№ 556
гр. София , 27.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично
заседание на първи юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Анелия Цанова
Членове:Христо Лазаров
Николай Ст. Метанов
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Николай Ст. Метанов Въззивно търговско
дело № 20211001000237 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
Производството по делото е образувано по:
1. Въззивна жалба вх. № 267551 от 21.01.2021г. по описа на Софийски градски съд
/СГС/ на „Графикс“ЕООД, ЕИК *********, чрез адв. Г.П. Д. от САК, ЕГН **********,
особен представител, срещу решение № 260566 от 16.12.2020г., постановено по т.д.№
1285/2019г. по описа на Софийски градски съд, търговско отделение, VI-17 състав, с което
основание чл.538 ТЗ, вр. чл.491 ТЗ и чл.485, ал.1 ТЗ „Графикс“ ЕООД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.„Витоша“ № 93, бл.71, вх. Е, ап. 63, и Е.
П. Д., с ЕГН: **********, с адрес: гр.***, ж.к.„***“, бл. ***, вх.*, ет.*, ап.*, са осъдени да
заплатят солидарно на „Юробанк България“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София. ул. „Околовръстен път“ № 260, сумата от 30 000 лв.,
представляваща частично заявена претенция от цялата такава в размер на 50 000 лв. -
неплатена сума по запис на заповед, издаден от „Графикс“ ЕООД, на 31.10.2007г. и
авалиран от Е. П. Д., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 05.07.2019г. -
датата на подаване на исковата молба, до окончателното й изплащане, и сума в размер на 4
256 лв., представляваща направени разноски по делото.
1
Въззивникът твърди неправилност на обжалваното решение, като постановено при
съществени процесуални нарушения и необосновано, по подробно изложени съображения,
като иска същото да бъде отменено или обезсилено и алтернативно: да бъде прекратено
делото или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски
съд или спора да бъде разгледан по същество и да бъдат отхвърлени предявените искове
срещу „Графикс“ ЕООД, като неоснователни и недоказани.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, е
представило отговор на въззивната жалба, в който поддържа становище за неоснователност
на същата, съответно за правилност на обжалваното решение, по подробно изложени
съображения, направените съдебно - деловодни разноски, включително и заплатен
адвокатско хонорар.
2. Въззивна жалба вх.№ 1011 от 25.01.2021г. по описа на Софийски апелативен съд
/САС/ - вх. № 269754 от 27.01.2021г. по описа на СГС, на Е. П. Д., с ЕГН:
**********, чрез адв. С.Д., срещу решение № 260566 от 16.12.2020г., постановено по т.д.№
1285/2019г. по описа на Софийски градски съд, търговско отделение, VI-17 състав, с което
основание чл.538 ТЗ, вр. чл.491 ТЗ и чл.485, ал.1 ТЗ „Графикс“ ЕООД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Витоша“ № 93, бл.71,
вх. Е, ап. 63, и Е. П. Д., с ЕГН : **********, с адрес: гр.***, ж.к.„***“, бл.***, вх. *, ет.*,
ап.*, са осъдени да заплатят солидарно на „Юробанк България“ АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София. ул. „Околовръстен път“ № 260,
сумата от 30 000 лв., представляваща частично заявена претенция от цялата такава в размер
на 50 000 лв. - неплатена сума по запис на заповед, издаден от „Графикс“ ЕООД, на
31.10.2007г. и авалиран от Е. П. Д., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от
05.07.2019г. - датата на подаване на исковата молба, до окончателното й изплащане, и сума
в размер на 4 256 лв., представляваща направени разноски по делото.
Въззивникът твърди, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно,
лишено от всякакви мотиви и е в противоречие с целта на закона, като иска същото да бъде
отменено, като недопустимо. Иска също така решението да бъде отменено, като бъде
постановено друго такова, с което исковете да бъдат отхвърлени, като неоснователни и
недоказани, както и да му бъдат присъдени направените разноски пред двете инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********,
е представило отговор на въззивната жалба, в който поддържа становище за
неоснователност на същата, съответно за правилност на обжалваното решение, по подробно
изложени съображения, направените съдебно-деловодни разноски, включително и заплатен
адвокатско хонорар.
Софийският апелативен съд, след като обсъди посоченото в жалбите във връзка
с атакувания съдебен акт, намира следното:
2
Предявени са обективно и субективно съединени искове от с правна квалификация
чл.538 ТЗ, вр. с чл.491 ТЗ, и чл.485, ал.1 ТЗ, с които ищецът „Юробанк България“ АД,
ЕИК *********, иска осъждането на ответниците - издателя „Графикс“ ЕООД,
ЕИК *********, и авалиста Е. П. Д., ЕГН **********, за солидарно задължение,
произтичащо от запис на заповед от 31.10.2007г. в частичен размер на 30 000,00 лв.,
представляваща главница по запис на заповед от 31.10.2007г., ведно законната лихва върху
главницата от дата на подаване на исковата молба.
Ищецът твърди, че по силата на запис на заповед от 31.10.2007г. „Графикс“ ЕООД,
безусловно и неотменяемо се е задължило да плати при предявяване на записа на заповед на
„Българска пощенска банка“АД, или на нейна заповед сумата от 50 000 лв., ведно с годишна
лихва в размер на 11.5 % върху тази сума, считано от издаването на записа на заповед.
С решение от 01.11.2007г. СГС е вписало промяна на наименованието на
дружеството от „Българска пощенска банка“ АД на „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ
БЪЛГАРИЯ“АД; на 11.01.2013г. в търговски регистър е вписана промяна в наименованието
на дружеството от „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“
АД.
Менителничният ефект е авалиран при условията, при които е издаден от Е. П.
Д., ЕГН **********.
С нотариална покана от 29.01.2019г. с рeг. №709, Том 1, №59, на нотариус М. Д.,
рeг. № 621 в регистъра на НК, връчена на 13.02.2019г., и с нотариална покана от
29.01.2019г. с рeг. №706, Том 1, №56, на нотариус М. Д., рeг. №*** в регистъра на НК,
връчена на 11.04.2019г., „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД е предявила за плащане запис на
заповед от 31.10.2007г.
Нотариалните покани са изпратени на регистрирания в Търговски регистър към
Агенция по вписванията адрес на търговеца - издател и на посочения в записа на заповед от
авалиста адрес.
Поради неизплатено задължение по запис на заповед от 31.10.2007г. в общ размер на
114 687,48 лв. от който 50 000,00 лв., представляваща главница, и 64 687,48 лв., лихва, за
ищецът е налице правен интерес от предявяване на иска.
Ответникът Е. П. Д. е подал отговор на исковата молба, в който е оспорил
предявените искове като допустими, но разгледани по същество неоснователни.
Твърди, че записът на заповед е издаден от „Графикс“ ЕООД и авалиран от него във
връзка с подписан между страните банков кредит, продукт „Бизнес овърдрафт“ № 4043 от
30.10.2007г.
В договора за банков кредит страните уговорили възможностите на банката при
3
неизпълнение на задълженията на кредитополучателя. Няма доказателства за това какво се
случва с договора за кредит, има ли неизпълнение по него, в какво се състои самото
неизпълнение, в какво се изразява неизпълнението от страна на кредитополучателя и налице
ли са предпоставките за предсрочна изискуемост, кога е настъпила, както и претендираната
сума от 30 000 лв. какво включва - неизплатени вноски по кредита, лихва за забава, колко са
неплатените вноски, както и падежа на всяка една от тях за да може да се прецени
претендираната сума изискуема ли е или не.
Предвид факта, че записът на заповед е с падеж на предявяване, счита, че ищецът не
е спазил срока за предявяване, посочен в записа на заповед - 30.11.2017г., като според
представените документи, предявяването е станало съответно на 13.02.2019г. за
дружеството и на 11.04.2019г. за Е.Д..
Записът на заповед е издаден с падеж, различен от предвидените в чл.486, ал.1 ТЗ.
В записа на заповед е записано веднъж, че същия е на предявяване, а след това е записан
срок до 30.11.2017г., т.е.налице е неяснота относно падежа, поради което същия е нищожен.
Ако не е налице нищожност на записа на заповед счита, че е налице ненадлежно
предявяване на същия – с приложената по делото нотариална покана, изпратена до издателя
на записа на заповед, не е извършено надлежно удостоверяване на връчването.
Предвид факта, че нотариуса, при връчването на нотариалната покана не е установил
реално тази фирма намира ли се на адреса, кои са хората казали, че не познават такава
фирма на адреса, същите живеят ли там, от кога, както и факта, че не е посочено, че са
извършени действия по посещение на адреса на управление на дружеството освен това на
13.02.2019г., не е събрал информация дали същото е било на адреса и в последствие го е
напуснало, както и да удостовери от кого е получила тази информация и защо е приложена
директно разпоредбата на чл.50, ал.2 ГПК, води до извод, че не може да се достигне до
категоричност кои са причините, за да се пристъпи към връчване по този ред. Не може да се
говори за редовност на връчването, което сочи, че не е налице и предявяване на записа на
заповед за плащане по реда посочен в TP № 1/2005г. на ОСТК на ВКС, а в случая
предявяването от своя страна с оглед чл.486, ал.1, т.1 ТЗ е определено за падеж на ценната
книга, и е основание според чл.487, ал.1. изр.1 ТЗ да се направи извод, че същата е платима.
Липсата на предявяване сочи, че задължението по записа на заповед не е изискуемо и
молителят няма вземане към издателя, а от там и към авалиста. Предявяването на записа на
заповед на длъжника е условие за настъпване изискуемостта на вземането спрямо всеки от
солидарните длъжници - издател и авалист. Авалистът, аналогично на поръчителя отговаря
както длъжникът, т. е. считано от момент на изискуемост на задължението,
противопоставим на длъжника, което не би могло да стане по друг начин освен с
предявяване менителничния ефект за плащане на длъжника. Следователно последното във
всички случаи е необходимо условие за възникване изискуемостта на задължението и за
авалиста, а предявяването ефекта нему единствено би обусловило отговорността му за
4
забава в изпълнение задължението, считано от този момент.
Управителят на дружеството Н. В. е починал, т.е. няма лице, което да може да получи
валидно нотариалната покана, с която се твърди извършване на предявяването на записа на
заповед.
Ответникът „Графикс“ ЕООД е подал отговор на исковата молба, чрез адв.Г.П.
Д. - особен представител, в който поддържа становището за недопустимост, евентуално
неоснователност на предявените искове.
Предявеният иск е недопустим по отношение на “Графикс“ ЕООД. В чл.156, ал.1 ТЗ
изчерпателно са изброени основанията, при които при прекратяване на дружеството се
открива производство по ликвидация, като не предвижда откриване на производство по
ликвидация в хипотезата на чл.157, ал.1 ТЗ, следователно след смъртта на едноличния
собственик на капитала, дружеството се прекратява и престава да съществува като субект на
правото.
Задължителна предпоставка за настъпването на изискуемостта на задължението по
записа на заповед е той да бъде предявен за плащане, чрез редовно връчване на нотариална
покана или друго писмено изявление. Нотариална покана от 29.01.2019г. с рeг. №709,
том I, № 59 на помощник-нотариус Н. Г. не е връчена редовно при условията на
чл.50, ал. 2 ГПК на 13.02.2019 г. След като Н. Ц. В. е починал през 2013 г., към датата на
връчване на нотариалната покана дружеството е било прекратено и не е имало законен
представител, на когото да се връчва поканата. Разпоредбата на чл.50, ал.2 ГПК е
неприложима, защото лицето не е напуснало адреса и е било обективно невъзможно лицето
да впише в регистъра нов адрес, поради прекратяването на дружеството и поради смъртта на
законния му представител.
Презумпцията за редовно връчване по чл.50, ал.2 ГПК се прилага при бездействие на
законния представител на юридическото лице да осигури служители или работници, които
да получават книжа или при бездействие на законния представител или собственика на
капитала да впише в регистъра нов адрес, на който да се извършва връчването.
При обективна невъзможност да се осигури връчване на адреса на управление на
дружеството или вписването на нов адрес, чл.50, ал.2 ГПК е неприложим.
Дори връчване по чл.50, ал.2 ГПК да може бъде извършено, процедурата не е спазена,
защото към нотариалната покана и по делото не са представени доказателства за
изпълнението на изискванията на чл.50, ал.4 ГПК, вр.чл.47, ал.1 ГПК. Когато връчителят не
намери достъп до канцеларията или не намери някой, който е съгласен да получи
съобщението, той залепва уведомление по чл.47, ал.1. Второ уведомление не се залепва.
Съгласно чл.487, ал.1 ГПК, менителницата на предявяване е платима с предявяването
й, което следва да се извърши в срок до една година от издаването й, освен ако издателят
5
определи по - къс или по-дълъг срок. Записът на заповед е издаден с определен краен срок
за предявяване за плащане до 30.11.2017г., следователно ако след тази дата записът на
заповед бъде предявен, паричната сума по него не се дължи. Издателят е определил по-
дълъг от една година срок за предявяване, но е определил, че този срок е краен, след което
няма да дължи плащане. Неприложима е разпоредбата на чл.487, ал.2 ТЗ, защото волята на
издателя не е да отложи предявяването преди определен ден, а той е определил краен срок
за предявяване.
Счита, че процесния запис на заповед не е редовно предявен за плащане или
алтернативно, ако се приеме, че е редовно предявен, то това е извършено след крайния срок
за предявяване и ответникът не дължи плащане по ценната книга.
В обжалваното решение първоинстанционния съд е приел предявените искове за
основателни, по следните мотиви:
Съдът е приел, че процесният запис на заповед, издаден на 31.10.2007г. е редовен от
външна страна и съдържа реквизитите, предвидени в чл.535 - чл.536 ТЗ, без които би бил
недействителен - наименованието „запис на заповед“; изявление на издателя на ценната
книга, че обещава безусловно да плати определена сума пари на поемателя; дата и място на
издаването и място на плащането му; падежът е определен по предвидените начини,
посочени в разпоредбата на чл.486, ал.1 ТЗ, приложим в процесния случай на основание
препращащата норма на чл.537 ТЗ, а именно на предявяване /чл.486, ал.1, т.1 ТЗ/; дата, до
която записът на заповед трябва да бъде предявен за плащане - до 30.11.2017г., в
съответствие с възможността, предвидена в чл.487, ал.1, изр.3 ТЗ.
Процесният запис на заповед удостоверява вземане на „Българска пощенска банка“
АД, чийто правоприемник е „Юробанк България“ АД, като поемател, за получаване на сума
в размер на 50 000 лв. от издателя на документа - ответникът „Графикс“ ЕООД.
Върху ценната книга е обективирано изявление, под което е положен подпис от Е. П.
Д., че авалира записа на заповед, следователно е поел задължение за менителнично
поръчителство, като са спазени изискванията за действителност на авала, предвидени в
чл.484, ал.1 ТЗ. На основание чл.513, ал.1 ТЗ авалиста отговаря солидарно с издателя за
изпълнение на паричното задължение, което е възникнало в негова тежест по силата на тази
едностранна сделка за заплащане на поемателя на сумата от 50 000 лв.
Представения писмен договор за кредит, сключен на 30.10.2007г., между
„Българска пощенска банка“ АД, като кредитор, и „Графикс“ ЕООД, като
кредитополучател, установява, възникнало за кредитополучателя задължение да върне на
банката получените за временно ползване парични средства в размер на 50 000 лв., на която
сума възлиза уговорения в договора максимален размер на отпуснатия кредит и до която
сума кредитът е усвоен, съгласно приетата съдебно-счетоводна експертиза. При
установената връзка между записа на заповед и правоотношението, породено от тази
6
банкова сделка, съдът е приел, че ценната книга обезпечава задължението на „Графикс“
ЕООД да върне получения заем.
Задължението на „Графикс“ ЕООД по договора за кредит от 30.10.2007г. да върне на
кредитора предоставените му за ползване парични средства в размер от 50 000 лв., е срочно
- в чл.3, ал.1 страните са уговорили датата, на която то трябва да бъде изпълнено - до
120 месеца, от датата на подписване на договора, т.е. до 30.10.2017г.
Падежът на процесния запис на заповед не е определен на конкретен ден, а на
предявяване – уговорен е срок, до който следва да бъде извършено предявяването - до дата
30.11.2017г. Към момента на настъпване на падежа на ценната книга вече ще е настъпил
уговорения в каузалната сделка падеж на обезпеченото задължение и кредиторът ще може
да търси неговото изпълнение на основание договора за кредит и на записа на заповед.
От изводите на вещото лице, в заключението на изготвената съдебно-счетоводна
експертиза, се установява, че „Графикс“ ЕООД е погасил част от задължението, възникнало
в негова тежест по договора за кредит от 30.10.2007г., като неплатеният остатък към
04.07.2019г. е 49 231,48лв., от което следва, че авалистът не е доказал, че задължението,
което е възникнало от каузалната сделка, за обезпечаване на което е издадена ценната книга,
е изцяло погасено от длъжника, който е и издател на документа.
Прието за установено е, че част от това задължение в размер на 768,52 лв. е погасена
и направеното от авалиста лично възражение възражение срещу дължимостта на сумата по
записа на заповед е основателно за тази сума, съответно неоснователно в останалата си част
над тази сума до пълния размер от 50 000 лв. или за сумата от 49 231, 48 лв.
Предявяването на ценната книга за плащане на издателя е покана за изпълнение на
менителничното задължение и осъществяването на този факт е релевантно единствено към
поставяне на длъжниците по записа на заповед в забава, т.е. към определяне на момента, от
който вземането е станало изискуемо, но не и към това дали същото е възникнало и може да
се претендира изпълнението му от кредитора, включително и чрез съдебното му
предявяване. С оглед на това, а и предвид обстоятелството, че ищецът не е предявил иск за
заплащане на мораторна лихва, съдът е приел, че е без значение дали по делото е доказано,
че ценната книга е предявена за плащане на длъжниците с представената нотариална покана.
Според съда, без значение в производството е и това, че в исковата молба се твърди,
че записът на заповед е предявен за плащане на издателя след срока по чл.487, ал.1 ТЗ,
който съгласно посоченото в ценната книга е 30.11.2017г. Предявяването за плащане на
ценната книга в срока по чл.487, ал.1 ТЗ не е предпоставка за ангажиране на отговорността
на издателя и авалиста по запис на заповед, платим на предявяване. Непредявяването на
записа на заповед в посочения срок води до загубване на правата по него по отношение на
регресно отговорните лица - джирантите и техните авалисти, но не и спрямо издателя на
записа на заповед и неговия
7
авалист. Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Във въззивното производство не са представени нови доказателства, които да водят
до промяна на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка.
Страните не спорят по фактите установени от първоинстанционния съд в
обжалваното решение, а по направените от съда правни изводи, въз основа на анализа на
събраните по делото доказателства, поради което относно правилно установената
фактическа обстановка по правния спор между страните настоящият въззивен състав
препраща към мотивите на първоинстанционния съд, на основание чл.272 ГПК.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК,
след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на обжалваното
решение, обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно
посочените от въззивниците основания за неправилност на първоинстанционния акт,
прие следното:
Въззивните жалби са допустими. Подадени са в законоустановения срок по
чл.259, ал.1 ГПК от легитимирани страни в процеса, имащи правен интерес от обжалване,
и са насочени срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
При служебно извършена от въззивната инстанция проверка не се констатират
пороци, поради това следва да се приеме, че атакуваното решение е валидно и допустимо.
Неоснователно е възражението за недопустимост на предявеният иск по отношение
на ответника „Графикс“ ЕООД, тъй като след смъртта на едноличният собственик на
капитала същото е прекратено и е престанало да съществува.
С Определение № 302 от 28.06.2018г. на ВКС по ч.т.д.№ 1280/2018г., I т.о., ТК, е
прието, че искът по чл.155, ал.1, т.3 ТЗ е конститутивен иск, чиято правна последица -
прекратяване на търговското дружество настъпва по силата на съдебното решение, което е
основание за вписване в търговския регистър на подлежащите на вписване обстоятелства
при прекратяване и ликвидацията на търговско дружество, на основание чл.14
ЗТРРЮЛНЦ.
Настоящият състав на съда споделя цитираната практика на ВКС, поради което
следва да се приеме, че със смъртта на едноличният собственик на капитала на ответното
дружество същото не е прекратено, съответно не е престанало да съществува, и предявеният
иск срещу него е допустим.
Разгледани по същество въззивните жалби са неоснователни.
Настоящият състав на съда споделя крайните изводи на градския съд за
8
основателност на предявените искове и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на
обжалваното решение в подкрепа на същите.
С оглед възраженията във въззивните жалби и предвид събраните по делото
доказателства, следва да се има в предвид следното:
Страните не спорят, а и от доказателствата по делото се установява, че:
„Графикс“ ЕООД е издало процесният запис на заповед от 31.10.2007г. /л.5/, с който
се е задължило неотменяемо и безусловно да заплати при предявяването на записа на
заповед на праводателят на ищеца „Българска пощенска банка“ АД, или на нейна заповед
сумата от 50 000лв., ведно с годишна лихва в размер на 11,5% върху тази сума, считано
от датата на издаване на записа на заповед; записът на заповед може да бъде предявен за
плащане в срок до 30.11.2017г. и е платим без разноски и протест. Е. П. Д., ЕГН
**********, е авалирал записа на заповед при условията при които е издаден.
Не се спори, че процесният запис на заповед обезпечава изпълнението на договор за
банков кредит продукт „Бизнес овърдрафт“ № 4043 от 30.10.2007г., сключен между
праводателят на ищеца - „Българска пощенска банка“ АД, като кредитодател,
и „Графикс“ ЕООД, като кредитополучател, по силата на който
кредитодателят е предоставил на кредитополучателят овърдрафтен кредит по
разплащателна сметка в размер на 50 000лв., който последният се е задължил да върне
кредита при условията на договора /чл.1 и чл. 8 от договора/.
На 06.10.2013г. е починал Н. Ц. В., ЕГН **********, едноличен собственик на
капитала и управител на „Графикс“ ЕООД /справка от НБД Население от 26.05.2020г. /л.70/.
С Нотариална покана от 29.01.2019г. с рeг. №709, том 1, №59, на нотариус М. Д., рeг.
№*** в регистъра на НК, връчена на 13.02.2019г., и нотариална покана от 29.01.2019г. с рeг.
№706, том 1, №56, на нотариус М. Д., рeг. №*** в регистъра на НК, връчена на 11.04.2019г.,
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД предявява за плащане запис на заповед от 31.10.2007г.
Нотариалните покани са изпратени на регистрирания в Търговски регистър към
Агенция по вписванията адрес на търговеца - издател и на посочения в записа на заповед от
авалиста адрес.
Според заключението на приетата по делото съдебно - счетоводна експертиза, което
съдът кредитира, като обосновано и правилно, общият размер на реализираните дебитни
обороти от ответното дружество от кредита е 2 826 564,31 лв., като във всеки един момент,
усвоеният кредитен лимит по кредита не е надвишавал размера на отпуснатия
кредит – 50 000лв; размерът на непогасеният остатък от договора за банков кредит
е както следва: незаплатен остатък за главница – 49 231,48лв.; възнаградителна лихва в
размер на 32 228,92 лв. за периода 05.09.2013г. - 30.10.2017г.; наказателна лихва в
размер на 14 295,71 евро за периода 31.10.2017г.-04.07.2019г.; такси по кредита
в общ размер на 335лв. за периода 10.10.2013г. - 05.07.2019г.; разноски в размер на 400,80лв.
9
Страните спорят: допустим ли е предявеният иск срещу ответното дружество,
предвид настъпилата смърт на едноличният собственик на капитала; удостоверява ли
процесният запис на заповед ликвидно и изискуемо вземане на ищеца към ответниците в
претендирания размер; налице ли е редовно предявяване на процесният запис на заповед по
реда на чл.50, ал.2 ГПК, предвид твърдяното прекратяване на ответното дружество,
поради смъртта на едноличният собственик на капитала, и спазени ли са изискванията на
закона при връчване на нотариалната покана, с която е предявен записа на заповед; налице
ли е изискуемост по отношение на авалиста, предвид твърдяното непредявяване на записа
на заповед.
Вземането на основание на ценната книга възниква на датата на издаване на записа
на заповед и изискуемостта му настъпва на падежа на ценната книга.
Настоящият състав на съда счита, че процесният запис на заповед е редовен от
външна страна и съдържа задължителните реквизити, предвидени в чл.535 ТЗ, а именно:
наименованието „запис на заповед“; безусловно обещание да се плати определена сума
пари; падеж; място на плащането; името на лицето, на което или на заповедта на което
трябва да се плати; дата и място на издаването; подпис на издателя.
Падежът е определен на предявяване, съгласно чл.486, ал.1, т.1 ТЗ, вр. с чл.537 ТЗ,
като е определен срок за предявяването - до 30.11.2017г., съгласно възможността по
чл.487, ал.1, изр.2 ТЗ.
Плащането на задължението по записа на заповед е обезпечено изцяло, чрез
менителнично поръчителство /авал/ от Е. П. Д., с ЕГН **********, който подписал лицевата
страна на процесният запис на заповед /чл.484, ал.2 ТЗ/, като е заявил, че „авалира записа на
заповед при условията които е издаден“, и на основание чл.485, ал.1 ТЗ отговоря като
лицето за което е поръчителствал.
Записът на заповед е редовно предявен на издателя - на 13.02.2019г., и
авалиста - на 11.04.2019г., което се удостоверява от представените по делото
нотариални покани и съставените във връзка с тях документи, поради което вземането е
станало ликвидно и изискуемо на 14.02.2019г., на основание чл.487, ал.1 ТЗ и чл.485, ал.1
ТЗ, вр. с чл.537 ТЗ.
В случая липсва спор между страните за наличието на каузално правоотношение,
чието изпълнение е обезпечено с издадения запис на заповед - договор за банков кредит
продукт „Бизнес овърдрафт“ № 4043 от 30.10.2007г., поради което съдът следва изследва
налице ли е изискуемо задължение по каузалното правотношение към датата на падежа на
записа на заповед.
Предвид уговореният срок на договора за банков кредит – 120 месеца, считано от
датата на откриване на заемната сметка по кредита /чл. 3, ал.1 от договора/, и представеното
10
приложение съм договора от 31.10.2007г. от 31.10.2007г., с което се удостоверява
откриването на заемната сметка на същата дата, следва да се приеме, че вземането по
договора за кредит е станало ликвидно и изискуемо на 31.10.2017г., т.е. преди датата на
падежа на записа на заповед - 30.11.2017г.
Видно от заключението по приетата съдебно - счетоводна експертиза задължението
по договорът за кредит за главница е в размер на 49 231,48лв., в какъвто размер следва да се
приеме че е и задължението по записа на заповед, предвид липсата на други доказателства,
които да обосновават извод за противното.
Предвид изложеното, според настоящият състав на съда съвкупният анализ на
събраните по делото доказателства, обосновава извод за основателност на предявените
искове, които са доказани в претендираният размер от 30 000лв.
По въззивна жалба вх.№ 267551 от 21.01.2021г. по описа на СГС на „Графикс“ЕООД:
Неоснователно е възражението за недопустимост на предявеният иск, поради
прекратяването на дружеството, като последица от смъртта на едноличният собственик на
капитала, като мотиви в подкрепа на този извод са изложени по-горе.
Както бе отбелязано, по отношение на издателя е налице редовно връчване на
процесният запис за заповед на вписания в търговския регистър адрес на управление на
дружеството при условията на чл.50, ал.2 ГПК от служител на нотариуса, съгласно
чл.50 ЗННД, за което са съставени съответните документи, които се ползват с обвързваща
съда формална и материална доказателствена сила за удостоверените с тях факти на
основание чл.179 ГПК. Служителят на нотариуса извършил връчването е съставил протокол,
в който е посочил по какъв начин е установил, че лицето е напуснало адреса, което не се
опровергава от доказателствата по делото.
В подкрепа на този извод е практиката на ВКС, според която нотариалното
удостоверяване за връчване на нотариалната покана, с която на издателят е предявен
процесният запис на заповед при условията на чл.50, ал.2 ГПК, както и констативният
протокол на служителят на нотариуса, изготвен във връзка с посещенията на адреса и
конкретните обстоятелства, поради които нотариалната покана не е могла да бъде връчена,
имат характер на официален свидетелстващ документ, с който са удостоверени конкретни
факти и обстоятелства и извършени действия. Като официален свидетелстващ документ
нотариалното удостоверяване и изготвеният констативен протокол се ползват с обвързваща
съда формална и материална доказателствена сила за удостоверените с тях факти на
основание чл.179 ГПК / в този смисъл решение №163 от 25.02.2016г. по т.д.№ 2335/2014г.
по описа на ВКС, ТК, II т. о./
Едноличният собственик на капитала на дружеството е починал преди датата на
връчване на записа на заповед, но от това не следва, че дружеството е прекратено и редът за
11
връчване на съобщения по чл.50, ал.2 ГПК по отношение на него е неприложим – в този
смисъл липсва уредба, поради което възраженията в тази насока са неоснователни.
Изложените съображения за необходимост от прилагането на чл.50, ал.4 ГПК,
съответно от извършени нарушения в тази насока са неоснователни, тъй като този ред за
връчване на съобщения е приложим само ако лицето не е напуснало адреса, което в случая е
установено от връчителя. В хода на производството ответниците не доказаха твърденията
си, че към момента на връчване на нотариалната покана на дружеството не са били налице
предпоставките на чл.50, ал.2 ГПК, а на чл.50, ал.4 ГПК, поради което не е налице редовно
предявяване на записа на заповед на издателя - в тази насока не са ангажирани
доказателства.
Неоснователно е възражението, че сумата по записа на заповед не се дължи, тъй като
предявяването на записа на заповед е след определения краен срок – 30.11.2017г. В случая
падежът е определен на предявяване, съгласно чл.486, ал.1, т.1 ТЗ, вр. с чл.537 ТЗ, с
определен срок за предявяването - до 30.11.2017г., като последицата от непредявяването на
записа на заповед за плащане в срок е загубването на правата по него по отношение на
регресно отговорните лица – джирантите и техните авалисти, но това не се отнася за
издателя на записа на заповед и неговият авалист, в какъвто смисъл са указанията по т.3 от
Тълкувателно решение № 1 от 28.12.2005 г. на ВКС по т. д. № 1/2004 г., ОСТК и решение
№132 от 23.06.2016г. по т.д.№ 2316/2015г. по описа на ВКС, ТК, I т. о., поради което
възражението се явява неоснователно.
По въззивна жалба вх.№ 1011 от 25.01.2021г. по описа на САС - вх.№269754 от
27.01.2021г. по описа на СГС, на Е. П. Д.:
Неоснователно е възражението за недопустимост на предявеният иск, поради
прекратяването на дружеството, като последица от смъртта на едноличният собственик на
капитала, като мотиви в подкрепа на този извод са изложени по-горе.
Неоснователно е възражението основано на твърдения за липса на предявяване,
поради нарушения при връчването на записа на заповед по реда на чл.50, ал.2 ГПК.
В тази насока са изложени съображения при обсъждане на възраженията по
жалбата на дружеството издател, които са относими и по възражението на авалиста.
Въззивникът поддържа, че със смъртта на едноличният собственик на капитала през
2013г. дружеството следва да се счита прекратено, на основание чл.157, ал.1 ГПК, както и че
след този момент няма на кой да бъде предявен записа на заповед, към момента на
изпращане на нотариалната покана и към момента на настъпване на изискуемостта по
договора за кредит, които изводи не се споделят от настоящият състав на съда, за което са
изложени мотиви по-горе, които са относими и по възражението на авалиста. В допълнение
следва да се има в предвид, че едноличното дружество с ограничена отговорност и
едноличният собственик на капитала са различни субекти, които са разделени
12
имущественно и организационно и притежават самостоятелна правоспособност и
дееспособност, поради което твърдението, че след смъртта на едноличният собственик на
капитала е невъзможно предявяване на процесният запис на заповед на дружеството –
издател е необосновано.
Поради съвпадане на изводите на градския и апелативния съд обжалваното решение
следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Предвид изхода на спора въззивникът „Графикс“ЕООД, ЕИК *********, следва да
бъде осъден за заплати на съда държавна такса в размер на 600лв., дължима на основание
чл.18, ал.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския
процесуален кодекс.
По тези мотиви и на основание чл.271, ал.1, предл.1 ГПК и чл.272 ГПК,
Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260566 от 16.12.2020г., постановено по т.д.№1285/2019г. по
описа на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА „Графикс“ЕООД, ЕИК *********, да заплати на Софийски апелативен
съд сумата от 600лв./шестстотин лева/ - държавна такса за обжалване пред въззивна
инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните пред Върховния касационен съд на Република България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13