Решение по дело №1260/2022 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 613
Дата: 14 юни 2022 г.
Съдия: Яна Дичева Атанасова - Митева
Дело: 20222120201260
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 април 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 613
гр. Бургас, 14.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЯНА Д. АТАНАСОВА -

МИТЕВА
при участието на секретаря Красимира М. Андонова
като разгледа докладваното от ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
Административно наказателно дело № 20222120201260 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано по жалба на П. Г. A.., ЕГН: **********, с адрес:
гр.Бургас, ж.к.*****, против Наказателно постановление № 20-0769-004744/06.01.2021г. на
началник сектор към ОДМВР-Бургас, с-р Пътна полиция, с което на жалбоподателя за
нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.638, ал.3 от КЗ е
наложена глоба в размер на 400 лева.
С жалбата се изтъкват доводи в насока незаконосъобразност на издаденото НП, като
се моли за неговата отмяна. В провелото се пред настоящата съдебна инстанция съдебно
заседание жалбоподателят, редовно уведомен, се явява като подържа жалбата.
За административно - наказващия орган, редовно призован, в съдебно заседание се
явява юрисконсулт Желязкова, която моли за потвърждаване на обжалваното НП.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста
на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна
следното:
На 28.10.2020г. около 18:00 часа гр.Бургас на ул.“Христо Ботев“ до кръстовището с
ул.“Сан Стефано“, П. Г. A.., ЕГН: **********, управлявала МПС с марка ФОЛКСВАГЕН
ПАСАТ и peг. № **** Последното е собственост на С. П. А. с ЕГН:********** и е
регистрирано на територията на Република България. МТС-то не било спряно от движение,
но за него нямало сключен действащ договор – „Гражданска отговорност на
автомобилистите“.
1
Актосъставителят е приел, че с горните действия П. Г. A.. е извършила нарушение по
чл.638, ал.3 от КЗ, а именно - като лице, което не е собственик управлява МПС, във връзка с
чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, в която връзка е съставил на
нарушителя АУАН.
Като е взел предвид процесния АУАН и събраните в преписката писмени
доказателства административно - наказващият орган е издал атакуваното наказателно
постановление. В него при идентичност на фактическата обстановка, при правна
квалификация на допуснатото нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ и на основание чл.53 от
ЗАНН и чл.638, ал.3 от КЗ на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 400 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства,
които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал,
който да поставя под съмнение така установените факти.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл.59, ал.2
ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана
по същество жалбата е основателна по следните съображения:
В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от
компетентен орган, а АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице.
Това е така, доколкото на основание чл.647, ал. 1 от КЗ актовете за установяване на
административно нарушение в случаите по чл.638, ал.1- 3 и 5 КЗ се съставят от
длъжностните лица на службите за контрол по Закона за движението по пътищата, каквото
качество актосъставителят Д.В. несъмнено притежава /от данните по делото е видно, че
същият е заемал длъжността „младши автоконтрольор“/. Съгласно нормата на чл.647, ал.2
от КЗ наказателните постановления се издават от директора на областната дирекция на
Министерството на вътрешните работи, в чийто район е установено нарушението, или от
оправомощено от него длъжностно лице. С приложената по делото Заповед № 251з-1776 от
31.05.2016 г. на директора на ОД МВР - Бургас - началникът на група в сектор ПП при ОД
МВР - Бургас /каквато е Росица Паязова видно от Заповед №8121К-2990/02.08.2016г. – л.27
от делото/ е оправомощен да издава наказателни постановления по чл.638, ал.1-3 и ал.5 от
КЗ, и чл.639 от КЗ,. Административнонаказателното производство е образувано в срока по
чл.34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.
Императивната норма на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ предвижда, че договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което
притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република
България и не е спряно от движение.
2
Съгласно разпоредбата на чл.638, ал.3 от КЗ лице, което не е собственик и управлява
моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и
действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв. В конкретния случай от доказателствата по
делото безспорно се установява извършването на процесното нарушение от жалбоподателя,
тъй като същият е управлявал моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и
използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите.
Настоящият съдебен състав намира обаче, че се касае за маловажен случай, като при
издаване на НП административно наказващият орган е подходил формално при анализа на
доказателствата и преценка за обществената опасност на извършеното деяние, като не е
съобразил всички обстоятелства касаещи нарушението. Съдът намира, че в настоящия
случай извършеното нарушение съставлява маловажен случай, по смисъла на чл.28 от
ЗАНН по следните съображения:
В чл.28 от ЗАНН е предвидено, че за “маловажни случаи” на административни
нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя,
устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено
административно наказание. При тълкуване на посочената норма следва да се съобразят
същността и целите на административно-наказателното производство, уредено в ЗАНН,
като се има предвид и субсидиарното приложение на НК и НПК. Общото понятие за
административно нарушение се съдържа в чл.6 ЗАНН. При извършване на преценка дали са
налице основанията по чл.28 ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно
закона, като отграничи “маловажните” случаи на административни нарушения от
нарушенията, обхванати от чл.6 ЗАННН. Наказващият орган е бил длъжен да отчете
наличието на обстоятелствата на чл.28 от ЗАНН, които изключват отговорността или най-
малкото да се мотивира, защо не прилага чл.28 от ЗАНН. За това го задължава чл.53 ал. 1 от
ЗАНН, според който наказващият орган издава наказателно постановление, след като се
убеди, че няма основание за прилагане на чл.28 от ЗАНН. Видно от обстоятелствената част
на наказателното постановление, наказващият орган не е изложил мотиви за липсата на
предпоставките по чл.28 от ЗАНН. Съгласно чл.93 т.9 ДР на НК “маловажен случай” е този,
при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния
вид. Целта на ЗАНН е налагане на наказания за предупреждаване и превъзпитаване на
нарушителят към спазване на установения правов ред и въздействие върху гражданските
субекти възпитателно и предупредително. Налагането на санкция не следва да се приема
като самоцел на закона, тъй като е регламентирана възможност да не се налага наказание,
като се предупреди нарушителя чрез съответен способ, че при повторно нарушение ще бъде
санкциониран. Няма съмнение, че нарушението, за което е ангажирана отговорността на
лицето е формално, респ. от него не настъпват вреди нито за държавата, нито за гражданите,
3
нито за водача. Реално се касае за нарушение, от което не са настъпили никакви вредни
последици. Няма доказателства жалбоподателят да е наказван за идентично нарушение на
закона. Тъкмо напротив, видно от приложената по делото справка за нарушител/водач,
същият е придобил правоспособност да управлява МПС през 1970г., като до момента
спрямо него са издавани единствено един електронен фиш и едно НП.
Горното води до извода, че се касае за инцидентен случай. В случая обществената опасност
на деянието и на дееца е явно незначителна. Също така от събраните писмени доказателства
е видно, че само ден след установяване на нарушението и съставяне на акта
жалбоподателят е предприел необходимите действия, като във връзка с просецния
автомобил е била сключена застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ /л.24 от делото/. Предвидената санкция за този вид нарушения – глоба в
размер на 400 лева се явява несъразмерно тежка, съобразно конкретния случай, предвид
добросъвестното поведение на жалбоподателя веднага след съставяне на акта. В същото
време жалбоподателят е 83-годишен пенсионер, за когото заплащането на глоба в
посочения размер би било непосилно.
След като не е приложил чл.28 от ЗАНН в рамките на правомощията си по чл.53, ал.1
от ЗАНН, наказващият орган е допуснал твърдяното нарушение на материалния закон,
поради което и атакуваното НП следва да бъде изцяло отменено като незаконосъобразно и
нарушителят бъде предупреден, че при извършване на друго административно нарушение от
същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на
съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Съдът намира, че по този начин биха се изпълнили целите на наказанието – да предупреди и
превъзпита нарушителя към спазване на установения правов ред и да въздейства
възпитателно и предупредително върху останалите граждани, така както визира
разпоредбата на чл.12 от ЗАНН.
При този изход на делото разноски за АНО не се дължат, а жалбоподателят не
претендира такива. Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.2 ЗАНН‚ съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №20-0769-004744/06.01.2021г. на началник
група към ОДМВР-Бургас, с-р Пътна полиция, с което на жалбоподателя - П. Г. A.., ЕГН:
**********, с адрес: гр.Бургас, ж.к.*****, за нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ, на основание
чл.53 от ЗАНН и чл.638, ал.3 от КЗ е наложена глоба в размер на 400 лева.

ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл.63, ал.4 от ЗАНН П. Г. A.., ЕГН: **********, с
адрес: гр.Бургас, ж.к.*****, че при извършване на друго административно нарушение от
същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в
сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно
наказание.
4

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд -
Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5