителски паричен
кредит за издаване и ползване на кредитна карта CARU - 15348503 от 06.10.2017 г., подписан от ответника С.С.С. в качеството на кредитополучател и служител
на ищеца „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД /правоприемник
на който е ищецът по делото/. Видно от текста параметрите и условията на договора са:
размер на кредита за потребителски цели – 10000 лева, застрахователна премия 1800
лева, общ размер на кредита 10000 лева, такса ангажимент - 200 лева, брой
погасителни вноски 48, размер на вноската 326.05, обща стойност на плащанията
15650.40 лева, ГПР: 19.26 % и лихвен процент – 16.64 %.
В договора е уговорен
погасителен план, като първата погасителна вноска е с падеж 20.11.2017
година, а последна - с падеж 20.10.2021
година. С подписването
на договора /поле Удостоверявания/ кредитополучателят декларирал, че е получил
сумата по договора по негова банкова сметка ***
„Централна кооперативна банка” АД.
В чл.2 от договора, страните уговорили, че размерът на
предоставения с договора заем е равен на сумата посочена в поле „Общ размер на
кредита”. Размерът на кредита за покупка на застраховка „Защита на плащанията”
ще бъде платен директно на застрахователния агент „Директ Сървисис” ЕАД.
Посочената сума в поле „Застрахователна премия” е разделена равен брой вноски,
съответстващи на посочения брой вноски в поле „Брой погасителни вноски” и е
част от всяка месечна погасителна вноска, посочена в поле „Месечна погасителна
вноска”. Кредитополучателят заплаща и такса ангажимент, посочена в съответното поле,
срещу което кредиторът сключва договора при фиксиран лихвен процент по смисъла
на & 1, т. 5 ЗПК,
при съдържащите се в този документ условия, размери и срокове. Таксата се
заплаща от кредитополучателя при условията на кредита, като кредиторът удържа
сумата посочена в поле „Такса ангажимент” от общия размер на кредита.
В чл.5 от договора, страните уговорили, че при забава на
една или повече погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за
забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка
погасителна вноска. При просрочие на две
или повече вноски и считано от падежната дата на втората непогасена вноска,
вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително
всички определени от този договор надбавки ведно с дължимото обезщетение за
забава, без да е необходимо изпращане на съобщение от кредитора за настъпване
на предсрочната изискуемост.
Представена е покана до длъжника С.С.С.,
с която ищецът го уведомява че поради преустановяване на плащането на две или
повече месечни вноски по договора на 20.11.2017 г. вземането на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А.,
клон България е обявено за предсрочно изискуемо. Няма данни представената
покана да е връченa на ответника.
Представено е и извлечение по кредит CARU – 15348503 съдържащо погасителните вноски по договора,
видно от което всяка месечна вноска в размер на 326.05 лева включва съответната
главница по кредита, възнаградителна лихва, както и месечната погасителна
вноска по допълнително сключената застраховка.
По отношение на иска,
с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 9 ЗПК.
Основателността на предявен осъдителен иск с квалификацията
чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 9 ЗПК, се обуславя от кумулативното
наличие на предпоставките: валидно възникнало между страните правоотношение по договор за заем
(потребителски кредит), елемент от съдържанието на което е задължението на кредитополучателя да
върне сумата, предмет на договора със съответния процент разходи, настъпила
предсрочна изискуемост на цялото вземане и релевирано от задълженото лице неизпълнение.
За установяване на валидно
правоотношение между страните с типичното за заема за потребление съдържание,
следва да бъде доказан правопораждащия го факт – сключен договор. Договорът е
винаги двустранна правна сделка и по необходимост включва взаимните,
припокриващи се волеизявления на страните по нея. Договорът, по аргумент от
разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК е формален, като в зависимост от волята на страните
може да е реален или консенсуален (чл. 9 ЗПК). В случая, предаването на сумата
не е елемент от фактическия състав на сделката, а съставлява изпълнение на вече
възникналото за кредитодателя правно задължение, което сочи, че сключеният
договор за потребителски кредит, е консенсуален и пораждането на задължението на потребителя за връщане на
сумата чрез внасяне на уговорените погасителни вноски не се обуславя от факта
на предаване на предмета му на заемателя.
Следователно, договорът от
06.10.2017 г. е породил валидна облигационна връзка между ищеца, от една страна
и ответника, от друга. Изпълнението на поетото от ищеца задължение да
предостави паричната сума е установено от положения от ответника подпис, с
който същият е признал факта на получаване на сумата по договора по посочената
банкова сметка *** „Централна
кооперативна банка” АД. Ето защо, в
правната сфера на ответника е възникнало задължение за връщане на
предоставената му парична сума.
В договора е предвидено
задължението на ответника за погасяване на предоставената в заем сума, заедно
със съответния процент разходи и лихвен процент, да бъде изпълнено на части –
на 48 месечни вноски, всяка с падеж на определен ден, уговорен в погасителния
план. Във всяка от погасителните вноски е включена и вноска по допълнително
сключената застраховка. Следователно, с настъпване на падежа на съответната
вноска, заемателят е изпадал в забава, без да е било необходимо осъществяването
на допълнителни юридически факти (покана на кредитора, например). По отношение
на 16 от погасителните вноски падежите са настъпили преди предявяването на
исковата молба 25.02.2019 г..
Съдът намира за недоказано твърдението на ищеца за настъпила на 20.12.2017
г. предсрочна изискуемост на цялото
вземане, на
основание чл. 5 от договора.
Съгласно мотивите в т. 2 от Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. на ВКС по
тълк. д. № 3/2017 г., ОСГТК предсрочната изискуемост на вземането по договор за заем за потребление
или за кредит, уредена в нормите на чл. 71 ЗЗД и чл. 432 ТЗ, представлява преобразуващо
право на кредитора за изменение на договора и, за разлика от общия принцип по
чл. 20а, ал. 2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните.
Волеизявлението следва да достигне до насрещната страна, но не се нуждае от
приемане и същото поражда действие, ако са били налице обективните предпоставки
за предсрочната изискуемост, уговорени в договора или предвидени в закона.
Договорът се изменя в частта за
срока за изпълнение на задължението за връщане на предоставената парична сума,
като се преобразува от срочен в безсрочен. При настъпване на предсрочна
изискуемост отпада занапред действието на погасителния план, ако страните са
уговорили заемът/кредитът да се връща на вноски. По изложените съображения на поставения за
тълкуване въпрос ОСГТК на ВКС дава отговор, че размерът на вземането при
предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определи в размер
само на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума
(главницата) и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната
изискуемост до датата на плащането. За периода до настъпване на предсрочна
изискуемост размерът на вземането се определя по действалия до този момент
погасителен план, съответно според клаузите на договора преди изменението му.
Ето защо постигнатата в договора предварителна уговорка по чл. 5, изр.
второ, че при неплащане на определен брой вноски кредитът става предсрочно
изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането си, не
може да породи действие, ако кредиторът изрично не е заявил, че упражнява
правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е
достигнало до длъжника – кредитополучател.
В случая по
делото е представена изготвена "последна покана", в която се сочи, че
кредитът е обявен за предсрочно изискуем, адресирана до ответника на посочения
в договора адрес. Не са налице обаче доказателства тази покана действително да
е била изпратена на адреса на ответника – не е налице представена обратна
разписка, разписка от куриер и т. н. Ето защо, съдът не може да приеме за
доказан факта на връчване на ответника на съобщението, с което е обявена
настъпилата предсрочна изискуемост на вземането.
С оглед изложеното едва с връчването на ответника на препис от исковата молба, заедно с приложенията към нея
/02.04.2019 г./ кредиторът е упражнил правото да обяви кредита
за предсрочно изискуем. Осъществен е факт с правно значение в хода на
висящ исков процес, който съдът е длъжен да съобрази на основание
на чл. 235, ал. 3
ГПК. По делото нито се
твърди, нито са представени доказателства ответникът да е извършвал каквито и
да било погасителни плащания по кредита, освен т.нар „такса ангажимент” в
размер на 200 лева, която е удържана от общия размер на предоставения кредит
при усвояването му, с оглед на което от
момента на достигането на волеизявлението на кредитора до насрещната страна в хода на
настоящото производство същото
поражда действие, тъй като
са налице обективните предпоставки за предсрочната изискуемост, уговорени в
договора. Съдът с оглед задължението си да следи служебно за наличие по делото на
фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в
договора за потребителски кредит, намира така уговорената клаузата за
заплащане на такса ангажимент за недействителна. На първо място дължимостта на такса
свързана с усвояването и управлението на кредита е в нарушение на императивната
норма на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. На следващо място дори да се приеме, че таксата е
за услуга, която не е свързана с усвояването и управлението на кредита, то тази
услуга не е предоставена на потребителя и той не дължи нейното заплащане. В
договора се посочва, че такса ангажимент се дължи срещу задължение на
кредиторът да фиксира лихвения процент за срока на договора, при съдържащите се
в договора условия, размери и срокове. След като кредиторът е избрал да се
възползва от възможността да обяви предсрочна изискуемост на договора и да лиши
потребителя от уговорения в негова полза срок, то няма как да бъде предоставена
услугата, за която е удържана такса ангажимент – фиксиране на лихвения процент
по договора за кредит за целия срок на договора. Заплатената от ответника такса
ангажимент /удържана при усвояване на кредита/ в размер на 200 лева се
явява недължима от ответника и с тази сума следва да се намали размер на дължимата от него главница.
По посочения начин се установява, че дължимата от ответника главница
по договора за кредит е в размер на 9950 лева /10150 лева - 200 лева/, до който
размер исковата претенция се явява основателна и следва да бъде уважена. За
горницата над тази сума до пълния претендиран размер от 10150 лева
предявения иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. В тази
връзка следва да бъде посочено, че в задължението за главница по договора за
кредит освен предоставената сума от 10000 лв. се включва и сумата от 1800 лв., която
се дължи по договор за застраховка "Защита на плащания" и е заплатена
от кредитора въз основа на договора за кредит, като е включена в дължимите се
месечни вноски. Върху непогасената главницата ответникът дължи
законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост /02.04.2019 г./
до датата на плащането
– т. 2 от Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. на ВКС по
тълк. д. № 3/2017 г., ОСГТК.
По отношение на иска, с правна
квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал.2 ЗЗД и чл. 9 ЗПК.
Установи се
по делото, че страните по договора са уговорили начисляването на
възнаградителна лихва в размер на 16.64 % и годишен процент на разходите
от 19.26
%. Съгласно мотивите в т. 2 от Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. на ВКС по
тълк. д. № 3/2017 г., ОСГТК уговорената в договора лихва е
възнаграждение за предоставянето и ползването на паричната сума за срока на
договора. Предсрочната изискуемост има гаранционно - обезпечителна функция
съгласно чл. 71 ЗЗД, независимо че съдържа и елемент на санкция. Изменението на
договора поради неизправност на заемополучателя има за последица загуба на
преимуществото на срока при погасяване на задължението (чл. 70, ал. 1 ЗЗД) за
длъжника. Упражненият избор от кредитора да иска изпълнението преди
първоначално определения срок поради съществуващия за него риск преустановява
добросъвестното ползване на паричната сума от длъжника, поради което
уговореното възнаграждение за ползване за последващ период - след
настъпване на предсрочната изискуемост, не се дължи.
В случая предсрочната
изискуемост на кредита е настъпила в хода на висящия процес, като ищецът в
настоящото производство има право на възнаградителна лихва единствено за
погасителните месечни вноски, чиято изискуемост е била настъпила преди
предявяването на исковата молба - 25.02.2019 г.. Следва да се отбележи, че не
може да бъде предмет на иска по чл. 240,
ал.2 ЗЗД възнаградителна лихва за бъдещ период от време - след датата на
подаване на исковата молба, като в случая хипотезата на чл.235, ал.3 ГПК е
неприложима за новонастъпили юридически факти, които са основание за
предявяване на нов иск, за заплащане на възнаградителна лихва за погасителните
месечни вноски, чиято изискуемост е била настъпила след предявяване на исковата
молба до настъпване на предсрочната изискуемост.
Съдът след като съобрази погасителния план по договора за кредит и
представеното извлечение по кредит CARU -
15348503, намира че
дължимата възнаградителна лихва по договора за кредит за периода от 20.11.2017 г. /падеж на първа погасителна
вноска/ до 20.02.2019 г. /падеж на последната падежирала погасителна вноска до предявяването на
исковата молба/ е в размер на 2033.01 лева, като за разликата до предявения
размер от 3850.40 лева предявеният иск следва да се отхвърли като
неоснователен.
По отношение на иска,
с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
С оглед изложеното при разглеждане на главния иск, съдът
прие, че предсрочната изискуемост на кредита е възникнала с връчване на
исковата молба и приложенията към нея, т.е. за претендирания период /20.12.2017
г. – 22.02.2019 г./ за ответника е възникнало задължение за заплащане на
обезщетение в размер на законната лихва за забава единствено за погасителните
вноски, чиито падеж е бил настъпил преди предявяване на исковата молба, тъй
като за
периода до настъпване на предсрочна изискуемост размерът на вземането се
определя по действалия до този момент погасителен план, съответно според
клаузите на договора преди изменението му.
Размерът на законната
лихва е нормативно определен, на основание чл. 86 ал. 2 ЗЗД - основният лихвен
процент на Българската народна банка за периода, увеличен с 10 пункта (Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за
определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения в сила от 01.01.2015 г.), затова
обезщетението за забава върху
падежиралите погасителни вноските до предявяването на иска за
претендирания период /от 20.12.2017 г. до 22.02.2019 г./, възлиза на сумата 332.61 лева, определена по реда на чл.162 ГПК чрез математическа операция, за извършването на която не са необходими
специални знания, с каквито съдът да не разполага. С оглед изложеното искът по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата над 332.61 лева до предявения размер от 1214.38
лева, представляваща обезщетение за забава следва да бъде отхвърлен.
Предвид частичното уважаването на предявените искове, в
ползва на ищеца следва да бъде присъдена сумата 554.49 лева – разноски за
производство, формирани от заплатената държавна такса (585,02 лева) и
юрисконсулско възнаграждение (100 лева, съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ), пропорционално на
уважената част от исковете.
За настоящото производство ответникът С.С.С., не претендира разноски и съответно
такива не следва да му се присъждат.
Така мотивиран, СЪДЪТ,
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА С.С.С., ЕГН **********,
с адрес: *** да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Париж,
Франция, рег. № *********, чрез "БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България" КЧТ, ЕИК *********, гр. София, ж.к. „Младост” 4, Бизнес
Парк София, бл. 14 на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата 9950 лева (девет хиляди
деветстотин и петдесет лева) - главница по сключен договор за потребителски заем с номер CARU-15348503, заедно със законната лихва върху главницата,
считано от 02.04.2019 г. до
изплащане на вземането, сумата 2033.01
лева (две хиляди тридесет и три лева и една стотинка) – договорна лихва за периода 20.11.2017 г. – 20.02.2019 г., сумата 332.61 лева (триста
тридесет и два лева и шестдесет и една стотинки) – обезщетение за забава върху падежиралата главница за периода
от 20.12.2017 г. до 22.02.2019
г., като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за разликата над сумата от 9950 лева до пълния предявен размер от 10150 лева, иска по чл. 240, ал. 2 ЗЗД за разликата над сумата от 2033.01 лева
до пълния предявен размер от 3850.40 лева, както и иска за обезщетение
за забава за разликата над
сумата от 332.61 лева до пълния предявен
размер от 1214,38 лева.
ОСЪЖДА С.С.С., ЕГН **********,
адрес: ***, да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Париж, Франция, рег. № *********, чрез "БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България" КЧТ, ЕИК *********, гр. София, ж.к. „Младост” 4, Бизнес
Парк София, бл. 14, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, сумата 554.49 лева (петстотин петдесет и четири лева и четиридесет
и девет стотинки) – разноски за производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Габровски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: